—

за DR и TV2 Danmark A/S, от адв. H. Samuelsen Schütze, advokat,

—

за NCB – Nordisk Copyright Bureau, от адв. P.-H. Schmidt, advokat,

—

за испанското правителство, от г-жа N. Díaz Abad, в качеството на представител,

—

за Европейска комисия, от г-жа J. Samnadda и г-н H. Støvlbæk, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), който предвижда изключение от изключителното право на възпроизвеждане на автора върху неговото произведение „по отношение на временни записи на произведения, извършени от [излъчващи] организации чрез техни собствени средства и за собствените им предавания“.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между DR и TV2 Danmark A/S (наричана по-нататък „TV2 Danmark“) — две датски излъчващи организации, от една страна, и NCB – Nordisk Copyright Bureau (наричано по-нататък „NCB“) — дружество за управление на авторски права, от друга страна, относно записи, извършени в рамките на телевизионни програми, поръчани на трето лице от посочените организации, за да бъдат излъчени от същите за нуждите на собствените им предавания.

3

Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) е приела в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право. Този договор е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година (ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).

4

В член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право се предвижда, че договарящите се страни трябва да спазват членове 1—21 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (Парижки акт от 24 юли 1971 г.) в изменената ѝ редакция от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“).

5

Член 1 от Бернската конвенция предвижда:

„Страните, в които се прилага тази Конвенция, образуват Съюз за закрила на правата на авторите върху техните литературни и художествени произведения“.

6

Член 11 bis, първа алинея от Бернската конвенция гласи:

„(1)   Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават:

[…]

(3)   Ако не е уговорено друго, разрешението, дадено в съответствие с алинея (1) от този член, не включва разрешение за запис на излъченото по безжичен път произведение посредством апарати, записващи звуци или образи. Правилата за временните записи, които се осъществяват от излъчващи организации с [техни собствени средства] и се използват за собствените им предавания, се определят от законодателствата на страните от Съюза. Тези законодателства могат да разрешат запазването на тези записи в официалните архиви поради изключителния им документален характер“.

7

Съображение 41 от Директива 2001/29 гласи:

„При прилагане на изключението или ограничението по отношение на [временни] записи […], извършвани от излъчващи организации, уточнено е, че [средствата] на излъчващата организация включват тези на лице, действащо от името и под отговорността на излъчващата организация“.

8

Член 2 от тази директива, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, гласи:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

[…]“.

9

Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

10

Член 5 от същата директива, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда в параграфи 2 и 5:

„2.   Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:

[…]

[…]

5.   Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“.

11

Член 31 от Закона за авторското право (ophavsretslov), в редакцията му след Консолидирания закон № 202 (lovbekendtgørelse nr. 202) от 27 февруари 2010 г. (наричан по-нататък „Закон за авторското право“), гласи:

„Излъчващи организации могат, за целите на излъчваните от тях предавания, да записват произведенията на лента, филм или с всяко друго устройство, което може да ги възпроизведе, при условие че имат право да излъчват съответното произведение. Правото на предоставяне на достъп на публиката до така направените записи на произведения се определя съобразно действащите правни норми. Министърът на културата може да предвиди конкретните условия за извършване на такива записи, тяхното използване и съхранение“.

12

Жалбоподателите в главното производство са DR, обществена радио- и телевизионна излъчваща организация, която има задължение да разпространява обществени програми в качеството си на независима обществена институция, финансирана чрез такса за телевизионен лиценз, и TV2 Danmark, обществена телевизионна излъчваща организация, финансирана чрез реклами, която също е длъжна да разпространява обществени програми.

13

Радио- и телевизионните програми на DR и на TV2 Danmark могат да бъдат произведени от самите тях или от трети лица въз основа на специфични конкретни договори с цел първо излъчване от DR и TV2 Danmark.

14

NCB, ответник по главното производство, е дружество, което администрира правата на запис и възпроизвеждане на музикални произведения в полза на автори, композитори и издатели на музикални произведения в няколко скандинавски и балтийски държави.

15

Спорът в главното производство се отнася до това дали законовото изключение за временни записи обхваща и записи, извършени от външни и юридически независими дружества за производство на телевизионни предавания, в случаите, когато записите са били поръчани от DR или от TV2 Danmark на съответните дружества с цел първо излъчване от DR или TV2 Danmark.

16

DR и TV2 твърдят, че за притежателите на авторски права е без значение дали записите, предназначени за излъчване, са извършени от екипи на самата излъчваща организация с нейни средства или от служител на трето дружество, на което излъчващата организация е поръчала изготвянето на предаването, чрез използване на средства на същото. Освен това DR и TV2 Danmark твърдят, че в член 31 от Закона за авторското право не е предвидено условие излъчващите организации да са осъществили записите „чрез [свои] собствени средства“. Така съгласно датското право за прилагането на изключението относно записите за излъчване било без значение дали записите са осъществени от служители на излъчващата организация или от служители на трето лице.

17

За разлика от това, NCB твърди, че правото на Съюза налага условие записът да е извършен „чрез […] собствени средства [на излъчващите организации]“ и че това условие е приложимо и по силата на Закона за авторското право. То твърди също, че условието за извършване на записа „чрез […] собствени[те] средства [на излъчващите организации]“ може да бъде изпълнено само ако независимият външен производител действа от името на излъчващата телевизионна организация и под нейна отговорност. NCB твърди, че изразът „действа от името на излъчващата телевизионна организация и под нейна отговорност“ трябва да се разбира в смисъл, че излъчващата телевизионна организация носи отговорност пред третите лица за действията и за евентуалните нарушения на производителя, така както ако самата тя извършваше записите.

18

При тези обстоятелства Østre Landsret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

DR и TV2 Danmark, в качеството си на излъчващи организации, оспорват допустимостта на поставените въпроси, като изтъкват, че отговорите, които могат да бъдат дадени, във всички случаи са безполезни за решаването на спора в главното производство.

20

Те оспорват и приложимостта на Директива 2001/29, чието тълкуване е предмет на преюдициалните въпроси, към висящия пред запитващата юрисдикция спор. Те поддържат по-конкретно, че изразът „чрез техни собствени средства и за собствените им предавания“, използван в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29 в текста му на датски език, не се съдържа в член 31 от Закона за авторското право и съответно не трябва да намира приложение в главното производство.

21

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на предвиденото в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, има право да прецени, предвид особеностите на висящото пред него дело, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C-217/05, Recueil, стр. I-11987, точка 16 и цитираната съдебна практика).

22

След като поставените от национална юрисдикция въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако не е очевидно, че преюдициалното запитване всъщност цели да подтикне Съда да се произнесе въз основа на привиден спор или да даде консултативни становища по общи или хипотетични въпроси или че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (Решение по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, посочено по-горе, точка 17 и цитираната съдебна практика).

23

Не такъв е случаят обаче в настоящото преюдициално запитване. Всъщност в настоящия случай не е налице нито едно от посочените по-горе обстоятелства, което да даде право на Съда да откаже да отговори на запитването. По-конкретно от акта за преюдициално запитване ясно следва, че отговорите на поставените въпроси, които се отнасят до тълкуването на редица разпоредби на правото на Съюза, са необходими на националната юрисдикция, за да определи правната квалификация на записите, които DR или TV2 Danmark са поръчали на външни и юридически независими дружества за производство на телевизионни предавания, и така да реши спорът, с който е сезирана.

24

Поради това поставените въпроси трябва да се приемат за допустими и следователно да им се даде отговор.

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, така както е изяснен в съображение 41 от тази директива, трябва да се тълкува съгласно националното право или съгласно правото на Съюза.

26

В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 2 от Директива 2001/29 по принцип държавите членки предоставят на авторите изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично.

27

Съгласно член 5, параграф 2, буква г) от същата тази директива обаче държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на изключителното правото на възпроизвеждане на автора върху неговото произведение, когато става въпрос за временни записи на произведения, извършени от излъчващи организации „чрез техни собствени средства“ и за собствените им предавания.

28

Най-напред следва да се констатира, че текстът на последната разпоредба е заимстван пряко от текста на член 11 bis, параграф 3 от Бернската конвенция.

29

Що се отнася до Бернската конвенция, макар Съюзът да не е договаряща се страна по тази конвенция, той все пак е длъжен да спазва членове 1—21 от нея по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, по който е страна, който е част от неговия правен ред и чието приложение цели Директива 2001/29 (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C-403/08 и C-429/08, Сборник, стp. I-908, точка 189 и цитираната съдебна практика). Следователно Съюзът е длъжен да спазва по-конкретно член 11 bis от Бернската конвенция (вж. по аналогия Решение от 9 февруари 2012 г. по дело Luksan, C-277/10, точка 59).

30

Член 11 bis, параграф 3 от тази конвенция предвижда изрично, че правилата за временните записи, които се осъществяват от излъчващи организации с техни собствени средства и се използват за собствените им предавания, се определят от законодателствата на страните от Съюза.

31

При тези обстоятелства следва да се счита, че като е приел Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество, законодателят на Съюза е упражнил правомощията в областта на интелектуалната собственост, които преди това са били предоставени на държавите членки. B рамките на приложното поле на тази директива следва да се приеме, че Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки, които вече нямат компетентност за привеждане в изпълнение на релевантните разпоредби на Бернската конвенция (вж. в този смисъл Решение по дело Luksan, посочено по-горе, точка 64).

32

Именно на тази основа законодателят на Съюза предоставя на държавите членки възможността да транспонират в националните си правни системи изключението относно временните записи, така както е предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, и изрично урежда обхвата на това изключение, като посочва в съображение 41 от Директивата, че средствата на излъчващата организация включват тези на лице, действащо „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“.

33

По-нататък следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (вж. по-специално Решение на Съда от 18 януари 1984 г. по дело Ekro, 327/82, Recueil, стр. 107, точка 11, Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Linster, C-287/98, Recueil, стр. I-6917, точка 43 и Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C-5/08, Сборник, стр. I-6569, точка 27 и Решение на Съда 18 октомври 2011 г. по дело Brüstle, C-34/10, Сборник, стp. I-9821, точка 25).

34

Директива 2001/29 обаче не препраща към националните правни системи, откъдето да бъде изведено значението на съдържащия се в член 5, параграф 2, буква г) от тази директива израз „чрез техни собствени средства“. Следователно за целите на прилагане на посочената директива този израз трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на неговата територия.

35

Този извод се подкрепя от предмета и целта на Директива 2001/29. Всъщност целта на Директива 2001/29 — приета въз основа на член 95 ЕО и насочена към хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, както и към възпрепятстване на нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, произтичащи от различия в законодателствата на държавите членки (Решение от 12 септември 2006 г. по дело Laserdisken, C-479/04, Recueil, стр. I-8089, точки 26 и 31—34) — включва утвърждаването на самостоятелни понятия на правото на Съюза. Волята на законодателя на Съюза, Директива 2001/29 във възможно най-голяма степен да се тълкува еднакво, намира израз по-конкретно в съображение 32 от нея, в което държавите членки са приканени да прилагат съгласувано изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар.

36

Следователно макар, както бе посочено в точка 32 от настоящото решение, държавите членки да могат да въведат във вътрешното си право изключението относно временните записи — тълкуване, според което държавите членки, въвели това изключение, възползвайки се от признатата им от правото на Съюза възможност, са свободни да уточнят по нехармонизиран начин параметрите по-конкретно относно естеството на средствата, предоставени за осъществяването на посочените временни записи, би противоречало на целта на посочената директива, както бе припомнена в предходната точка, тъй като параметрите на това изключение могат да варират в различните държави и следователно да бъдат източник на потенциална непоследователност (вж. по аналогия, що се отнася до понятието „справедливо обезщетение“ по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Padawan, C-467/08, Сборник, стp. I-10055, точки 34—36).

37

Предвид гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво в рамките на правото на Съюза.

38

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“, или че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“.

39

Най-напред трябва да се констатира наличието на различия между текстовете на различните езици на съображение 41 от Директива 2001/29.

40

В някои текстове (на чешки, немски и малтийски език) посоченото съображение предвижда, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“. На пръв поглед от този текст следва, че за да попаднат записите, осъществени от излъчваща организация за собствените ѝ предавания, но със средствата на трето лице, в обхвата на изключението относно временните записи по член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, е достатъчно въпросното трето лице да действа или „от името“, или „под отговорността“ на излъчващата организация.

41

За разлика от това, в текстовете на други езици, които са значително повече (на български, испански, датски, естонски, гръцки, английски, френски, латвийски, литовски, унгарски, нидерландски, полски, румънски, словашки, словенски, фински и шведски език), съображение 41 от Директива 2001/29 гласи следното: собствените средства на излъчващата организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“. От текста на тези езици следва, че за да попаднат записите, осъществени от излъчваща организация за собствените ѝ предавания, но със средствата на трето лице, в обхвата на изключението относно временните записи по член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, е необходимо въпросното трето лице да отговаря на двете поставени условия.

42

В този смисъл с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали двете условия, посочени в съображение 41 от Директива 2001/29, трябва да се считат за алтернативни или за кумулативни.

43

Най-напред следва да се подчертае, че чисто буквалното тълкуване на въпросното съображение само по себе си не може да отговори на поставения въпрос, тъй като то неизбежно води до резултат, който с оглед на формулировките в текстовете на един или друг от споменатите езици се оказва в противоречие със закона.

44

Съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Подобен подход всъщност би бил несъвместим с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза (вж. Решение от 12 ноември 1998 г. по дело Institute of the Motor Industry, C-149/97, Recueil, стр. I-7053, точка 16 и Решение от 3 април 2008 г. по дело Endendijk, C-187/07, Сборник, стр. I-2115, точка 23).

45

При тези условия, в случай на несъответствия между текстовете на два езика на текст на правото на Съюза въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл Решение от 27 октомври 1977 г. по дело Bouchereau, 30/77, Recueil, стр. 1999, точка 14, Решение от 7 декември 2000 г. по дело Италия/Комисия, C-482/98, Recueil, стр. I-10861, точка 49 и Решение от 1 април 2004 г. по дело Borgmann, C-1/02, Recueil, стр. I-3219, точка 25).

46

Що се отнася до контекста, в който се вписва съображение 41 от Директива 2001/29, трябва да се напомни, че по принцип от член 2 от тази директива следва, че възпроизвеждането на защитено произведение е обусловено от разрешението на автора.

47

От член 5, параграф 2, буква г) от посочената директива обаче следва, че по изключение в държавите членки, които са предвидили такова разрешение, излъчващите организации, които имат право да излъчват защитеното произведение, могат да правят допълнително „временни“ записи на това произведение, без да са длъжни да искат от автора разрешение за такова възпроизвеждане.

48

В това отношение както член 11 bis, параграф 3 от Бернската конвенция, така и член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, който има за цел да транспонира посочената разпоредба на Конвенцията, изискват тези временни записи да са осъществени със „собствени средства“ на посочените излъчващи организации.

49

Съгласно последната разпоредба, разглеждана във връзка със съображение 41 от Директива 2001/29, понятието „собствени средства“ на излъчваща организация — в случай на прилагане на изключението относно временните записи — включва средствата на лице, което действа от името и/или под отговорността на излъчващата организация.

50

Така предвид посоченото съображение тази разпоредба не изисква временните записи да са извършени от самата излъчваща организация, като същевременно в разпоредбата се посочва, че в случаите, когато са извършени от трето лице, записите се считат за осъществени със „собствени[те] средства“ на излъчващата организация.

51

С това изискване законодателят на Съюза иска да запази тясна връзка между посоченото трето лице и излъчващата организация, която гарантира, че третото лице няма да може да се възползва самостоятелно от изключението относно временните записи, от които единствено се ползва излъчващата организация.

52

Именно с тази цел в съображение 41 от Директива 2001/29 законодателят на Съюза посочва две хипотези, всяка от които се основава на специфична връзка между излъчващата организация и третото лице, на което евентуално е поверено осъществяването на временни записи.

53

Първата хипотеза, а именно тази, при която третото лице действа „от името“ на излъчващата организация, предполага пряка и непосредствена връзка между двете страни, въз основа на която въпросното трето лице по принцип не разполага с никаква самостоятелност. Тази връзка е недвусмислена, що се отнася до третите лица, тъй като по дефиниция въпросната организация неизбежно носи отговорност за всяко действие на третото лице.

54

Втората хипотеза, при която третото лице действа „под отговорността“ на излъчващата организация, предполага по-сложна косвена връзка между двете страни, която гарантира на третото лице известна свобода при използването на неговите средства, като същевременно защитава интересите на трети лица спрямо въпросната организация, тъй като в крайна сметка последната е тази, която носи отговорност за това използване, под формата на обезщетение, по отношение на трети лица, и по-специално на авторите.

55

От това следва, че всяко от двете условия, посочени в съображение 41 от Директива 2001/29, само по себе си и независимо от другото може да изпълни целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква г) от Директивата, разглеждан във връзка с посоченото съображение, както бе уточнено в точка 51 от настоящото решение.

56

При тези обстоятелства посочените две условия трябва да се считат за еквивалентни и следователно алтернативни.

57

Освен това при преценката на възможностите за тълкуване, с които разполага Съдът, в полза на това разрешение е фактът, че то гарантира на излъчващите организации възможността да се ползват в по-голяма степен от свободата на стопанската инициатива, закрепена в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като същевременно не засягат по същество авторските права.

58

Предвид гореизложените съображения на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват средствата на всяко трето лице, действащо от името или под отговорността на тази организация.

59

С третия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи кои са приложимите критерии за определяне дали конкретен запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на изключението относно временните записи, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29.

60

От член 5, параграф 2, буква г), разглеждан във връзка със съображение 41 от Директива 2001/29, така както бе тълкуван в точка 58 от настоящото решение, следва, че такъв запис попада в обхвата на изключението относно временните записи, ако може да се счете, че третото лице действа или „от името“, или „под отговорността“ на излъчващата организация.

61

От това следва, че най-напред трябва да се прецени дали може да се счете, че въпросното трето лице действа „от името“ на излъчващата организация. Както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, предвид по принцип безспорния характер на тази връзка, такава преценка като цяло се налага, без за тази цел да е необходимо да се посочват специални критерии.

62

Ако се счете, че въпросното трето лице не действа „от името“ на излъчващата организация, по-нататък трябва да се прецени дали може да се счете, че това трето лице действа поне „под отговорността“ на излъчващата организация.

63

Това е така само ако излъчващата организация трябва да носи отговорност за всяко действие на това лице, свързано с възпроизвеждането на защитеното произведение, по-специално по отношение на останалите притежатели на въпросните права.

64

По-конкретно в рамките на тази преценка от съществено значение е обстоятелството, че по отношение на трети лица, и по-специално на авторите, които могат да претърпят вреди от неправомерен запис на техни произведения, излъчващата организация е длъжна да поправи всички вреди от свързаните с въпросния запис действия или бездействия на третото лице, т.е. на външното и юридически независимо дружество за производство на телевизионни предавания, като отговаря за тях като за свои действия и бездействия.

65

За разлика от това, както посочва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, без значение е кой е взел последното и решаващо артистично или редакционно решение относно съдържанието на възпроизведената програма, поръчана от излъчващата организация. Всъщност за изключението, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, е от значение единствено понятието „запис“ като средство за техническото възпроизвеждане.

66

В светлината на посочените по-горе указания запитващата юрисдикция трябва да прецени дали, предвид фактите на спора по главното производство, въпросните записи са били извършени от лице, което може да се разглежда като действащо конкретно „от името“ или поне „под отговорността“ на излъчващата организация.

67

Предвид гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че за да се определи дали запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на предвиденото в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29 изключение относно временните записи, запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство може да се приеме, че това лице действа конкретно „от името“ или поне „под отговорността“ на излъчващата организация. В последния случай от съществено значение е, че по отношение на трети лица, и по-специално на авторите, които могат да претърпят вреди от неправомерен запис на техни произведения, излъчващата организация е длъжна да поправи всички вреди от свързаните с въпросния запис действия или бездействия на третото лице — външно и юридически независимо дружество за производство на телевизионни предавания, — като отговаря за тях като за свои действия и бездействия.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: