—

като бивш член на Европейския парламент жалбоподателят не се съгласил с решението на Генералния секретар на Европейския парламент (и с приетото на това основание дебитно известие) и го счел за неоснователно, упражнил правото си и изпълнил изискванията по член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, подавайки оплакване във връзка с решението първо до квесторите и след това до Службата и до председателя на Европейския парламент;

—

правото на жалбоподателя да подаде жалба пред Общия съд за отмяна на решението на Генералния секретар на Европейския парламент и на приетото на това основание дебитно известие възникнало едва впоследствие, когато на 10 септември 2015 г. жалбоподателят получил електронно писмо от представител на Европейския парламент, а заедно с него, освен другите документи, и окончателно писмо № 311354 от 26 юни 2015 г. от председателя на Европейския парламент по член 72, параграф 3 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент;

—

двумесечният срок, в който жалбоподателят е можел да подаде жалба пред Общия съд за отмяна на решението на Генералния секретар на Европейския парламент и на приетото на това основание дебитно известие, започнал да тече именно в деня, в който е получено окончателно писмо № 311354 от 26 юни 2015 г. от председателя на Европейския парламент по член 72, параграф 3 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, тоест, на 10 септември 2015 г., съгласно шеста алинея на член 263 от ДФЕС

—

предвид това и съгласно шеста алинея на член 263 от ДФЕС, срокът да подаване на жалба пред Общият съд е изтекъл на 10 декември 2015 г. Жалбата е получена в секретариата на Общия съд на 4 ноември 2015 г. Това означава, че предвиденият в шеста алинея на член 263 от ДФЕС двумесечен срок за обжалване е спазен и жалбата не е „просрочена“;

—

в определението Общият съд изобщо не извършил преценка на посочените или предвидени в разпоредбите на член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент документи и обстоятелства, разпоредби, които жалбоподателят отбелязал и на основание на които подал оплакване срещу решението на Генералния секретар на Европейския парламент и дебитното известие в рамките на досъдебна процедура;

—

с определението Общият съд не само нарушил правата и интересите на жалбоподателя, но и приложил неправилно член 263 от ДФЕС, като при това не спазил и член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент;

—

освен това в определението Общият съд неправилно и неоснователно установил, че не е възможно да се приложи член 45 от Статута на Съда. Прилагането на процедурата за досъдебно разглеждане на спора, активното, старателно, внимателно и съзнателно поведение на жалбоподателя, времето, по което са получени документите, и други обстоятелства потвърждават факта, че макар в разглеждания случай да е счетено, че срокът за обжалване е изтекъл, този срок би трябвало да бъде подновен, тъй като той не е спазен поради важни, обективни и основателни причини, а именно съблюдаване на процедурата, предвидена в член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз). Жалбоподателят не би могъл да знае, че спазването на задължителната процедура, предвидена в член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, може да означава, че той губи правото си да подаде жалба пред Общия съд (втора алинея на член 45 от Статута на Съда). Следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят по-късно пита също дали решенията на квесторите и на Службата на Европейския парламент, приети съгласно член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, са обосновани и законосъобразни.

—

в определението Общият съд обосновал прилагането на член 126 от своя Процедурен правилник само на обстоятелството и на основанието, че жалбата е просрочена, тоест, че е подадена след като е изтекъл предвиденият в шеста алинея на член 263 от ДФЕС срок;

—

в жалбата е доказано, че предвиденият в шеста алинея на член 263 ДФЕС срок за обжалване не е бил изтекъл, поради което с определението си Общият съд неправилно и незаконосъобразно отхвърлил жалбата на основание на член 126 от Процедурния си правилник;

—

в разглеждания случай не са налице основанието и условията за прилагане на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбата е подадена преди да изтече предвидения в шеста алинея на член 263 ДФЕС срок за обжалване и следователно, тя не може да се счита за явно недопустима. В разглеждания случай Общият съд нарушил член 126 от Процедурния си правилник, прилагайки същата разпоредба неправилно и незаконосъобразно.