1.

Основният въпрос, повдигнат с настоящото преюдициално запитване, отправено до Съда от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), е дали попада в обхвата на понятието „платежна сметка“ съгласно член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар ( 2 ) конкретен вид банкова сметка, наречена директна онлайн спестовна сметка, при която клиентът има неограничен достъп до средствата по сметката, но всички прехвърляния на парични средства от трети лица към тази сметка и от нея към трети лица трябва да се извършват чрез друга сметка, наречена референтна сметка.

2.

Настоящото дело предоставя за първи възможност на Съда да тълкува понятието „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64. Това е необходимо в главното производство, за да се определи дали разглежданата банкова сметка следва да отговаря на изискванията, посочени в Директива 2007/64.

3.

Член 4 от Директива 2007/64, озаглавен „Определения“, предвижда:

4.

Директива 2007/64 е транспонирана в австрийското право с Bundesgesetz über die Erbringung von Zahlungsdiensten (Zahlungsdienstegesetz — ZaDiG) (Закон за платежните услуги) от 2009 г. (BGB1. I, 66/2009; наричан по-нататък „Законът за платежните услуги“).

5.

Параграф 3 от Закона за платежните услуги, озаглавен „Определения“, гласи:

6.

Съгласно австрийското право Bundeskammer für Arbeiter und Angestellte (Федерална камара за работниците и служителите, наричана по-нататък „жалбоподателят“) има процесуална легитимация да защитава интересите на потребителите.

7.

ING-DiBa Direktbank Austria Niederlassung der ING-DiBA AG (наричано по-нататък „ответникът“) е банка, извършваща дейност на цялата територия на Австрия.

8.

В отношенията си с потребителите ответникът използва общи договорни условия (Allgemeine Geschäftsbedingungen, наричани по-нататък „AGB“). Ответникът използва AGB в частност във връзка с конкретен вид сметка, която предлага на потребителите под наименованието „Direkt-Sparen“ („директно спестяване“) и която е наречена в акта за преюдициално запитване по-специално директна онлайн спестовна сметка („директна онлайн спестовна сметка“) ( 3 ).

9.

Според акта за преюдициално запитване разглежданата директна онлайн спестовна сметка е такава сметка, при която както внасянето, така и тегленето на парични средства може да се извършва от потребителя чрез дистанционно банкиране ( 4 ), но винаги чрез водена на негово име референтна сметка. Референтната сметка трябва да бъде австрийска разплащателна сметка, която не следва непременно да е в ответната банка. Потребителят може да решава без ограничения и без да се съобразява с определен падеж (а следователно и без отрицателни последици за олихвяването) дали, кога и колко пари да внесе по или да изтегли от директната онлайн спестовна сметка чрез референтната сметка. Въпреки че прехвърляния на средства са възможни само между директната онлайн спестовна сметка и референтната сметка, потребителят не е възпрепятстван да разполага със средствата по директната онлайн спестовна сметка по всяко време, без да е необходима намесата на доставчика на платежната услуга ( 5 ).

10.

Жалбоподателят предявява иск срещу ответника, като твърди, че голям брой от клаузите на AGB, използвани в сключваните от ответника договори за директни онлайн спестовни сметки като разглежданата в случая, противоречат на Закона за платежните услуги. В момента делото е пред запитващата юрисдикция като въззивна инстанция.

11.

Ответникът поддържа, че Законът за платежните услуги не се прилага за разглежданата директна онлайн спестовна сметка.

12.

Запитващата юрисдикция посочва, че Законът за платежните услуги възпроизвежда дословно съответните определения от Директива 2007/64. Следователно, ако разглежданата директна онлайн спестовна сметка попада в приложното поле на Директива 2007/64, тогава и Законът за платежните услуги ще е приложим за нея.

13.

Запитващата юрисдикция по-специално счита, че квалифицирането на разглежданата директна онлайн спестовна сметка като „спестовна сметка“ само по себе си не е основание тя да не попада в приложното поле на Директива 2007/64, тъй като член 3 от същата директива, където са посочени въпросите, изключени от нейното приложно поле, не съдържа никакво указание в това отношение. При все това запитващата юрисдикция изтъква, че при всяка транзакция, която извършва за изпълнение на свое задължение, титулярят на сметката трябва да минава през междинен етап по прехвърляне на паричните средства от директната онлайн спестовна сметка към референтната сметка. Едва след получаването на паричните средства по референтната сметка е възможно прехвърлянето им на трето лице. Според запитващата юрисдикция не е ясно, с оглед на правилното тълкуване на понятието „платежна сметка“ в член 4, точка 14 от Директива 2007/64, дали този междинен етап обосновава изключването на директната онлайн спестовна сметка от приложното поле на Директивата.

14.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре главното производство и да постави на Съда следния преюдициален въпроси:

„Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за платежните услуги“) да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ (член 4, точка 14) и следователно попада в приложното поле на Директивата?“.

15.

Писмени становища пред Съда представят жалбоподателят, ответникът, германското правителство и Комисията. На основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда съдебно заседание не е проведено.

16.

Жалбоподателят и Комисията считат, че разглежданата директна онлайн спестовна сметка попада в обхвата на определението за „платежна сметка“ по член 4, точка 14 от Директива 2007/64, докато ответникът и германското правителство са на противоположното мнение.

17.

Жалбоподателят по-специално твърди, опирайки се на някои други определения в Директива 2007/64, че понятието „платежна сметка“ не изисква взаимодействие между титуляря на сметката и трети лица. Обратно, според него главното условие за квалифициране като „платежна сметка“ е възможността на титуляря на сметката да извършва транзакции по своя инициатива и по всяко време, без да е необходима намесата на доставчика на платежни услуги. Освен това жалбоподателят посочва, че някои отговори, дадени в документа на Комисията „Въпроси и отговори по Директива 2007/64“ (наричан по-нататък „насоките на Комисията“) ( 6 ), подкрепят неговата позиция, и оспорва релевантността на информацията, която се съдържа в предходни насоки относно Директива 2007/64, изготвени от експертна група на Европейската банкова индустрия за Директивата за платежните услуги (наричани по-нататък „насоките на експертната група“) ( 7 ).

18.

Ответникът твърди, че квалифицирането на дадена сметка като „платежна сметка“ трябва да се извършва с оглед на функционалността и целите на тази сметка и че понятието „платежна сметка“ включва възможността за директно взаимодействие с трети лица като част от извършването на платежни транзакции. Като изхожда от това, ответникът посочва, че в разглеждания случай използването на директната спестовна онлайн сметка за извършване на платежни транзакции с трети лица е изключено както по договор, така и чисто технически и следователно тя не може да се счита за „платежна сметка“. В това отношение ответникът изтъква като определяща характеристика на разглежданата директна онлайн спестовна сметка това, че всички прехвърляния на средства от и към такава сметка трябва да се извършват чрез референтна сметка, като последната е „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64.

19.

В подкрепа на своята позиция ответникът се позовава по-специално на насоките на Комисията и на експертната група, на други два акта в сектора на платежните услуги — Директива 2014/92/ЕС (т.нар. Директива за платежните сметки) ( 8 ), и Регламент (ЕС) № 260/2012 (т.нар. Регламент за единнатa зона за плащания в евро (SEPA) ( 9 ) — както и на възприетия от няколко държави членки подход по въпроса ( 10 ). Ответникът също така подчертава, че квалифицирането на разглежданата директна онлайн спестовна сметка като „платежна сметка“ би имало значителни отрицателни последици, като например дискриминация между онлайн спестовни сметки и традиционни спестовни сметки, които съгласно член 31, параграф 1 от Bankwesengesetz (Закона за банките) ( 11 ) не спадат към категорията на разплащателните, значително нарастване на режийните разходи за банките, без съответни предимства за клиентите, разминаване в уредбата на платежните услуги в правото на Съюза и заличаване на разграничението между депозитните и разплащателните сметки, което структурира банковата дейност.

20.

Германското правителство подчертава, че някои видове сметки не са предмет на Директива 2007/64. Като изхожда от това, германското правителство твърди, че спестовните сметки имат преди всичко спестовна функция и обикновено не се използват за платежни транзакции, както е в случая на разглежданата директна онлайн спестовна сметка. Германското правителство твърди, че тази концепция за спестовна сметка допълнително се потвърждава от формулировката на някои разпоредби на Директива 2014/92 относно платежните сметки, и посочва, че някои от отговорите, които се съдържат в насоките на Комисията, са неясни и че във всеки случай този документ не е обвързващ.

21.

Комисията твърди, че нищо в текста на Директива 2007/64 не указва, че понятието „платежна сметка“ не обхваща разглежданата директна онлайн спестовна сметка. Комисията подчертава още, че целта на Директива 2007/64 е да се предостави защита на ползвателите на платежни услуги: както е посочено в съображение 46 и в членовете в дял IV на Директива 2007/64, сметките, обхванати от тази директива, се ползват от определени минимални регулаторни изисквания за точното изпълнение и обработване на платежни транзакции. Комисията счита, че потребителите ще бъдат лишени от такава защита в случай на ограничително тълкуване на понятието „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64.

22.

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част ( 12 ).

23.

На тази съдебна практика основавам извода си, че разглежданата директна онлайн спестовна сметка не може да се счита за обхваната от понятието „платежна сметка“ по смисъла на член 4, точка 14 от Директива 2007/64.

24.

Склонен съм да се съглася, че наименованието на дадена сметка, например „спестовна сметка“, само по себе си не определя дали тази сметка представлява „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64, а по-скоро трябва да се вземат предвид конкретните характеристики на въпросната сметка, включително нейните функции и цели. Въпреки това решаващ критерий за квалифицирането на дадена сметка като „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64 е дали тази сметка позволява директно участие в платежни транзакции с трети лица. С оглед на това считам, че разглежданата директна онлайн спестовна сметка не попада в обхвата на понятието „платежна сметка“ съгласно Директива 2007/64.

25.

Както е видно от точка 3 по-горе в настоящото заключение, член 4, точка 14 от Директива 2007/64 определя понятието „платежна сметка“ като „сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, използвана за изпълнението на платежни транзакции“. Това определение само по себе си не насочва към конкретните характеристики или видове сметки, за които може да се счита, че се обхващат от това понятие.

26.

Всъщност това понятие използва термини — „ползвател на платежна услуга“ и „платежна транзакция,“ — които са определени в други точки на член 4 от Директива 2007/64. Следователно определението на понятието „платежна сметка“ следва да се тълкува, като се вземат предвид останалите определения, които се съдържат в тази разпоредба, както и членове 2 и 3 от същата директива, определящи нейното приложно поле като цяло.

27.

По-специално член 4, точка 10 от Директива 2007/64 определя понятието „ползвател на платежни услуги“ като „физическо или юридическо лице, което се ползва от платежната услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества“ ( 13 ).

28.

Определението за „ползвател на платежни услуги“, дадено в член 4, точка 10 от Директива 2007/64, е двусмислено, тъй като се посочва, че лицето, което се ползва от платежната услуга, може да действа в качеството на платец или получател, или и в двете качества. Всъщност, ако този текст бъде разгледан изолирано, може да се приеме, че той допуска платецът (който изпраща паричните средства) и получателят (който получава паричните средства) да съвпадат, тоест лицето, което изпълнява транзакции със себе си, да бъде „ползвател на платежни услуги“ ( 14 ).

29.

Член 4, точка 5 от Директива 2007/64 определя понятието „платежна транзакция“ като „действие от страна на платеца или получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя“.

30.

Определението на понятието „платежна транзакция“ в член 4, точка 5 от Директива 2007/64 също е двусмислено, ако се разглежда изолирано. От една страна, може да се приеме, че то предполага наличие на две лица, „платец“ и „получател“; за разлика от член 14, точка 10 от Директива 2007/64, член 4, точка 5 от Директива 2007/64 не предвижда изрично, че едно и също лице може да действа и в двете качества. От друга страна, би могло да се твърди, че се изисква само действие от страна на платеца или получателя по „внасяне, прехвърляне или теглене на средства“ ( 15 ), без да се конкретизира дали прехвърлянето може да бъде между две сметки на едно и също лице, както е при междинния етап на прехвърляне на средства между директната онлайн спестовна сметка и референтната сметка, разглеждани в главното производство.

31.

Освен това член 2 от Директива 2007/64, озаглавен „Приложно поле“, предвижда, че директивата се прилага „за платежни услуги, предоставяни в [Съюза]“ ( 16 ). Съгласно член 4, точка 3 от същата директива „платежна услуга“ означава „всяка една от стопанските дейности, изброени в приложението“.

32.

По-специално в точка 2 от това приложение са посочени „[у]слуги, позволяващи тегления на пари в наличност от платежна сметка“ ( 17 ). Текстът на тази разпоредба предполага директни прехвърляния от платежната сметка.

33.

Освен това в точка 3 от приложението към Директива 2007/64 се посочват:

„Изпълнение на платежни транзакции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка при доставчика на платежни услуги на ползвателя или друг доставчик на платежни услуги:

34.

Разглеждан изолирано, поставеният в курсив текст от точка 3 от приложението може да бъде тълкуван в смисъл, че предполага, че за целите на дефиниране на понятието „платежна сметка“ по в член 4, точка 14 от Директива 2007/64, платежните транзакции не включват непременно трети лица. Този текст обаче е последван от три тирета, отнасящи се до хипотези, всяка от които по принцип включва директно взаимодействие с трето лице с цел прехвърляне на средства от или към платежната сметка (директните дебити включват „задължаване на платежна сметка на платец“ ( 19 ) чрез използване на платежни карти или изпълнение на кредитни преводи, като например платежни нареждания за периодични преводи ( 20 )).

35.

Признавам обаче, че член 3 от Директива 2007/64, озаглавен „Изключения от приложното поле“, посочва, че тази директива не се прилага по отношение на петнадесет изброени в този член категории платежни транзакции и услуги, и че разглежданата директна онлайн спестовна сметка не е изрично посочена в никоя от тези категории. При все това, не считам, че тази разпоредба изброява изчерпателно сметките, които не попадат в приложното поле на тази директива. Това се подкрепя от съображение 6 от Директива 2007/64, което гласи, че „не е целесъобразно тази правна рамка [на платежните услуги] да бъде изчерпателна. Нейното прилагане следва да се ограничава до доставчици на платежни услуги, чиято основна дейност се състои в предоставяне на платежни услуги на ползватели на платежни услуги“ ( 21 ).

36.

Следователно текстът на член 4, точка 14 от Директива 2007/64 не дава недвусмислен отговор на въпроса дали разглежданата директна онлайн спестовна сметка може да се счита за „платежна сметка“ по смисъла на тази разпоредба.

37.

Съгласно практиката на Съда генезисът на акт или на разпоредба на Съюза може да бъде от полза, за да се установи какви са били намеренията на законодателят на Съюза при приемането на съответния акт или съответната конкретна разпоредба ( 22 ).

38.

В това отношение подготвителните работи по приемането на Директива 2007/64 не предоставят категоричен отговор на въпроса за намеренията на законодателя във връзка с понятието „платежна сметка“ по член 4, точка 14 от Директива 2007/64 ( 23 ). Все пак те донякъде подкрепят схващането, че някои видове спестовни сметки не попадат в приложното поле на тази директива.

39.

В предложението на Комисията понятието „платежна сметка“ е дефинирано като „сметка, водена на името на ползвател на платежна услуга, използвана изключително за платежни транзакции“ ( 24 ). Освен това понятието „спестовна сметка“ се споменава във връзка с предвидените в предложението правила относно наличността на средства по платежна сметка в смисъл, че тези правила „няма да са пречка за задължаване на спестовни сметки, обхванати от изрични споразумения относно използването на схеми за спестявания“ ( 25 ).

40.

В своето становище относно предложението Европейската централна банка посочва, че определението за „платежна сметка“ и използването на понятието „спестовна сметка“ заслужават пояснение ( 26 ).

41.

При разглеждане на предложението на първо четене Европейският парламент предлага да се заличат разпоредбите, в които става въпрос за „спестовна сметка“, с мотива че: „[д]околкото спестовните сметки във всички случаи не спадат към категорията на платежните сметки, не е необходимо регулиране“ ( 27 ). Освен това Парламентът предлага изменение на определението за „платежна сметка“ като „сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, използвана за изпълнението на платежни транзакции“ ( 28 ).

42.

В окончателния вариант на текста думата „изпълнение“ е добавена към определението за „платежна сметка“, а разпоредбата, отнасяща се до „спестовната сметка“, е заличена. Други предложения обаче не са приети.

43.

Насоките на Комисията и на експертната група, посочени в становищата на страните по делото, според мен също не са от определящо значение за отговора на преюдициалния въпрос по това дело ( 29 ). Може да се приеме, че насоките подкрепят схващането, че всеки вид сметка следва да се преценява с оглед на специфичните ѝ особености и следователно някои видове спестовни сметки се обхващат от понятието „платежна сметка“ по смисъла на член 4, точка 14 от Директива 2007/64, но те не разглеждат изрично директни онлайн спестовни сметки като тази, до която се отнася спорът в главното производство ( 30 ).

44.

По-специално в отговорите на някои въпроси, дадени в насоките, Комисията посочва, че „спестовна сметка“, при която титулярят може да внася и тегли средства без никакви ограничения, следва да се счита за „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64, докато „срочен депозит“ не следва да се счита за такава сметка, тъй като титулярят не може да тегли средства от сметката до падежа, без да загуби лихви или да понесе други санкции ( 31 ). Следователно на това основание не е ясно дали изискването по отношение на разглежданата директна онлайн спестовна сметка, според което прехвърляния на средства от тази сметка могат да се извършват само към референтната сметка, но не и към трети лица, представлява ограничение, което не позволява квалифицирането ѝ като „платежна сметка“.

45.

Съгласно практиката на Съда, за да се установи какви са общият разум и контекстът на дадена разпоредба от правото на Съюза, трябва по-специално контекстът на въпросната разпоредба да се разгледа във връзка с други разпоредби от същия акт на Съюза, както и във връзка с други актове на Съюза, които се отнасят до този акт или имат съществена връзка с него ( 32 ). Според мен някои, свързани с разглежданата, разпоредби от Директива 2007/64, както и от други актове от правната уредба на Съюза в областта на платежните услуги, предоставят решаващи насоки за тълкуване в смисъл, че разглежданата директна онлайн спестовна сметка не се обхваща от понятието „платежна сметка“ съгласно Директива 2007/64.

46.

Разглеждането на разпоредбите от Директива 2007/64, които са свързани с разглежданата, показва, че за да представлява дадена сметка „платежна сметка“ по смисъла на Директива 2007/64, от съществено значение са плащанията към трети лица.

47.

Някои определения, дадени в член 4 от Директива 2007/64, предполагат прехвърляне на парични средства от платежната сметка към или от трети лица. Примери за това са определението за „платец“ в член 4, точка 7 от Директива 2007/64, цитирано по-горе („разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка“) ( 33 ), и определението за „вальор“ в член 4, точка 17 от Директива 2007/64, а именно „референтна дата, използвана от доставчик на платежни услуги за изчисляване на лихвите по средствата, с които е задължена или заверена платежна сметка“ ( 34 ).

48.

Освен това някои разпоредби на Директива 2007/64 относно платежните сметки показват, че платежната сметка предполага възможност за директно задължаване или заверяване на платежната сметка чрез плащания в полза на или от трети лица ( 35 ). Това е отразено и в някои разпоредби на Директива 2007/64 за гарантиране на сигурността на платежната сметка като последица от извършването на платежни транзакции пряко с трети лица, каквито са разпоредбите относно възстановяването на средства по платежна сметка при неразрешена, неизпълнена или неточно изпълнена платежна транзакция ( 36 ).

49.

Следователно квалифицирането като „платежна сметка“ на разглежданата директна онлайн спестовна сметка, от и към която не могат да бъдат прехвърляни парични средства чрез директно плащане в полза на или от трето лице, би обезсмислило тези разпоредби.

50.

Директива 2007/64 — и Директива 2015/2366, която я заменя ( 37 ) — е част от правната уредба на Съюза в областта на платежните услуги ( 38 ).

51.

Както се посочва в съображение 4 от Директива 2007/64, „жизненоважно [е] да се установи на […] равнище [на Съюза] една съвременна и последователна нормативна уредба на платежните услуги“. Както Съдът вече е отбелязал, в съображение 6 от Директива 2015/2366също се посочва, че намерението на законодателя на Съюза е да се гарантира еднакво прилагане в целия Съюз на правната уредба в областта на платежните услуги ( 39 ).

52.

Няколко акта от правната уредба на Съюза в областта на платежните услуги съдържат определение на понятието „платежна сметка“, което следва определението в член 4, точка 14 от Директива 2007/64. Сред тях са Регламент № 260/2012 (т.нар. Регламент за единнатa зона за плащания в евро (SEPA) ( 40 ), Регламент (ЕС) № 2015/751 относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти ( 41 ), и Препоръка на Комисията 2011/442/ЕС относно достъпа до основна разплащателна сметка ( 42 ), която се прилага във връзка с Директива 2007/64 ( 43 ). Всъщност някои актове съдържат директни препратки към определението за „платежна сметка“, дадено в член 4, точка 14 от Директива 2007/64 (понастоящем в член 4, точка 12 от Директива 2015/2366) ( 44 ).

53.

По-конкретно, основен акт от правната уредба на Съюза в областта на платежните услуги е Директива 2014/92 (т.нар. Директива за платежните сметки) ( 45 ).

54.

Съгласно член 2, точка 3 от Директива 2014/92 „платежна сметка“ означава „сметка, водена на името на един или повече потребители и използвана за извършването на платежни операции“. Това определение е всъщност идентично с определението за „платежна сметка“, дадено в член 4, точка 14 от Директива 2007/64, с изключение това, че думата „потребители“ от първото е заменена във второто с израза „ползватели на платежни услуги“, което не променя по същество съдържанието на определението, а по-скоро отразява предмета на съответната директива.

55.

Съображение 12 от Директива 2014/92 гласи: „[…] Всички разпоредби на настоящата директива следва да се отнасят до платежни сметки, чрез които потребителите могат да извършват следните операции: депозиране на средства, теглене на пари в брой и извършване и получаване на платежни операции до и от трети страни и получаване на парични средства от трети страни, включително извършване на кредитни преводи. В резултат на това сметките с по-ограничени функции следва да бъдат изключени. Например сметки като спестовни сметки, сметки, свързани единствено с изплащането на задължения по кредитна карта, където обикновено постъпват средства единствено за целите на изплащането на кредит, текущи сметки, използвани единствено за изплащането на ипотечни заеми или сметки за електронни пари следва да бъдат по принцип изключени от обхвата на настоящата директива. Ако обаче тези платежни сметки се използват за ежедневни платежни операции и изпълняват всички изброени по-горе функции, те ще бъдат включени в обхвата на настоящата директива […]“ ( 46 ).

56.

Същата логика е следвана и в член 1, параграф 6 от Директива 2014/92, който изрично посочва, че трите минимални изисквания за платежните сметки в приложното поле на тази директива са възможността да се внасят средства по платежна сметка, възможността да се теглят пари в брой от такава сметка и възможността да се „извършват и получават платежни операции, включително кредитни преводи, до и от трети страни“ ( 47 ).

57.

Нещо повече, съображение 14 от Директива 2014/92 гласи: „Определенията в настоящата директива следва да бъдат съгласувани, доколкото е възможно, с използваните в други законодателни актове на Съюза, и по-специално в Директива 2007/64/ЕО и в Регламент (ЕС) № 260/2012 […]“ ( 48 ).

58.

Следователно установените с Директива 2014/92 изисквания във връзка с понятието „платежна сметка“ трябва да се вземат предвид при тълкуването на същото понятие в член 4, точка 14 от Директива 2007/64. Това ми дава основание да приема, че разглежданата директна онлайн спестовна сметка не трябва да се счита за обхваната от тази разпоредба, предвид нейните „по-ограничени функции“, а именно че не позволява на титуляря на сметката да извършва и получава платежни операции до и от трети лица.

59.

Целта на Директива 2007/64 съгласно съображение 60 от нея най-общо е създаването на единен пазар на платежните услуги. Освен това, както отбелязва Съдът, Директива 2007/64 съдържа различни съображения, които възприемат целта за защита на потребителите като адресати на платежните услуги ( 49 ).

60.

В този контекст считам, че тълкуване на понятието „платежна сметка“ по член 4, точка 14 от Директива 2007/64 в смисъл, че то не обхваща разглежданата директна онлайн спестовна сметка, не би било в противоречие с преследваните от Директивата цели. Доколкото референтната сметка задължително трябва да бъде квалифицирана като „платежна сметка“, не е необходима „двойна защита“ на потребителите във връзка с разглежданата директна онлайн спестовна сметка, тъй като всички плащания към трети лица трябва да се извършват чрез референтната сметка ( 50 ).

61.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) въпрос по следния начин:

Член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката) посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), не се обхваща от понятието „платежна сметка“ съгласно член 4, точка 14 от същата директива и следователно не попада в приложното поле на Директивата.