Жалба, подадена на 24 февруари 2015 г. от Hansen & Rosenthal KG и der H & R Wax Company Vertrieb GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 12 декември 2014 г. по дело T-544/08, Hansen & Rosenthal KG и H & R Wax Company Vertrieb GmbH/Европейска комисия

(Дело C-90/15 P)

(2015/C 146/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Hansen & Rosenthal KG и H & R Wax Company Vertrieb GmbH (представители: J. L. Schulte, M. Dallmann и K. M. Künstner, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват общо пет основания:

В първото основание жалбоподателите твърдят нарушение на принципа на презумпцията за невиновност и на принципа на справедлив съдебен процес. Поради това жалбоподателите протестират срещу подхода на Общия съд по начало да счита решението за налагане на глоба на Комисията за правилно и окончателно, така че единствено разколебаването на констатациите на Комисията чрез пълно доказване от страна на жалбоподателите би могло да доведе до извода, че решението на Комисията е опорочено. Според жалбоподателите това противоречи на член 48, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с член 52, параграф 2 от Хартата и член 6, точка 2 от ЕКПЧ, както и на член 47, параграф 2 от Хартата във връзка с член 52, параграф 3 от Хартата и член 6, точка 1 ЕКПЧ.

Като второ основание жалбоподателите твърдят неправилно прилагане на член 81 ЕО (понастоящем: член 101 ДФЕС). В обжалваното решение Общият съд е подвел под забраната на споразумения, които ограничават конкуренцията, поведение, което не осъществява фактическия състав. Освен това, като неправилно не е зачел правилата за тежестта на доказване и преценка на доказателствата, Общият съд е приел, че твърдените нарушения на жалбоподателите попадат под хипотезата на член 81 ЕО (понастоящем: член 101 ДФЕС). Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, при което е направил погрешни по отношение на съдържанието констатации, изопачил е доказателствата, квалифицирал е неправилно от правна страна доказателствата и е нарушил презумпцията за невиновност и принципа на справедлив съдебен процес.

Като трето основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил принципите на законоустановеност на наказанията и на изключително право на законодателя. Тъй като Съдът и Общият съд продължават да приемат, че при 10 процентната граница по член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 (1) става въпрос за горна граница, а не за индикативен таван на глобите, в правото на Съюза липсва рамка за изчисляване на глобата за нарушения на член 81 ЕО (понастоящем: член 101 ДФЕС). Единствено законодателят обаче може да определи тези рамки на глобата въз основа на изключителното му право да приема закони и не може да бъде заместен от Комисията.

Като четвърто основание жалбоподателите твърдят други нарушения на принципа на законоустановеност на наказанията и забраната за прилагане с обратно действие. Жалбоподателите твърдят, че без рамка на глобата и Общият съд не може да я определи правилно. Освен това жалбоподателите считат, че единствено проверката дали Комисията се е придържала към собствените си насоки, представлява неупражняване на правомощията за преценка и поради това нарушение на член 31 от Регламент № 1/2003. На последно място жалбоподателите твърдят нарушение на забраната за прилагане с обратно действие, тъй като Общият съд е потвърдил прилагането на Насоките за определяне на глобите от 2006 г. към фактически състав, който към 2005 г. вече е бил изцяло осъществен.

Като пето и последно основание жалбоподателите твърдят нарушение на принципа на пропорционалност. От една страна, Общият съд е нарушил член 49, параграф 3 от Хартата, като е определил за жалбоподателите коефициент от 17 % за степента на вината, както и „входна такса“. От друга страна вследствие на правните грешки относно квалифицирането на поведението на жалбоподателите като нарушение на член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем: член 101, параграф 1 ДФЕС) Общият съд е приел грешна продължителност на твърдяното нарушение на тази разпоредба от жалбоподателите.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).