12.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 7/38

—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

—

да отмени решението, обективирано в неофициално писмо от 1 август 2014 г., както и дебитно известие № 3241401420 от 5 август 2014 г.;

—

да осъди насрещната страна да отмени дебитното си известие № 3241401420 от 5 август 2014 г., като противоречащо на договорните, законови и подзаконови разпоредби;

—

да обяви решението, обективирано в неофициално писмо от 1 август 2014 г., както и дебитно известие № 3241401420 от 5 aвгуст 2014 г., за противоречащи на договорните задължения на ответната страна и да ги обяви за недействителни и не пораждащи никакви последици;

—

да обяви вземането, обективирано в дебитно известие № 3241401420 най-малкото за неоснователно;

—

при условията на евентуалност, да намали размера на дебитно известие № 3241401420;

—

доколкото е необходимо, при запазване на всички права на страните, да определи експерт в приложение на членове 63 и 64 от Процедурния правилник;

—

да отхвърли всяко искане на ответната страна за плащане по дебитно известие № 3241401420 и, доколкото е необходимо, да я осъди да възстанови на жалбоподателя всяка сума, която е била платена на Комисията, било пряко или като обезщетение, като главница, ведно със съпътстващите лихви и разходи;

—

доколкото е необходимо и в случай, че неизпълнението на договорните задължения от насрещната страна е причинило вреди на жалбоподателя, да осъди насрещната страна да заплати обезщетение на жалбоподателя, по-специално и доколкото плащанията или обезщетенията в тежест на жалбоподателя са били получени в резултат на осъждането му да възстанови получените суми;

—

да признае на жалбоподателя, че към настоящия момент последното искане се свежда до временния размер от ЕДНО ЕUR върху сумата 82.378,81 ЕUR, под условие за увеличаване или намаляване в хода на производството и при условие за начисляване на компенсаторни лихви, поне на лихвите, определени в договора, тоест 3,65 %;

—

да осъди насрещната страна да заплати съдебните разноски.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на договорните задължения, задължението за излагане на мотиви, правото на защита, основния принцип на задължението за полагане на грижа и задължението за пропорционалност, от злоупотреба с власт, неизпълнение на задължението за лоялност и добросъвестност при изпълнението на договорите, от неизпълнение на член II.19.3 от договора „grant agreement“ и нарушение на общия принцип на защита на обоснованите правни очаквания и на общите правила за тълкуване на договорите, доколкото решението да се изиска възстановяване на част от сумата, платена на ECFA се основавало единствено на резултатите от одита, без друго оправдание.

2.

Второто правно средство е изведено от нарушение на принципа на състезателното начало и на правото на защита, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на общия принцип на защита на оправданите правни очаквания и общите правила за тълкуване на договорите, доколкото ECFA не била поканена отново да представи документи, с цел да установи допустимостта на оспорените разходи, въпреки, че ѝ е било дадено да разбере, че ще може да го направи на по-късен етап на производството.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на договорните задължения, задължението за излагане на мотиви, правото на защита, общия принцип на задължението за полагане на грижа и на задължението за пропорционалност, злоупотреба с власт, неизпълнение на задължението за лоялност и добросъвестност при изпълнението на договорите, както и на договорните разпоредби, уреждащи сключения договор за субсидиране и по-специално неизпълнение на член II.14 от договора „grant agreement“, общите принципи, уреждащи одита, принципа на добросъвестното изпълнение на договорите и забраната за прилагане с цел злоупотреба на договорните клаузи, както и на общия принцип на защита на оправданите правни очаквания и общите правила за тълкуване на договорите.

Жалбоподателите изтъкват, че ответниците си присвояват правото да тълкуват разглеждания договор по тяхно усмотрение и без да спазват изричните разпоредби, предвиждащи задължение за субсидиране на действително извършените престации и на допустимите разходи.