–

за slewo — schlafen leben wohnen GmbH, от F. Buchmann, Rechtsanwalt,

–

за S. Ledowski, от H. G. Klink, Rechtsanwalt,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin и J. Van Holm, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Garofoli, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, буква к) и член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между slewo — schlafen leben wohnen GmbH (наричано по-нататък „slewo“) и г‑н Sascha Ledowski по повод на упражняването от последния на правото му на отказ от покупката на матрак от уебсайта на slewo.

3

Съображения 3, 4, 7, 34, 37, 47 и 49 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци“.

5

Член 6 от Директивата е озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“ и параграф 1 от него гласи:

„Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние […], търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

[…]“.

6

Член 9 от същата директива е озаглавен „Право на отказ“ и параграф 1 от него предвижда:

„Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние […], без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14“.

7

Член 12 от Директива 2011/83 е озаглавен „Действие на отказа“ и предвижда:

„Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните:

[…]“.

8

Член 13 от Директивата е озаглавен „Задължения на търговеца в случай на отказ“ и параграф 1 от него гласи:

„Търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително, ако е приложимо, разходите за доставка, без неоправдано забавяне и във всички случаи не по-късно от 14 дни от деня, в който е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора в съответствие с член 11.

[…]“.

9

Член 14 от Директивата е озаглавен „Задължения на потребителя в случай на отказ“ и параграф 2 от него гласи:

„Потребителят отговаря само за намаляване стойността на стоките, причинено от боравене с тях, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките […]“.

10

Член 16 от същата директива е озаглавен „Изключения от правото на отказ“ и гласи:

„Държавите членки не предоставят правото на отказ, предвидено в членове 9—15 за договори от разстояние […], по отношение на:

[…]

[…]“.

11

Предприятието за онлайн продажби slewo продава в частност матраци.

12

На 25 ноември 2014 г. г‑н Ledowski поръчва от уебсайта на slewo матрак за лична употреба на цена от 1094,52 EUR. Общите условия за продажба, възпроизведени на издадената от slewo фактура, съдържат в частност „указания за потребителите във връзка с правото на отказ“, които са формулирани по следния начин:

„Ние поемаме разходите по връщане на стоките. […] В следните случаи губите преждевременно правото си на отказ: при договори за доставка на запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, ако са разпечатани след доставката“.

13

При доставката поръчаният от г‑н Ledowski матрак е опакован в защитно фолио, което той впоследствие отстранява.

14

С електронно писмо от 9 декември 2014 г. г‑н Ledowski уведомява slewo, че желае да върне въпросния матрак, и поисква от това предприятие да организира превоза на матрака.

15

Тъй като slewo не организира превоза, г‑н Ledowski сам поема транспортните разходи в размер на 95,59 EUR.

16

Г‑н Ledowski предявява иск пред Amtsgericht Mainz (Районен съд Майнц, Германия) за осъждането на slewo да му възстанови покупната цена и транспортните разходи за матрака общо в размер на 1190,11 EUR, заедно с лихвите и разноските за адвокат.

17

С решение от 26 ноември 2015 г. Amtsgericht Mainz (Районен съд Майнц) уважава иска.

18

С решение от 10 август 2016 г. въззивната инстанция, Landgericht Mainz (Областен съд Майнц, Германия), потвърждава това съдебно решение.

19

При тези условия slewo подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция — Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

20

Запитващата юрисдикция смята, че член 16, буква д) от Директива 2011/83 изключва правото на отказ само когато с разпечатването стоката окончателно изгубва продажбената си годност по здравни или хигиенни причини, както е например при някои козметични и хигиенни продукти като четките за зъби.

21

В това отношение запитващата юрисдикция припомня, че съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите, които дерогират предоставено от правото на Съюза право като обсъжданото в главното производство право на отказ от договора, подлежат на стриктно тълкуване.

22

Според запитващата юрисдикция обаче за разлика от хигиенните продукти в тесен смисъл матракът няма да е изгубил окончателно продажбената си годност, ако потребителят го върне разпечатан. Този извод се налага в частност предвид употребата на матраците в хотелския сектор, предвид наличието, включително в интернет, на пазар за употребявани матраци, както и предвид възможността за почистване на използваните матраци.

23

Според запитващата юрисдикция, ако член 16, буква д) от Директива 2011/83 се тълкува в смисъл, че сред посочените в тази разпоредба стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, са и стоки като матраците, които при употреба по предназначение могат да влязат в пряк контакт с човешкото тяло, но търговецът може да възстанови продажбената им годност с подходящи мерки за почистване, възниква въпросът на какви условия трябва да отговаря опаковката на такива стоки и трябва ли от конкретните обстоятелства, например от положен върху опаковката щемпел „запечатано“, ясно да личи, че става дума не просто за транспортна опаковка, а за запечатване поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини.

24

Освен това запитващата юрисдикция смята, че член 6, параграф 1, буква к) от Директива 2011/83 не указва достатъчно ясно каква информация търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди последният да се обвърже с договор от разстояние, що се отнася до обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ в съответствие с член 16, буква д) от Директивата.

25

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 16, буква д) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.

27

В самото начало следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние, без в частност да е длъжен да посочва причини за това.

28

На второ място, следва да се отбележи, че видно от член 12, буква а) от Директивата, с упражняването на правото на отказ се прекратяват задълженията на страните да изпълнят договора от разстояние.

29

Член 16, буква д) от Директивата предвижда изключение от правото на отказ за договорите от разстояние, когато става дума за доставка на запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им.

30

Текстът на тази разпоредба обаче не дава указания за точния обхват на понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“, за да може със сигурност да се определи кои са обхванатите от това понятие стоки и дали в случая в обхвата му попадат стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.

31

Ето защо за целите на тълкуването на член 16, буква д) от Директива 2011/83 следва да се вземат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Verbraucherzentrale Berlin, C‑485/17, EU:C:2018:642, т. 27 и от 13 септември 2018 г., Starman, C‑332/17, EU:C:2018:721, т. 23).

32

В това отношение, както следва от член 1 от Директива 2011/83 във връзка със съображения 3, 4 и 7 от нея, тази директива има за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите. Освен това в политиките на Съюза защитата на потребителите — които са в положение на по-слаба страна спрямо търговците, доколкото трябва да се счита, че са по-малко информирани, икономически по-слаби и с по-малко юридически опит в сравнение със съдоговорителите си — е закрепена в член 169 ДФЕС и в член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 2 март 2017 г., Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, C‑568/15, EU:C:2017:154, т. 28, от 4 октомври 2018 г., Каменова, C‑105/17, EU:C:2018:808, т. 34 и от 23 януари 2019 г., Walbusch Walter Busch, C‑430/17, EU:C:2019:47, т. 34).

33

Целта на правото на отказ е да защити потребителя в особения случай на продажба от разстояние, при който той не е в състояние действително да види стоката или да се увери в характеристиките на услугата преди сключването на договора. Ето защо правото на отказ е предназначено да компенсира неблагоприятното положение на потребителя при договорите от разстояние, като му предостави подходящ срок за размисъл, през който той да има възможност да прегледа и да изпита придобитата стока (решение от 23 януари 2019 г., Walbusch Walter Busch, C‑430/17, EU:C:2019:47, т. 45).

34

В това отношение член 16, буква д) от Директива 2011/83, който въвежда изключение от правото на отказ, подлежи на стриктно тълкуване като разпоредба на правото на Съюза, която ограничава предоставените със защитна цел права (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13, EU:C:2014:2189, т. 77).

35

Именно с оглед на тези съображения следва да се отговори на първия въпрос.

36

В това отношение в съображение 49 от Директива 2011/83 се пояснява, че естеството на някои специални стоки би могло да обосновава изключение от правото на отказ.

37

Оттук следва, че в контекста на член 16, буква д) от Директивата именно естеството на съответната стока би могло да обоснове запечатването на опаковката ѝ поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и че затова разпечатването на такава опаковка лишава съдържащата се в нея стока от гаранцията ѝ от гледна точка на защитата на здравето или от хигиенна гледна точка.

38

Щом потребителят разпечата опаковката ѝ и стоката съответно изгуби гаранцията си от гледна точка на защитата на здравето или от хигиенна гледна точка, има риск такава стока вече да не става за нова употреба от трето лице и поради това търговецът да не може отново да я пусне в продажба.

39

При тези условия, да се признае право на потребителя да упражни правото си на отказ, като върне такава стока на търговеца с разпечатана опаковка, би било в противоречие с волята на законодателя на Съюза, изразена в съображение 4 от Директива 2011/83, тази директива да установи справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията.

40

Ето защо следва да се приеме, че както отбелязва генералният адвокат в точка 33 от заключението си, изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания.

41

Оттук следва, че в настоящия случай матрак като обсъждания в главното производство, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката, не би могъл да попада в обхвата на изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83.

42

Всъщност, от една страна, макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните матраци.

43

От друга страна, от гледна точка на правото на отказ матракът може да се приравни на дреха.

44

В това отношение, както следва от съображения 37 и 47 от Директива 2011/83, волята на законодателя на Съюза е да даде възможност на купувача на дреха в контекста на продажба от разстояние да пробва дрехата, за да „се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране“ на тази стока, и евентуално след пробването ѝ да упражни правото си на отказ, като я върне на търговеца.

45

Безспорно е обаче, че когато се пробват в съответствие с предназначението им, много дрехи могат да влязат в пряк контакт с човешкото тяло, точно както това не е изключено и за матраците, но въпреки това на практика за тях не се прилагат изисквания за специално защитно опаковане с цел избягване на такъв контакт при пробването им.

46

Както посочва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, подобно приравняване на тези две категории стоки, а именно на дрехите и матраците, е мислимо, доколкото дори в случай на пряк контакт на тези стоки с човешкото тяло може да се презумира, че след връщането им от потребителя търговецът ще е в състояние чрез обработка като почистване или дезинфекция да възстанови годността им за нова употреба от трето лице и съответно за ново пускане в продажба, без да засегне изискванията за защита на здравето или хигиенните изисквания.

47

Това не променя факта, че в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2011/83 във връзка със съображение 47 от нея потребителят отговаря за всяко евентуално намаляване на стойността на стоката, причинено от боравене с нея, различно от необходимото, за да се установят естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоката, без обаче да губи правото си на отказ (вж. по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Messner, C‑489/07, EU:C:2009:502, т. 29).

48

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 16, буква д) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.

49

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.