–

за Van Gennip BVBA и Original BVBA, от B. Deltour, advocaat,

–

за Antonius Johannes Maria ten Velde и Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, от J. Surmont, advocaat,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от J.‑F. de Bock и J. Moens, advocaten,

–

за гръцкото правителство, от T. Papadopoulou, M. Vergou и K. Georgiadis, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от E. Manhaeve и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 34—36 ДФЕС, член 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (ОВ L 154, 2007 г., стр. 1) и на член 4, параграфи 1 и 2 и член 45 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (ОВ L 178, 2013 г., стр. 27).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателното производство срещу две юридически лица, а именно Van Gennip BVBA и Original BVBA, и срещу две физически лица — г‑н Antonius Johannes Maria ten Velde и г‑н Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, във връзка с извършено от тях нарушение на националната правна уредба, по-специално относно съхранението и продажбата на пиротехнически изделия.

3

Член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

Настоящата директива не се прилага за онези мерки, които държавите членки считат за необходими според Договора за защита на лица, по-специално на работниците, когато продуктите се използват, при условие че тези мерки не оказват влияние върху продуктите“.

4

Съгласно член 8, параграф 1 от тази директива:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така [изпращат] на Комисията […] [уведомление] за причините за необходимостта от при[емане] на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

[…]“.

5

Съображение 76 от Директива 2006/123 гласи:

„Настоящата директива не засяга членове [34 до 36 от ДФЕС] относно свободното движение на стоки. Ограниченията, забранени в съответствие със свободата да се предоставят услуги обхващат изисквания, приложими към достъпа до и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, а не тези, приложими към стоките като такива“.

6

Член 1, параграф 5 от Директивата предвижда:

„Настоящата директива не засяга правилата на наказателното право на държавите членки. Независимо от това, държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива“.

7

Съгласно член 2 от посочената директива:

„1.   Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.

2.   Настоящата директива не се прилага спрямо следните дейности:

3.   Настоящата директива не се прилага в областта на данъчното облагане“.

8

Член 4, точка 1 от Директива 2006/123 определя понятието „услуга“ като „всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в [член 57 ДФЕС]“.

9

Глава III от тази директива, озаглавена „Свобода на установяване за доставчиците“, включва в раздел I, озаглавен „Разрешения“, по-специално член 10, който е озаглавен „Условия за предоставяне на разрешение“ и предвижда:

„1.   Разрешителните режими се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин.

2.   Критериите, посочени в параграф 1 са:

[…]

7.   Настоящият член не се намесва в разпределението на компетентности на местно и регионално ниво между органите на държавите членки, предоставящи разрешения“.

10

Съображения 2, 4, 10, 11, 13, 16 и 22 от Директива 2007/23 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

11

Член 1 от тази директива предвижда:

„1.   Настоящата директива установява правила, предназначени за постигане свободното движение на пиротехнически изделия във вътрешния пазар, като същевременно гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и отчита съответните аспекти, свързани с опазване на околната среда.

2.   Настоящата директива установява съществените изисквания за безопасност, на които пиротехническите изделия следва да отговарят с оглед пускането им на пазара.

[…]“.

12

Член 2 от посочената директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

13

Член 6 от Директива 2007/23, озаглавен „Свободно движение“ гласи:

„1.   Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2.   Разпоредбите на настоящата директива не представляват пречка за предприемане на мерки от държава членка с оглед осигуряване на обществен ред, обществена сигурност или безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на широката общественост на фойерверки от категории 2 и 3, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия.

[…]“.

14

Член 14, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехнически изделия могат да бъдат пускани на пазара само ако при подходящо съхранение и употреба по предназначение не застрашават здравето и безопасността на хората“.

15

Съгласно член 20, първа алинея от посочената директива:

„Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи“.

16

Член 4 от Директива 2013/29, озаглавен „Свободно движение“, гласи:

„1.   Държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват предоставянето на пазара на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2.   Настоящата директива не представлява пречка за предприемане на мерки от държава членка с оглед осигуряване на обществен ред, сигурност, здраве и безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на масовия потребител на фойерверки от категории F2 и F3, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия.

[…]“.

17

Член 45 от тази директива предвижда:

„Държавите членки установяват система от санкции, приложими за нарушения от страна на икономическите оператори на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Тези правила може да включват наказателни санкции при тежки нарушения.

Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи“.

18

Член 48, първа алинея от посочената директива гласи:

„Директива 2007/23[…], изменена с актовете, изброени в приложение IV, част А, се отменя, считано от 1 юли 2015 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане на директивата, установени в приложение IV, част Б“.

19

Съгласно член 49, първа алинея от Директива 2013/29:

„Настоящата директива влиза в сила в деня след датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз“.

20

Член 5 от Wet betreffende ontplofbare en voor de deflagratie vatbare stoffen en mengsels en de daarmede geladen tuigen (Закон за взривните и огнеопасните вещества и смеси и заредените с тях устройства) от 28 май 1956 г. (Belgisch Staatsblad от 9 юни 1956 г., стр. 3990) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 28 май 1956 г.“), гласи:

„За неспазване на разпоредбите, приети съгласно член 1, се налага наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет дни до две години и глоба в размер от сто до хиляда франка, или само едно от двете наказания“.

21

Член 200 от Кoninklijk besluit houdende algemeen reglement betreffende het fabriceren, opslaan, onder zich houden, verkopen, vervoeren en gebruiken van springstoffen (Кралски указ за определяне на общи правила за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества) от 23 септември 1958 г. (Belgisch Staatsblad от 22 декември 1958 г., стр. 9075) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Кралският указ от 23 септември 1958 г.“), гласи:

„Не се разрешава съхранението на взривни вещества в количества, надхвърлящи количествата, допустими за притежаване съгласно член 265, [извън] магазини и складове, притежаващи надлежно разрешение“.

22

Член 257 от този кралски указ предвижда:

„Продажбата на всякакъв вид взривни вещества в количества над разрешените за притежаване от частни лица, посочени в член 265, е разрешена само при следните условия:

Условието, посочено в точка 2, се прилага само когато купените стоки са предназначени за съхранение или [за] временно притежаване на територията на Белгия.

Продавачът проверява и съхранява всички документи, представени от купувачите като доказателство за спазване на задълженията по първата алинея. Тези документи се държат на разположение на служителите на Direction générale Qualité et Sécurité du Service public fédéral Économie, PME, Classes moyennes et Énergie (Главна дирекция „Качество и безопасност“ към Федералната публична служба за икономика, МСП, средна класа и енергетика) и на полицейските и съдебните органи в обектите, където се извършват продажбите, в продължение на не по-малко от три години“.

23

Съгласно член 260 от посочения кралски указ:

„Търговците на дребно задължително трябва да притежават разрешение за съхранение; те могат да притежават или да продават в минимални количества само взривни вещества, различни от посочените в член 261.

Техните складове трябва да бъдат разположени и организирани, както е посочено в член 251“.

24

Член 261 от Кралския указ от 23 септември 1958 г. гласи:

„Видът и количествата взривни вещества, които могат да бъдат съхранявани от търговците на дребно, се определят във всеки конкретен случай със заповедта за издаване на разрешение според степента на безопасност на съответния склад.

Не могат да се притежават следните изделия над посочените по-долу количества:

[…]

[…]“.

25

Член 265 от Кралския указ предвижда:

„Не се изисква разрешение за притежаване на:

[…]

26

Член 300 от посочения указ предвижда:

„За нарушения на разпоредбите на настоящия правилник, с изключение на член 295, на указите за изпълнение на тези разпоредби, както и на разпоредбите на заповедите за издаване на разрешения, се налагат наказанията, предвидени в Закона от 28 май 1956 г.“.

27

Original, дружество със седалище в Олен (Белгия), извършва внос, търговия на едро и дистрибуция на пиротехнически изделия. За тази цел разполага с два търговски обекта в Барле Хертог (Белгия), община, разположена отчасти в провинция Северен Брабант (Нидерландия) и една част е включена в община Барле Насау (Нидерландия). Тези търговски обекти се експлоатират от Van Gennip, дружество със седалище в Барле Хертог. Г‑н Ten Velde и г‑н Van der Schoot, нидерландски граждани, са отговорници на посочените търговски обекти.

28

Срещу г‑н Ten Velde, г‑н Van der Schoot, Van Gennip и Original е образувано наказателно производство въз основа на Кралския указ от 23 септември 1958 г. и Закона от 28 май 1956 г. за това, че първо, съхраняват пиротехнически изделия, чието тегло на пиротехническия заряд надхвърля максималното тегло, посочено в разрешенията, издадени им от белгийските органи, второ, съхраняват пиротехнически изделия на места, за които не е издадено разрешение, и трето, продават пиротехнически изделия на лица, които не разполагат със съответното разрешение.

29

От акта за преюдициално запитване на първо място е видно, че според г‑н Ten Velde и г‑н Van der Schoot инкриминирането на нарушенията като предвиденото в белгийското законодателство противоречи на член 45 от Директива 2013/29, доколкото съгласно този член наказателни санкции се налагат само за тежки нарушения. Нито едно от деянията обаче, в които са обвинени, не представлявало такова нарушение. Оpenbaar ministerie (Прокуратурата, Белгия) поддържа обратното, че тази директива дава на държавите членки възможност да налагат или административни, или наказателни санкции, или и двата вида санкции едновременно.

30

На следващо място, обвиняемите и прокуратурата спорят по въпроса дали задължението да се разполага едновременно с федерално разрешение за взривни вещества и с регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда съответства на Директиви 2007/23, 2013/29 и 2006/123.

31

На последно място според г‑н Van der Schoot национална правна уредба, която забранява продажбата на взривни вещества, съдържащи над един килограм пиротехнически заряд, на частни лица, които нямат съответното разрешение, противоречи на директиви 2007/23 и 2013/29.

32

При това положение Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

33

Следва да се отбележи, че в писмените си становища г‑н Ten Velde и г‑н Van der Schoot поддържат, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки, чийто пиротехнически заряд е над един килограм, представлява технически регламент, и по-специално „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34. Според тях, ако Кралство Белгия не е уведомило Комисията, такава правна уредба е незаконосъобразна и неприложима.

34

В съдебното заседание пред Съда белгийското правителство твърди, че посочената уредба е мярка, необходима „за защита на лица, по-специално на работниците, когато продуктите се използват“ по смисъла на член 1, последна алинея от Директива 98/34 и поради това тази директива не е приложима по делото в главното производство.

35

В това отношение, от една страна, от представената на Съда преписка е видно, че макар разглежданата в главното производство националната правна уредба действително да цели да защити обществената сигурност, тя обаче не се отнася до употребата на пиротехнически изделия, а до продажбата им. Поради това тази правна уредба не попада в приложното поле на член 1, последна алинея от Директива 98/34.

36

От друга страна, следва да се определи дали разглежданата в главното производство национална правна уредба представлява „технически регламент“ по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34 и дали спрямо тази уредба като такава се прилага задължението за уведомяване на Комисията съгласно член 8, параграф 1 от тази директива.

37

В това отношение е необходимо да се припомни, че понятието „технически регламент“ се отнася до четири категории мерки, а именно, първо — до „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, второ — до „други изисквания“ съгласно определението в член 1, точка 4 от тази директива, трето — до „правило за услуги“ по член 1, точка 5 от посочената директива и четвърто — до „законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, забраняващи производството, вноса, [търговията] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги“ по смисъла на член 1, точка 11 от същата директива (вж. решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 18 и цитираната съдебна практика).

38

Що се отнася, на първо място, до понятието „техническа спецификация“, следва да се припомни, че то предполага националната мярка задължително да се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин да определя една от основните характеристики на даден продукт, като размери, търговско наименование, етикетиране или маркиране (решение от 10 юли 2014 г., Ivansson и др., C‑307/13, EU:C:2014:2058, т. 19 и цитираната съдебна практика). Както обаче посочва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, белгийската правна уредба не се отнася до пиротехническите изделия или тяхната опаковка като такива, поради което тази правна уредба не определя някоя от основните характеристики на тези продукти. Поради това посочената правна уредба не представлява „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34.

39

Що се отнася, на второ място, до категорията „други изисквания“, следва да се отбележи, че за да може да се квалифицира като „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34, съответната национална мярка трябва да представлява „условие“, което може значително да повлияе върху състава, естеството или продажбата на съответния продукт (решение от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 20 и цитираната съдебна практика).

40

В това отношение е необходимо, както посочва и генералният адвокат в точка 76 от заключението си, да се отбележи, че белгийската правна уредба поставя притежаването на разрешение от купувача като условие за продажба на пиротехнически изделия, съдържащи над един килограм пиротехнически заряд. Поради това изискваното разрешение представлява условие по отношение не на съответния продукт, а на потенциалните купувачи, и косвено по отношение на икономическите оператори, които продават пиротехнически изделия (вж. в този смисъл решения от 21 април 2005 г., Lindberg, C‑267/03, EU:C:2005:246, т. 87 и от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 29).

41

Следователно разглежданата в главното производство правна уредба не може да се счита като „друго изискване“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34.

42

Що се отнася, на трето място, до понятието „правило за услуги“, следва да се отбележи, че съгласно член 1, точка 5 от Директива 98/34 такова правило е всяко изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на член 1, точка 2 от Директивата, които представляват „каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“ (решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 74).

43

В настоящия случай трябва да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, че разглежданата в главното производство правна уредба не се отнася до услугите на информационното общество по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34. Поради това тази правна уредба не се обхваща от понятието „правило за услуги“ на информационното общество по смисъла на член 1, точка 5 от тази директива.

44

Що се отнася, на четвърто място, до категорията забрани, посочени в член 1, точка 11 от Директива 98/34, е достатъчно да се отбележи, че разглежданата в главното производство правна уредба не може да попадне в тази категория, тъй като, както уточнява генералният адвокат в точка 78 от заключението си, тази правна уредба не забранява продажбата на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, а поставя условието купувачът да притежава разрешение.

45

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че разглежданата в главното производство правна уредба не попада в обхвата на понятието „технически регламент“ по смисъла на Директива 98/34, за който важи задължението за нотифициране по член 8, параграф 1 от Директивата, неизпълнението на което се санкционира с неприложимост на съответния технически регламент.

46

С третия си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, както е предвиден по-конкретно в член 6, параграф 2 от Директива 2007/23 и член 4, параграф 2 от Директива 2013/29 евентуално във връзка с членове 34—36 ДФЕС, съчетан с принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд.

47

За да се отговори на този въпрос, следва първо да се подчертае, че от акта за преюдициално запитване е видно, че г‑н Van der Schoot е обвинен в това, че е продал фойерверки за празненства от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, на частно лице, което не е имало необходимото разрешение в този смисъл. Тези факти са настъпили на 23 декември 2012 г. и следователно, както следва от членове 48 и 49 от Директива 2013/29, преди приемането и влизането ѝ в сила, поради което към спора в главното производство ratione temporis е приложима Директива 2007/23.

48

По-нататък, следва да се припомни, че съгласно съображение 2 и член 1, параграф 1 от Директива 2007/23 основната ѝ цел е да противодейства на бариерите пред вътреобщностната търговия, произтичащи от различните законодателни, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки, които регулират пускането на пазара на пиротехнически изделия, определени от нея, и следователно да гарантира свободното движение на посочените изделия във вътрешния пазар, като същевременно се гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и специалистите — крайни потребители (решение от 27 октомври 2016 г., Комисия/Германия, C‑220/15, EU:C:2016:815, т. 40).

49

Що се отнася до свободното движение на пиротехнически изделия, член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 предвижда, че държавите членки не могат да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара в целия Европейски съюз на пиротехнически изделия, освен ако мерките, които те приемат, се отнасят до изключенията, предвидени в член 6, параграф 2 от посочената директива, или до наблюдението на пазара, предвидено в член 14, параграф 6 от същата директива (решение от 27 октомври 2016 г., Комисия/Германия,C‑220/15, EU:C:2016:815, т. 43).

50

В настоящия случай, доколкото третият въпрос се отнася до тълкуването както на членове 34—36 ДФЕС, така и на член 6, параграф 2 от Директива 2007/23, следва да се отбележи, че последната разпоредба позволява на държавите членки да приемат национални мерки, за да ограничат поради съображения за обществен ред, обществена сигурност или безопасност, както и за опазване на околната среда, употребата или продажбата на частни лица на някои категории фойерверки. Възможността, с която разполагат държавите членки, произтича от факта, както е видно и от съображение 10 от тази директива, че употребата на пиротехнически изделия, и по-специално употребата на фойерверки, зависи от подчертано разнообразните културни обичаи и традиции в отделните държави членки.

51

Тъй като въпросът за ограничаването на употребата и продажбата на някои категории фойерверки попада в обхвата на Директива 2007/23, по-конкретно на член 6, параграф 2, не се налага тълкуване на членове 34—36 ДФЕС.

52

На последно място не се оспорва, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява продажбата на фойерверки, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, на потребители, които нямат необходимото разрешение в този смисъл, ограничава свободното движение на тези изделия. Както обаче бе уточнено в точка 49 от настоящото решение, съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 по принцип е забранено ограничение на свободното движение на пиротехнически изделия, които отговарят на поставените от тази директива изисквания.

53

Както обаче бе припомнено в точка 50 от настоящото решение, такова ограничение може да бъде обосновано съгласно член 6, параграф 2 от тази директива от съображения за обществен ред, обществена сигурност или безопасност или опазване на околната среда.

54

В това отношение в съдебното заседание белгийското правителство твърди, че разглежданата в главното производство национална правна уредба цели да защити обществения ред и обществената сигурност и не може да се счита като очевидно непропорционална.

55

Що се отнася до принципа на пропорционалност, макар в крайна сметка запитващата юрисдикция, след като направи обща преценка на всички релевантни правни и фактически обстоятелства, да трябва да провери дали тази национална правна уредба може да гарантира реализирането на преследваните цели и дали не надхвърля необходимото за постигането им, Съдът, чиято задача е да даде на тази юрисдикция полезен отговор, въпреки това е компетентен да ѝ даде указания, изведени от преписката, с която разполага, както и от представените пред Съда писмени и устни становища, така че да позволи на тази юрисдикция да се произнесе по конкретния висящ пред него спор.

56

По отношение, на първо място, на възможността националното законодателство да защити обществения ред и обществената сигурност следва да се припомни, че държавите членки запазват свободата си да определят съобразно националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави, изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност. Единствено държавите членки са компетентни да поддържат обществения ред и да опазват вътрешната сигурност на тяхна територия и се ползват със свобода на преценка, за да определят в зависимост от особеностите на социалните условия и важността, която придават на дадена законна с оглед на правото на Съюза цел, мерките, които да доведат до конкретни резултати (вж. в този смисъл решения от 15 юни 1999 г., Heinonen, C‑394/97, EU:C:1999:308, т. 43, от 14 март 2000 г., Église de scientologie, C‑54/99, EU:C:2000:124, т. 17 и от 10 юли 2008 г., Jipa, C‑33/07, EU:C:2008:396, т. 23).

57

В това отношение следва да се добави, че съгласно постоянната практика на Съда позоваването на изключението по съображения, свързани с обществен ред и обществена сигурност, е дерогация от основния принцип на свободно движение на стоки, което трябва да се тълкува стриктно и чийто обхват не може да бъде определен едностранно от държавите членки без контрол от страна на институциите на Съюза (вж. по аналогия решения от 31 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑503/03, EU:C:2006:74, т. 45, от 19 юни 2008 г., Комисия/Люксембург, C‑319/06, EU:C:2008:350, т. 30 и от 13 юли 2017 г., E, C‑193/16, EU:C:2017:542, т. 18 и цитираната съдебна практика).

58

В този смисъл Съдът уточнява, че понятието за обществен ред във всеки случай предполага наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, освен смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона (вж. по аналогия решения от 31 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑503/03, EU:C:2006:74, т. 46, от 19 юни 2008 г., Комисия/Люксембург, C‑319/06, EU:C:2008:350, т. 50 и от 17 ноември 2011 г., Аладжов, C‑434/10, EU:C:2011:750, т. 35).

59

В настоящия случай следва да се отбележи, че както посочва и генералният адвокат в точка 88 от заключението си, пиротехническите изделия са опасни по своето естество и като се има предвид съдържанието им, по-специално на изделията, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, те могат да засегнат сигурността на лицата. Той също така основателно посочва, че поради самото им естество и в зависимост от обстоятелствата, при които се използват, тези изделия могат да нарушат обществения ред.

60

Поради това обстоятелството продажбата на частни лица на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, да се постави в зависимост от получаването от тези частни лица на разрешение може да предотврати нарушаването на обществения ред и обществената сигурност, тъй като тази национална правна уредба позволява да се контролира и при необходимост да се ограничи съдържанието на пиротехнически заряд, който се намира в притежание на дадено лице. Следователно посочената национална правна уредба изглежда може да защити обществения ред и обществената сигурност.

61

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали националната правна уредба не надхвърля необходимото за защита на преследваните цели, следва да се припомни, че член 6, параграф 2 от Директива 2007/23 дава на държавите членки широка свобода на преценка по отношение на мерките, които те могат да приемат, за да гарантират обществения ред, обществената сигурност или безопасност или опазването на околната среда. Сред тези мерки, които могат да се отнасят както до притежаването, така и до употребата и продажбата на някои пиротехнически изделия, са забранителните, както и ограничителните мерки.

62

В настоящия случай от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не предвижда абсолютна забрана за продажбата на пиротехнически изделия, а единствено я поставя в зависимост от условието потребителят да има предварително разрешение, когато купува фойерверки за празненства и сигнализация, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд.

63

От това следва, че тази национална правна уредба ограничава продажбата на потребители на някои пиротехнически изделия.

64

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 97 от заключението си, ограничителни в по-малка степен мерки, като регистрационен режим след покупката на продукти, съдържащи определено количество пиротехнически заряд, изглежда не са достатъчно ефикасни, за да защитят основните интереси, на които се позовава белгийското правителство. Действително такава формалност позволява да се определи придобитото от потребител количество пиротехнически заряд, а не да се окаже влияние върху количеството, което може да се придобива, нито съответно да се води ефективна борба с нарушенията на разглежданите основни интереси. Поради това разглежданата в главното производство национална правна уредба не изглежда да надхвърля необходимото за защита на обществения ред и обществената сигурност.

65

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, както е предвиден по-конкретно в член 6, параграф 2 от Директива 2007/23, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, доколкото тази правна уредба може да гарантира обществения ред и обществената сигурност и не надхвърля необходимото за защита на тези основни интереси, което запитващата юрисдикция следва да провери.

66

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, както е предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 2007/23, евентуално във връзка с член 10 от Директива 2006/123, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно, от получаването на двойно разрешение, а именно федерално разрешение за взривни вещества и на регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда, когато двата разрешителни режима преследват една и съща цел, в случая превенция на риска в областта на безопасността, и първият от тези режими определя много нисък максимален праг за съхраняване на фойерверки.

67

За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се уточни, на първо място, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство не попада ratione materiae в приложното поле на Директива 2007/23.

68

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, от съображение 4 и член 14, параграф 1 от тази директива е видно, че съхранението попада в приложното ѝ поле само доколкото условията за съхранение на съответните пиротехнически изделия не трябва да застрашават съответствието им със съществените изисквания за безопасност, прогласени в посочената директива.

69

Национална правна уредба като разглежданата в главното производство обаче, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно, от получаването на двойно разрешение не може да засегне съответствието на тези изделия с тези изисквания.

70

На второ място, необходимо е да се определи дали разглежданата в главното производство национална правна уредба попада ratione materiae в приложното поле на Директива 2006/123.

71

В това отношение следва да се припомни, че Директива 2006/123 съгласно член 2, параграф 1 се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка, с изключение на дейностите и областите, посочени в член 2, параграфи 2 и 3.

72

Безспорно е обаче, че разглежданата в главното производство правна уредба не се отнася до дейност, посочена в член 2, параграф 2 от Директива 2006/123, и не попада в областта на данъчното облагане.

73

Освен това в съответствие с член 4, точка 1 от тази директива за нейните цели „услуга“ означава всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в член 57 ДФЕС. Допълнително, в съображение 76 от посочената директива се уточнява, че ограниченията, забранени в съответствие със свободата да се предоставят услуги, обхващат изисквания, приложими към достъпа до и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, а не тези, приложими към стоките като такива.

74

Както посочва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, макар националната правна уредба да се отнася формално до съхранението на пиротехнически изделия, а не до достъпа до или упражняването на търговия на дребно с тези изделия, съхранението на пиротехнически изделия, предназначени за продажба, представлява за „търговците на дребно“, като тези в главното производство, необходима предпоставка за тази търговия на дребно.

75

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, от една страна, тази национална правна уредба се отнася до „търговците на дребно“ и следователно до съхранението с цел продажба. От друга страна, фактът, че в рамките на търговията на дребно се поставя изискването за разрешение за притежаване на фойерверки, съдържащи пиротехнически заряд над определено количество, безспорно оказва влияние както върху достъпа до тази дейност, така и до нейното упражняване.

76

Освен това Съдът вече е уточнил, че търговската дейност за продажба на стоки на дребно представлява „услуга“ по смисъла на член 4, точка 1 от Директива 2006/123 (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2018 г., X и Visser, C‑360/15 и C‑31/16, EU:C:2018:44, т. 91 и 97).

77

При тези обстоятелства следва да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, предназначени за продажба на дребно, от получаването на двойно разрешение, попада в приложното поле на Директива 2006/123.

78

Тъй като по делото в главното производство запитващата юрисдикция има съмнения за съответствието на посочената правна уредба с член 10 от Директива 2006/123 с оглед на това, че тя обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно, от получаването на такова двойно разрешение, следва, от една страна, да се уточни, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, че задължението за притежаване едновременно на федерално и на регионално разрешение само по себе си не може да бъде причина за несъвместимост с Директива 2006/123, тъй като съгласно член 10, параграф 7 от тази директива този член не може да постави под въпрос „разпределението на компетентности на местно и регионално ниво между органите на държавите членки, предоставящи разрешения“.

79

От друга страна, е необходимо да се определи дали условията за предоставяне на разрешения по тези два режима отговарят на специфичните изисквания, определени в член 10, параграф 2 от Директива 2006/123.

80

Съгласно тази разпоредба условията за предоставяне на разрешение не трябва да бъдат дискриминационни, трябва да са оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и да са пропорционални на тази цел, което означава, че те трябва да могат да гарантират осъществяването на посочената цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2015 г., Trijber и Harmsen, C‑340/14 и C‑341/14, EU:C:2015:641, т. 70). Освен това тази разпоредба изисква тези условия за предоставяне на разрешение да са ясни и недвусмислени, обективни, прозрачни, достъпни и предварително известни на обществеността.

81

Съгласно установената съдебна практика в крайна сметка националният съд, който единствено е компетентен да преценява фактите по висящия пред него спор, следва да определи дали дадена мярка отговаря на изискванията, посочени в точка 80 от настоящото решение. При все това Съдът, от който се иска да предостави полезен отговор на този съд, е компетентен да му даде указания, изведени от преписката по делото в главното производство и от представените пред Съда писмени и устни становища, като тези указания са от такова естество, че да му позволят да се произнесе (вж. решения от 1 октомври 2015 г., Trijber и Harmsen, C‑340/14 и C‑341/14, EU:C:2015:641, т. 55, от 15 октомври 2015 г., Grupo Itevelesa и др., C‑168/14, EU:C:2015:685, т. 77 и от 30 януари 2018 г., X и Visser, C‑360/15 и C‑31/16, EU:C:2018:44, т. 56 и цитираната съдебна практика).

82

В настоящия случай, на първо място, от данните, с които разполага Съдът, е видно, че условията за предоставяне на разглежданото разрешение по двата режима се обосновават от императивни съображения от общ интерес, а именно, защита на обществената сигурност и общественото здраве по отношение на федералното разрешение, и защита на околната среда по отношение на регионалното разрешение.

83

Така, както изтъква в съдебно заседание белгийското правителство, вторият въпрос се основава на погрешна предпоставка, посочвайки, че двата разглеждани в главното производство разрешителни режима имат една и съща цел.

84

Второ, безспорно е, че условията за предоставяне на разрешение по двата режима с оглед на обнародването на федералното и регионалното законодателство са предварително публично оповестени и следователно са прозрачни и достъпни.

85

Трето, не би могло с основание да се поддържа, че тези условия не отговарят на критерия за яснота и недвусмисленост, посочен в член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123, поради обстоятелството че двата разрешителни режима се дублират. Всъщност, преди всичко, този критерий се отнася до необходимостта условията за издаване на разрешение да бъдат достатъчно разбираеми за всички, за да се избегне всяка двусмисленост във формулировката им. На следващо място, както вече бе уточнено в точка 82 от настоящото решение, тези два разрешителни режима целят да защитят различни публични интереси. Накрая, в съдебното заседание белгийското правителство посочва, че към получаването на всяко от тези разрешения се прилагат различни точни условия.

86

Ето защо, с уговорката, че запитващата юрисдикция трябва да направи съответната проверка, условията за предоставяне на разрешения по разглежданите в главното производство два режима изглеждат ясни и недвусмислени.

87

Четвърто, представената пред Съда преписка не позволява да се прецени дали условията за издаване на разрешение по разглежданите в главното производство режима са недискриминационни, пропорционални и обективни. Поради това запитващата юрисдикция следва да извърши тази проверка. При проверката дали установените условия са пропорционални запитващата юрисдикция следва да прецени по-специално дали прагът от 50 kg пиротехнически заряд, предвиден във федералния разрешителен режим представлява праг, който може да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

88

С оглед на всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 10 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно от получаването на двойно разрешение, а именно федерално разрешение за взривни вещества и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда, доколкото са изпълнени всички други условия, посочени в член 10, параграф 2 от тази директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.

89

С първия си въпрос, който следва да се разгледа на последно място, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали нарушенията, в които са обвинени обвиняемите в главното производство, представляват „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29, така че да могат да бъдат наказвани с наказателни санкции.

90

От предоставената на Съда преписка е видно, че фактите, за които обвиняемите в главното производство са обвинени, са настъпили между 22 ноември 2010 г. и 27 януари 2013 г. Тези факти обаче са настъпили преди влизане в сила на Директива 2013/29, поради което ratione temporis тя не е приложима към спора в главното производство. Поради това тези факти попадат в приложното поле на Директива 2007/23.

91

Освен това две от нарушенията, посочени в първия въпрос, са нарушения на издадените разрешения въз основа на белгийското законодателство, което предвижда двоен разрешителен режим за съхранение на пиротехнически изделия с оглед на продажбата им. Както бе уточнено в точки 67 и 77 от настоящото решение, това законодателство ratione materiae не попада в приложното поле на Директива 2007/23, а в това на Директива 2006/123.

92

Следователно в настоящия случай единствено инкриминирането на нарушението, изразяващо се в продажба на пиротехнически изделия, съдържащи над един килограм пиротехнически заряд, на потребители, които нямат необходимото за това разрешение, е прието въз основа на национални разпоредби, които попадат в приложното поле, както материално, така и времево, на Директива 2007/23.

93

Следва обаче да се припомни, че макар запитващата юрисдикция формално да ограничава въпросите си до тълкуването на член 45 от Директива 2013/29, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2018 г., MA.T.I. SUD и Duemme SGR, C‑523/16 и C‑536/16, EU:C:2018:122, т. 41 и цитираната съдебна практика).

94

При тези условия първият въпрос следва да се разбира в смисъл, че от една страна, цели да установи дали член 20 от Директива 2007/23 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да налагат наказателни санкции, и от друга страна, дали Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да могат да предвидят наказателни санкции при нарушение на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно, от получаването на двойно разрешение.

95

Що се отнася, на първо място, до тълкуването на член 20 от Директива 2007/23, следва да се припомни, че тази разпоредба не определя нито инкриминираните деяния, нито приложимите санкции, а единствено посочва, че държавите членки са длъжни да предвидят такива санкции.

96

Както посочва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, тъй като тази разпоредба не уточнява естеството на санкциите, които държавите членки могат да приемат, но предвижда, че те трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, видно от текста на тази разпоредба, държавите членки запазват възможността да определят естеството на приложимите санкции и следователно могат да приемат наказателни санкции в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2007/23, при условие че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

97

От това, от една страна, следва, че наказателни санкции могат да се налагат за нарушения на националните разпоредби, попадащи в приложното поле на Директива 2007/23. Както обаче бе уточнено в точки 91 и 92 от настоящото решение, единствено инкриминирането на продажбата на пиротехнически изделия като предвидената с националната правна уредба попада ratione materiae в приложното поле на Директива 2007/23, а инкриминирането на деянията по отношение на съхранението на тези изделия с оглед на продажбата им като предвиденото с двойния разрешителен режим се урежда от Директива 2006/123.

98

От друга страна, от това следва, че макар член 20 от Директива 2007/23, за разлика от член 45 от Директива 2013/29, да не предвижда изрично, че държавите членки могат да приемат наказателни санкции за тежки нарушения, тази разпоредба не изключва такава възможност. Следователно този член 45 не може да се счита за lex mitior.

99

Следва да се припомни, че националният съд следва също така да провери дали приложимите санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. При преценката на пропорционалния характер на тези санкции националният съд следва да вземе предвид тежестта на нарушението (вж. по аналогия решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C‑210/10, EU:C:2012:64, т. 41 и 44).

100

Що се отнася, на второ място, до тълкуването на Директива 2006/123, следва да се посочи, че съгласно член 1, параграф 5 от тази директива тя не засяга правилата на наказателното право на държавите членки, при условие че те не водят до заобикаляне на правилата, установени в посочената директива.

101

Поради това държавите членки могат да предвидят наказателни санкции при нарушение на национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която обуславя съхранението на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на Директива 2007/23 и са предназначени за продажба на дребно, от получаването на двойно разрешение, при условие че националните правила на наказателното право не водят до заобикаляне на правилата на Директива 2006/123.

102

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 20 от Директива 2007/23 и член 1, параграф 5 от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да приемат наказателни санкции, при условие че, що се отнася до Директива 2007/23, тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи, а що се отнася до Директива 2006/123, националните правила на наказателното право не водят до заобикаляне на правилата на същата директива.

103

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: