–

за C. Picart, от P.‑J. Douvier и A. d’Aubigny, адвокати,

–

за френското правителство, от D. Colas и E. de Moustier, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Gossement и M. Šimerdová, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. (ОВ L 114, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97, наричано по-нататък „ССДХ“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Christian Picart и Ministre des Finances et des Comptes publics (министър на финансите и бюджета, Франция) във връзка с решението, с което френската данъчна администрация, от една страна, прави преоценка на размера на нереализираната капиталова печалба от значителните дялове в капитала на установени във Франция дружества, които дялове г‑н Picart е притежавал и декларирал при преместването на мястото си на пребиваване от своята държава по произход в Швейцария, и от друга страна, начислява на г‑н Picart допълнителни данъчни задължения върху дохода и социалноосигурителни вноски, ведно с наказателни лихви.

3

На 21 юни 1999 г. Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, подписват седем споразумения, сред които е ССДХ. С Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 4 април 2002 г. (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25) седемте споразумения са одобрени от името на Общността и влизат в сила на 1 юни 2002 г.

4

В член 16, параграф 2 от ССДХ се предвижда следното:

„Доколкото приложението на настоящото споразумение обхваща концепции от законодателството на Общността, взема се предвид подходящото прецедентно право на съда на Европейските общности преди датата на неговото подписване. Прецедентното право след тази дата се предоставя на вниманието на Швейцария. За да се гарантира, че споразумението действа правилно, съвместният комитет, по искане на една от договарящите се страни, определя значението на такова прецедентно право“.

5

Раздел III от приложение I към ССДХ е посветен на самостоятелно заетите лица. В член 12 („Правила по отношение на пребиваване“) от този раздел се предвижда следното:

„1.   Гражданин на една договаряща се страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща се страна, за да осъществява дейност като самостоятелно заето лице (оттук нататък наречено „самостоятелно заето лице“) получава разрешение за пребиваване, валидно за период най-малко от пет години от датата на издаването му, при условие че лицето предостави доказателство на компетентните национални органи, че е установено или иска да стане установено.

2.   Разрешението на пребиваване автоматично се удължава за период най-малко от пет години, при условие че самостоятелно заетото лице предостави доказателство на компетентните национални органи, че то осъществява икономическа дейност на самостоятелно заето лице.

[…]“.

6

В параграф 1 от член 13 („Самостоятелно заети погранични работници“) от посоченото приложение се посочва следното:

„1.   Самостоятелно зает пограничен работник е гражданин на една договаряща се страна, който пребивава на територията на една договаряща се страна и който осъществява дейност на самостоятелно заето лице на територията на другата договаряща се страна, като се връща на своето място на пребиваване по правило всеки ден или най-малкото един път седмично“.

7

Съгласно член 167 bis от Code général des impôts (Общ данъчен кодекс) в действащата му редакция към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство (наричан по-нататък „CGI“):

„I. - 1.   Данъчнозадължените лица, които са регистрирани за данъчни цели във Франция в продължение на не по-малко от шест от последните десет години, към датата на промяна на местожителството си извън Франция дължат данък върху установената капиталова печалба от дружествените си дялове, посочени в член 150‑0 A и притежавани при условията на член 164 B, буква f).

[…]

II. - 1.   Плащането на данъка върху установената капиталова печалба може да бъде отсрочено до момента, в който бъде извършено прехвърляне, обратно изкупуване, изплащане на дяловете или прекратяване на съответното участие в дружеството.

За отсрочване на плащането данъчнозадълженото лице трябва да декларира размера на установената капиталова печалба съгласно условията по [точка] I, да поиска да се ползва от отсрочването, да посочи установен във Франция представител, упълномощен да получава кореспонденцията, свързана с данъчната основа, със събирането и със споровете по данъка, и да предостави на отговарящия за събирането счетоводител преди своето заминаване гаранции, с които може да се осигури събирането на вземането от хазната.

[…]

2.   Данъчнозадължените лица, които се ползват от отсрочване на плащането по реда на настоящия член, подават предвидената в член 170, [параграф] 1 декларация. В декларацията се отбелязва общият размер на данъците при отсрочване на плащането и към нея се прилага справка, изготвена по определен от администрацията образец, където се посочва относимият към съответните дялове размер на данъка, за който срокът за отсрочване на плащането не е изтекъл, а при необходимост също и естеството и датата на събитието, водещо до изтичане на срока на отсрочване.

[…]

Платеният от данъчнозадълженото лице в друга държава данък върху капиталовата печалба, ефективно реализирана извън Франция, се приспада от данъка върху доходите, установен във Франция, при условие че е сходен с този данък.

4.   При неподаване на декларацията и на справката, упоменати в [параграф] 2, или при недеклариране на всички или на част от данните, които трябва да се съдържат в тях, данъкът при отсрочване на плащането става незабавно дължим“.

8

През 2002 г. г‑н Picart премества мястото си на пребиваване от Франция в Швейцария. Към момента на преместването притежава значителни дялове в дружествения капитал на редица френски дружества.

9

В съответствие с член 167 bis от CGI при преместването г‑н Picart декларира нереализирана капиталова печалба от тези дялови участия, като с цел да получи отсрочване на плащането на дължимия данък посочва данъчен представител във Франция и учредява банково гаранция, за да обезпечи събирането на вземането от френската хазна.

10

През 2005 г. г‑н Picart прехвърля въпросните дялове и с това слага край на отсрочването на плащането на данъка. След извършена проверка на личното му положение като данъкоплатец френската данъчна администрация прави преоценка на размера на декларираната капиталова печалба и начислява на г‑н Picart допълнителни данъчни задължения върху дохода и социалноосигурителни вноски, ведно с наказателни лихви.

11

Г‑н Picart подава жалба по административен ред с цел да бъде освободен от определените допълнителни задължения и наказателни лихви. След като данъчната администрация отхвърля жалбата му, г‑н Picart сезира Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция), пред който безуспешно твърди, че член 167 bis от CGI е несъвместим със ССДХ, тъй като свободата на установяване, гарантирана с това споразумение, му позволявала да се установи в Швейцария и там да упражнява икономическа дейност като самостоятелно заето лице, състояща се в управление на различните му преки и непреки участия в редица контролирани от него дружества във Франция. В апелативното производство Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция) също не приема тези доводи, поради което г‑н Picart подава касационна жалба до Conseil d’État (Държавен съвет, Франция).

12

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на установяване като самостоятелно заето лице по смисъла на ССДХ е със същия обхват като свободата на установяване, гарантирана в член 49 ДФЕС на гражданите на държавите членки на Съюза, и ако това е така, дали при прилагането му предвид трябва да се вземе съдебната практика, установена в решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525), което е постановено след датата на подписване на посоченото споразумение.

13

При това положение Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в положение като разглежданото в главното производство клаузите от ССДХ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателни разпоредби на държава, страна по това споразумение, като разглежданите в главното производство, в които при преместване от физическо лице на мястото му на пребиваване от тази държава в друга държава, страна по същото споразумение, и при продължаване същевременно на икономическата дейност от лицето в първата от тези две държави се предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби от значителните дялове, притежавани от това лице в капитала на дружества по правото на първата от посочените държави, поради въпросното преместване на мястото на пребиваване, и в които се допуска отсрочено събиране на дължимия данък само при условие че бъдат предоставени гаранции, с които може да се осигури събирането на данъка, докато лице, което също притежава такива дялови участия, но продължава да пребивава на територията на първата от тези държави, се облага едва към момента на прехвърляне на тези дялови участия.

15

Г‑н Picart твърди, че дейността по управление, извършвана от Швейцария, на дяловите му участия в установени във Франция дружества попада в приложното поле на правото на установяване като самостоятелно заето лице по смисъла на ССДХ, на което право той би трябвало да може да се позовава и пред държавата си по произход.

16

В това отношение трябва да се припомни вече изразеното от Съда становище, че при някои обстоятелства и в зависимост от приложимите разпоредби гражданите на една договаряща страна могат да се позовават на права, които черпят от ССДХ, не само пред страната, спрямо която упражняват свобода на движение, но и пред своята собствена страна (решение от 28 февруари 2013 г., Ettwein, C‑425/11, EU:C:2013:121, т. 33).

17

Поради това най-напред трябва да се провери дали положение като това на г‑н Picart попада в приложното поле ratione personae на понятието „самостоятелно заети лица“ по смисъла на ССДХ и евентуално дали това споразумение съдържа разпоредби, на които г‑н Picart би могъл да се позове преди държавата си по произход.

18

В това отношение е важно да се отбележи, че въпросното приложно поле се определя в раздел III, членове 12 и 13 от приложение I към ССДХ, посветен на самостоятелно заетите лица.

19

Съгласно член 12, параграф 1 от посоченото приложение за самостоятелно заето лице се счита гражданинът на една договаряща се страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща се страна, за да осъществява дейност като самостоятелно заето лице.

20

Що се отнася до член 13, параграф 1 от същото приложение, той е посветен на самостоятелно заетите погранични работници, а именно гражданите на една договаряща се страна, които пребивават на територията на една договаряща се страна и осъществяват дейност като самостоятелно заети лица на територията на другата договаряща се страна, като се завръщат в своето място на пребиваване по принцип всеки ден или най-малкото един път седмично.

21

Впрочем по делото в главното производство — без да е необходимо в рамките на настоящото преюдициално запитване да се определя дали дейност по управление на дялови участия като разглежданата представлява дейност като самостоятелно заето лице по смисъла на член 12, параграф 1 или на член 13, параграф 1 от същото приложение — се налага изводът, че положението на г‑н Picart не попада в обхвата на никоя от тези две разпоредби.

22

Всъщност, на първо място, както следва от формулировката на член 12, параграф 1 от приложение I към ССДХ, право на установяване по смисъла на тази разпоредба имат само гражданите на една договаряща се страна, които са физически лица и желаят да се установят на територията на друга договаряща се страна, за да упражняват дейност като самостоятелно заети лица на тази територия.

23

Следователно, за да може посочената разпоредба да бъде приложима, съответното лице трябва да упражнява дейността си като самостоятелно заето лице на територията на една договаряща се страна, различна от тази, на която е гражданин.

24

Впрочем по делото в главното производство от материалите по преписката, с които разполага Съдът, е видно, че г‑н Picart, който е френски гражданин, не възнамерява да упражнява своята икономическа дейност на територията на Швейцарската конфедерация, а иска да продължи да извършва дейност на територията на държавата си по произход. Следователно положението на г‑н Picart не попада в приложното поле на член 12, параграф 1 от приложение I към ССДХ.

25

На второ място, от формулировката на член 13, параграф 1 от приложение I към ССДХ е видно, че в обхвата на тази разпоредба попада положението на гражданин на една договаряща се страна, чието място на пребиваване е на територията на една договаряща се страна и който упражнява дейност като самостоятелно заето лице на територията на другата договаряща се страна, като се завръща в своето място на пребиваване по принцип всеки ден или най-малкото един път седмично.

26

Що се отнася до тази разпоредба, трябва да се припомни, че в решението си от 28 февруари 2013 г., Ettwein (C‑425/11, EU:C:2013:121, т. 34 и 35), Съдът приема, че положението на двойка работещи самостоятелно заети лица, които са преместили своето място на пребиваване от държавата си по произход в Швейцария, продължавайки същевременно дейността си в държавата по произход, и които се завръщат всеки ден от мястото на извършване на своята професионална дейност в мястото си на пребиваване, попада в обхвата на тази разпоредба.

27

Впрочем в разглеждания случай от материалите по преписката, с които разполага Съдът, е видно, че за разлика от тази двойка работещи самостоятелно заети лица, г‑н Picart се намира на територията на държавата си на пребиваване, а именно Швейцарската конфедерация, откъдето възнамерява да упражнява икономическата си дейност в своята държава по произход, и че противно на предвиденото в член 13, параграф 1 от приложение I към ССДХ, той не изминава всеки ден или поне един път седмично разстояние от мястото на своята икономическа дейност до мястото си на пребиваване. Ето защо положение като това на г‑н Picart не може да се счита за аналогично на положението, във връзка с което е постановено решение от 28 февруари 2013 г., Ettwein (C‑425/11, EU:C:2013:121). Положение като това на г‑н Picart съответно не попада в приложното поле на тази разпоредба.

28

Следователно положение като това на г‑н Picart не попада в приложното поле ratione personae на понятието „самостоятелно заети лица“ по смисъла на ССДХ и той съответно не може да се позовава на това споразумение.

29

Накрая, що се отнася до тълкуването на член 43 ЕО (впоследствие член 49 ДФЕС), произтичащо от решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525), достатъчно е да се припомни, че тъй като Швейцарската конфедерация не се е присъединила към вътрешния пазар на Съюза, извършеното тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза относно този пазар не може автоматично да се транспонира към тълкуването на ССДХ, освен ако в самото споразумение не са предвидени изрични разпоредби за тази цел (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2009 г., Grimme, C‑351/08, EU:C:2009:697, т. 29, от 11 февруари 2010 г., Fokus Invest, C‑541/08, EU:C:2010:74, т. 28 и от 15 юли 2010 г., Hengartner и Gasser, C‑70/09, EU:C:2010:430, т. 42).

30

В ССДХ впрочем не са предвидени такива изрични разпоредби.

31

Тълкуването на член 43 ЕО (впоследствие член 49 ДФЕС), извършено от Съда в решението му от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525), пък още по-малко има отношение към горните съображения, тъй като, както следва от точка 63 и сл. от заключението на генералния адвокат, нито текстът, нито обхватът на този член могат да се приравнят на тези на релевантните разпоредби от ССДХ.

32

С оглед на гореизложените съображения на преюдициалните въпроси трябва да се отговори, че тъй като положение като разглежданото в главното производство не попада в приложното поле ratione personae на понятието „самостоятелно заети лица“ по смисъла на ССДХ, клаузите от това споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателни разпоредби на държава, страна по това споразумение, като разглежданите в главното производство, в които при преместване от физическо лице на мястото му на пребиваване от тази държава в друга държава, страна по същото споразумение, и при продължаване същевременно на икономическата дейност от лицето в първата от тези две държави, без то да изминава всеки ден или поне един път седмично разстояние от мястото на своята икономическа дейност до мястото си на пребиваване, се предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби от значителните дялове, притежавани от това лице в капитала на дружества по правото на първата от посочените държави, поради въпросното преместване на мястото на пребиваване и в които се допуска отсрочено събиране на дължимия данък само при условие че бъдат предоставени гаранции, с които може да се осигури събирането на данъка, докато лице, което също притежава такива дялови участия, но продължава да пребивава на територията на първата от тези държави, се облага едва към момента на прехвърляне на тези дялови участия.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Тъй като положение като разглежданото в главното производство не попада в приложното поле ratione personae на понятието „самостоятелно заети лица“ по смисъла на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., клаузите от това споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателни разпоредби на държава, страна по това споразумение, като разглежданите в главното производство, в които при преместване от физическо лице на мястото му на пребиваване от тази държава в друга държава, страна по същото споразумение, и при продължаване същевременно на икономическата дейност от лицето в първата от тези две държави, без то да изминава всеки ден или поне един път седмично разстояние от мястото на своята икономическа дейност до мястото си на пребиваване, се предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби от значителните дялове, притежавани от това лице в капитала на дружества по правото на първата от посочените държави, поради въпросното преместване на мястото на пребиваване и в които се допуска отсрочено събиране на дължимия данък само при условие че бъдат предоставени гаранции, с които може да се осигури събирането на данъка, докато лице, което също притежава такива дялови участия, но продължава да пребивава на територията на първата от тези държави, се облага едва към момента на прехвърляне на тези дялови участия.