Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62017CN0232

Дело C-232/17: Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 май 2017 г. — VE/WD

OB C 256, 7.8.2017, p. 3–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

7.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/3

Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 май 2017 г. — VE/WD

(Дело C-232/17)

(2017/C 256/03)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budai Központi Kerületi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: VE

Ответник: WD

Преюдициални въпроси

1)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13 (1) и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато потребителят може да узнае размера на някой от съществените елементи на договор за кредит (предмета на договора, т.е. размера на кредита, погасителните вноски и лихвите по сделката) едва след сключването на договора (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец) въз основа на едностранно волеизявление (макар да е посочено, че същото представлява част от договора) от страна на съдоговорителя търговец, което има правнообвързващо действие спрямо потребителя?

2)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договора за кредит някои от съществените елементи (предмета на договора, т.е. размерът на кредита, погасителните вноски и лихвите по сделката) са посочени единствено чрез използване на израза „за информация“, без да се уточнява дали посоченият ориентировъчно елемент има правнообвързващо действие или дали същият може да служи като основание за възникването на права и задължения?

3)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договора за кредит някой от съществените елементи е определен чрез използването на неправилна терминология, по-конкретно, ако в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута (в който произтичащите от него задължения се определят и записват в чуждестранна валута — наричана по-нататък „валута на кредита“, а погасяването на тези задължения се извършва в национална валута — наричана по-нататък „валута на изпълнение“):

(1)

като размер на кредита се определя:

—

размерът на кредитна линия, посочен във валутата на кредита; или

—

максималният размер на кредита, определен във валутата на кредита; или

—

размерът на поискания от потребителя кредит, определен във валутата на изпълнение; или

—

размерът на отпуснатия кредит, определен във валутата на изпълнение

(2)

като погасителни вноски се определя прогнозният максимален размер на погасителните вноски, посочен във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение?

4)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец), предметът на договора, т.е., размерът на кредита и погасителните вноски:

(1)

се определят във валутата на кредита като конкретна сума (посочена изключително като поредица от символи, включваща цифрите от 0 до 9), както и във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване?

(2)

се определят във валутата на изпълнение като конкретна сума, както и във валутата на кредита, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване?

(3)

се определят както във валутата на кредита, така и във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване?

(4)

изобщо не се определят във валутата на кредита, а само във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване?

(5)

изобщо не се определят във валутата на изпълнение, а само във валутата на кредита, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване?

4.1

В контекста на въпрос 4 (5) по-горе, в случай че не е необходимо определянето на каквато и да било точна сума и включването на същата в договора за кредит при неговото сключване, гарантирана ли е възможността размерът на кредита да бъде изчислен по несъмнен начин към момента на сключване на договора, когато (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец):

(1)

конкретният размер на кредита не е посочен в договора в никоя от валутите;

(2)

договорът за кредит съдържа конкретния размер на поискания от потребителя кредит или максималния размер на предоставения кредит, посочени във валутата на изпълнение;

(3)

договорът за кредит не съдържа размера на кредита, определен чрез метод за точно изчисляване във валутата на изпълнение, както и

(4)

по отношение на точното изчисляване на размера на кредита във валутата на кредита, посоченият в договора за кредит елемент [от формулата] за изчисляване не е точно определен, а става въпрос за максимален размер (конкретният размер на поискания от потребителя кредит или конкретният размер на предоставения кредит, посочени във валутата на изпълнение)?

4.2

 

4.2.1

В случай, че не е необходимо определянето на каквато и да било точна сума и включването на същата в договора за кредит при неговото сключване, по отношение на точното изчисляване:

(1)

нормативно изискване ли е в договора за кредит сумата на предмета на договора, т.е. размерът на кредита и на погасителните вноски — при кредит с променлив лихвен процент, на погасителните вноски за първия лихвен период — да бъде определена чрез метод, позволяващ изчисляването да бъде извършено точно и в момента на сключване на договора; или

(2)

достатъчно е към момента на сключване договорът за кредит да съдържа обективно установими параметри, позволяващи тези данни (предметът на договора и погасителните вноски) да бъдат изчислени в даден бъдещ момент (т.е. към момента на сключване в договора за кредит да бъдат фиксирани само параметрите, които ще позволят точното изчисляване в бъдеще)?

4.2.2

В случай че е достатъчно сумата на предмета на договора, т.е., размерът на кредита и на погасителните вноски — при кредит с променлив лихвен процент, на погасителните вноски за първия лихвен период — да може да бъде изчислена във валутата на кредита в даден бъдещ момент, необходимо ли е този бъдещ момент (който, логично, ще съвпада с момента, в който се определя размерът на договорните задължения във валутата на кредита) да бъде обективно определен в договора за кредит в момента на сключването му, или определянето на този бъдещ момент може да бъде включено сред изключителните права на самостоятелна преценка на съдоговорителя търговец?

4.3

В случаите на кредити с променлив лихвен процент, следва ли да се счита за достатъчно и следователно за равноправно определянето (и включването в договора за кредит при неговото сключване) на конкретните суми и/или на метода за точното изчисляване на размера на погасителните вноски във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение за първия лихвен период в рамките на срока на договора, или е нормативно изискване методът за точно изчисляване във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение да бъде определен за всички лихвени периоди в рамките на срока на договора?

4.4

Само чрез прилагане на съответната математическа формула ли може да бъде извършено точното изчисляване, за да бъде същото равноправно, или е допустим и друг метод?

4.4.1

В случай че не е задължително точното изчисляване да бъде извършено чрез прилагане на съответната математическа формула, допустимо ли е да бъде дадено текстово описание, което е достатъчно ясно?

4.4.2

В случай че не е задължително точното изчисляване да бъде извършено чрез прилагането на съответната математическа формула, допустимо ли е също така позоваването на технически термини (например анюитет и линейна амортизация), без добавянето на друго пояснение?

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Top