1

Жалбоподателят, дружеството Sberbank of Russia OAO, е установена в Москва (Русия) руска банка, която предоставя услуги по банкиране на дребно на клиенти от страната и чужбина.

2

На 20 февруари 2014 г. Съветът на Европейския съюз осъжда най-категорично употребата на насилие в Украйна. Той призовава за незабавно прекратяване на насилието и за пълно зачитане на правата на човека и основните свободи в Украйна. Съветът също така обмисля въвеждането на ограничителни мерки срещу лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека, случаите на насилие и прекомерната употреба на сила.

3

По време на извънредна среща, проведена на 3 март 2014 г., Съветът осъжда извършените от руските въоръжени сили актове на агресия, съставляващи явно нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и разрешението, дадено от Совет Федерации Федерального Собрания Российской Федерации (Съвет на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация) на 1 март 2014 г., за използване на въоръжените сили на територията на Украйна. Европейският съюз призовава Руската федерация да изтегли незабавно въоръжените си сили към зоните на постоянното им разполагане в съответствие с международните си ангажименти.

4

На 5 март 2014 г. Съветът приема ограничителни мерки, насочени към замразяване и връщане на присвоени активи, принадлежащи на украинската държава.

5

На 6 март 2014 г. държавните и правителствените ръководители на Съюза одобряват заключенията на Съвета, приети на 3 март 2014 г. Те решително осъждат непровокираното нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от Руската федерация и я призовават да изтегли незабавно въоръжените си сили към зоните на постоянното им разполагане в съответствие с приложимите споразумения. Държавните и правителствените ръководители на Съюза посочват, че всякакви по-нататъшни стъпки на Руската федерация за дестабилизиране на положението в Украйна ще доведат до допълнителни и мащабни последици за отношенията между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, в широк спектър от икономически области. Те призовават Руската федерация да осигури незабавен достъп за международните наблюдатели и подчертават, че разрешаването на кризата в Украйна трябва да се основава на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната, както и на стриктното придържане към международните стандарти.

6

На 16 март 2014 г. властите в две административно-териториални единици в Украйна — Парламентът на Автономна република Крим и местното правителство на град Севастопол — провеждат референдум за статута на Крим. В референдума населението на Крим е приканено да се произнесе дали желае Крим като субект да се присъедини към Руската федерация или да бъдат възстановени конституцията от 1992 г. и статутът на Крим като част от Украйна. Съгласно резултатите, обявени от Автономна република Крим, 96,77 % от гласувалите подкрепят включването на региона в състава на Руската федерация при избирателна активност от 83,1 %.

7

На 17 март 2014 г. Съветът приема други заключения относно Украйна. Той решително осъжда провеждането на 16 март 2014 г. в Крим на референдума за присъединяване към Руската федерация, реализиран според него в явно нарушение на украинската конституция. Съветът настоятелно призовава Руската федерация да вземе мерки за успокояване на кризисното положение, да приведе незабавно силите си към числения състав преди кризата и ги върне в базите преди нея в съответствие с международните си ангажименти, да започне разговори непосредствено с правителството на Украйна и да използва всички релевантни международни механизми за намиране на мирно решение чрез преговори, като при пълно съблюдаване на двустранните и многостранните си ангажименти да гарантира суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В това отношение Съветът изразява съжаление, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации не е успял да приеме резолюция поради наложено вето от Руската федерация. Съветът също така призовава Руската федерация да не предприема никакви действия за присъединяване на Крим в нарушение на международното право.

8

Същия ден на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16), а на основание член 215 ДФЕС приема Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6), с които въвежда ограничения за пътуване и замразява финансовите средства на лицата, отговорни за действия, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и на свързаните с тях лица и образувания.

9

На 17 март 2014 г. Руската федерация признава официално резултатите от референдума, проведен в Крим на 16 март 2014 г. След този референдум Върховният съвет на Крим и Градският съвет на Севастопол обявяват независимостта на Крим от Украйна и искат присъединяването му към Руската федерация. Същия ден руският президент подписва декрет, с който Република Крим се признава за суверенна и независима държава.

10

На 21 март 2014 г. Европейският съвет припомня декларацията на държавните и правителствените ръководители на Съюза от 6 март 2014 г. и иска от Европейската комисия и от държавите членки да обмислят други евентуални целеви мерки.

11

На 23 юни 2014 г. Съветът решава, че вносът в Европейския съюз на стоки с произход от Крим или Севастопол трябва да се забрани, с изключение на стоките с произход от Крим или Севастопол, за които има издаден сертификат за произход от правителството на Украйна.

12

След инцидента на 17 юли 2014 г. — при който в района на Донецк (Украйна) е унищожен самолет на Malaysia Airlines, изпълняващ полет MH17 — Съветът иска от Комисията и от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приключат подготвителната си работа по евентуални целеви мерки и най-късно до 24 юли да представят предложения за мерки, включително по отношение на достъпа до капиталовите пазари, отбраната, изделията с двойна употреба и чувствителните технологии, и по-специално в сектора на енергетиката.

13

На 31 юли 2014 г., предвид тежкото положение в Украйна въпреки приетите през март 2014 г. ограничения за пътуване и замразяване на финансовите средства на определени физически и юридически лица, на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г. стр. 13), за да въведе целеви ограничителни мерки в сферите на достъпа до капиталовите пазари, отбраната, изделията с двойна употреба и чувствителните технологии, и по-специално в сектора на енергетиката.

14

Тъй като счита, че последните мерки попадат в обхвата на Договора за функционирането на ЕС и че изпълнението им изисква регулаторно действие на равнището на Съюза, същия ден на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 833/2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 1), който съдържа по-подробни разпоредби, за да породят ефект изискванията на Решение 2014/512 — както на равнището на Съюза, така и в държавите членки.

15

Декларираната цел на тези ограничителни мерки е Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и насърчаване на мирното уреждане на кризата. Ето защо с Решение 2014/512 се въвеждат по-специално забрани за износ на някои продукти и на чувствителни технологии, предназначени за нефтения сектор в Русия, както и ограничения за достъпа до капиталовия пазар на Съюза за някои оператори от този сектор.

16

Впоследствие, на 8 септември 2014 г. Съветът приема Решение 2014/659/ОВППС за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 271, 2014 г., стр. 54) и Регламент (ЕС) № 960/2014 за изменение на Регламент № 833/2014 (ОВ L 271, 2014 г., стр. 3), за да разшири обхвата на засягащата определени финансови инструменти забрана, за която е взето решение на 31 юли 2014 г., и да наложи допълнителни ограничения за достъпа до капиталовия пазар.

17

Член 1, параграф 1 от Решение 2014/512, изменено с Решение 2014/659, гласи следното:

„1.   Пряката или непряката покупка или продажба, предоставянето на инвестиционни услуги или помощ при емитирането, или всякакъв друг вид търговия с облигации, акции или подобни финансови инструменти с падеж над 90 дни, емитирани след 1 август 2014 г. до 12 септември 2014 г., или с падеж над 30 дни, емитирани след 12 септември 2014 г., от:

се забраняват“.

18

Наименованието на жалбоподателя е посочено в точка 1 от приложение I към Решение 2014/512, изменено с Решение 2014/659.

19

Член 5, параграф 1 от Регламент № 833/2014, изменен с Регламент № 960/2014 (наричан по-нататък „обжалваният регламент“), гласи следното:

„1.   Забраняват се пряката или непряката покупка, продажба, предоставяне на инвестиционни услуги или помощ при емитирането или друг вид търговия с прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар с падеж над 90 дни, емитирани след 1 август 2014 г. до 12 септември 2014 г., или с падеж над 30 дни, емитирани след 12 септември 2014 г., от:

20

Наименованието на жалбоподателя е включено в приложение III към обжалвания регламент.

21

С писмо от 22 октомври 2014 г. жалбоподателят иска достъп до засягащите го документи и доказателства от преписката на Съвета.

22

С писмо от 9 декември 2014 г. Съветът отговаря на искането на жалбоподателя и му предоставя намиращи се у Съвета доказателства и документи, свързани с решението за вписване на наименованието на жалбоподателя в списъка на образуванията, за които се отнасят въпросните ограничителни мерки.

23

Валидността на Решение 2014/512 е продължена до 31 януари 2016 г. с Решение (ОВППС) 2015/971 на Съвета от 22 юни 2015 г. за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 157, 2015 г., стр. 50), след това до 31 юли 2016 г. с Решение (ОВППС) 2015/2431 на Съвета от 21 декември 2015 г. за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 334, 2015 г., стр. 22), до 31 януари 2017 г. с Решение (ОВППС) 2016/1071 на Съвета от 1 юли 2016 г. за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 178, 2016 г., стр. 21), до 31 юли 2017 г. с Решение (ОВППС) 2016/2315 на Съвета от 19 декември 2016 г. за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 345, 2016 г., стр. 65) и накрая до 31 януари 2018 г. с Решение (ОВППС) 2017/1148 на Съвета от 28 юни 2017 г. за изменение на Решение 2014/512 (ОВ L 166, 2017 г., стр. 35).

24

На 23 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.

25

С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 23 февруари 2015 г., Комисията иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

26

На 12 март 2015 г. жалбоподателят представя становището си по това искане.

27

С определение от 26 май 2015 г. председателят на девети състав на Общия съд решава да уважи искането.

28

На 2 юли 2015 г. Комисията представя изявление при встъпване.

29

Жалбоподателят и Съветът представят писмени становища по това изявление в определения за тази цел срок.

30

На 12 март 2015 г. председателят на девети състав на Общия съд решава да изслуша страните относно евентуалното спиране на производството до постановяване на акта на Съда, с който се слага край на производството по дело C‑72/15, Rosneft. С писмо на секретариата на Общия съд от 23 март 2015 г. за тази цел на страните е определен срок.

31

Съветът и жалбоподателят представят писмени становища по евентуалното спиране на производството с актове, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 1 и 8 април 2015 г.

32

С решение от 29 октомври 2015 г., прието на основание член 69, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, председателят на девети състав на Общия съд решава да спре производството по делото, тъй като е налице най-малкото частично съвпадение между разпоредбите, по чиито обхват и валидност Съдът трябва да се произнесе по дело C‑72/15, Rosneft, и релевантните разпоредби в настоящото дело.

33

След постановяването на решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236), в съответствие с член 71, параграф 3 от Процедурния правилник производството е възобновено.

34

В този контекст главните страни са приканени да представят писмените си становища относно последиците, които следва да се извлекат от решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236), що се отнася до основанията и доводите, изложени в разглежданата жалба. Те вземат отношение по това искане в определения срок.

35

С писмено изявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 26 юни 2015 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че с нея да поиска и отмяна на Решение 2015/971 в частта, в която приложимостта на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512, включително вписването на наименованието му в списъка на образуванията, за които се прилагат тези мерки, се удължава до 31 януари 2016 г.

36

По това изявление Съветът представя писмено становище, което постъпва в секретариата на Общия съд на 20 август 2015 г.

37

С писмено изявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 5 януари 2016 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че с нея да поиска и отмяна на Решение 2015/2431 в частта, в която приложимостта на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512, включително вписването на наименованието му в списъка на образуванията, за които се прилагат тези мерки, се удължава до 31 юли 2016 г.

38

С писмено изявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 19 април 2017 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че с нея да поиска и отмяна на Решение 2016/1071 и Решение 2016/2315 в частите им, в които приложимостта на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512, включително вписването на наименованието му в списъка на образуванията, за които се прилагат тези мерки, се удължава съответно до 31 януари 2017 г. и 31 юли 2017 г.

39

Съветът представя писмено становище по тези изявления, което постъпва в секретариата на Общия съд на 15 май 2017 г.

40

С писмено изявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 27 юли 2017 г., жалбоподателят изменя жалбата, така че с нея да поиска и отмяна на Решение 2017/1148 в частта му, в която приложимостта на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512, включително вписването на наименованието му в списъка на образуванията, за които се прилагат тези мерки, се удължава до 31 януари 2018 г.

41

По това изявление Съветът представя писмено становище, което постъпва в секретариата на Общия съд на 17 август 2017 г.

42

След извършена промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съответно е разпределено настоящото дело.

43

Жалбоподателят по същество иска от Общия съд:

44

Съветът иска от Общия съд:

В писмения си отговор на въпроса на Общия съд, отправен след постановяването на решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236), Съветът уточнява, че вече не оспорва компетентността на Общия съд да провери законосъобразността на обжалваното решение, доколкото то съдържа ограничителни мерки по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС, и това бе потвърдено в хода на съдебното заседание.

45

Комисията иска от Общия съд да отхвърли жалбата изцяло.

46

В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят излага четири основания, изведени, първото, от допусната от Съвета явна грешка в преценката и от действията му ultra vires, вписвайки наименованието на жалбоподателя в приложенията към обжалваните актове, второто, от неизпълнение на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС, третото, от нарушение на правото на защита и правото на ефективен съдебен контрол, и четвъртото, от нарушение на основните му права, включително правото на защита на собствеността, на упражняване на дейност и на зачитане на доброто име, закрепени в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). На основание член 277 ДФЕС жалбоподателят освен това повдига възражение за незаконосъобразност на член 1 от обжалваното решение и член 5 от обжалвания регламент.

47

В самото начало трябва да се провери допустимостта на жалбата.

48

Съветът оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя да иска отмяна на обжалваните актове.

49

Съветът твърди, че искането за отмяна на мерките, с които наименованието на жалбоподателя е вписано в списъците в обжалваните актове, не отговаря на условията за допустимост по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Жалбоподателят съответно нямал процесуална легитимация в никоя от трите хипотези, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС.

50

Съветът най-напред отбелязва, че жалбоподателят не оспорва, че не е привилегирован жалбоподател, нито пък адресат на мерките, въведени с обжалвания регламент. Първата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС съответно не била приложима.

51

По-нататък, що се отнася до втората и третата хипотеза, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, според Съвета, първо, жалбоподателят не е „пряко засегнат“ по смисъла на тази разпоредба.

52

В това отношение според Съвета вписването на наименованието на жалбоподателя в списъка в приложение към обжалвания регламент не означава, че предвидените в този регламент оспорвани мерки се отнасят пряко за него, което се дължи на естеството на забранената с този текст дейност. В член 5, параграф 1 от обжалвания регламент не се забранявало емитирането на финансови инструменти от посочените образувания, а покупката или продажбата на инвестиционни услуги или помощ при емитирането на съответните финансови инструменти от физическите или юридическите лица, които са под юрисдикцията на Съюза. Жалбоподателят бил образувание, което може да емитира финансови инструменти, но не доказал, че извършва дейност при някоя от забранените услуги, свързана с емитирането на въпросните финансови инструменти. Той съответно не бил пряко засегнат от обжалваните актове. Посочването на наименованието на жалбоподателя не било достатъчно, за да бъде жалбата допустима, тъй като обжалваните актове не засягали „пряко“ правното му положение.

53

Второ, що се отнася до квалификацията на разглежданите мерки, Съветът твърди, че за разпоредбите от обжалваното решение са необходими допълнителни мерки за изпълнение, които впрочем били въведени чрез обжалвания регламент. Обжалваният регламент обаче бил подзаконов акт, за който не са необходими допълнителни мерки за изпълнение.

54

Трето, Съветът твърди, че жалбоподателят не е „лично засегнат“ от обжалваните актове. Жалбоподателят нито доказал, нито пък можел да докаже, че се намира в особено положение, което го отличава спрямо другите институции, чиито достъп до капиталовия и кредитния пазар на Съюза е ограничен с обжалваните актове. В това отношение Съветът отбелязва, че обжалваните актове могат да засегнат търговските дейности на голям брой оператори, без това да поражда право да се иска отмяна на ограничителните мерки, предвидени в тях. Икономическите последици от разглежданите мерки освен това не се ограничавали до финансовите институции, като същевременно засягали голям брой търговци или предприятия, а не само образуванията, установени в целевата трета страна.

55

Жалбоподателят оспорва тези доводи.

56

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Така във втората част от член 263, четвърта алинея ДФЕС се уточнява, че ако подалото жалба за отмяна физическо или юридическо лице не е адресат на обжалвания акт, допустимостта на жалбата зависи от условието жалбоподателят да е пряко и лично засегнат от акта. С Договора от Лисабон освен това към член 263, четвърта алинея ДФЕС се добавя трета част, която смекчава условията за допустимост на подадените от физическите и юридическите лица жалби за отмяна. Всъщност тази част, без да поставя допустимостта на подадените от физическите и юридическите лица жалби за отмяна в зависимост от условието за лично засягане, предоставя този способ за защита по отношение на „подзаконовите актове“, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко съответния жалбоподател (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 56 и 57).

57

Първо, що се отнася до условието относно прякото засягане на жалбоподателя, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато, изисква оспорената мярка на Съюза пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. в този смисъл решение от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 47 и цитираната съдебна практика).

58

В разглеждания случай с член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение и приложение I към него, от една страна, и с член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент и приложение III към него, от друга страна (наричани по-нататък заедно „релевантните разпоредби от обжалваните актове“), на всички оператори от Съюза се забранява да извършват определени видове финансови операции с установени в Русия кредитни институции, които отговарят на условията, определени в посочените членове, и чието наименование е вписано в посочените приложения.

59

Поради това трябва да се констатира, че жалбоподателят е пряко засегнат от релевантните разпоредби от обжалваните актове. Въпросните ограничителни мерки всъщност се прилагат пряко спрямо него, което е непосредствена последица от качеството му на образувание, визирано в тези разпоредби, разглеждани във връзка със съответстващите приложения, и без да се оставя каквато и да била свобода на преценка на адресатите, отговарящи за прилагането им. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че с посочените разпоредби на жалбоподателя не се забранява да извършва посочените операции извън Съюза. Безспорно е всъщност, че с релевантните разпоредби от обжалваните актове за жалбоподателя се въвеждат ограничения за достъпа до капиталовия пазар на Съюза.

60

Трябва също така да се отхвърли твърдението на Съвета, че правното положение на жалбоподателя не е пряко засегнато, тъй като мерките, въведени с обжалваните актове, се прилагали единствено за установените в Съюза субекти. Макар обжалваните актове действително да съдържат забрани, които на първо място се прилагат за кредитните институции и другите финансови субекти, установени в Съюза, тези забрани имат за цел и като последица прякото засягане на образуванията като жалбоподателя, чиято стопанска дейност се ограничава поради прилагането на въпросните мерки спрямо тях. Очевидно е, че именно субектите, установени в Съюза, трябва да прилагат въпросните мерки, тъй като актовете, приети от институциите на Съюза, по принцип не следва да се прилагат извън територията на Съюза. Това обаче не означава, че образуванията, за които се отнасят обжалваните актове, не са пряко засегнати от ограничителните мерки, прилагани спрямо тях. Всъщност забраната операторите от Съюза да извършват определени видове сделки с образувания, установени извън Съюза, е равносилна на забрана тези образувания да извършват въпросните сделки с оператори от Съюза. Освен това приемането на тезата на Съвета в това отношение би означавало да се счита, че дори при замразяване на лични средства лицата от списъка, за които се прилагат ограничителните мерки, не са пряко засегнати от такива мерки, тъй като първите, които трябва да ги приложат, са държавите — членки на Съюза, и физическите или юридическите лица под тяхна юрисдикция.

61

Освен това Съветът напразно се позовава в това отношение на делото, по което е постановено определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (T‑18/10, EU:T:2011:419). Всъщност по това дело Общият съд приема, че Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, 2009 г., стр. 36) засяга единствено правното положение на жалбоподателите, които се занимават с пускане на пазара на Съюза на тюленови продукти и които са засегнати от общата забрана за пускане на пазара на тези продукти, за разлика от жалбоподателите, които не се занимават с пускане на пазара на тези продукти и/или тези, за които се прилага предвиденото в Регламент № 1007/2009 изключение, тъй като по принцип пускането на пазара на Съюза на тюленови продукти, получени от лов, традиционно практикуван от инуитските и други коренни общности за целите на тяхното препитание, продължава да е разрешено (вж. в този смисъл определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, T‑18/10, EU:T:2011:419, т. 79). В разглеждания случай обаче трябва да се констатира, че жалбоподателят има дейност на пазара на финансовите услуги, за които се отнасят релевантните разпоредби от обжалваните актове, а не някакъв пазар нагоре или надолу по веригата на тези услуги, както твърди Съветът. Всъщност именно поради обжалваните актове жалбоподателят се оказва в невъзможност да извърши някои забранени финансови транзакции със субекти, установени в Съюза, а щеше да има право да извършва такива транзакции, ако въпросните актове ги нямаше.

62

Налага се съответно изводът, че жалбоподателят е пряко засегнат от релевантните разпоредби от обжалваните актове в отнасящите се до него части.

63

Второ, без да е нужно да се проверява дали релевантните разпоредби от обжалваните актове съдържат мерки за изпълнение, трябва да се отбележи, че предвиденото във втората хипотеза в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие относно личното засягане също е изпълнено в разглеждания случай.

64

В това отношение всъщност трябва да се припомни, че по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС, към която разпоредба препраща член 275, втора алинея ДФЕС, всяко вписване в списък на лица или образувания, обект на ограничителни мерки, поражда за всяко от тях възможност за обжалване пред съдилищата на Съюза, тъй като за лицето или образуванието вписването е равносилно на индивидуално решение (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 50, от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 44, и от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 103 и цитираната съдебна практика).

65

В разглеждания случай — поради посочването на наименованието на жалбоподателя в списъците в приложение I към обжалваното решение и приложение III към обжалвания регламент сред образуванията, за които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в релевантните разпоредби от обжалваните актове — жалбоподателят трябва да се счита за лично засегнат от тези мерки.

66

Всяка друга констатация би била в нарушение на разпоредбите на член 263 и член 275, втора алинея ДФЕС и поради това би противоречала на системата на съдебна защита, въведена с Договора за функционирането на ЕС, както и на правото на ефективни правни средства за защита, признато в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 36).

67

Налага се съответно изводът, че жалбоподателят има право да поиска отмяна на ограничителните мерки, въведени с релевантните разпоредби от обжалваните актове, доколкото го засягат.

68

В рамките на своето първо основание жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал две фактически грешки и една явна грешка в преценката, като също така е действал ultra vires, приемайки, че жалбоподателят отговаря на критериите, предвидени в член 5, параграф 1 от обжалвания регламент и позволяващи вписването на наименованието му в приложенията към обжалваните актове.

69

На първо място, жалбоподателят твърди, че руското правителство нито е негов собственик, нито го контролира, и че извършва дейност с чисто търговски цели. Според него обстоятелството, че основният му акционер, а именно Централната банка на Руската федерация, притежава над 50 % от акциите с право на глас, не променя това положение. Централната банка на Руската федерация действала независимо от публичните власти, като независимият ѝ статут по-специално бил кодифициран в член 75 от руската конституция.

70

Освен това според жалбоподателя качеството на институция, „в която има публична собственост или контрол“, трябва да се тълкува в смисъл на собственост или контрол на руското правителство. Всякакво по-широко тълкуване щяло да противоречи по-специално на принципа на стриктно тълкуване на ограничителните мерки поради последиците от тях и намесата в основните права, до които водят за визираните образувания.

71

На второ място, според жалбоподателя от устройствените му актове ясно следва, че не му е възложена изрична задача по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите. Тъй като условията, посочени в член 5, параграф 1 от обжалвания регламент, били кумулативни, а Съветът не доказал, че на жалбоподателя е възложена посочената задача, Съветът явно допуснал грешка в констатацията си, че жалбоподателят отговаря на въпросните критерии. Жалбоподателят подчертава кумулативния характер на двете условия по член 5, параграф 1 от обжалвания регламент. Според жалбоподателя при наличие на съмнения относно тълкуването на член 5, параграф 1 от обжалвания регламент Общият съд трябва да тълкува разпоредбите спрямо него ограничително, разрешавайки всякакво двусмислие в негова полза. Освен това в хода на съдебното заседание жалбоподателят показва таблица, представляваща компилация от текстовете на различните езици на член 5, параграф 1 от обжалвания регламент, от която било видно, че на повечето от тези езици изискването да е възложена изрична задача, било допълнително условие, което се прилагало за всяка значима кредитна институция, в която има над 50 % собственост или контрол на руската държава към 1 август 2014 г.

72

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва тези доводи.

73

В самото начало се налага изводът, че твърдението на жалбоподателя трябва се разглежда като изтъкване на грешка при прилагане на правото и грешка в преценката, а не на явна грешка в преценката.

74

Всъщност ефикасността на съдебния контрол, гарантиран с член 47 от Хартата, изисква по-конкретно съдът на Съюза да се увери, че решението, с което се приемат или оставят в сила ограничителни мерки и което има индивидуален характер за засегнатото лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване въпроса дали тези мотиви — или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение — са издържани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

75

На първо място, трябва да се отбележи, че член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент се отнася за определени видове институции, в които има над 50 % „публична“ руска — а не „правителствена“ руска, както твърди жалбоподателят — собственост или контрол. Предложеното от жалбоподателя ограничително тълкуване би означавало приложното поле на обжалвания регламент да се ограничи, а основните критерии, предвидени в обжалваното решение, да се преформулират, поради което това тълкуване не може да се приеме.

76

Жалбоподателят впрочем не оспорва, че Централната банка на Руската федерация притежава над 50 % от капитала му. Освен това от Федерален закон № 86‑ФЗ от 10 юли 2002 г. за Централната банка на Руската федерация е видно, че тази банка е подчинен на държавата федерален орган (член 1, втора алинея), чийто председател и съвет на директорите се назначават от Государственная дума Федерального собрания Российской Федерации (Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация) по предложение или със съгласието на президента на Руската федерация (член 5), че участва в разработването на икономическата политика на правителството на Руската федерация (член 21), че представлява интересите на Руската федерация по-специално пред международните валутни и финансови организации (член 51) и че превежда във федералния държавен бюджет 50 % (75 %, считано от 1 януари 2016 г.) от печалбите си на годишна база.

77

На второ място, трябва да се провери дали условието относно „изричната задача“, посочено в член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент, е алтернативно условие, както твърдят Съветът и Комисията, или кумулативно условие, както твърди жалбоподателят, спрямо понятието „значима кредитна институция“.

78

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно формулировката на член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент, която е малко по-прецизна и подробна от формулировката на член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение, „[се з]абраняват […] пряката или непряката покупка, продажба, предоставяне на инвестиционни услуги или помощ при емитирането или друг вид търговия с прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар с падеж над 90 дни, емитирани след 1 август 2014 г. до 12 септември 2014 г., или с падеж над 30 дни, емитирани след 12 септември 2014 г., от […] значима кредитна институция или друга значима институция, на която изрично са възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите, която е установена в Русия и в която има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г., посочена в приложение III“.

79

Буквалният прочит на член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент на няколко езика наистина може да създаде впечатление, че има алтернативност между, от една страна, „значима кредитна институция“, и от друга страна, „друга значима институция“ и че във всички случаи на тези два вида институции трябва изрично да са възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите, както твърди жалбоподателят.

80

Освен това сам по себе си прочитът на текстовете на различните езици на член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент не позволява да се подкрепи виждането на Съвета, че на практика има алтернативност между, от една страна, „значима кредитна институция“, и от друга страна, „друга значима институция, на която изрично са възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите“. Както впрочем Съветът признава в хода на съдебното заседание, текстовете на някои езици са двусмислени и е възможно да се тълкуват в посочения от жалбоподателя смисъл, а именно че дори в хипотезата на значима кредитна институция се изисква да е налице „изрична задача“.

81

Трябва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете им на всички езици на Съюза. При несъответствие между текстовете на различните езици на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. решение от 8 декември 2005 г., Jyske Finans, C‑280/04, EU:C:2005:753, т. 31 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 21 ноември 1974 г., Moulijn/Комисия, 6/74, EU:C:1974:129, т. 10 и 11).

82

В разглеждания случай, след като целта на член 5, параграф 1 от обжалвания регламент съгласно член 215 ДФЕС е да се приемат необходимите мерки, за да бъде приведен в действие член 1, параграф 1 от обжалваното решение, текстът на първата разпоредба трябва във възможно най-голяма степен да се тълкува в светлината на това решение (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 141).

83

Впрочем в член 1, параграф 1, буква а), от обжалваното решение се посочват „значими кредитни институции или финансови институции за развитие, установени в Русия, в които има над 50 % държавна собственост или контрол към 1 август 2014 г., изброени в приложение I“ (т. 17 по-горе). Следователно наистина съществува алтернативност между „значимите кредитни институции“ и „финансовите институции за развитие“, като на последните е дадено по-прецизно определение в член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент, а именно „друга значима институция, на която изрично са възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите“.

84

Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че освен да отговаря на другите условия, посочени в член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент, на „значимата кредитна институция“ също трябва „изрично [да] са възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите“, за да може да бъде вписана в списъка в приложение III към посочения регламент.

85

Съветът съответно не е допуснал грешка при прилагане на правото, нито грешка в преценката, приемайки, че жалбоподателят е „значима кредитна институция […], която е установена в Русия и в която има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г.“, поради което отговаря на условията, предвидени в член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент, и може да бъде вписан в приложение III към посочения регламент.

86

Поради това първото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли по същество.

87

В рамките на своето второ основание жалбоподателят твърди, че в нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС Съветът не е изложил подходящи или достатъчни мотиви за включването му в списъците в приложенията към обжалваните актове.

88

На първо място, жалбоподателят твърди, че не е получил нито писмо, нито уведомление от Съвета, с което да бъде информиран за включването му в списъците в приложенията към обжалваните актове, а още по-малко за мотивите, с които Съветът иска да го включи в тези списъци, като бъдат посочени съответните доказателства в това отношение. В този контекст жалбоподателят счита, че невъзможността релевантните разпоредби от обжалваните актове да бъдат квалифицирани като мерки за замразяване на финансови средства, е без значение, тъй като тези разпоредби били ограничителни мерки, засягащи неблагоприятно набелязани лично физически или юридически лица. Поради това Съветът бил длъжен да предостави на жалбоподателя мотивите, с които е включен в списъците в приложенията към обжалваните актове, а публикуването на разглежданите мерки в Официален вестник на Европейския съюз било недостатъчно.

89

На второ място, според жалбоподателя в обжалваните актове не е възможно да се разбере поради какви причини Съветът счита, че жалбоподателят отговаря на критериите за вписване и на какви факти Съветът се позовава за тази цел, тъй като наименованието на жалбоподателя е посочено в приложенията към обжалваните актове без никакво обяснение. Освен това доводът, че изискваните мотиви, позволяващи включването на жалбоподателя в списъците в приложенията към обжалваните актове, се съдържат в самите разпоредби, водел до логика на въртене в кръг от страна на Съвета.

90

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва тези доводи.

91

Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС „[п]равните актове са мотивирани […]“. Освен това съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, на която с член 6, параграф 1 ДЕС се признава същата юридическа сила като Договорите, правото на добра администрация включва по-специално „задължението на администрацията да мотивира своите решения“.

92

Съгласно постоянната съдебна практика мотивите, които се изискват в член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, трябва да са съобразени с естеството на обжалвания акт и с контекста, в който той е бил приет. Те трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 94 и цитираната съдебна практика).

93

Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията по член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално, от една страна, актът с неблагоприятни последици е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на един акт трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 95 и цитираната съдебна практика).

94

На първо място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че обжалваните актове трябвало да бъдат съобщени лично, следва да се отбележи, че това оплакване спада по-скоро към основанието, изведено от нарушение на правото на защита, и съответно ще бъде разгледано в рамките на третото основание.

95

На второ място, що се отнася до обхвата на задължението за мотивиране, което Съветът има в разглеждания случай, трябва да се припомни, че жалбоподателят иска отмяна на обжалваните актове само в частите, които го засягат и в които се предвижда вписване на неговото наименование в приложенията към същите актове.

96

В това отношение следва да се отбележи, че предметът на ограничителните мерки, произтичащи от релевантните разпоредби от обжалваните актове, е определен с оглед на конкретни образувания, тъй като с тези мерки по-специално се забранява изпълнението на различни финансови операции по отношение на образувания, вписани в приложение I от обжалваното решение и в приложение III към обжалвания регламент, сред които е жалбоподателят. Следователно това са индивидуални ограничителни мерки спрямо жалбоподателя (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 100 и 119).

97

В съдебна практика се уточнява, че мотивите към акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва да разкриват не само правното основание на тази мярка, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо съответното лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 3 юли 2014 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, T‑565/12, EU:T:2014:608, т. 38 и цитираната съдебна практика).

98

Поради това трябва да се отхвърли твърдението на Съвета, че критериите от съдебната практика относно задължението за мотивиране на актове, с които се налагат индивидуални ограничителни мерки, не са приложими в разглеждания случай.

99

В съответствие с посочената в точка 93 по-горе съдебна практика трябва обаче да се държи сметка за контекста, в който ограничителните мерки са приети, и за съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

100

В разглеждания случай, първо, трябва да се припомни, че всички тези мерки се вписват в познатия на жалбоподателя контекст на международно напрежение, който предхожда приемането на обжалваните актове и който бе припомнен в точки 2—12 по-горе. Освен това, както следва от съображения 1—8 от обжалваното решение и от съображение 2 от обжалвания регламент, декларираната цел на обжалваните актове е Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и да се насърчи мирното уреждане на кризата. Така обжалваните актове описват цялостното положение, довело до приемането им, и общите цели, които те са предназначени да постигнат (решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 123).

101

Второ, трябва да се припомни, че в релевантните разпоредби от обжалваните актове се предвижда на операторите от Съюза да бъде забранена пряката или непряката продажба и покупка, прякото или непряко предоставяне на инвестиционни услуги или помощ при емитирането или всякакъв друг вид търговия с облигации, акции или подобни финансови инструменти с падеж над 90 дни, ако са емитирани след 1 август 2014 г. до 12 септември 2014 г., или с падеж над 30 дни, ако са емитирани след 12 септември 2014 г., от юридически лица, които отговарят на посочените в тези разпоредби условия, сред които е условието за над 50 % собственост или контрол на руската държава, и чието наименование е включено в приложение I към обжалваното решение и в приложение III към обжалвания регламент (вж. т. 17 и 19 по-горе). Що се отнася до тези приложения, те не съдържат никакви специфични мотиви за всяко от образуванията в списъците.

102

Налага се същевременно изводът, че „специфичните и конкретни причини“, поради които при упражняването на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо жалбоподателя трябва да се приложат разглежданите мерки, по смисъла на цитираната в точка 97 по-горе съдебна практика, в разглеждания случай съответстват на критериите, посочени в релевантните разпоредби от обжалваните актове.

103

Жалбоподателят впрочем е набелязан само защото отговаря на специфичните и конкретни условия, предвидени в релевантните разпоредби от обжалваните актове.

104

В това отношение трябва да се отбележи, че използването на едни и същи съображения за приемането на ограничителни мерки, насочени към няколко лица, не означава, че въпросните съображения не трябва да съдържат достатъчно специфични мотиви за всяко от засегнатите лица (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 115).

105

Освен това от материалите по делото е видно, че в отговор на писмото на жалбоподателя от 22 октомври 2014 г., в писмо от 9 декември 2014 г. Съветът уточнява, че наименованието на жалбоподателя е вписано в списъците в приложенията към обжалваните актове именно поради качеството му на установена в Русия значима кредитна институция, 50 % от капитала на която е собственост на Централната банка на Руската федерация.

106

Такива допълнителни мотиви не може да се считат за изложени със закъснение, тъй като с тях се цели само да се допълнят вече изложените мотиви въз основа на обстоятелства, които са били познати на жалбоподателя към момента на приемане на обжалваните актове (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 152). При това положение — макар да трябва да се признае, че е за предпочитане мотивите да са по-подробни — изложените мотиви са позволили на жалбоподателя да се запознае достатъчно точно с основанието за ограничителните мерки спрямо него и да ги оспори. Освен това тези мотиви дават възможност и на Общия съд да упражни контрол за законосъобразност на обжалваните актове (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2015 г., Ministry of Energy of Iran/Съвет, T‑564/12, EU:T:2015:599, т. 45 и 46).

107

С оглед на тези съображения второто основание трябва да се отхвърли по същество.

108

В рамките на своето трето основание жалбоподателят твърди, че са нарушени правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, от една страна, тъй като не е получил писмо, с което да бъде уведомен за вписването на наименованието му в списъците в обжалваните актове, и от друга страна, тъй като Съветът не е представил никакви доказателства в подкрепа на мотивите си за това вписване. Съветът всъщност представил документи, свързани с решението за вписване на наименованието на жалбоподателя, от които не била видна ни най-малка фактическа обосновка за това решение.

109

Съветът оспорва тези доводи и счита, че тъй като обжалваните актове не са „целеви“ ограничителни мерки и не засягат пряко и лично жалбоподателя, не е бил длъжен да го информира лично. Жалбоподателят освен това не доказал защо липсата на лично уведомление да е засегнала правото му на защита в разглеждания случай. Съветът освен това твърди, че не е длъжен служебно и по собствена инициатива да осигурява на образувание, вписано в списъка, достъп до засягащите го документи в преписката. На 9 декември 2014 г. Съветът все пак отговорил на искането на жалбоподателя и му предоставил съдържащите се в преписката доказателства и документи, свързани с обжалваното решение.

110

Трябва да се припомни, че зачитането на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са основни права, които са неделима част от правния ред на Съюза и по отношение на които юрисдикциите на Съюза са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 май 2016 г., Good Luck Shipping/Съвет, T‑423/13 и T‑64/14, EU:T:2016:308, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

111

В хода на производство, което предшества приемането на ограничителни мерки, изрично предвиденото в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата зачитане на правото на защита включва правото на изслушване и правото на достъп до преписката при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 60, и от 15 юни 2017 г., Киселёв/Съвет,T‑262/15, EU:T:2017:392, т. 139 и цитираната съдебна практика).

112

Правото на ефективна съдебна защита, което е предвидено в член 47 от Хартата, изисква заинтересуваното лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение посредством прочита на самото решение или чрез съобщаване на тези мотиви по негово искане, без това да засяга правомощието на компетентния съд да изиска от съответния орган да ги съобщи, за да може лицето да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на съответното решение (вж. решение от 24 май 2016 г., Good Luck Shipping/Съвет, T‑423/13 и T‑64/14, EU:T:2016:308, т. 50 и цитираната съдебна практика).

113

При това съобщаване компетентният орган на Съюза трябва да даде възможност на лицето да изложи надлежно своята гледна точка по засягащите го мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 112).

114

Доводите на жалбоподателя трябва да се анализират именно предвид тези принципи.

115

В самото начало трябва да се отхвърли твърдението на Съвета, че съдебната практика относно индивидуалните ограничителни мерки не била приложима в разглеждания случай, тъй като това били мерки с общо приложение, а не целеви ограничителни мерки. Компетентността на Общия съд по отношение на обжалваното решение всъщност произтича именно от факта, че разглежданата жалба се отнася за контрола за законосъобразност на ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС, както Съдът приема по делото, по което е постановено решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236).

116

На първо място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Съветът трябвало лично да го уведоми за обжалваните актове, тъй като в тях се предвиждали ограничителни мерки спрямо него, трябва да се отбележи, че макар липсата на лично уведомяване за обжалваните актове да има значение за момента, от който започва да тече срокът за обжалване, сама по себе си тя не е причина за отмяна на тези актове. Жалбоподателят впрочем не изтъква нито един довод, за да докаже, че в разглеждания случай липсата на лично уведомяване за тези актове е довело до засягане на правата му, което да обосновава отмяната на актовете в засягащите го части (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 122 и цитираната съдебна практика).

117

На второ място, що се отнася до твърдяното непосочване от Съвета на доказателствата, обосновали вписването на наименованието на жалбоподателя в списъците в обжалваните актове, поотделно трябва да се разгледат първоначалните актове, с които наименованието на жалбоподателя е вписано в списъците на образуванията, за които се отнасят ограничителните мерки, за първи път (наричани по-нататък „първоначалните актове“), и последващите актове, с които вписването е потвърдено и наименованието на жалбоподателя е оставено в тези списъци.

118

Първо, що се отнася до първоначалните актове, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика в хипотезата на първоначално решение за замразяване на средства Съветът не е длъжен да съобщава предварително на съответното лице или образувание мотивите, с които тази институция възнамерява да обоснове включването на името или респективно наименованието на това лице или образувание в съответния списък. Всъщност, за да не се засегне ефикасността на подобна мярка, тя трябва по самото си естество да бъде изненадваща и да може да се приложи незабавно. В такъв случай по принцип е достатъчно институцията да уведоми съответното лице или образувание за мотивите и да им предостави правото да бъдат изслушани едновременно със или непосредствено след приемането на решението (решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).

119

В отговор на отправен му въпрос в това отношение по време на съдебното заседание Съветът твърди, че цитираната в точка 118 по-горе съдебна практика не трябва да се прилага в разглеждания случай, тъй като разглежданите ограничителни мерки се отнасяли за ограничения на достъпа на капиталовия пазар на Съюза с общо приложение, а не били мерки за замразяване на лични финансови средства в тесен смисъл. При условията на евентуалност Съветът счита, че дори тази съдебна практика да бе приложима в разглеждания случай, той изобщо не е бил длъжен да изслушва жалбоподателя преди приемането на първоначалните актове, нито пък да му съобщава засягащите го доказателства още на този етап.

120

Това тълкуване не може да се подкрепи.

121

Трябва впрочем да се припомни, че основното право на зачитане на правото на защита в хода на производство, което предшества приемането на ограничителна мярка, произтича пряко от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата (вж. т. 111 по-горе).

122

Следователно, тъй като ограниченията, наложени на жалбоподателя по силата на релевантните разпоредби от обжалваните актове, представляват индивидуални ограничителни мерки спрямо него (вж. т. 96 по-горе) и липсва доказана необходимост да се осигури изненадващ ефект на тези мерки, за да се гарантира тяхната ефективност, Съветът е трябвало да съобщи мотивите за прилагането на тези мерки спрямо жалбоподателя преди приемането на обжалваните актове.

123

Трябва обаче да се припомни, че в разглеждания случай мотивите, с които Съветът налага ограничителни мерки спрямо жалбоподателя и които се съдържат в самите релевантни разпоредби от обжалваните актове, се свеждат до факта, че жалбоподателят е кредитна институция, която е установена в Русия и в която има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г.

124

Жалбоподателят впрочем не е обяснил доколко липсата на предварително съобщаване от Съвета на някои доказателства от преписката относно мотивите е засегнала правото му на защита по начин, налагащ отмяна на първоначалните актове.

125

Всъщност трябва да се припомни, че нарушение на правото на защита води до отмяната на акт, ако е било възможно при липсата на този порок процедурата да приключи с различен резултат (вж. в този смисъл решения от 18 септември 2014 г., Georgias и др./Съвет и Комисия, T‑168/12, EU:T:2014:781, т. 106, и от 15 юни 2017 г., Киселёв/Съвет, T‑262/15, EU:T:2017:392, т. 153).

126

В разглеждания случай жалбоподателят не е обяснил какви са доводите или доказателствата, които е щял да може да посочи, ако бе получил въпросните документи по-рано, и също така не е доказал, че тези доводи или доказателства са можели да доведат до различен резултат в неговия случай. Жалбоподателят всъщност не може да твърди, че към момента на приемане на първоначалните актове не е знаел, че е кредитна институция, която е установена в Русия в която има над 50 % публична собственост или контрол. Освен това, макар в рамките на първото си основание жалбоподателят да оспорва факта, че отговаря на критериите, определени в релевантните разпоредби от обжалваните актове, той не обяснява как липсата на предварително уведомяване за тези критерии е могла да засегне правото му на защита в разглеждания случай. Ето защо настоящото оплакване не може да доведе до отмяна на първоначалните актове.

127

Второ, що се отнася до последващите актове, с които действието на ограничителните мерки е запазено спрямо жалбоподателя, в съдебната практика се уточнява, че при приемането на решение за запазване на името или съответно наименованието на дадено лице или образувание в списък на лица или образувания, за които се прилагат ограничителни мерки, Съветът трябва да спази правото на това лице или образувание да му бъдат съобщени доказателствата в негов ущърб и правото да бъде изслушано преди приемането на решението, ако взема предвид нови доказателства за него, а именно такива, които не се съдържат в първоначалното решение за включване на името или съответно наименованието му в този списък (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 63, и от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 26 и цитираната съдебна практика).

128

В разглеждания случай критериите, въз основа на които наименованието на жалбоподателя е запазено в приложените към обжалваните актове списъци, от самото начало са се съдържали в член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение и в член 5, параграф 1, буква а) от обжалвания регламент. Жалбоподателят всъщност е вписан в приложение I към обжалваното решение и в приложение III към обжалвания регламент именно поради качеството му на значима кредитна институция, която е установена в Русия и в която има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г. Тези обстоятелства са били добре известни на жалбоподателя и съответно не може да се считат за нови доказателства по смисъла на посочената по-горе съдебна практика.

129

Накрая трябва да се припомни, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото лице надлежно да изложи становището си по събраните от Съвета доказателства в негов ущърб, принципът на зачитане на правото на защита не задължава тази институция по собствена инициатива да предоставя достъп до съдържащите се в преписката ѝ документи. Съветът е длъжен да предостави достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка, единствено по искане на заинтересованата страна (вж. решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 97 и цитираната съдебна практика).

130

В разглеждания случай трябва да се констатира, че Съветът е изпълнил това задължение и с писмо от 9 декември 2014 г. е отговорил на искането за предоставяне на информация на жалбоподателя от 22 октомври 2014 г. По този повод Съветът предоставя достъп до документите, с които разполага, относно решението си за налагане на ограничителни мерки спрямо жалбоподателя.

131

Налага се съответно изводът, че съобщаването на тези доказателства е станало в разумен срок и е било достатъчно, за да може жалбоподателят ефективно да упражни правата си и да бъде зачетено правото му на защита.

132

Поради това второто оплакване на жалбоподателя, както съответно и цялото трето основание трябва да се отхвърлят.

133

В рамките на своето четвърто основание жалбоподателят твърди, че решението на Съвета да приеме разглежданите ограничителни мерки, съставлява неоправдано и непропорционално нарушение на основните му права, по-специално на правото му на собственост, правото му да упражнява стопанска дейност и неговото право на зачитане на доброто му име, произтичащи от членове 16 и 17 от Хартата и от член 1 от Протокол № 1, приложен към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

134

На първо място, според жалбоподателя включването на наименованието му в списъците в обжалваните актове е непропорционално спрямо всякаква законосъобразна цел. Включването в списъците в тези актове не съответствало на законосъобразната цел на ограничителните мерки, взети предвид действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна. Не се твърдяло впрочем той да е осигурявал финансиране в процеса на изготвяне на политики или решения, свързани с тези действия, нито пък да е играл някаква роля в този процес. Жалбоподателят дори твърди, че подкрепя украинската икономика, тъй като е осигурил допълнителни капитали и ликвидност за клиентите си, намиращи се в Украйна. Обжалваните актове трябвало да се разглеждат като предназначени за оказване на натиск върху действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна, а не за оказване на по-широк натиск върху предприятия или граждани, които нямат връзка с положението в Украйна. Жалбоподателят съответно счита, че връзката между лицата или образуванията, посочени поименно в обжалваните актове, и действията на руското правителство в Украйна трябва да бъде определяща, що се отнася до включването на имената и съответно наименованията на тези лица и образувания в посочените актове.

135

На второ място, жалбоподателят твърди, че включването на неговото наименование в списъците в обжалваните актове му причинява финансови загуби и сериозни вреди. Освен че вредяло на него, засягането на доброто му име водело също до загуба на доверие и пораждало негативни последици за цялата група и за марката.

136

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва тези доводи.

137

Първо, трябва да се припомни, че съгласно член 16 от Хартата „[с]вободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“.

138

Второ, в член 17, параграф 1 от Хартата се предвижда следното:

„Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

139

Ограничителни мерки като разглежданите в случая безспорно ограничават правата, с които жалбоподателят се ползва по силата на членове 16 и 17 от Хартата (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 22 септември 2016 г., NIOC и др./Съвет, C‑595/15 P, непубликувано, EU:C:2016:721, т. 50 и цитираната съдебна практика).

140

Същевременно основните права, които жалбоподателя изтъква, не са абсолютни и спрямо тях съответно могат да се налагат ограничения при условията, посочени в член 52, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 121, и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 195 и цитираната съдебна практика).

141

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата, от една страна, „[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от […] Харта[та], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“, и от друга страна, „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

142

Следователно, за да съответства на правото на Съюза, ограничението на упражняването на разглежданите основни права трябва да отговаря на три условия. Първо, ограничението трябва да бъде предвидено в закон. С други думи, за въпросната мярка трябва да е налице правно основание. Второ, ограничението трябва да следва цел от общ интерес, призната от Съюза като такава. Трето, ограничението не трябва да бъде прекомерно. От една страна, то трябва да бъде необходимо и пропорционално на преследваната цел. От друга страна, не трябва да се засяга „основното съдържание“, тоест същността на разглежданото право или свобода (вж. решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 170—173 и цитираната съдебна практика).

143

Трябва впрочем да се констатира, че тези три условия са изпълнени в разглеждания случай.

144

На първо място, разглежданите ограничителни мерки са „предвидени в закон“, тъй като са включени в актове, които са именно с общо приложение и за които са налице ясно правно основание в правото на Съюза и достатъчно мотиви (вж. т. 91—107 по-горе).

145

На второ място, както следва от съображения 1—8 от обжалваното решение и от съображение 2 от обжалвания регламент, декларираната цел на тези актове е Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и да се насърчи мирното уреждане на кризата. Тази цел е в съзвучие с целта да се поддържат мирът и международната сигурност, в съответствие с целите на външната дейност на Съюза, залегнали в член 21 ДЕС (решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 115).

146

На трето място, що се отнася до принципа на пропорционалност, трябва да се припомни, че като основен принцип в правото на Съюза той изисква актовете на институциите на Съюза да не превишават пределите на това, което е подходящо и необходимо за постигане на целите, преследвани от разглежданата правна уредба. Ето защо, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели (вж. решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 178 и цитираната съдебна практика).

147

В това отношение в съдебната практика се уточнява, че що се отнася до съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност, на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Следователно единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 146 и цитираната съдебна практика).

148

Първо, според жалбоподателя ограничителните мерки, които са му наложени по силата на обжалваните актове, не позволяват да се постигне преследваната с тези актове цел за оказване на натиск върху руското правителство, като се ограничи достъпът до капиталовите пазари на публичните руски банки, посочени от Съвета, тъй като жалбоподателят не играел ни най-малка роля в действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна.

149

Обстоятелството, че жалбоподателят не играел ни най-малка роля в действията на Руската федерация, дестабилизиращи положението в Украйна, обаче е ирелевантно, тъй като на него не са наложени ограничителни мерки поради тази причина, а поради качеството му на значима кредитна институция, която е установена в Русия и в която има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г.

150

Освен това ограничителните мерки по дефиниция безспорно имат последици, засягащи правото на собственост и свободното осъществяване на стопанска дейност, като така причиняват вреди на лица, които по никакъв начин не са отговорни за положението, довело до приемането на санкциите. По аргумент на по-силното основание такива са последиците от целевите ограничителни мерки за визираните с тях образувания (вж. решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 149 и цитираната съдебна практика).

151

Трябва обаче да се отбележи, че значимостта на преследваните с обжалваните актове цели, а именно запазването на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и насърчаването на мирното уреждане на кризата в тази страна, които са част от по-широката цел да се поддържат мирът и международната сигурност в съответствие с прогласените в член 21 ДЕС цели на външната дейност на Съюза, може да оправдае отрицателните последици, дори съществени, за някои оператори, които по никакъв начин не са отговорни за положението, довело до приемането на санкциите (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 149 и 150 и цитираната съдебна практика).

152

Второ, противно на твърденията на жалбоподателя, налице е разумно съотношение между разглежданите ограничителни мерки и целта, преследвана от Съвета с приемането им. Всъщност, доколкото тази цел е по-специално Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, подходът да се набележат руските публични банки, е последователен спрямо посочената цел и във всеки случай няма как да се счита за явно неподходящ с оглед на преследваната цел (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 147).

153

Съветът всъщност напълно основателно е можел да приеме, че ограничаването на достъпа на жалбоподателя до капиталовия пазар на Съюза може да допринесе за постигането на целта на обжалваните актове, а именно Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и да се насърчи мирното уреждане на кризата (вж. т. 15 по-горе). В това отношение — доколкото жалбоподателят твърди, че вследствие на приемането на разглежданите ограничителни мерки е претърпял загуби и увреждането му продължава — е видно, че разглежданите ограничителни мерки позволяват тяхната цел да се постигне, тъй като при финансови затруднения именно неговите акционери и в крайна сметка руската държава ще трябва да го измъкнат от тях.

154

Следователно Съветът е имал пълното основание да счита, че за да се постигне тази цел, трябва да се набележат значими кредитни институции или финансови институции за развитие, които са установени в Русия и в които има над 50 % публична собственост или контрол към 1 август 2014 г.

155

Трето, трябва да се отбележи, че приетите от Съвета в разглеждания случай мерки се изразяват в целеви икономически санкции, които не може да се считат за пълно прекъсване на икономическите и финансови отношения с трета страна, въпреки че съгласно член 215 ДФЕС Съветът има правомощия за това.

156

При това положение, и с оглед в частност на прогресивното нарастване на интензитета на приетите от Съвета ограничителни мерки в отговор на кризата в Украйна, намесата в свободата на стопанска инициатива и правото на собственост на жалбоподателя не може да се смята за непропорционална (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 150).

157

Накрая, що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя право на добро име, трябва да се отбележи, от една страна, че увреждане на доброто име на лице, на което са наложени ограничителни мерки, в резултат на причини, оправдаващи тези мерки, само по себе си не може да съставлява непропорционално засягане на правото на собственост и на свободата на стопанска инициатива на това лице. Поради това, след като не е уточнена връзката между твърдяното от жалбоподателя засягане на доброто му име и посоченото по-горе засягане на основните права, за което се отнася настоящото основание, този довод е ирелевантен. От друга страна и при всички положения трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, също като правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, правото на защита на доброто му име не е абсолютно и неговото упражняване може да бъде предмет на ограничения, обосновани с преследвани от Съюза цели от общ интерес. Поради това значимостта на целите, преследвани с разглежданите ограничителни мерки, може да оправдае отрицателните последици, дори съществени, за доброто име на съответните лица или образувания (вж. решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 167 и 168 и цитираната съдебна практика).

158

С оглед на изложените съображения четвъртото основание трябва да се отхвърли.

159

Жалбоподателят иска от Общия съд на основание член 277 ДФЕС да установи, че член 1 от обжалваното решение и член 5 от обжалвания регламент са незаконосъобразни.

160

Жалбоподателят твърди, че Съветът може да включи само критерии за определяне, които са подходящи и пропорционални спрямо разглежданите мерки. Според жалбоподателя в разглеждания случай Съветът не е доказал как налагането на забрани, свързани с ценни книжа и инструменти на паричния пазар, на посочените в обжалваните актове институции се оказва обосновано спрямо посочените в тези актове цели и още по-малко как то се оказва пропорционален начин за постигането на тези цели.

161

Съветът, подкрепян от Комисията, счита че възражението за незаконосъобразност трябва да се обяви за недопустимо или при всички положения за неоснователно.

162

Трябва да се отбележи, че доводите, изтъкнати в подкрепа на това основание и изведени от неподходящия и непропорционален характер на разглежданите ограничителни мерки, са идентични или в голяма степен се припокриват с вече разгледаните в рамките на четвърто основание по-горе.

163

Поради това, без да необходимо да се проверява допустимостта на това основание, неизбежно трябва да се направи препратка към съображенията, изложени в точки 146—157 по-горе, и поради същите причини повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли.

164

Възражението за незаконосъобразност съответно трябва да се отхвърли, както и цялата жалба, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на исканията за изменение на жалбата.

165

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

166

Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Комисията съответно трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: