—

за HanseYachts AG, от O. Hecht, Rechtsanwalt,

—

за Port D’Hiver Yachting SARL, от J. Bauerreis, Rechtsanwalt,

—

за Société Maritime Côte D’Azur, от A. Fischer, Rechtsanwältin,

—

за Compagnie Generali IARD SA, от C. Tendil, председател на управителния съвет, подпомаган от J. Laborde, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 30, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 и поправка в OB L 10, 2014 г., стр. 32).

2

Запитването е отправено в рамките на производство между HanseYachts AG, от една страна, и Port D’Hiver Yachting SARL, Société Maritime Côte d’Azur (наричано по-нататък „SMCA“) и Compagnie Generali IARD SA (наричано по-нататък „Generali IARD“), от друга страна, образувано по отрицателен установителен иск, че HanseYachts не носи отговорност за вредите, които SMCA твърди, че е претърпяло.

3

Съображение 15 от Регламент № 44/2001 гласи следното:

„В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Трябва да съществува ясен и ефективен механизъм за [случаите на висящ процес] (lis pendens) и свързани [искове] и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време трябва да се определи автономно“.

4

Глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, съдържа раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“. В последния се намира в частност член 5 от посочения регламент, който предвижда:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

5

В раздел 7 от тази глава II, озаглавен „Пророгация на компетентност“, се намира член 23 от Регламент № 44/2001, който гласи в параграф 1 следното:

„Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. […]“.

6

Раздел 9 от тази глава II, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“, включва членове 27—30 от посочения регламент. Съгласно член 27 от последния:

„1.   Когато дела с един и същ предмет и между същите страни[…] са заведени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.

2.   Когато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“.

7

Член 30 от този регламент предвижда:

„За целите на настоящия раздел съдът се счита сезиран:

[…]“.

8

В книга I от Гражданския процесуален кодекс се съдържа дял VII, озаглавен „Съдебно дирене“. Неговият поддял II, озаглавен „Действия по събиране на доказателства“, включва член 145, който гласи:

„[а]ко е налице законово основание преди предявяването на иска да бъдат обезпечени доказателства за факти, от които би могло да зависи разрешаването на спора, по молба на всяко заинтересовано лице могат да бъдат постановени по охранителен или състезателен ред законово допустимите действия по събиране на доказателства“.

9

От акта за преюдициално запитване и от предоставената на Съда преписка е видно, че HanseYachts, установено в Грайфсвалд (Германия) дружество, се занимава с производството и продажбата на моторни лодки и платноходки. Port D’Hiver Yachting е дружество със седалище във Франция, което търгува с плавателни съдове.

10

С договор от 14 април 2010 г. HanseYachts продава на Port D’Hiver Yachting моторна лодка, модел „Fjord 40 Cruiser“. Тази лодка е доставена на Port D’Hiver на 18 май 2010 г. в Грайфсвалд — населено място, намиращо се в съдебния район на Landgericht Stralsund (Областен съд Щралзунд). Същата е превозена до Франция и на 30 април 2010 г. е препродадена на SMCA, установено в тази държава дружество.

11

На 1 август 2011 г. HanseYachts и Port D’Hiver Yachting сключват договор за дистрибуция, който съдържа клауза за предоставяне на компетентност на съдилищата в Грайфсвалд и определя германския закон за приложимо материално право. Съгласно член 22 от този договор същият заменя всички сключени по-рано между страните писмени или устни споразумения.

12

След настъпила през август 2011 г. повреда на двигателя на лодката SMCA сезира Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия, Франция) с молба за обезпечаване на доказателства, връчена на 22 септември 2011 г. на Port D’Hiver Yachting, с която моли да бъде назначена преди предявяването на иска съдебна експертиза на основание член 145 от Гражданския процесуален кодекс. Молбата е връчена и на Volvo Trucks France SAS в качеството му на производител на двигателя. През 2012 г. Generali IARD встъпва в производството в качеството си на застраховател на Port D’Hiver Yachting. През 2013 г. HanseYachts, като производител на въпросната лодка, също е конституирано като страна в производството.

13

На 18 септември 2014 г. вещото лице, назначено от Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия), представя заключението си.

14

На 15 януари 2015 г. SMCA сезира Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон, Франция), като иска Port D’Hiver Yachting, Volvo Trucks France и HanseYachts да бъдат осъдени да поправят вредите, които са му причинили, и да му възстановят разходите във връзка с производството по изготвяне на съдебна експертиза. Основание за предявения срещу HanseYachts иск е даваната от производителя гаранция за скрити недостатъци.

15

На 21 ноември 2014 г., тоест преди предявяването на иска пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), но след призоваването в образуваното пред Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия) производство по обезпечаване на доказателства, HanseYachts сезира Landgericht Stralsund (Областен съд Щралзунд) с отрицателен установителен иск, че Port D’Hiver Yachting, SMCA и Generali IARD нямат във връзка с процесната лодка никакво вземане спрямо него.

16

Тъй като ответниците в главното производство повдигат на основание член 27 от Регламент № 44/2001 възражение за наличие на висящ процес, запитващата юрисдикция иска да установи дали предвид разпоредбите на член 30 от този регламент тя е длъжна като съд, различен от първия сезиран съд, да спре разглеждането на делото, докато международната компетентност на Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), който е сезиран първи, бъде установена или като първи сезиран съд тя може да пристъпи към разглеждане на основателността на иска по главното производство. В това отношение тя смята, че решението ѝ зависи от отговора на въпроса дали документът, с който се иска образуването на производството по обезпечаване на доказателства пред Tribunal du commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия), представлява „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001, или пък тази квалификация важи само за документа, с който е предявен искът пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон).

17

Запитващата юрисдикция счита, че са изпълнени условията за прилагане на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, тъй като производството пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон) и висящото пред нея са между едни и същи страни и с един и същ предмет. Тя подчертава, че видно от практиката на Съда, и в частност от решения от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664, т. 42 и сл.), и от 19 декември 2013 г., Nipponkoa Insurance (C‑452/12, EU:C:2013:858, т. 41 и сл.), това, че искът по главното производство е отрицателен установителен иск, не е пречка да се приеме, че е налице висящ процес.

18

Според Landgericht Stralsund (Областен съд Щралзунд) предвиденото във френското право искане за назначаване на съдебна експертиза преди предявяването на иска и предявеният впоследствие иск съставляват материално единство, при което производството по предявения иск се явява продължение на вече започналото изясняване на съществуващ между страните спор. Поради това счита, че спорът, с който френските съдилища са сезирани първи, е между същите страни и има същия предмет като висящия пред него.

19

Текстът на член 30 от Регламент № 44/2001, съгласно който съдът се счита за сезиран с подаването не само на „документ за образуване на производството“, но и на „равностоен документ“, дава основание според запитващата юрисдикция за широко тълкуване на този член, в смисъл че молбата за образуване на самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства като предвиденото с член 145 от Гражданския процесуален кодекс би могла да се разглежда като документ, равностоен на документ за образуване на производството.

20

При тези условия Landgericht Stralsund (Областен съд Щралзунд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато процесуалното право на държава членка предвижда самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, в рамките на което по разпореждане на съда бъде възложена експертиза на вещо лице, [в частност] „expertise judiciaire по френското право“, и когато в тази държава членка се заведе подобно самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, като впоследствие в същата държава членка въз основа на установеното в самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства се образува исково производство между същите страни:

Представлява ли в този случай документът, с който се образува самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства, „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001? Или едва документът, с който се предявява искът, следва да се счита за „документ за образуване на производството или равностоен документ?“.

21

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 27, параграф 1 и член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случаите на висящ процес моментът, в който е образувано производството с цел извършване на действие по събиране на доказателства преди предявяването на иска, може да се приема за момент, в който по смисъла на посочения член 30, точка 1 „се счита сезиран“ съдът, който трябва да разгледа иска, предявен в същата държава членка въз основа на установеното в резултат от това действие.

22

Като начало следва да се отбележи, че Регламент № 44/2001 е отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1). Последният обаче е приложим съгласно член 81 от него едва от 10 януари 2015 г. Затова на преюдициалното запитване, което се отнася до иск, предявен от HanseYachts на 21 ноември 2014 г., трябва да се отговори от гледна точка на Регламент № 44/2001.

23

Важно е да се отбележи по-нататък, че Съдът не е сезиран с въпроса за международната компетентност на запитващата юрисдикция и на Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), независимо от уточненията, направени в това отношение от запитващата юрисдикция. В случая, макар че HanseYachts изглежда твърди, че немският съд има изключителна международна компетентност по силата на член 23 от Регламент № 44/2001, запитващата юрисдикция посочва, че извежда международната си компетентност от член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и смята, че немските съдилища нямат изключителна компетентност, която да е пречка за предявяването на иска пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), доколкото на свой ред френският съд извежда международната си компетентност от член 5, параграф 3 от този регламент.

24

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решение от 27 февруари 2014 г., Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances, C‑1/13, EU:C:2014:109, т. 25 и цитираната съдебна практика). Затова Съдът възнамерява да отговори на поставения въпрос, без да предрешава този за международната компетентност на запитващата юрисдикция.

25

Намиращият се в глава II от Регламент № 44/2001 раздел 9, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“, включва членове 27—30 от този регламент. С посочения раздел се цели в интерес на доброто правораздаване в рамките на Европейския съюз да се минимизира възможността от едновременни производства пред съдилищата на различни държави членки и да се осуети опасността от произнасяне на противоречащи си съдебни решения.

26

От текста на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 следва, че хипотеза на висящ процес е налице, щом като пред съдилища на различни държави членки са образувани дела с един и същ предмет и между едни и същи страни.

27

Запитващата юрисдикция счита, че е налице хипотеза на висящ процес, тъй като висящото пред нея дело и това, образувано пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), са тъждествени. Тя уточнява, че предвиденото за нея като съд, различен от първия сезиран, задължение да спре разглеждането на делото съществува само ако искът, предявен пред Tribunal de commerce de Toulon (Търговски съд Тулон), се счита за висящ още на етапа на производството по обезпечаване на доказателства, образувано пред Tribunal de commerce de Marseille (Търговски съд Марсилия).

28

Веднага следва да се припомни, че механизмът за случаите на висящ процес, предвиден с член 27 от Регламент № 44/2001, има обективен и автоматичен характер и се основава на хронологичния ред, в който са сезирани съответните съдилища (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C‑523/14, EU:C:2015:722, т. 48 и цитираната съдебна практика).

29

В този контекст член 30 от посочения регламент определя еднообразно и автономно момента, в който даден съд се счита за сезиран за целите на прилагането на раздел 9 от глава II от същия регламент, и в частност на член 27 от последния относно хипотезата на висящ процес (решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C‑523/14, EU:C:2015:722, т. 57). Съгласно точка 1 от посочения член 30, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, съдът се счита за сезиран в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме необходимите стъпки, за да бъде документът съобщен или връчен на ответника.

30

От съображение 15 от Регламент № 44/2001 е видно, че с този член се цели да се отстранят проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на момента, към който едно дело се счита за висящо, доколкото този момент се определя автономно. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, от законодателния процес, предхождащ приемането на този регламент, и по-конкретно от предложението за Регламент (ЕО) на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (COM (1999) 348 окончателен), се вижда, че целта на член 30 от него е да се намали правната несигурност, предизвикана от съществуването в държавите членки на голямо разнообразие от разпоредби за определяне на момента на сезиране на съда, чрез материалноправна норма, позволяваща този момент да се определи по ясен и еднакъв начин.

31

В случая от член 145 от Гражданския процесуален кодекс следва, че съгласно френското право, ако е налице законово основание преди предявяването на иска да бъдат обезпечени доказателства за факти, от които би могло да зависи разрешаването на спора, по молба на всяко заинтересовано лице могат да бъдат постановени по охранителен или състезателен ред законово допустимите действия по събиране на доказателства. Сред тези действия е и назначаването на съдебна експертиза.

32

В този член изрично се посочва, че съответната молба за събиране на доказателства се подава „преди предявяването на иска“. В отговор на въпросите, поставени от Съда в рамките на процесуално-организационните действия на основание член 61, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, френското правителство отбелязва най-напред, че от текста на член 145 от Гражданския процесуален кодекс следва, че разпоредените на основание на този член действия по събиране на доказателства са самостоятелни спрямо производството по същество между същите страни, щом като извършването им трябва да бъде поискано „преди предявяването на иска“. По-нататък, според това правителство по молбата на основание член 145 от Гражданския процесуален кодекс се образува производство, отделно от евентуалното производство по същество. Накрая, посоченото правителство подчертава, че разпореждайки събирането на исканите доказателства, съдът, сезиран на основание член 145 от Гражданския процесуален кодекс, е изчерпил предмета на искането, с което е сезиран.

33

От така изложеното от френското правителство тълкуване на член 145 от Гражданския процесуален кодекс следва, че макар без съмнение да е възможна връзка между съда, сезиран по този член, и съда, компетентен по съществото на спора във връзка, с който се разпорежда действието по събиране на доказателства, това не променя факта, че подобно производство по обезпечаване на доказателства е самостоятелно спрямо евентуално образуваното впоследствие производство по същество.

34

Следва обаче да се уточни, че националният съд трябва да прецени дали да възприеме подобно тълкувание на посочения член, тъй като съгласно постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка (вж. по-специално решение от 13 декември 2012 г., Caves Krier Frères, C‑379/11, EU:C:2012:798, т. 35 и цитираната съдебна практика).

35

Предвид тази самостоятелност и ясното разделение между производството по обезпечаване на доказателства, от една страна, и евентуалното производство по същество, от друга, съдържащото се в член 30 от Регламент № 44/2001 понятие „равностоен документ“ на документа за образуване на производството трябва да се тълкува в смисъл, че когато се преценява дали е налице висящ процес и се определя кой е първият сезиран съд по смисъла на член 27, параграф 1 от този регламент, документът за образуване на производство по обезпечаване на доказателства не би могъл да се счита и за документа за образуване на производството по същество. Освен това подобно тълкуване не би било съвместимо с целта, преследвана с посочения член 30, точка 1, която, както бе отбелязано в точка 30 от настоящото решение, е по ясен и еднакъв начин да се определи моментът на сезиране на даден съд.

36

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1 и член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случаите на висящ процес моментът, в който е образувано производството с цел извършване на действие по събиране на доказателства преди предявяването на иска, не може да се приема за момент, в който по смисъла на посочения член 30, точка 1 „се счита сезиран“ съдът, който трябва да разгледа иска, предявен в същата държава членка въз основа на установеното в резултат от това действие.

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 27, параграф 1 и член 30, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че в случаите на висящ процес моментът, в който е образувано производството с цел извършване на действие по събиране на доказателства преди предявяването на иска, не може да се приема за момент, в който по смисъла на посочения член 30, точка 1 „се счита сезиран“ съдът, който трябва да разгледа иска, предявен в същата държава членка въз основа на установеното в резултат от това действие.