EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017CA0385
Case C-385/17: Judgment of the Court (Fourth Chamber) of 13 December 2018 (request for a preliminary ruling from the Arbeitsgericht Verden — Germany) — Torsten Hein v Albert Holzkamm GmbH & Co. (Reference for a preliminary ruling — Social policy — Organisation of working time — Directive 2003/88/EC — Right to paid annual leave — Article 7(1) — Legislation of a Member State under which collective agreements may provide for account to be taken of periods of short-time working when calculating remuneration to be paid in respect of annual leave — Temporal effects of judgments ruling on interpretation)
Дело C-385/17: Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2018 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Torsten Hein/Albert Holzkamm GmbH & Co. (Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Член 7, параграф 1 — Правна уредба на държава членка, която позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на периоди на работа на непълно работно време за целите на изчисляването на възнаграждението, изплащано за годишен отпуск — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения)
Дело C-385/17: Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2018 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Torsten Hein/Albert Holzkamm GmbH & Co. (Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Член 7, параграф 1 — Правна уредба на държава членка, която позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на периоди на работа на непълно работно време за целите на изчисляването на възнаграждението, изплащано за годишен отпуск — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения)
OB C 65, 18.2.2019, p. 10–10
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
18.2.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 65/10 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 13 декември 2018 г. (преюдициално запитване от Arbeitsgericht Verden — Германия) — Torsten Hein/Albert Holzkamm GmbH & Co.
(Дело C-385/17) (1)
((Преюдициално запитване - Социална политика - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Право на платен годишен отпуск - Член 7, параграф 1 - Правна уредба на държава членка, която позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на периоди на работа на непълно работно време за целите на изчисляването на възнаграждението, изплащано за годишен отпуск - Действие във времето на тълкувателните съдебни решения))
(2019/C 65/11)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Arbeitsgericht Verden
Страни в главното производство
Ищец: Torsten Hein
Ответник: Albert Holzkamm GmbH & Co.
Диспозитив
1) |
Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която за целта на изчисляването на обезщетението за платен отпуск позволява да се предвиди, с колективен трудов договор, вземането предвид на намалението на възнаграждението, произтичащо от наличието през референтния период на дни, в които поради работа на непълно работно време не е положен ефективно труд, което има за последица това, че работникът получава, за продължителността на минималния годишен отпуск, на който има право по силата на този член 7, параграф 1, обезщетение за платен отпуск, по-малко от обичайното възнаграждение, което той получава през периодите на полагане на труд. Запитващата юрисдикция трябва да тълкува националната правна уредба, доколкото е възможно, в светлината на текста, както и на целите на Директива 2003/88, така че обезщетението за платен отпуск, изплащано на работниците за минималния отпуск, предвиден в посочения член 7, параграф 1, да не е по-малко от средния размер на обичайното възнаграждение, получавано от същите през периодите на ефективно полагане на труд. |
2) |
Не следва да се ограничава действието във времето на настоящото решение и правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да защитават, въз основа на националното право, оправданите правни очаквания на работодателите във връзка със запазването на съдебната практика на най-висшите национални съдилища, която е потвърждавала законосъобразността на разпоредбите в областта на платения отпуск на колективния трудов договор в строителния сектор. |