EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CA0385

Дело C-385/17: Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2018 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Torsten Hein/Albert Holzkamm GmbH & Co. (Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Член 7, параграф 1 — Правна уредба на държава членка, която позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на периоди на работа на непълно работно време за целите на изчисляването на възнаграждението, изплащано за годишен отпуск — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения)

OB C 65, 18.2.2019, p. 10–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.2.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/10


Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2018 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Torsten Hein/Albert Holzkamm GmbH & Co.

(Дело C-385/17) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Право на платен годишен отпуск - Член 7, параграф 1 - Правна уредба на държава членка, която позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на периоди на работа на непълно работно време за целите на изчисляването на възнаграждението, изплащано за годишен отпуск - Действие във времето на тълкувателните съдебни решения))

(2019/C 65/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeitsgericht Verden

Страни в главното производство

Ищец: Torsten Hein

Ответник: Albert Holzkamm GmbH & Co.

Диспозитив

1)

Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която за целта на изчисляването на обезщетението за платен отпуск позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на намалението на възнаграждението, произтичащо от наличието през референтния период на дни, в които поради работа на непълно работно време не е положен ефективно труд, което има за последица това, че работникът получава, за продължителността на минималния годишен отпуск, на който има право по силата на този член 7, параграф 1, обезщетение за платен отпуск, по-малко от обичайното възнаграждение, което той получава през периодите на полагане на труд. Запитващата юрисдикция трябва да тълкува националната правна уредба, доколкото е възможно, в светлината на текста, както и на целите на Директива 2003/88, така че обезщетението за платен отпуск, изплащано на работниците за минималния отпуск, предвиден в посочения член 7, параграф 1, да не е по-малко от средния размер на обичайното възнаграждение, получавано от същите през периодите на ефективно полагане на труд.

2)

Не следва да се ограничава действието във времето на настоящото решение и правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да защитават, въз основа на националното право, оправданите правни очаквания на работодателите във връзка със запазването на съдебната практика на най-висшите национални съдилища, която е потвърждавала законосъобразността на разпоредбите в областта на платения отпуск на колективния трудов договор в строителния сектор.


(1)  ОВ C 318, 25.9.2017 г.


Top