–

за Raad van bestuur van de Sociale Verzekeringsbank, от H. van der Most, в качеството на представител,

–

за Holiday on Ice Services BV, И. Лукашенко и Д. Баландин, от F. J. Webbink, advocaat,

–

за нидерландското правителство, от M. Noort, M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Pavliš, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas и C. David, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. van Beek и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 344, 2010 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между Raad van bestuur van de Sociale Verzekeringsbank (Управителен съвет на банката за социално осигуряване, Нидерландия, наричан по-нататък „Svb“) и Д. Баландин и И. Лукашенко, както и Holiday on Ice Services BV, по-рано Stage Entertainment Touring Services BV (наричано по-нататък „HOI“), във връзка с отказа на Svb да издаде на г‑н Баландин и на г‑н Лукашенко, в качеството им на граждани на трети страни, които са наети от HOI, удостоверение на основание член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1) (наричан по-нататък „удостоверение A 1“).

3

Съображения 6—8, 10 и 11 от Регламент № 1231/2010 гласят:

[…]

4

Член 1 от този регламент предвижда:

„Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009] се прилагат по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една-единствена държава членка“.

5

Съгласно член 1, букви й) и к) от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“):

„За целите на настоящия регламент:

[…]

6

Член 13, параграф 1 от този регламент гласи:

„Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, е подчинено:

7

Член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 987/2009 гласи:

„1.   Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.

2.   Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от регламент [№ 883/2004] и член 14 от [настоящия] регламент. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне“.

8

Член 19, параграф 2 от този регламент предвижда:

„По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от регламент [№ 883/2004], предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия“.

9

Член 2 от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343,.2011 г., стр. 1) предвижда под заглавие „Определения“:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

10

Член 3 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага за:

[…]

2.   Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:

[…]

[…]

3.   Държавите членки могат да решат, че глава II не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за работа на територията на държава членка за срок, който не надвишава шест месеца […]

[…]“.

11

Съгласно член 12 от посочената директива, озаглавен „Право на равно третиране“:

1.   Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:

[…]

[…]

2.   Държавите членки могат да ограничат равното третиране:

[…]

[…]“.

12

Les beleidsregels van de Svb met betrekking tot de onderdanen van landen buiten de Europese Unie (SB2124) [Административни правила на Svb относно гражданите на страни, които не са членки на Европейския съюз (SB2124)] имат следния текст:

„Персоналният обхват на Регламент [№ 883/2004] принципно е ограничен до граждани на държави — членки на Европейския съюз, на страни от [Европейското икономическо пространство (ЕИП)] и на Швейцарската конфедерация. Граждани на трети държави са обхванати от персоналния обхват на този регламент само в случай че им е предоставен статут на бежанци или в качеството им на членове на семейството или наследници. Регламентът обаче определя, че Регламент [№ 1231/2010] се прилага по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от този регламент единствено на основание тяхното гражданство, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и се движат законно в рамките на Съюза.

Понятието „законно пребиваване“ не е дефинирано в Регламент [№ 1231/2010]. SVB приема, че е налице законно пребиваване в Нидерландия, ако това пребиваване е законно по смисъла на член 8 от [Vreemdelingenwet 2000 (Закон за чужденците от 2000 г.)]; SVB обаче не приема, че е налице законно пребиваване, ако чужденецът пребивава в Нидерландия в очакване на решение по неговото заявление за първоначално приемане.

От заглавието, съображенията и разпоредбите на Регламент [№ 1231/2010] обаче произтича, че гражданите на трети страни трябва също като гражданите на Съюза да отговарят на критерия за критерия за преместване на мястото на пребиваване, така както той е определен в [beleidsregels van de Svb met betrekking tot de Verplaatsingscriterium (SB2120) [Административни правила на Svb относно критерия за критерия за преместване на мястото на пребиваване (SB2120)].

[…]“.

13

Съгласно Административните правила на Svb относно критерия за преместване на мястото на пребиваване (SB2120) Регламент № 883/2004 се прилага по отношение на лицата, положението на които има елементи на привързване към няколко държави членки. Той не можело да се прилага в чисто национални положения, както и в случаите, в които положението на съответното лице съдържа само елементи на привързване към една трета държава и към една-единствена държава членка.

14

Съгласно beleidsregels van de Svb met betrekking tot de territoriale werkingssfeer (SB2135) [Административни правила на Svb относно териториалното приложно поле (SB2135)], Регламент № 883/2004 по принцип се прилага само ако дадено лице пребивава и работи на територията на Съюза. От практиката на Съда произтичало обаче, че този регламент може да се прилага, когато дадено лице попада в персоналното му приложно поле, но живее или работи извън територията на Съюза.

15

Г‑н Баландин и г‑н Лукашенко са граждани на трети страни, наети са от HOI, предприятие с уставно установено седалище в Амстердам (Нидерландия), офисите на което се намират в Утрехт (Нидерландия) и което всяка година организира между месеците октомври и май спектакли на фигурно пързаляне в различни страни, някои от които са държави членки.

16

Всички сътрудници на HOI се събират в Нидерландия за няколко седмици, за да тренират за подготовка на спектаклите. Част от кънкьорите след това има поредица от участия в представления в Нидерландия, докато останалите кънкьори участват в представления по-специално, но не само, във Франция и в Германия. По време на репетиционния период и на евентуалните участия всички граждани на трети държави пребивават легално в Нидерландия, където при необходимост получават и разрешение за работа. В другите държави членки, в които също се осъществяват участия, те също пребивават легално многократно на основание на т.нар. шенгенска виза.

17

Години наред Svb издава на гражданите на трети страни, наети от HOI, удостоверения A 1, потвърждаващи, че по отношение на тях е приложимо нидерландското законодателство и че задължителните вноски също така са плащани в Нидерландия. От сезона 2015/2016 г. обаче Svb отказва да издава такива удостоверения, изтъквайки, че в предходните години те са били издавани неоснователно. Вследствие на това то отхвърля молбите на HOI в това отношение.

18

След обсъждане, включително и в рамките на обезпечителните мерки, разпоредени от voorzieningenrechter Amsterdam (съдия по обезпечителното производство, Амстердам, Нидерландия), Svb издава удостоверения A 1, валидни до 1 май 2016 г. Сезон 2015/2016 г. обаче приключва на 22 май 2016 г., поради което спорът продължава относно последните седмици на май 2016 г. В решение от 28 април 2016 г. Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) приема, на основание на принципа на оправданите правни очаквания, че Svb е следвало да издаде удостоверения A 1, включващи последните седмици на този сезон. Svb обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.

19

Последната посочва, че г‑н Баландин и г‑н Лукашенко не попадат директно в персоналното приложно поле на Регламент № 883/2004, така както то е определено в член 2 от него, тъй като не са нито граждани на държава членка, нито лица без гражданство или бежанци. Те можели да се ползват от разпоредбите на този регламент само на основание на Регламент № 1231/2010, който разширява при определени условия обхвата на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.

20

Според запитващата юрисдикция безспорно г‑н Баландин и г‑н Лукашенко не пребивават в Нидерландия или в друга държава членка, а пребивават и работят временно в Съюза по смисъла на член 1, буква к) от Регламент № 883/2004. Вследствие на това съществувала неяснота по отношение на въпроса дали единствено граждани на трети страни, които пребивават действително, по смисъла на член 1, буква й), от Регламент № 883/2004, могат да се ползват от разпоредбите на член 1 от Регламент № 1231/2010, или дали граждани на трети страни, които са в положение като това на г‑н Баландин и г‑н Лукашенко, също имат право да правят това.

21

Всъщност запитващата юрисдикция счита, че прилагането на последната разпоредба поставя проблем поради различията, съществуващи между текстовете на отделните езици, тъй като изглежда, че понятието за „законно пребиваване“ може да отговаря както на престой, което не е непременно дългосрочен, така и на престой, който в известна степен има постоянен характер.

22

При тези условия Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Следва ли член 1 от Регламент № 1231/2010 да се тълкува в смисъл, че работници с гражданство на трета държава, които живеят извън Съюза, но временно работят в различни държави членки за работодател със седалище в Нидерландия, могат да се позовават на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 (респективно на дял II от тези регламенти)?“.

23

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че граждани на трети страни като разглежданите в главното производство, които живеят и работят временно в различни държави членки за работодател, установен в една държава членка, могат да се позовават на правото да ползват правилата за координация, предвидени в Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, за да се определи приложимото по отношение на тях социалноосигурително законодателство.

24

Най-напред следва да се припомни, че съобразно разпоредбите на член 1 от Регламент № 1231/2010, Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат за гражданите на трети страни, които все още не са включени в приложното поле на посочените регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и за членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите законно пребивават на територията на дадена държава членка и се намират в положение, което не се ограничава във всяко едно отношение в рамките на една-единствена държава членка.

25

Така Регламент № 1231/2010 има за цел да разшири приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство.

26

Видно от съображение 7, с това разширяване на приложното поле Регламент № 1231/2010 допринася за целта, която си е поставил Съюзът, за насърчаване на високо равнище на социална закрила, като гарантира, че гражданите на трети страни се ползват, както е посочено в съображения 6 и 8, с предимствата от актуализирането и опростяването на правилата за координация в областта на социалното осигуряване, извършено с приемането на регламенти № 883/2004 и № 987/2009, както по отношение на осигурените лица, така и на институциите за социално осигуряване.

27

В случая е установено, че лицата, разглеждани в главното производство, в качеството им на граждани на трети страни, все още не са обхванати от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 на основание тяхното гражданство, тъй като те не са нито граждани на държавите членки, нито бежанци или апатриди. От друга страна, не се оспорва и това, че тези лица не са в положение, в което всички елементи са налице в една-единствена държава членка, тъй като те представят някои от своите спектакли за фигурно пързаляне в други страни, различни от Кралство Нидерландия.

28

При тези условия е видно, че лицата, засегнати в главното производство, имат правото, съгласно член 1 от Регламент № 1231/2010, да се ползват от прилагането на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, доколкото те „пребивават законно“ на територията на държава членка.

29

От изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2013 г., Brey, C‑140/12, EU:C:2013:565, т. 49 и цитираната съдебна практика).

30

Запитващата юрисдикция преценява, че точният обхват на понятието за „законно пребиваване“ по смисъла на тази разпоредба, е неясен, с оглед на различията в текстовете на отделните езици. Така например, докато в текста на нидерландски език е използвана думата „verblijven“, която изглежда, че препраща към присъствие, което не е непременно дългосрочно, текстовете на немски или английски език, в които се използват съответно „rechtmässigne Wohnsitz“ и „legally resident“, би могло да се разглеждат като отнасящи се до престой, който в известна степен има постоянен характер.

31

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по един и същ начин, като се вземат предвид текстовете на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които е част (решение от 20 декември 2017 г., Gusa, C‑442/16, EU:C:2017:1004, т. 34 и цитираната съдебна практика).

32

Що се отнася, на първо място, до правния контекст, в който се вписва Регламент № 1231/2010, следва да се припомни, че видно от точка 25 от настоящото съдебно решение, този регламент има за цел да разшири прилагането на Регламент № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които не могат да се ползват от неговите разпоредби единствено на основание тяхното гражданство. И тъй като член 1, буква й) от Регламент № 883/2004 дава определение на понятието „пребиваване“, следва да се определи най-напред дали понятието „законно [пребиваване]“, съдържащо се в член 1 от Регламент № 1231/2010, има същия обхват като понятието „пребиваване“, предвидено в член 1 от Регламент № 883/2004.

33

Съгласно член 1, буква й) от Регламент № 883/2004 понятието „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава. То се различава от понятието „престой“, което член 1, буква к) от този регламент определя като означаващо временно пребиваване. Следователно пребиваването на съответното лице по смисъла на член 1, буква й) от посочения регламент подлежи на преценка от гледна точка на фактите и то се определя в зависимост от мястото, на което се намира обичайният център на интересите му (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., I, C‑255/13, EU:C:2014:1291, т. 44 и цитираната съдебна практика).

34

Същевременно обаче следва да се посочи, че понятието „пребиваване“ по смисъла на същия регламент и понятието „законно пребиваване“ по смисъла на Регламент № 1231/2010 не се използват за едни и същи цели в тези два регламента.

35

Всъщност Регламент № 883/2004, както произтича от съображение 15 от него, има за цел да не се допусне заинтересованите лица да се окажат без социалноосигурителна защита поради липса на приложимо към тях законодателство, а също така цели същите тези лица да се подчиняват на социалноосигурителната схема на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., I, C‑255/13, EU:C:2014:1291, т. 40—42 и цитираната съдебна практика).

36

В този контекст разграничението между понятието „пребиваване“ и понятието „престой“, както посочва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, има за цел да се определи държавата членка, с която гражданите на Съюза са най-тясно свързани и чието законодателство вследствие на това се прилага към тях.

37

В замяна на това, както вече беше посочено в точка 25 от настоящото съдебно решение, Регламент № 1231/2010 има за цел да разшири приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено поради тяхното гражданство.

38

В този контекст, видно от съображение 11 от Регламент № 1231/2010, понятието „законно пребиваване“ по смисъла на този регламент е израз на избора на законодателя на Съюза да обвърже разширяването на приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни с предварителното условие те да пребивават законно на територията на съответната държава членка. Така това понятие се разграничава от понятието „пребиваване“ по смисъла на член 1, буква й) от Регламент № 883/2004.

39

Тази констатация е видна и от съображение 10 от Регламент № 1231/2010, което гласи, че прилагането на Регламент № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на тези граждани, от една страна, не трябва да им предоставя право на влизане, престой или пребиваване, нито на достъп до пазара на труда в държава членка, и от друга страна, не следва да засяга правото на държавите членки да отказват издаването или да отнемат разрешение за влизане, престой, пребиваване или работа на територията на съответните държави или да отказват подновяването му в съответствие с правото на Съюза.

40

Този избор на критерий, основаващ се на правните условия за присъствието на граждани на трети страни на територията на държава членка, се потвърждава от подготвителната работа по Регламент № 1231/2010. Всъщност, видно от страница 6 от Обяснителния меморандум на предложението за регламент за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание на тяхното гражданство (COM(2007) 439 окончателен), такива граждани трябва да пребивават законно на територията на държава членка и вследствие на това да имат правото на временен или постоянен престой. Този обяснителен меморандум уточнява също така, че за да може да се ползва от правата, които са му предоставени от Регламент № 883/2004, в друга държава членка, гражданинът на трета страна не е длъжен да отговаря на условието за пребиваване, а може само да е временно на територията на тази държава членка, но в съответствие с националното законодателство от гледна точка на влизането и престоя в държавата членка.

41

Вследствие на това, както продължителността на престоя на тези граждани на територията на държава членка, така и обстоятелството, че обичайният център на техните интереси продължава да бъде в трета страна, не са определящи сами по себе си, за да се определи дали те „пребивават законно на територията на държава членка“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010.

42

Това тълкуване се потвърждава и от Директива 2011/98, която определя общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка. Всъщност, видно от член 12, параграф 1, буква д) и параграф 2, буква б) от тази директива, във връзка с член 2, буква б), както и член 3, параграф 1, букви б) и в), параграф 2, буква и), и параграф 3 от посочената директива, гражданите на трети страни, които са приети да работят, макар и временно, в държава членка, по принцип се ползват с правото на равно третиране по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент № 883/2004.

43

Налага се изводът, че такова тълкуване всъщност може по-добре гарантира изпълнението на целите, припомнени в точка 26 от настоящото решение.

44

В случая обаче следва да се посочи, че видно от акта за преюдициално запитване, лицата, разглеждани в главното производство, които са наети от предприятие, чието седалище по устав е в Нидерландия, живеят и работят законно на територията на държавите членки, в които представят своите спектакли.

45

От това произтича, че гражданите на трети страни, които се оказват в положението на лицата, разглеждани в главното производство, се ползват от прилагането на правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 за целите на определянето на приложимото законодателство в областта на социалното осигуряване.

46

В това отношение следва да се припомни, с оглед на фактическите обстоятелства, посочени в точка 44 от настоящото решение, че член 13 от Регламент № 883/2004 предвижда по-конкретно критерии за привързване, приложими към лицата, които работят като наети лица в две или повече държави членки. Запитващата юрисдикция следва да провери дали някой от критериите за привързване е приложим към разглежданите в главното производство лица, за да определи дали по отношение на тях се прилага нидерландското социалноосигурително законодателство. Ако случаят е такъв, компетентната институция от държавата членка, чието законодателство е приложимо, доказва с издаването на удостоверение A1, че това законодателство е приложимо, и евентуално посочва до коя дата и при какви условия съгласно член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009.

47

С оглед на всички предходни съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети страни като разглежданите в главното производство, които временно пребивават и работят в различни държави членки за работодател, установен в държава членка, могат да се позовават на правото си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите членки.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети страни като разглежданите в главното производство, които временно пребивават и работят в различни държави членки за установен в държава членка работодател, могат да се позоват на правото си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите членки.