Жалба, подадена на 25 май 2016 г. от Dextro Energy GmbH & Co. KG срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 16 март 2016 г. по дело T-100/15, Dextro Energy GmbH & Co. KG/Европейска комисия

(Дело C-296/16 P)

(2016/C 287/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Dextro Energy GmbH & Co. KG (представители: M. Hagenmeyer и T. Teufer, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

С преценката си, че при „сложни факти от научен и технически характер“ упражняването на свободата на преценка от ответника подлежи единствено на контрол за злоупотреба с власт, Общият съд още в началото се отказва от голяма част от проверката за свободата на преценката, която обаче от фактически гледна точка следвало да бъде извършена от Общия съд и от Съда. Общият съд и Съдът не били ограничени само до контрола злоупотребено ли е с власт при упражняването на свободата на преценка от ответника. Напротив съдът можел и трябвало да провери дали ответникът е разтълкувал съответно предписанията на европейския законодател в член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 и правилно е упражнил свободата си на преценка. При проверката на съда трябвало да се включи всяка форма на погрешно упражняване на свободата на преценка. Това на практика не е се случило поради погрешно претегляне и преценка на „други фактори, които с основание могат да бъдат взети предвид и са относими за разглеждания въпрос“.

Освен това жалбоподателят изтъква нарушение на член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, в подкрепа на което твърдение посочва три основания:

Първо, отказът да бъдат разрешени спорните здравни претенции се основавал на допуснати от ответника грешки в свободата на преценка. Това следвало най-напред от предвидената в член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 йерархия на факторите, които с основание могат да бъдат взети предвид и са относими. Не всяко вземане в предвид на основателен и относим фактор можело да обоснове отказа да бъдат разрешени фактически уместни и достатъчно обосновани от научна гледна точка здравни претенции. Според жалбоподателя съгласно съображение 17 от Регламента те не могат да бъдат „основния аспект“ на решението, с което се дава разрешение. При „основния аспект“ във връзка със здравните претенции следвало да се вземе предвид „научно обосноваване“. Това претегляне намерило отражение и в член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. Становището на Органа се посочвало в него на първо място.

Второ, ответникът упражнил също правото си на преценка погрешно съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, защото неправилно изходил от това, че претенциите на жалбоподателя можели да предадат „подвеждащо и объркващо послание до потребителите“. Указание за научно доказаното действие на глюкозата не означавало нито, че следва да се консумира захар или че следва да се консумира твърде много захар, нито че нямало препоръки от трети лица за намаляване на консумацията на захар. Ето защо не можело да става въпрос за противоречие, още повече, доколкото ставало въпрос за конкретно посочени в претенциите здрави, активни и продължително тренирани мъже и жени.

Трето, налице била друга грешка на ответника при упражняването на свободата му на преценка в рамките на член 18, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, а именно, че неправилно изходил от това, че претенциите на жалбоподателя били двузначни и подвеждащи. За да бъдел подведен съобразителният среден потребител, здравните претенции на жалбоподателя трябвало да са подходящия за въвеждане в измама. Случаят обаче не бил такъв.

По-нататък жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на пропорционалност:

Отказът да бъдат разрешени здравните претенции от ответника нарушавал принципа на пропорционалност. Като орган на ЕС, при упражняването на свободата си на преценка ответникът бил обвързан от принципа на пропорционалност по смисъла на член 5, параграф 4, първо изречение ДЕС. Като общо основание на отказа да бъдат разрешени здравните претенции на жалбоподателя послужили общоприети хранителни и здравни принципи, без да се вземат предвид в достатъчна степен конкретните обстоятелства в случая, поради което бил нарушен принципът на пропорционалност. Всъщност в конкретния случай общите принципи не водели до отхвърляне на претенциите на жалбоподателя, а във всеки случай налагали специални условия за използване и правила за етикетиране като по-малко ограничителна мярка. Освен това било ясно: Дори от хранителна и здравна гледна точка действаща посредством отказа за разрешение абсолютна и неограничена забрана на фактически уместните и достатъчно обосновани от научна гледна точка здравни претенции не била пропорционална мярка, за да се достигне високо потребителско равнище.

Накрая жалбоподателят посочва нарушение на принципа на равно третиране:

Отказът да бъдат разрешени предявените здравни претенции нарушавал също явно принципа на равно третиране. В сходни случаи ответникът подходил по различен начин с разрешенията, въпреки че не било налице фактическо основание за различно третиране.

(1)  ОВ, L 3, стр. 6.