Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015TN0185

Дело T-185/15: Жалба, подадена на 14 април 2015 г. — Buonotourist/Комисия

Information about publishing Official Journal not found, p. 27–28 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 190/27


Жалба, подадена на 14 април 2015 г. — Buonotourist/Комисия

(Дело T-185/15)

(2015/C 190/31)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Buonotourist Srl (Кастел Сан Джорджо, Италия) (представители: G. Capo и L. Visone, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени решение на Комисията от 19 януари 2015 г. относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN), съобщено на жалбоподателя на 20 февруари 2015 г., което е изпълнено от Италия;

Да обяви съгласно членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. относно производството по държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (за 1 1 11  572,00 EUR), е нищожно в неговата цялост що се отнася до сумите, определени като възнаграждение за задължение за публична услуга съгласно Регламент (ЕИО) № 1191/69, предоставяне на възнаграждение съгласно член 11 за тарифно задължение в сектора на местния публичен транспорт, следва да се считат за несъобщена мярка, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора;

Да обяви съгласно членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. относно производството по държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (за 1 1 11  572,00 EUR), е нищожно в неговата цялост що се отнася до разпореждането за оперативни мерки за възстановяване на помощта от страна на италианската държава;

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Buonotourist Srl.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното по настоящото дело решение Комисията обявява плащанията, направени в полза на Buonotourist както като възнаграждение, така и като обезщетение за вреди за едностранно неправомерно възлагане на задължения за публична услуга (ЗПУ) за периода 1996-2002 г. за несъобщена мярка, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Вследствие на това тя разпорежда оперативни мерки за възстановяване на помощта.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 93, 107, 108 и 263 ДФЕС във връзка с член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 г. година относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).

В това отношение се изтъква, че съвместимостта с общностното право на компенсационните възнаграждения, предоставени за тарифните ЗПУ съгласно Регламент (ЕИО) 1191/69, е трябвало да бъде преценена с оглед на разпоредбите, предвидени в посочения регламент, а не по отношение на разпоредбите на Договора относно държавните помощи. Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е действала съгласно разпоредбите на Договора.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), във връзка с членове 107 и 108 ДФЕС.

В това отношение се изтъква, че Комисията е разгледала компенсационните възнаграждения, предоставени на Buonotourist за възложените ЗПУ, като несъобщена мярка. Обратно, плащането на въпросните възнаграждения е извършено след съобщаването на мярката на Комисията. Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото и процесуално нарушение, като е приела решението за образуване на производството четиринадесет месеца след съобщаването.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на членове 93, 107 и 108 ДФЕС във връзка с член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 и член 9 от Регламент (ЕИО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70.

В това отношение се изтъква, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото поради нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, тъй като положението се урежда от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 1, буква е) във връзка с буква ж) и членове 4, 7 и 15 от Регламент (ЕИО) № 659/1999. Съгласно член 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69.

В това отношение се изтъква, че възнагражденията, произтичащи от прилагането на посочения регламент, не подлежат на процедурата за предварително уведомление; ето защо предоставените на Buonotourist суми спадат към съществуващите помощи. Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото поради нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като не може да разпореди възстановяването на платените суми на основание квалификацията на предоставената помощ като неправомерна.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на член 267 ДФЕС и членове 6 и 13 ЕКЗПЧ, както и на членове 93, 107 и 108 ДФЕС.

В това отношение се изтъква, че Consiglio di Stato вече е направил преценка на извършил оценка на приложението на разпоредбите на членове 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, като е постановил, че предоставените суми спадат км съществуващите помощи. Комисията е превишила правомощията си, тъй като не може да отменя решения на правораздавателни органи, включително национални, дори когато прилагат общностното право.

6.

Шестото правно основание е изведено нарушение на членове 6, 7 и 13 ЕКЗПЧ, на членове 93 — 107 и 108 във връзка с членове 258 и сл. ДФЕС, във връзка с член 101 от Конституцията на Италианската република, както и член 2909 от Италианския граждански кодекс.

В това отношение се изтъква, че обжалваното решение оказва въздействието върху постановеното от Consiglio di Stato решение по тълкуването и прилагането на общностните норми. Ето защо Комисията отново е превишила правомощията си, тъй като не може да отмени постановеното решение, а следва да действа съгласно член 258 ДФЕС.

7.

Седмото правно основание е изведено от нарушение на членове 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/19691, членове 93, 107 и 108 ДФЕС, както и от съществуване в разглеждания случа на злоупотреба с власт.

В това отношение се изтъква, че дадена мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ, доколкото оказва реално и конкретно въздействие върху търговията и свободната конкуренция, т.е., че това въздействие трябва да е реално налице и да е действително доказано. Комисията по никакъв начин е доказала това обстоятелство. Освен това в област Campania вътрешния пазар на местния обществен транспорт никога не е било отворен за конкуренцията.

8.

Осмото правно основание е изведено от нарушение на членове 1, 11 и 17 от Регламент (ЕИО) № 1191/69, както и на членове 93, 107 и 108 ДФЕС.

В това отношение се изтъква, че Комисията е допуснала фактическа грешка, защото е приела, че предоставеното възнаграждение е определено по метод на изчисление, установен ex post. От приложените документи обаче се доказва обратното.


Top