—

за Европейската комисия, от B. Hartmann, F. Castillo de la Torre и J. Samnadda, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от O. Šváb, М. Smolek, E. Ruffer и J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от D. Segoin, F.‑X. Bréchot, D. Colas и G. de Bergues, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и R. Dzikovič, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér, G. Koós и M. Bóra, в качеството на представители,

—

за румънското правителство, от R. Radu, A. Voicu, R. Mangu и E. Gane, в качеството на представители,

—

за финландското правителство, от J. Heliskoski, в качеството на представител,

—

за правителството на Обединеното кралство, от М. Holt и V. Kaye, в качеството на представители, подпомагани от R. Palmer, barrister,

—

за Европейския парламент, от A. Neergaard, D. Warin и A. Auersperger Matić, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от F. Florindo Gijón и М. Balta, в качеството на представители,

1.

Искането за становище, внесено в Съда от Европейската комисия, гласи следното:

„Европейският съюз има ли изключителна компетентност да сключи Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали?“.

2.

Член 30, параграф 1 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35, наричана по-нататък „Конвенцията на ООН“), предвижда:

„Държавите страни по настоящата конвенция признават правото на хората с увреждания да участват равноправно с всички останали в културния живот, като се задължават да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че хората с увреждания:

[…]“.

3.

Съображения 1, 4, 6, 7, 9, 21 и 31 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4.

Съгласно член 2 от тази директива държавите членки предвиждат по-специално изключителното право на авторите да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично.

5.

Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

6.

Съгласно член 4, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“.

7.

Член 5, параграфи 3—5 от Директива 2001/29 гласи:

„3.   Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи:

[…]

[…]

4.   Когато държавите членки могат да предвидят изключение или ограничения по отношение на правото за възпроизвеждане съгласно параграфи 2 и 3, те могат също да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на разпространение, както е посочено в член 4, доколкото е оправдано от целта на разрешеното възпроизвеждане.

5.   Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.

8.

Съгласно преамбюла на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (наричан по-нататък „Маракешки договор“):

„Договарящите се страни,

[…]

[…]

[…]“.

9.

Член 1 от този договор гласи следното:

„Нищо в настоящото споразумение не представлява дерогация от задълженията, които договарящите се страни имат една към друга по силата на други договори, нито засяга права, произтичащи за дадена договаряща се страна съгласно други договори“.

10.

Член 2 от този договор предвижда:

„За целите на настоящия договор:

Лицензираният субект въвежда и осъществява свои собствени практики, с които:

11.

Член 4, параграф 1 от същия договор гласи:

12.

Член 4, параграф 2 от Маракешкия договор уточнява, че договаряща страна може да изпълни разпоредбите на член 4, параграф 1 от него, като предвиди в националното си законодателство ограничение или изключение, отличаващо се с посочените в първата разпоредба характеристики.

13.

Член 4, параграфи 3—5 от посочения договор предвижда:

„3.   Договаряща се страна може да изпълни разпоредбите на член 4, параграф 1, като предвиди други ограничения или изключения в националното си законодателство в областта на авторското право съгласно членове 10 и 11 […].

4.   Договаряща се страна може да сведе ограниченията или изключенията съгласно настоящия член до произведения, които засегнатото лице не може да получи в конкретния достъпен формат при разумни търговски условия на съответния пазар. […]

5.   В националното законодателство се определя дали ограниченията или изключенията по настоящия член са обвързани със заплащане“.

14.

Съгласно член 5 от същия договор:

„1.   Договарящите се страни предвиждат, че ако дадено копие в достъпен формат е изработено при условията на ограничение или изключение от авторското право или по силата на закон, лицензиран субект може да разпространява или да предоставя на разположение това копие в достъпен формат на засегнато лице или на лицензиран субект в друга договаряща страна […].

2.   Договаряща се страна може да изпълни разпоредбите на член 5, параграф 1, като предвиди ограничение или изключение в националното си законодателство за авторските права, така че:

при условие че преди разпространението или предоставянето на разположение лицензираният субект не е знаел или не е имал достатъчно основание да знае, че копието в достъпен формат ще се използва от лица, различни от засегнати лица […].

[…]

4.   

[…]“.

15.

Член 6 от Маракешкия договор предвижда:

Доколкото националното законодателство на дадена договаряща се страна разрешава на засегнато лице, на лице, действащо от негово име, или на лицензиран субект да прави копие на произведение в достъпен формат, националното законодателство на тази договаряща се страна разрешава също вноса на копие в достъпен формат в полза на засегнати лица, без да се изисква разрешение от носителя на правата“.

16.

Член 9, параграфи 1 и 2 от този договор гласят:

„1.   Договарящите се страни полагат усилия за насърчаване на трансграничния обмен на копия в достъпен формат, като насърчават доброволния обмен на информация и по този начин помагат на лицензираните субекти да се идентифицират взаимно. За целта Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост създава точка за информационен достъп.

2.   Договарящите се страни се ангажират да подпомагат своите лицензирани субекти, участващи в дейности по член 5, при предоставянето на налична информация относно практиките им в съответствие с член 2, буква в), както чрез обмен на информация между лицензираните субекти, така и като предоставят на заинтересованите страни и на обществеността, когато е целесъобразно, информация за политиките и практиките им, включително във връзка с трансграничния обмен на копия в достъпен формат“.

17.

Член 11 от посочения кодекс предвижда:

„При приемането на мерки, необходими за осигуряване на прилагането на настоящото споразумение, договарящата се страна може да упражнява правата и е длъжна да спазва задълженията, произтичащи за нея по силата на Бернската конвенция, Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост и Договора на СОИС за авторското право, включително техните тълкувателни споразумения, така че:

18.

Член 12 от същия договор има следното съдържание:

„1.   Договарящите се страни признават, че дадена договаряща се страна може да приложи в националното си законодателство други ограничения и изключения от авторското право в полза на засегнатите лица, различни от предвидените в настоящото споразумение, с оглед на икономическото положение на тази договаряща се страна и нейните социални и културни нужди в съответствие с нейните международни права и задължения, а в случай на най-слаборазвитите държави — с оглед на нейните специални нужди, конкретните ѝ международни права и задължения и гъвкавостта по отношение на тяхното прилагане.

2.   Настоящото споразумение не засяга други ограничения и изключения за лица с увреждания, предвидени в националното право“.

19.

На 26 ноември 2012 г. Съветът на Европейския съюз приема решение, с което Комисията се упълномощава да участва от името на Съюза в преговори в рамките на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) относно евентуално сключване на международен договор за въвеждане на ограничения и изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (наричани по-нататък „засегнати лица“).

20.

Преговорите приключват по време на дипломатическата конференция, проведена в Маракеш от 17 до 28 юни 2013 г., с приемането на 27 юни 2013 г. на Маракешкия договор.

21.

Съветът разрешава подписването на този договор от името на Съюза с Решение 2014/221/ЕС на Съвета от 14 април 2014 г. (ОВ L 115, 2014 г., стр. 1). Това решение взема предвид едновременно членове 114 ДФЕС и 207 ДФЕС.

22.

На 21 октомври 2014 г. Комисията приема предложение за решение за сключване от името на Съюза на Маракешкия договор, в което се вземат предвид същите правни основания. Предложението не събира необходимото мнозинство в рамките на Съвета.

23.

Главното твърдение на Комисията е, че сключването на Маракешкия договор трябва да се основава едновременно на член 114 ДФЕС поради хармонизиращия ефект по отношение на законодателствата на държавите членки, който посоченият договор ще има, и на член 207 ДФЕС, за да се обхване обменът на копия в достъпен формат с трети страни. При това положение съгласно член 3, параграфи 1 и 2 ДФЕС Съюзът разполагал с изключителна компетентност за сключването на този договор.

24.

При условията на евентуалност Комисията сочи, че сключването на същия договор трябва да се основава само на член 207 ДФЕС и че съгласно член 3, параграф 1 ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност в това отношение.

25.

Комисията напомня, че съгласно член 3, параграф 1 ДФЕС Съюзът има изключителна компетентност в областта на общата търговска политика, включително относно търговските аспекти на интелектуалната собственост.

26.

Последното понятие обхващало Маракешкия договор в неговата цялост или поне членове 5 и 6 от него, както и онези аспекти на останалите членове от същия, които имат връзка с членове 5 и 6.

27.

В това отношение, като се позовава на решение от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland (C‑414/11, EU:C:2013:520), Комисията отбелязва, че само нормите, приети от Съюза в областта на интелектуалната собственост, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да бъдат обхванати от понятието „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ по смисъла на член 207 ДФЕС.

28.

Това понятие не обхващало само споразуменията, свързани със Световната търговска организация (СТО). Всъщност от практиката на Съда следвало, че международно споразумение, водещо до хармонизиране на режимите за закрила на интелектуалната собственост, трябва по принцип да спада към общата търговска политика, когато си поставя за цел насърчаването на търговията.

29.

В случая според Комисията, макар членове 4—6 и 9 от Маракешкия договор да предвиждат сближаване на законодателствата на договарящите страни, първостепенна цел на този договор е не хармонизирането на тези законодателства, а улесняване чрез такава хармонизация на трансграничния обмен на копия в достъпен формат, включително между Съюза и трети държави, както посочват по-специално преамбюлът на този договор и член 9 от него. Поради това въвеждането на тези международни норми в областта на интелектуалната собственост се явявало само средство за постигането на целта да се либерализира международната търговия.

30.

Обстоятелството, че Маракешкият договор се прилагал само за копията в достъпен формат, създадени с нестопанска цел, било без значение, след като, от една страна, тази особеност не изключвала възможността за заплащане, предназначено да покрива направените разходи, и от друга страна, след като член 207 ДФЕС се прилагал също когато стоки или услуги се предоставят с нестопанска цел. В това отношение имало смисъл да се отбележи, че изключението или ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква б) от Директива 2001/29, се прилага и за дейности без стопанска цел. Освен това въведената с договора система можела да има последици за търговската дейност по предоставяне на разположение и обмен на копия в достъпен формат.

31.

Също според Комисията доводът, че крайната цел на посочения договор е социална или хуманитарна, не можел да се приеме, доколкото от становище 1/78 (Международно споразумение за естествения каучук) от 4 октомври 1979 г. (EU:C:1979:224) и решение от 17 октомври 1995 г., Werner (C‑70/94, EU:C:1995:328), следвало, че общата търговска политика не подлежи на ограничително тълкуване, което изключва мерките, насочени към специфични цели.

32.

Комисията поддържа, че ако трябва правно основание, различно от член 207 ДФЕС, да се приеме като подходящо за одобряването изцяло или отчасти на Маракешкия договор, Съюзът разполагал с изключителна компетентност по силата на член 3, параграф 2 ДФЕС, който предвижда по-специално че Съюзът разполага с такава компетентност за сключването на международни споразумения, доколкото то може да засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват.

33.

Макар да твърди, че не член 19 ДФЕС, а член 114 ДФЕС е правилното правно основание, Комисията сочи, че определянето на правното основание във всички случаи минава на втори план, тъй като е ирелевантно за разрешаване на въпроса дали дадено международно споразумение може да измени обхвата на общите правила на Съюза.

34.

Авторското право и сродните му права, попадащи в обхвата на Маракешкия договор, и по-специално изключенията и ограниченията на тези права, обаче били хармонизирани на равнище ЕС с Директива 2001/29.

35.

Действително държавите членки били свободни да прилагат или не предвидените в тази директива изключения и ограничения. Свободата на преценка, с която държавите членки обаче се ползват в това отношение, била ограничена, тъй като, от една страна, списъкът с изключенията и ограниченията по член 5 от посочената директива бил изчерпателен, а от друга страна, държавите членки можели да приложат тези изключения и ограничения само в границите, наложени от правото на Съюза.

36.

От това следвало, че Маракешкият договор действително дерогира авторското право и сродните му права, които са изцяло хармонизирани с Директива 2001/29, като предвижда задължително изключение или ограничение за пряко свързано с увреждането използване, докато член 5, параграф 3, буква б) от тази директива предвиждал факултативно изключение или ограничение в тази област.

37.

При това положение, когато държавите членки решат да предвидят такова изключение или ограничение, те не упражнявали „запазена“ компетентност, а се възползвали от „предоставена/разрешена“ от законодателството на Съюза възможност при спазване на уредбата, определена от това законодателство. Самият факт, че държавите членки имат известна свобода да оформят определени аспекти на законодателството, не бил достатъчен, за да се приеме, че външната компетентност на Съюза в тази област не е изключителна.

38.

Комисията отбелязва също, че съгласно член 11 от Маракешкия договор и член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 прилагането на изключението или ограничението, предвидено от този договор, зависи от спазването на общото условие тяхното прилагане да не може да доведе до засягане на законните интереси на притежателя на право или на нормалното използване на неговото произведение. Това задължение обаче произтичало от международни договори, които попадали в изключителната компетентност на Съюза.

39.

Накрая, Комисията счита, че членове 5 и 6 от Маракешкия договор са предназначени да уреждат обмена между държавите членки и засягат свободното движение на стоките. Също така член 7 от този договор засягал действието на член 6 от Директива 2001/29, отнасящ се до правната защита на техническите мерки, използвани от притежателите на права.

40.

Чешкото, френското, италианското, унгарското, румънското и финландското правителство и правителството на Обединеното кралство считат, че Съюзът няма изключителна компетентност за сключването на Маракешкия договор на основание член 3, параграф 1 и на член 270 ДФЕС.

41.

В това отношение те подчертават, че от решение от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland (C‑414/11, EU:C:2013:520) следва, че само нормите, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да бъдат обхванати от понятието „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ по смисъла на член 207 ДФЕС. Тази връзка зависела от съответствието между предмета и целите на предвиденото споразумение с общата търговска политика, докато от своя страна наличието само на някои последици за международната търговия не било достатъчно.

42.

Маракешкият договор нямал за предмет или цел либерализирането или насърчаването на международната търговия.

43.

От една страна, от преамбюла и разпоредбите на този договор личало, че той имал за цел насърчаването на равните възможности и интегрирането в обществото на хората с увреждания. Трансграничният обмен бил само средство, обслужващо тази цел, или според унгарското правителство акцесорна цел на посочения договор. В допълнение френското правителство счита, че същият договор е насочен към цел, свързана със сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ. Поради това хармонизирането на националните законодателства, предвидено в Маракешкия договор, било насочено към увеличаването на броя разполагаеми копия в достъпен формат, а не към насърчаването, улесняването или уредбата на международната търговия.

44.

Следователно според френското и румънското правителство и правителството на Обединеното кралство е изключено да се приеме, че този договор е насочен към разпростиране на прилагането на разпоредби, аналогични с тези от правото на Съюза, с цел насърчаване на международната търговия, каквито са били разглеждани по делото, приключило с решение от 22 октомври 2013 г., Комисия/Съвет (C‑137/12, EU:C:2013:675). За сметка на това финландското правителство и правителството на Обединеното кралство считат, че становище 2/00 (Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност) от 6 декември 2001 г. (EU:C:2001:664) и решение от 8 септември 2009 г., Комисия/Парламент и Съвет (C‑411/06, EU:C:2009:518), представляват релевантни прецеденти, тъй като в тях Съдът приема, че разглежданите в посочените дела споразумения, имащи отношение към международната търговия, не попадат в общата търговска политика предвид целите, които си поставят.

45.

От друга страна, според чешкото, френското, италианското, унгарското и финландското правителство и правителството на Обединеното кралство обменът съгласно Маракешкия договор не се осъществява в рамките на търговията, което в съответствие с практиката на Съда означава, че не попада в общата търговска политика.

46.

Поради това от член 4, параграф 2 от този договор следвало, че предвижданото в него изключение или ограничение би могло да се приложи само с нестопанска цел било от лицензиран субект, било от засегнато лице или от физическо лице, действащо от името на засегнато лице. Освен това член 4, параграф 4 от този договор позволявал на договарящите страни да предвиждат изключение или ограничение от авторското право само ако пазарът не е в състояние да предостави на засегнатите лица възможност да придобият копия в достъпен формат на разумна цена. Също така трансграничният обмен на такива копия съгласно Маракешкия договор можел да бъде осъществяван само от лицензиран субект, извършващ дейност с нестопанска цел.

47.

Според френското, унгарското, румънското и финландското правителство и правителството на Обединеното кралство трябва също да се отбележи, че преговорите по Маракешкия договор са имали за цел по-специално да удовлетворят задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН в рамките на СОИС, чиято цел не била свързана с либерализацията и насърчаването на международната търговия.

48.

За сметка на това според литовското правителство и Парламента членове 5, 6 и 9 от този договор, както и разпоредбите за тяхното прилагане целят да насърчат, улеснят и уредят трансграничния обмен и следователно попадат в общата търговска политика, която е област от изключителната компетентност на Съюза. При условията на евентуалност правителството на Обединеното кралство се присъединява към този извод.

49.

Различните правителства, представили становища пред Съда, застъпват различни позиции относно подходящото правно основание за сключването на Маракешкия договор, като френското правителство посочва членове 114 ДФЕС и 209 ДФЕС или, при условията на евентуалност, членове 19 ДФЕС и 209 ДФЕС, унгарското правителство — членове 4 и 114, правителството на Обединеното кралство — член 19 ДФЕС, а финландското правителство — членове 19 ДФЕС и 114 ДФЕС.

50.

Независимо от посочените различия чешкото, френското, италианското, литовското, румънското и финландското правителство и правителството на Обединеното кралство считат, че Съюзът не разполага с изключителна компетентност съгласно член 3, параграф 2 ДФЕС за сключването на този договор, доколкото той не е в състояние да засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват.

51.

В това отношение те подчертават, че от практиката на Съда следва, че изводите по този въпрос трябва да почиват върху конкретен анализ на съществуващата връзка между предвижданото международно споразумение и действащото право на Съюза, при отчитане по-специално на естеството и съдържанието на разглежданите правила.

52.

С Директива 2001/29 била направена само минимална хармонизация на някои аспекти на авторското право и сродните му права. По-специално с нея не били хармонизирани изключенията от посочените права и техните ограничения.

53.

В този смисъл член 5, параграф 3, буква б) от Директива 2001/29 единствено предоставял на държавите членки възможност да предвидят изключение или ограничение от авторското право и сродните му права в полза на хората с увреждания. Следователно държавите членки запазвали както във вътрешен, така и във външен план компетентността си да направят задължително такова изключение или ограничение. Според френското и румънското правителство този анализ се потвърждава от обстоятелството, че посочената директива не определя начина на прилагане на изключение или ограничението на авторското право и сродните му права в полза на хората с увреждания. Правителството на Обединеното кралство твърди освен това, че между Маракешкия договор и споменатата директива няма никакво разминаване.

54.

На това основание френското, унгарското и румънското правителство твърдят, че от становище 1/94 (Споразумения, приложение към Споразумението за СТО) от 15 ноември 1994 г. (EU:C:1994:384) следва, че с помощта на международен договор Съюзът не би могъл да наложи приемането на мерки, свързани с изключение или ограничение на авторското право и сродните му права в полза на хора с увреждания, докато държавите членки остават свободни да предвиждат такива мерки във вътрешен план.

55.

Същевременно френското правителство счита, че положението се е променило след отправеното на 19 май 2015 г. от Съвета искане до Комисията, което тя впоследствие приема, да представи законодателно предложение за въвеждане в правото на Съюза на задължителното изключение или ограничение, предвидено в член 4 от Маракешкия договор. Всъщност това обстоятелство било релевантно с оглед на практиката на Съда, съгласно която, за да се определи дали в голяма част от дадена област вече действат правила на Съюза, следва да се вземат предвид по-специално възможностите за развитие на правото на Съюза. Следователно член 4 от този договор попадал в изключителната компетентност на Съюза.

56.

Според това правителство посочената констатация не поставя под съмнение споделената компетентност по отношение на останалите разпоредби от договора, още повече че те попадат в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ, както и че член 4, параграф 4 ДФЕС уточнява, че упражняването на компетентността на Съюза в тези области не може да възпрепятства държавите членки да упражняват своята компетентност в това отношение.

57.

За сметка на това чешкото, италианското, унгарското, румънското и финландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Парламентът и Съветът твърдят, че искането на Съвета, посочено в точка 55 от настоящото становище, не е достатъчно за установяването на възможност за развитие на правото на Съюза, която трябва да бъде взета предвид, за да се прецени наличието на изключителната му компетентност в областта, попадаща в обхвата на Маракешкия договор.

58.

При все това Парламентът счита, че Съюзът разполага с изключителна компетентност, що се отнася до член 4 от този договор, тъй като Съюзът вече е упражнил компетентността си в тази област, като е приел Директива 2001/29. Обстоятелството, че държавите членки разполагат със свобода на преценка при прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в Директивата, не означавало, че е налице споделена компетентност, тъй като следвало да се направи разграничение между изключенията от обхвата на даден акт на Съюза и изключенията от закрепените в него права.

59.

Значението на член 4 от Маракешкия договор за въведената с Директива 2001/29 система също така било ясно, доколкото посоченият договор премахвал свободата на преценка, с което държавите членки разполагат съгласно член 5, параграф 3, буква б) от тази директива.

60.

С оглед на предмета и съдържанието на Маракешкия договор се вижда ясно, че той не обхваща една от първите четири области, посочени в член 3, параграф 1 ДФЕС. Следва обаче да се провери дали този договор попада изцяло или отчасти в обхвата на общата търговска политика, определена в член 207 ДФЕС, която съгласно член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС попада в изключителната компетентност на Съюза.

61.

Съгласно постоянната практика на Съда само по себе си обстоятелството, че даден акт на Съюза може да има определени последици за международната търговия, не е достатъчно, за да се направи извод, че този акт трябва да се причисли в категорията на актовете, които попадат в обхвата на общата търговска политика. Актът на Съюза обаче попада в обхвата на тази политика, ако се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди тази търговия и тъй като има преки и непосредствени последици за нея (решения от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, C‑414/11, EU:C:2013:520, т. 51 и от 22 октомври 2013 г., Комисия/Съвет, C‑137/12, EU:C:2013:675, т. 57).

62.

За да се установи дали Маракешкият договор попада в обхвата на тази политика, следва да се разгледат както неговите цели, така и съдържанието му.

63.

Що се отнася, най-напред, до целта на Маракешкия договор, в самото му заглавие е уточнено, че той е насочен към улесняване на достъпа на засегнатите лица, а именно на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, до публикувани произведения.

64.

Желанието на договарящите страни да осигурят хармонизация на изключенията и ограниченията на авторското право и да улеснят разпространението на копия в достъпен формат, за да се подобри достъпът на засегнатите лица до публикувани произведения и по този начин да се преодолеят пречките, които в момента го възпрепятстват, се потвърждава по-специално съображения 7, 8 и 12 от преамбюла на този договор.

65.

Освен това от съображения 1, 2 и 4 от този преамбюл следва, че въвеждането на предвидената в същия договор по-добра правна уредба на международно равнище трябва да позволи в крайна сметка спазването на принципите на недискриминация, равни възможности, достъпност и пълноценно и ефективно участие и интегриране в обществото на хората с увреждания, провъзгласени в Конвенцията на ООН, по-специално чрез борба с предизвикателствата, които пречат на пълноценното им развитие, свободата им на изразяване и да се ползват от правото на образование.

66.

Действително съображения 4 и 7 от преамбюла на Маракешкия договор посочват трансграничното разпространение и обмен на копия в достъпен формат.

67.

Това обаче не променя обстоятелството, от една страна, че в тези съображения не се упоменава търговският характер на разпространението или обмена, и от друга страна, че в същите съображения те са посочени само като инструмент, предназначен да подобри достъпа на засегнатите лица до споменатите копия и да избегне дублирането на усилия за тази цел от договарящите страни.

68.

Освен това, макар от съображения 3, 9, 10 и 12 от преамбюла на този договор да следва, че договарящите страни признават поначало значението на закрилата на авторското право и конкретно на международната система на авторското право, от използвания в преамбюла език не личи, че този договор има за цел да засили посочената защита или система.

69.

Също така от разпоредбите на този договор не следва, че той ще преследва цели, различни от посочените в заглавието и преамбюла му.

70.

Ето защо следва да се приеме, че основната цел на Маракешкия договор е да се подобри положението на засегнатите лица, като с различни средства, сред които улесненото разпространение на копия в достъпен формат, се подобри достъпът на тези лица до публикувани произведения.

71.

Що се отнася, по-нататък, до съдържанието на този договор, в него се уточнява, че договарящите страни трябва да използват два отделни и допълващи се инструмента за постигане на неговите цели.

72.

Първо, член 4, параграф 1 от посочения договор предвижда, че договарящите страни предвиждат ограничение или изключение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, за да се подобри наличието на копия в достъпен формат за засегнатите лица. Останалите параграфи на същия член внасят уточнения относно начина, по който договарящите страни могат да изпълнят това задължение в националното си законодателство, като едновременно с това им се предоставя свобода на преценка в това отношение.

73.

Второ, членове 5 и 6 от Маракешкия договор въвеждат определени задължения във връзка с трансграничния обмен на копия в достъпен формат.

74.

По-конкретно съгласно член 5, параграф 1 от този договор договарящите страни предвиждат, че ако дадено копие в достъпен формат е изработено при условията на ограничение или изключение от авторското право или по силата на закон, лицензиран субект може да разпространява или да предоставя на разположение това копие на засегнато лице или на лицензиран субект в друга договаряща страна. Останалите параграфи на същия член внасят уточнения относно начина, по който договарящите страни могат да изпълнят това задължение в националното си законодателство, като едновременно с това им се предоставя свобода на преценка в това отношение.

75.

От своя страна член 6 от посочения договор уточнява, че доколкото националното законодателство на дадена договаряща страна би разрешавало на засегнато лице, на лице, действащо от негово име, или на лицензиран субект да прави копие на произведение в достъпен формат, това законодателство трябва също да им разреши вноса на копие в достъпен формат в полза на засегнатите лица, без да се изисква разрешение от носителя на права.

76.

Членове 5 и 6 се допълват от член 9 от същия договор, който задължава договарящите страни да сътрудничат за насърчаване на трансграничния обмен на копия в достъпен формат.

77.

Въз основа на изложеното следва да се определи дали Маракешкият договор попада изцяло или отчасти в обхвата на общата търговска политика.

78.

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че действително нормите, приети от Съюза в областта на интелектуалната собственост, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да бъдат обхванати от понятието „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ по смисъла на член 207, параграф 1 ДФЕС, и следователно да попаднат в областта, обхваната от тази политика (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, C‑414/11, EU:C:2013:520, т. 52).

79.

Поради това Съдът е приел, че някои международни правила, закрепящи норми, които трябва да бъдат прилагани за всяка от основните категории права на интелектуална собственост, имат специфична връзка с международната търговия, тъй като се вписват в контекста на нейната либерализация, неразделна част са от системата на СТО и целта им е да улеснят тази търговия, като намалят нейните нарушения (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, C‑414/11, EU:C:2013:520, т. 53 и 57—60).

80.

Освен това Съдът е постановил, че правилата, въвеждащи подходяща правна защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, имат специфична връзка с международната търговия и следователно попадат в обхвата на международната търговска политика. За целта той се основава на факта, че тези правила по-скоро имат за цел да насърчат международната търговия с тези услуги, а не толкова да подобрят функционирането на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2013 г., Комисия/Съвет, C‑137/12, EU:C:2013:675, т. 64, 65 и 67).

81.

Подобни съображения обаче, обратно на твърденията на Комисията, не биха могли да се приложат за правилата на Маракешкия договор, въвеждащи изключение или ограничение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение.

82.

Всъщност, видно от точки 63—70 от настоящото становище, целта на Маракешкия договор е да се подобри положението на засегнатите лица, като с различни средства се улесни достъпът им до публикувани произведения, а не да се насърчи, улесни или уреди международната търговия с копия в достъпен формат.

83.

Във връзка по-специално с хармонизирането на изключенията и ограниченията по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, съображение 12 от преамбюла на същия договор посочва конкретно, че то се осъществява с оглед улесняване на достъпа и използването на произведения от засегнатите лица.

84.

Освен това член 4 от Маракешкия договор не е в състояние да осигури сближаване на националните законодателства, позволяващо значително улесняване на международната търговия, доколкото договарящите страни разполагат с широка свобода на преценка при прилагането на този член, а от член 12 от същия договор следва, че той няма за цел или последица да забрани на договарящите страни да въвеждат в националното си законодателство изключения и ограничения в полза на засегнатите лица, различни от предвидените в него.

85.

В допълнение доводът на Комисията, че сред правилата относно интелектуалната собственост единствено онези, които уреждат неимуществени права, не попадат в обхвата на понятието „търговски аспекти на интелектуалната собственост“ съгласно член 207 ДФЕС, не би могъл да се приеме, тъй като би довел до прекомерно разширяване на приложното поле на общата търговска политика, причислявайки към нея правила, които нямат специфична връзка с международната търговия.

86.

При това положение не би могло да се приеме, че правилата на Маракешкия договор, които предвиждат въвеждането на изключение или ограничение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, имат специфична връзка с международната търговия, от която следва, че в обхвата им попадат търговските аспекти на интелектуалната собственост съгласно член 207 ДФЕС.

87.

Що се отнася, на второ място, до правилата от Маракешкия договор, уреждащи износа и вноса на копия в достъпен формат, следва да се отбележи, че без никакво съмнение тези правила са свързани с международната търговия с такива копия.

88.

От практиката на Съда обаче следва, че е необходимо да се вземе предвид преследваната от тези правила цел, за да се прецени връзката им с общата търговска политика (вж. в този смисъл становище 2/00 (Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност) от 6 декември 2001 г., EU:C:2001:664, т. 35—37 и решение от 8 септември 2009 г., Комисия/Парламент и Съвет, C‑411/06, EU:C:2009:518, т. 49—54, както и 71 и 72).

89.

С оглед обаче на съображенията, които се съдържат в точки 63—70 от настоящото становище, и в отсъствието на всякакви данни, сочещи, че членове 5, 6 и 9 от Маракешкия договор биха преследвали цел, различна от тази по договора в неговата цялост, следва да се приеме, че посочените членове не целят конкретно да насърчават, улесняват или уреждат международната търговия с копия в достъпен формат, а действително да подобрят положението на засегнатите лица, като улеснят достъпа им до копия в достъпен формат, възпроизвеждани в други договарящи страни.

90.

При това положение улесняването на трансграничния обмен на копия в достъпен формат в по-голяма степен се явява средство за постигане на нетърговската цел на посочения договор, отколкото заложена в него самостоятелна цел.

91.

Допълнително трябва също да се отбележи, че с оглед на характеристиките му, обменът съгласно предвиденото в Маракешкия договор не би могъл да се приравни на осъществявана с търговска цел международна търговия (вж. по аналогия становище 2/00 (Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност) от 6 декември 2001 г., EU:C:2001:664, т. 38 и решение от 8 септември 2009 г., Комисия/Парламент и Съвет, C‑411/06, EU:C:2009:518, т. 69).

92.

Всъщност задължението да се разреши износът на копия в достъпен формат, предвидено в член 5, параграф 1 от този договор, обхваща единствено износа, осъществяван от лицензиран субект. Член 9 от посочения договор потвърждава, че въведеният по този начин механизъм няма за цел да насърчава, улеснява или урежда общо целия обмен на копия в достъпен формат, а само обмена, извършван между лицензирани субекти.

93.

От член 2, буква в) от Маракешкия договор следва, че тези субекти трябва да са получили разрешение или да са признати от съответните органи в своята държава, да действат с нестопанска цел и да предоставят услуги само на засегнатите лица. Поради това, макар съгласно член 4, параграф 5 от този договор да не е изключено уреденият в член 5 от него износ да е обвързан със заплащане, то може да бъде предвидено само в границите, определени от нестопанския характер на дейността на износителя.

94.

Също така член 6 от този договор задължава договарящите страни да разрешат вноса само доколкото той се осъществява от засегнато лице, действащо пряко или непряко, или от лицензиран субект.

95.

Освен това от член 5, параграф 1 и член 6 от Маракешкия договор следва изрично, че единствено износът и вносът, предназначени за засегнати лица, евентуално с посредничеството на лицензиран субект, попадат под действието на тези разпоредби. Член 2, буква в) и член 5, параграфи 2 и 4 от споменатия договор въвеждат и механизми, предназначени да гарантират, че единствено засегнатите лица ще разполагат с копията в достъпен формат, които са били предмет на такъв обмен.

96.

В допълнение копията в достъпен формат, чийто износ се урежда от член 5, параграф 1 от споменатия договор, са само такива, които са били изработени при условията на ограничение или изключение, или по силата на закона. От своя страна член 6 от същия договор предвижда само че вносът на такива копия на територията на договаряща страна трябва да бъде разрешен, в случай че съгласно нейното национално законодателство на заинтересуваното лице или субект е разрешено да прави такива копия.

97.

Установява се следователно не само че трансграничният обмен, насърчаван от Маракешкия договор, излиза извън обичайните рамки на международната търговия, но и че международният обмен на копия в достъпен формат, осъществяван с търговска цел от обикновени оператори или просто извън рамките на изключенията или ограниченията в полза на засегнатите лица, не попада под действието на въведения с посочения договор специфичен режим.

98.

Освен това член 1 и член 11 от този договор предвиждат зачитане на задълженията, произтичащи от други международни договори, от което следва, че този режим не цели да дерогира международните правила за международна търговия с литературни и художествени произведения.

99.

С оглед на тези разнообразни характеристики въведеният с Маракешкия договор режим трябва следователно да бъде разграничен от режимите, попадащи в общата търговска политика, разгледани от Съда в становище 1/78 (Международно споразумение за естествения каучук) от 4 октомври 1979 г. (EU:C:1979:224), както и в решения от 17 октомври 1995 г., Werner (C‑70/94, EU:C:1995:328), от 10 януари 2006 г., Комисия/Съвет (C‑94/03, EU:C:2006:2), и от 12 декември 2002 г., Комисия/Съвет (C‑281/01, EU:C:2002:761), които, макар да не преследват единствено търговски цели, все пак се основават на приемането на мерки от търговско естество.

100.

При това положение единствено възможността въведеният с Маракешкия договор режим евентуално да се прилага за произведения, които са предмет на търговска експлоатация или могат да бъдат предмет на такава, и следователно възможността той да повлияе индиректно върху международния обмен на такива произведения, не би могла да означава, че той попада в обхвата на общата търговска политика (вж. по аналогия становище 2/00 (Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност) от 6 декември 2001 г., EU:C:2001:664, т. 40).

101.

Поради това следва да се приеме, че сключването на Маракешкия договор не попада в обхвата на общата търговска политика съгласно определението по член 207 ДФЕС и следователно Съюзът не разполага на основание член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС с изключителна компетентност за сключването му.

102.

Съгласно член 3, параграф 2 ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.

103.

Сключването на Маракешкия договор обаче не е предвидено в никакъв законодателен акт на Съюза, нито е необходимо, за да позволи на Съюза да упражни вътрешната си компетентност.

104.

Следователно единствено посочената в последното предложение на член 3, параграф 2 ДФЕС хипотеза, която обхваща случаите, в които сключването на международно споразумение „може да засегне общите правила или да промени техния обхват“, е релевантна по настоящото дело.

105.

В това отношение от практиката на Съда следва, че опасност поети от държавите членки международни задължения да засегнат общи правила на Съюза или да променят техния обхват, която може да обоснове неговата изключителна външна компетентност, е налице, когато тези задължения попадат в приложното поле на посочените правила (становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 71 и решение от 26 ноември 2014 г., Green Network,C‑66/13, EU:C:2014:2399, т. 29).

106.

Констатирането на такава опасност не предполага пълно съвпадение между областта, в която са поети международните задължения, и областта, регламентирана от правото на Съюза (становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 72 и решение от 26 ноември 2014 г., Green Network,C‑66/13, EU:C:2014:2399, т. 30).

107.

По-специално такива международни задължения могат да засегнат правила на Съюза или да променят техния обхват, когато задълженията попадат в област, в голяма част от която вече действат такива правила (вж. в този смисъл становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 73 и решение от 26 ноември 2014 г., Green Network,C‑66/13, EU:C:2014:2399, т. 31).

108.

При това положение, тъй като Съюзът разполага само с предоставена компетентност, наличието на компетентност, още повече изключителна, трябва да се основава на изводи, направени в резултат на глобален и конкретен анализ на съществуващата връзка между предвиденото международно споразумение и действащото право на Съюза. При този анализ трябва да се вземат предвид областите, уредени съответно от правилата на Съюза и от разпоредбите на предвиденото споразумение, предвидимите възможности за развиването им, както и естеството и съдържанието на правилата и разпоредбите, за да се провери дали въпросното споразумение може да засегне еднаквото и съгласувано прилагане на правните норми на Съюза и доброто функциониране на установената с тях система (становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 74 и решение от 26 ноември 2014 г., Green Network,C‑66/13, EU:C:2014:2399, т. 33).

109.

В това отношение следва да се напомни, че съгласно посоченото в точки 71—76 от настоящото становище Маракешкият договор предвижда, че за да постигнат неговите цели, договарящите страни трябва да въведат два отделни и допълващи се инструмента, а именно, от една страна, изключение или ограничение по отношение на правата на възпроизвеждане, разпространение и предоставяне на публично разположение, за да предоставят по-лесно копията в достъпен формат на разположение на засегнатите лица, и от друга страна, режими за износ и внос, които да благоприятстват определени видове трансграничен обмен на копия в достъпен формат.

110.

Членове 2—4 от Директива 2001/29 обаче предоставят на авторите изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането, публичното разгласяване и разпространението на произведения.

111.

Освен това член 5, параграф 3, буква б) от тази директива уточнява, че държавите членки могат да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на възпроизвеждане и публично разгласяване в случай на „използване в полза на хора с увреждания, което е пряко свързано с увреждането и няма търговски характер, доколкото се изисква от конкретното увреждане“. От член 5, параграф 4 от посочената директива следва, че държавите членки могат също да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на разпространение, доколкото е оправдано с цел възпроизвеждане, разрешено на основание член 5, параграф 3, буква б) от същата директива.

112.

Оттук следва, че изключението или ограничението, предвидено в Маракешкия договор, ще трябва да бъде приложено в рамките на хармонизираната с Директива 2001/29 област. Същото се отнася и за режимите за износ и внос, предвидени в този договор, доколкото в крайна сметка тяхната цел е да разрешат публичното разгласяване или разпространение на територията на договаряща страна на копия в достъпен формат, публикувани в друга договаряща страна, без да се иска съгласие от носителите на права.

113.

В това отношение, макар няколко от правителствата, представили становища пред Съда, да твърдят, че предвидените с Маракешкия договор задължения биха могли да се приложат по съвместим с Директива 2001/29 начин, следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда държавите членки не могат извън рамката на институциите на Съюза да поемат международни задължения, попадащи в област, в голяма част от която вече действат общи правила на Съюза, дори при липса на възможност за противоречие между тези задължения и споменатите правила (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Комисия/Съвет, C‑114/12, EU:C:2014:2151, т. 70 и 71, както и становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 86).

114.

При това положение обстоятелството, че член 11 от Маракешкия договор предвижда сходно задължение с произтичащото от член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 или че посочените в членове 4—6 от него условия сами по себе си не са несъвместими със съдържащите се в член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 от Директива 2001/29, дори да се приеме, че е налице, само по себе си то не би могло да бъде определящо.

115.

Освен това следва действително да се отбележи, че както подчертават правителствата, представили становища пред Съда, от заглавието на Директива 2001/29 и съображение 7 от нея е видно, че законодателят на Съюза е извършил само частична хармонизация на авторското право и на сродните му права, тъй като посочената директива няма за цел да премахне или предотврати различия между националните законодателства, които не засягат неблагоприятно функционирането на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 5 март 2015 г., Copydan Båndkopi, C‑463/12, EU:C:2015:144, т. 88 и от 26 март 2015 г., C More Entertainment, C‑279/13, EU:C:2015:199, т. 29).

116.

Що се отнася по-специално до изключенията и ограниченията от посочените права, съображение 31 от споменатата директива уточнява, че степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. Така например в член 5, параграф 3, буква б) и в параграф 4 от същата директива законодателят на Съюза не е хармонизирал изцяло изключенията или ограниченията в полза хората с увреждания.

117.

Това съображение обаче не би могло само по себе си да бъде решаващо.

118.

Всъщност, макар от практиката на Съда да следва, че международно споразумение, обхващащо област, в която е била проведена пълна хармонизация, може да засегне общите правила или да промени техния обхват (вж. в този смисъл становище 1/94 (Споразумения, приложение към Споразумението за СТО) от 15 ноември 1994 г., EU:C:1994:384, т. 96 и решение от 5 ноември 2002 г., Комисия/Дания, C‑467/98, EU:C:2002:625, т. 84), това не променя факта, че това е само едно от положенията, в които е изпълнено условието, съдържащо се в член 3, параграф 2, последно предложение ДФЕС (вж. в този смисъл становище 1/03 (Нова конвенция от Лугано) от 7 февруари 2006 г., EU:C:2006:81, т. 121).

119.

Също така, макар държавите членки да разполагат със свобода на преценка, когато се възползват от възможността да предвидят изключение или ограничение в полза на хората с увреждания, следва да се подчертае, че тази свобода на преценка произтича от решението на законодателя на Съюза да им предостави тази възможност, която е част от въведената с Директива 2001/29 хармонизирана правна уредба, осигуряваща висока и еднородна защита на правата на възпроизвеждане, публично разгласяване и разпространение (вж. в този смисъл решения от 26 април 2012 г., DR и TV2 Danmark, C‑510/10, EU:C:2012:244, т. 32, и от 4 септември 2014 г., Комисия/Съвет, C‑114/12, EU:C:2014:2151, т. 79).

120.

Член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 от тази директива не попада в хипотеза, сходна с описаната в точки 18 и 21 от становище 2/91 (Конвенция № 170 на МОТ) от 19 март 1993 г. (EU:C:1993:106), в което Съдът не признава изключителна компетентност на Съюза поради характера на минимални предписания както на разпоредбите на правото на Съюза, така и на тези на съответната международна конвенция.

121.

Всъщност посочените разпоредби на Директива 2001/29 не въвеждат минимален праг на защита на авторското право и на сродните му права, оставяйки непокътната компетентността на държавите членки да предвидят за тях по-висока защита, а по-скоро въвеждат дерогация от тези хармонизирани от законодателя на Съюза права, като разрешават на държавите членки при определени условия да предвидят изключения или ограничения по отношение на тях. Следователно държава членка, която би се възползвала от предоставената от правото на Съюза възможност, ще гарантира в крайна сметка защита на същите права, която е по-ограничена отколкото обичайно произтичащото от въведеното с членове 2—4 от тази директива ниво на хармонизирана защита.

122.

В този контекст следва да се добави, че свободата на преценка, с която разполагат държавите членки, трябва да се упражнява в границите, наложени от правото на Съюза (вж. по аналогия решение от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 104), което означава, че държавите членки не са свободни да определят по нехармонизиран начин всичките параметри на изключението или ограничението в полза на хората с увреждания (вж. по аналогия решение от 26 април 2012 г., DR и TV2 Danmark, C‑510/10, EU:C:2012:244, т. 36).

123.

По-специално в своето законодателство държавите членки могат да предвидят в полза на хората с увреждания изключение или ограничение само ако спазят всички условия по член 5, параграф 3, буква б) от Директива 2001/29, а именно въпросното изключение или ограничение да обхваща единствено пряко свързано с увреждането използване без търговски характер в полза на хора с увреждания, доколкото се изисква от конкретното увреждане (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., OSA, C‑351/12, EU:C:2014:110, т. 39), а тези условия впрочем не се съдържат в членове 4—6 от Маракешкия договор.

124.

Освен това свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при въвеждането на изключение или ограничение в полза на хората с увреждания, не може да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани — както е видно от съображения 1 и 9 от нея — с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар (вж. по аналогия решения от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 107 и от 10 април 2014 г., ACI Adam и др., C‑435/12, EU:C:2014:254, т. 34).

125.

Тази свобода на преценка е ограничена и от член 5, параграф 5 от Директива 2001/29, който поставя въвеждането на предвиденото в член 5, параграф 3, буква д) от тази директива изключение или ограничение в зависимост от три условия, а именно изключението или ограничението да се прилага само в някои специални случаи, да не засяга нормалното използване на произведението и да не засяга неоправдано законните интереси на притежателя на авторското право (вж. по аналогия решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International, C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 58 и от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 110).

126.

С оглед на всички тези обстоятелства се установява, че дори държавите членки да разполагат с възможност да въвеждат изключения или ограничения от хармонизираните правила по членове 2—4 от Директива 2001/29 в полза на хората с увреждания, тя е предоставена от законодателя на Съюза и има ясно очертани граници от изискванията на правото на Съюза, описани в точки 123—125 от настоящото становище.

127.

В този контекст е важно също да се подчертае, че докато член 5, параграф 3, буква б) от Директива 2001/29 предвижда само възможност държавите членки да въведат изключение или ограничение в полза на засегнатите лица, от своя страна член 4 от Маракешкия договор предвижда задължение за въвеждането на такова изключение или ограничение.

128.

Следователно сключването на този договор би довело до прилагане на различните ограничения и изисквания, поставени от правото на Съюза и упоменати в точки 123—125 от настоящото становище, за всички държави членки, които от този момент съгласно член 4 от този договор ще бъдат задължени да предвидят такова изключение или ограничение.

129.

Оттук следва, че всички предвидени в Маракешкия договор задължения попадат в област, в голяма част от която вече действат общи правила на Съюза, както и че сключването му може да засегне тези правила или да промени обхвата им.

130.

От изложените съображения следва, че сключването на Маракешкия договор попада в изключителната компетентност на Съюза.