This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62016TN0640
Case T-640/16: Action brought on 8 September 2016 — GEA Group v Commission
Дело T-640/16: Жалба, подадена на 8 септември 2016 г. — GEA Group/Комисия
Дело T-640/16: Жалба, подадена на 8 септември 2016 г. — GEA Group/Комисия
OB C 392, 24.10.2016, p. 49–50
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
24.10.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 392/49 |
Жалба, подадена на 8 септември 2016 г. — GEA Group/Комисия
(Дело T-640/16)
(2016/C 392/64)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: GEA Group AG (Дюселдорф, Германия) (представители: I. du Mont и C. Wagner, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да отмени Решение C (2016) 3920 на Европейската комисия от 29 юни 2016 г. за изменение на Решение C (2009) 8682 окончателен от 11 ноември 2009 година относно процедура по Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT/38589 — Топлинни стабилизатори), |
— |
при условията на евентуалност, да намали размера на глобата и да определи нов падеж за плащане и лихва (след приемане на обжалваното решение), и |
— |
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1. |
С първото основание се твърди, че Европейската комисия е нарушила член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, приемайки обжалваното решение въпреки изтичането на погасителната давност. |
2. |
С второто основание се твърди, че обжалваното решение нарушава член 266, първа алинея ДФЕС и правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е била дадена възможност да развие становището си устно. |
3. |
С третото основание се твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не е приложила 10-процентовия таван по отношение на жалбоподателя, а е приложила същия за друг нарушител в ущърб на жалбоподателя. |
4. |
С четвъртото основание се твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е наложила единствено на жалбоподателя отговорността за поведение, за което е било установено, че отговарят други нарушители, а неговата отговорност е само производна, и като е възложила допълнителната тежест, произтичаща от намалената отговорност на другия нарушител, изключително в ущърб на жалбоподателя. |
5. |
С петото основание се твърди, че Комисията е действала ultra vires, като с обратна сила е определила падеж за плащане към момент, в който не е съществувало действително правно основание за плащане, както и че не е посочила мотиви съгласно член 296, втора алинея ДФЕС, защото не е изяснила причините, поради които се е отклонила от практиката си. |