1)

Трябва ли членове 27 и 32 от Директива 2004/38/ЕО (1) във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на оправдани правни очаквания и на добра администрация, да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Декрет на президента № 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежелани чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал предприемаческа дейност, без да отправи искане за отмяна на забраната за достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от Директива 2004/38, като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконен престой на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО (2) от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че, от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, Директива 2008/115 се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?

3)

При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на извеждане съгласно членове 27 и 28 от Директива 2004/38, който подлежи на съдебен контрол при условията съгласно тези членове, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?

4)

При утвърдителен, както и при отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, в противоречие с принципа на ефективност ли е национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, да контролират — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от Директива 2004/38?

5)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от Директива 2004/38 задължение за административните органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?