EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015CN0358

Дело C-358/15 P: Жалба, подадена на 13 юли 2015 г. от Bank of Industry and Mine срещу решение, постановено от Общия съд (първи състав) на 29 април 2015 г. по дело T-10/13, Bank of Industry and Mine/Съвет

OB C 294, 7.9.2015, p. 45–46 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

7.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 294/45


Жалба, подадена на 13 юли 2015 г. от Bank of Industry and Mine срещу решение, постановено от Общия съд (първи състав) на 29 април 2015 г. по дело T-10/13, Bank of Industry and Mine/Съвет

(Дело C-358/15 P)

(2015/C 294/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bank of Industry and Mine (представители: E. Rosenfeld и S. Perrotet, avocats)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението, постановено от първи състав на Общия съд на Европейския съюз по дело T-10/13, съобщено на жалбоподателя на 5 май 2015 г., с което Общият съд е отхвърлил жалбата за отмяна, подадена от дружество Bank of Industry and Mine по същото дело, и го е осъдил да заплати всички съдебни разноски,

да уважи исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски за производствата.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят сочи седем основания в подкрепа на жалбата си.

На първо място, жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 99 от своето решение е констатирал, че Решение 2012/635 (1) е било прието от Съвета на основание член 29 ДЕС, и — в точка 101 от своето решение — на тази основа е стигнал до извода, че за това решение не следва да се прилагат изискванията по член 215, параграф 2 ДФЕС. Общият съд също допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 105 от своето решение постановил, че Съветът има право да предвиди изпълнителни правомощия в съответствие с разпоредбите на член 291, параграф 2 ДФЕС. Освен това Съветът допуснал и друга грешка при прилагане на правото, като приел, че условията, предвидени за прилагането на член 291, параграф 1 ДФЕС, са изпълнени. Всъщност член 215 ДФЕС предвиждал единствената приложима процедура във връзка с ограничителните мерки. Следователно член 291, параграф 2 ДФЕС не можел да намери приложение, доколкото той се прилагал само за актове, изискващи мерки за изпълнение. Мерките за замразяване на финансови средства обаче по естеството си били изпълнителни мерки. Поради това те не можели да попаднат в материалното приложно поле на член 291, параграф 2 ДФЕС. Освен това условията за прилагане на член 291, параграф 2 ДФЕС не били изпълнени, тъй като в обжалваните решения Съветът не обосновал надлежно прилагането на тази процедура.

На второ място, жалбоподателят упреква Общия съд, че според него член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 (2), изменено с Решение 2012/35 (3) и с Решение 2012/635, както и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 (4), не нарушавали принципите на правна сигурност и предвидимост, на пропорционалност, както и правото на собственост. Критерият за количественото и качествено значение, посочен в точка 79 от решението на Общия съд, не се съдържал в оспорените актове. Общият съд следователно го създал с откъслечни доводи с цел да потвърди обжалваните актове. Освен това самият критерий бил неясен, неточен и непропорционален. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че вноската, от страна на жалбоподателя в производството по обжалване, към иранската държава представлява подкрепа по смисъла на обжалваните актове.

На трето място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 135 и 136 от своето решение, като е постановил, че обжалваните актове са достатъчно мотивирани, въпреки че в точка 134 от същото решение Общият съд признал сам, че обжалваните актове не посочвали обхвата и по какъв начин била осигурявана подкрепата, в която е упрекнат жалбоподателят. Освен това жалбоподателят не бил в състояние при запознаване с обжалваните актове да разбере основанията, поради които е санкциониран, което доказвало недостатъчност на мотивите.

На четвърто място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 163 от своето решение приел, че липсата на преразглеждане на положението на жалбоподателя в определения срок не можела да доведе до незаконосъобразност на оставянето му в списъка със санкционирани образувания, въпреки че посоченото задължение било строго обективно.

На пето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че обжалваните решения не накърняват основните права на жалбоподателя и не са непропорционални, въпреки че обжалваните решения били неясни и неточни. По подобен начин формулираният от Общия съд критерий за количественото и качествено значение бил произволен по същността си.

На шесто място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 179 и 183 от своето решение, като приел, че жалбоподателят подкрепял иранското правителство поради това, че правел задължителна вноска, а тя била просто данък и жалбоподателят се намирал в същото положение като обикновено данъчнозадължено лице.

На последно място, Общият съд не констатирал, че Съветът е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като санкционирал жалбоподателя поради това, че правел вноски към иранската държава, а не санкционирал всички предприятия, задължени за нейното плащане.


(1)  Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 58).

(2)  Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).

(3)  Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, стр. 22).

(4)  Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1).


Top