1

С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 7 февруари 2014 г., г‑н Dupré иска да бъде обявен за недействителен подписаният на 1 април 2013 г. договор, с който е нает на работа като срочно нает служител в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), доколкото го класира в степен AD 5, и да бъде обезщетен за вредите, които твърди, че е претърпял.

2

Член 5 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията му след приемането на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители, последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1240/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година (наричан по-нататък „Правилникът“, гласи следното:

„1.   Длъжностите, обхванати от настоящия правилник, се класифицират според естеството и значението на служебните задължения, с които са свързани, във функционална група „администратори“ (по-долу наричана „AD“) и функционална група „асистенти“ („AST“).

2.   Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на ръководни, експертни, езикови и научни функции. […]

3.   За назначаване се изисква най-малко:

[…]

[…]“.

3

Съгласно член 31 от Правилника:

„1.   Избраните кандидати се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили.

2.   Без да се засяга разпоредбата на член 29, параграф 2 [от Правилника], длъжностните лица се назначават само на степени от AST 1 до AST 4 или AD 5 до AD 8. Степента, посочена в обявлението за конкурса, се определя от институцията съгласно следните критерии:

[…]“.

4

Член 32 от Правилника предвижда:

„Длъжностното лице се назначава на първата стъпка в неговата степен.

Органът по назначаването може да допусне допълнително старшинство до най-много 24 месеца, за да се вземе предвид професионалният опит на лицето. За прилагането на настоящия член се приемат общи изпълнителни разпоредби.

[…]“.

5

Съгласно член 98 от Правилника, включен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1080/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите:

„1.   За целите на член 29, параграф 1, буква а) [от Правилника] при попълването на свободна длъжност в ЕСВД органът по назначаването разглежда заявленията за кандидатстване на длъжностни лица от Генералния секретариат на Съвета [на Европейския съюз], [Европейската] [к]омисия[…] и ЕСВД, на срочно нает персонал, към когото се прилага член 2, буква д) от Условията за работа на другите служители [на Общностите], както и на персонал от националните дипломатически служби на държавите членки, без да дава приоритет на някоя от тези категории. До 30 юни 2013 г. с дерогация от член 29 [от Правилника] при назначаване на персонал, идващ в институцията от друго място, ЕСВД набира изключително длъжностни лица от Генералния секретариат на Съвета [на Европейския съюз] и от [Европейската] [к]омисия[…], както и персонал от дипломатическите служби на държавите членки.

[…]“.

6

Приетата с Регламент № 1080/2010 разпоредба на член 2, буква д) от Условията за работа на другите служители на Общностите, в редакцията им след приемането на Регламент № 723/2004, последно изменени с Регламент № 1240/2010 (наричани по-нататък „УРДС“), гласи:

„По смисъла на Условията за работа „срочно нает служител“ означава:

[…]

7

Член 10 от УРДС постановява:

„1.   […] [Ч]лен 5, параграфи 1, 2, 3 и 4 и член 7 от Правилника за персонала се прилагат по аналогия.

2.   Степента и стъпката, на които се назначават срочно наетите лица, се определят в договора.

[…]“.

8

Съгласно член 15, параграф 1, първа алинея от УРДС:

„Първоначалното присъждане на степен на срочно наетите лица става по реда на член 32 от Правилника […]“.

9

Член 50б от УРДС, приет с Регламент № 1080/2010, е със следния текст:

„1.   Персонал от националните дипломатически служби на държавите членки, който е бил подбран по процедурата, определена в член 98, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, и който е командирован от своята национална дипломатическа служба, се назначава като срочно нает персонал съгласно член 2, буква д) [от УРДС].

2.   Такъв персонал може да бъде назначаван за максимален срок от четири години. Договорите могат да бъдат подновявани за максимален срок от четири години. Наемането на такъв персонал не следва да превишава осем години общо. При извънредни обстоятелства обаче и в интерес на службата, в края на осмата година договорът може да бъде удължен за максимален срок от две години. Всяка държава членка предоставя на своите длъжностни лица, назначени като срочно наети служители в ЕСВД, гаранция за незабавно възстановяване на предишната им длъжност в края на периода им на служба в ЕСВД в съответствие с приложимите разпоредби на националното право.

[…]“.

10

Член 6 от Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 година за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност, озаглавен „Персонал“, гласи:

„[…]

7.   Длъжностните лица на Съюза и срочно наетите служители от дипломатическите служби на държавите членки имат еднакви права и задължения и се третират еднакво, по-специално по отношение на допустимостта им да заемат всички длъжности при равностойни условия. Не се прави разграничение между срочно наетите служители от националните дипломатически служби и длъжностните лица на Съюза по отношение на разпределянето на задълженията във всички области на дейностите и политиките, изпълнявани от ЕСВД. […]

[…]

11.   В съответствие с приложимите разпоредби на националното си право всяка държава членка предоставя на своите длъжностни лица, които са станали срочно наети служители в ЕСВД, гаранция за незабавно възстановяване на предишната им длъжност в края на службата им в ЕСВД. В съответствие с разпоредбите на член 50б от Условията за работа прослуженото време не надхвърля осем години, освен ако не е удължено за максималния срок от две години при извънредни обстоятелства и в интерес на службата.

[…]“.

11

От 2007 г. до 31 май 2013 г. жалбоподателят работи като командирован национален експерт първоначално в Европейската комисия, а впоследствие в ЕСВД. Длъжностната му характеристика го описва като служител, натоварен с политиката за сигурност в областта на ограничаването на химически, биологически, радиационни и ядрени рискове („Policy Officer — Security in the area of [Chemical, Biological, Radiological and Nuclear] Risk mitigation“).

12

Преди изтичане на срока на командироването му като командирован национален експерт в ЕСВД, жалбоподателят се кандидатира за длъжността, посочена в обявление за свободна длъжност EEAS/2012/AD/36, което има за цел назначаване в отдел „Политика на сигурност и санкции“ на служител, натоварен с политиката на сигурност в областта на ограничаването на химическите, биологическите, радиационните и ядрените рискове („Policy Officer — Security in the area of [Chemical, Biological, Radiological and Nuclear] Risk mitigation“) (наричано по-нататък „обявлението за свободна длъжност“).

13

От обявлението за свободна длъжност се установява, че кандидатите следва да бъдат или длъжностни лица от определени институции на Европейския съюз със степен от AD 5 до AD 14, или срочно наети служители по член 2, буква д) от УРДС, или членове на персонала на националните дипломатическите служби на държавите членки. Що се отнася до кандидатите от националните дипломатически служби на държавите членки, обявлението за свободна длъжност посочва, че освен гражданство на една от държавите членки, те следва да имат образователна степен, която съответства на завършено университетско образование с продължителност най-малко три години, удостоверено с диплома. От тях се изисква също така да са работили най-малко две години в национална администрация.

14

От обявлението за свободна длъжност се установява още, че ако бъде избрано длъжностно лице на Съюза, то ще бъде назначено на досегашната си степен. Ако избраният кандидат е служител от дипломатическа служба на една от държавите членки, ще му бъде предложен договор по член 2, буква д) от УРДС, чиято продължителност не може да бъде повече от четири години, и ще бъде назначен в степен AD 5.

15

Тъй като жалбоподателят е избран, на 1 април 2013 г. той подписва договор за наемане на работа в ЕСВД. От договора се установява, че считано от тази дата, той е нает на работа като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква д) от УРДС, в степен AD 5, стъпка 2. Определеното място на работа е в Брюксел (Белгия).

16

Тъй като счита, че степента AD 5 не отговаря нито на предвидените в обявлението за свободна длъжност, нито на изпълняваните от него функции, и че е бил дискриминиран спрямо длъжностните лица на Съюза, на 27 юни 2013 г. жалбоподателят подава „[молба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника]“ с цел поправка на очевидна грешка в преценката при класирането му.

17

Органът, оправомощен да сключва договори за наемане на служители на работа в ЕСВД, разглежда молбата на жалбоподателя като „жалба по смисъла на член 90, [параграф] 2 от Правилника“, и я отхвърля с решение от 28 октомври 2013 г.

18

Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

„

19

Съгласно член 39, параграф 1 от Процедурния правилник, в редакцията му в сила към датата на постъпване на жалбата, в двумесечен срок от връчване на жалбата ответникът представя писмена защита.

20

Както се установява от обратната разписка за връчване на жалбата, тя е била надлежно получена на 14 февруари 2014 г. на адреса на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съобщен преди това на Съда на публичната служба от ЕСВД за целите на връчването на процесуални документи.

21

Двумесечният срок за представяне на писмена защита е изтекъл на 24 април 2014 г., включително срокът за отдалеченост, като ЕСВД не е представила писмена защита.

22

С писмо от 2 юли 2014 г. секретариатът на Съда на публичната служба е уведомил жалбоподателя за липсата на представена писмена защита в установения срок и за приключване на писмената фаза на производството. По този повод секретариатът е напомнил на жалбоподателя за възможността на основание член 116, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник, в сила към онзи момент, да поиска от Съда на публичната служба да уважи жалбата, като постанови съдебно решение в отсъствието на ответника. В писмото секретариатът на Съда на публичната служба обръща още внимание на жалбоподателя върху текста на параграф 4 от същия член, съгласно който постановеното в отсъствието на ответника съдебно решение подлежи на отмяна. С писмо също от 2 юли 2014 г. секретариатът на Съда на публичната служба уведомява ЕСВД за изпратеното на жалбоподателя писмо, като в същото време съобщава на ЕСВД за приключването на писмената фаза на производството.

23

С писмо от 10 юли 2014 г. жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника и да уважи жалбата. Тази молба е връчена на ЕСВД.

24

На 11 юли 2014 г. ЕСВД иска от Съда на публичната служба на основание член 116, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, в сила към тази дата, да започне устната фаза на производството по искането на жалбоподателя от 10 юли 2014 г. и да ѝ връчи копие от жалбата. Съдът на публичната служба връчва копие от жалбата на ЕСВД и с решение от 24 ноември 2014 г. оставя без уважение искането да започне устната фаза на производството по молбата за постановяване на решение в отсъствие на ответника.

25

По силата на разпоредбата на член 121, параграф 2 от Процедурния правилник, която възпроизвежда член 116, параграф 2 от Процедурния правилник, в сила до 30 септември 2014 г., преди да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, Съдът на публичната служба проверява допустимостта на жалбата и преценява дали изискванията са надлежно изпълнени и дали жалбата е вероятно основателна. Той може да извърши процесуално-организационни действия или да постанови събиране на доказателства.

26

В случая от преписката се установява, че жалбата до Съда на публичната служба е подадена в тримесечния срок, предвиден в Правилника, увеличен с предварително определения срок поради отдалеченост от десет дни, считано от съобщаването на жалбоподателя на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред; че жалбоподателят оспорва класирането му при сключването на договора за наемане като срочно нает служител, което счита за увреждащо, и че има правен интерес от обжалването, доколкото оспорва индивидуален административен акт със задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено неговите интереси.

27

От преписката се установява още, че жалбата е била надлежно връчена на ЕСВД на адреса в Брюксел, който е бил предоставен от последната на секретариата на Съда на публичната служба за целите на връчването на процесуалните документи, и че ЕСВД не е представила писмена защита в срок.

28

От това следва, че в случая допустимостта на жалбата е несъмнена и процесуалните действия са надлежно проведени.

29

Съдът на публичната служба следва сега да провери дали с оглед на жалбата и приложенията към нея исканията на жалбоподателя са вероятно основателни. За тази цел Съдът на публичната служба не намира за необходимо да извършва на процесуално-организационни действия или да постанови събирането на доказателства.

30

Жалбоподателят иска, доколкото е необходимо, да бъде отменено решението от 28 октомври 2013 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред.

31

Съгласно трайната съдебна практика жалбата по административен ред и решението за нейното отхвърляне, независимо дали е изрично или мълчаливо, са неразделна част от сложна процедура и са само процесуална предпоставка за сезирането на съда. При това положение, дори и формално да е насочена срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, съдебната жалба има за последица сезирането на съда с увреждащия акт, срещу който е била подадена жалбата по административен ред, освен в случаите, когато отхвърлянето на жалбата по административен ред е с различен обхват от акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред. Многократно е било постановявано, че с оглед съдържанието му, решението, с което изрично се отхвърля жалба по административен ред, може да няма характер за потвърждаване на оспорения от жалбоподателя акт. Така е например, когато решението за отхвърляне на жалбата по административен ред включва преразглеждане на положението на жалбоподателя вследствие на нови фактически или правни обстоятелства или когато с него се изменя или допълва първоначалното решение. В тези случаи решението за отхвърляне на жалбата по административен ред представлява акт, подлежащ на контрол от страна на съда, който следва да го вземе предвид при преценката за законосъобразност на оспорения акт, и дори да го приеме за увреждащ акт, който замества последния (решение Adjemian и др./Комисия, Т‑325/09 Р, EU:T:2011:506, т. 32).

32

Като се има предвид, че в системата на Правилника заинтересованото лице трябва да подаде жалба по административен ред срещу решението, което оспорва, и да обжалва по съдебен ред решението, с което се отхвърля тази жалба, жалбата пред съда е допустима, независимо дали е насочена срещу самото обжалвано по административен ред решение, или срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, или пък едновременно срещу двете, при условие че жалбата по административен ред и жалбата пред съда са подадени в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника. Въпреки това съгласно принципа за процесуална икономия съдът може да реши, че няма основание да се произнася отделно по искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, когато констатира, че това искане няма самостоятелен предмет и в действителност се припокрива с искането за отмяна на решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8). Това може да е така по-специално когато съдът на Съюза установи, че с отхвърлянето на жалбата по административен ред, например защото е мълчаливо, просто се потвърждава оспореното с жалбата по административен ред решение и че следователно отмяната на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред не би породила други последици в правната сфера на заинтересованото лице извън последиците, произтичащи от отмяната на първоначалното решение (решение Adjemian и др./Комисия, EU:T:2011:506, т. 33).

33

В случая е безспорно, че решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, не включва преразглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически или правни обстоятелства, а потвърждава решението за класиране в степен AD 5, стъпка 2, обективирано в договора за наемане на жалбоподателя на работа, и се ограничава с това да обсъди основанията и доводите на жалбоподателя и да внесе известни уточнения в мотивите на посоченото решение за класиране. В тази хипотеза, на разглеждане подлежи законосъобразността на първоначалния увреждащ акт, като се вземат предвид мотивите в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като тези мотиви следва да съответстват на акта (вж. в този смисъл решение Комисия/Birkhoff, Т‑377/08 Р, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

34

Следователно искането за отмяна, насочено срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, няма самостоятелно съдържание и следва да се счита, че жалбата е насочена срещу обективираното в договора за наемане на жалбоподателя на работа от 1 април 2013 г. решение, с което той е класиран в степен AD 5 (наричано по-нататък „обжалваното решение за класиране“), чиито мотиви са уточнени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред от 28 октомври 2013 г. (вж. в този смисъл решения Eveillard/Комисия, Т‑258/01, EU:T:2004:177, т. 31 и 32 и Buxton/Парламент, F‑50/11, EU:F:2012:51, т. 21).

35

Ето защо исканията за отмяна на решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, не следва да се обсъждат отделно.

36

Относно исканията Съдът на публичната служба, от една страна, да разпореди ново класиране на длъжността на жалбоподателя в степен, отговаряща на равнището на неговите отговорности, и от друга страна, да разпореди на ЕСВД да приложи всички последици от това ново класиране, и по-специално паричните, със задна дата, считано от встъпването на жалбоподателя в длъжност, следва да се припомни, че в рамките на жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, съдът не би могъл, без да навлиза в прерогативите на административния орган, да прави принципни декларации или констатации, нито да отправя разпореждания до институциите (вж. определение Caminiti/Комисия, F‑71/09, EU:F:2011:53, т. 23 и цитираната съдебна практика). Най-много би могло да се наложи институцията да вземе мерки като поисканите от жалбоподателя, за да се съобрази със съдебно решение, с което са уважени исканията на жалбоподателя за отмяна.

37

От това следва, че исканията Съдът на публичната служба да разпореди ново класиране на длъжността на жалбоподателя в степен, съответстваща на равнището на неговите отговорности, и да разпореди на ЕСВД да приложи всички последици от това ново класиране, по-специално паричните, със задна дата, считано от встъпването на жалбоподателя в длъжност, са недопустими.

38

В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение за класиране, жалбоподателят повдига едно-единствено основание, изведено от незаконосъобразността на обявлението за свободна длъжност, въз основа на което е назначен, разделено в три части. Първата част се основава на нарушение на принципа на съответствие между степента и длъжността, както и на нарушение на член 5 от Правилника и точка А от приложение I към Правилника. Втората част е изведена от явна грешка в преценката. Третата част е изведена от нарушение на принципа на равно третиране и забрана на дискриминацията, както и от нарушение на член 6, параграф 7 от Решение 2010/427.

39

Съдът на публичната служба констатира, че в жалбата си жалбоподателят развива доводи само по отношение на първата и третата част на предявеното основание. Втората част на основанието за обжалване, изведена от явна грешка в преценката, по никакъв начин не е подкрепена с доводи, в нарушение на правилото по член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник, който е в сила към момента на подаване на жалбата, възпроизведено в член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник. Ето защо втората част на предявеното основание за обжалване следва да бъде приета за недопустима.

40

Жалбоподателят се позовава на незаконосъобразността на обявлението за свободна длъжност, доколкото в него е предвидено назначаване в степен AD 5 единствено за кандидатите, които са били служители от националните дипломатически служби на държавите членки. Тази степен, в която той е класиран в качеството си на срочно нает служител, не отговаряла на задачите, възложени на жалбоподателя, и не отразявала тяхната значимост и отговорността, с която е натоварен. Всъщност разглеждането на възложените му „чувствителни“ преписки непременно изисквало дълъг опит в областта, какъвто той имал, и при всяко едно положение не можело да бъде извършено от служител, който е в началото на кариерата си и има само две години опит, колкото се изисква в обявлението за свободна длъжност. Той добавя, че петнадесет от двадесет и петте му години професионален опит е експертен опит в областта, посочена в обявлението за свободна длъжност, и заеманата от него длъжност като командирован национален експерт е била считана за „чувствителна“ поради изискванията за компетентност. След назначаването му като срочно нает служител в степен AD 5, неговите функции останали напълно идентични.

41

Жалбоподателят изтъква още, че длъжностните характеристики на останалите двама членове на неговия екип, които той прилага към жалбата, са идентични с тази на заеманата от него длъжност, въпреки че, от една страна, двете длъжностни лица, заемащи тези длъжности, са класирани съответно в степен AD 12 и AD 13, а от друга страна, той е бил назначен в степен AD 5, като замества служител със степен AD 13 и изпълнява същите функции. Тези обстоятелства подчертавали несъответствието на степента, в която е класиран, с неговите функции и отговорности.

42

Жалбоподателят добавя, че точка А от приложение I към Правилника предвижда, че степен AD 5 отговаря на длъжности на младши администратори, докато той не е младши спрямо друг служител и е доказал висока степен на независимост при изпълнение на функциите си. Жалбоподателят изтъква освен това, че приложената към жалбата длъжностна характеристика за длъжността на командирования национален експерт, който го е заместил от октомври 2013 г., изисква най-малко осем години стаж в неговата специалност, и че на практика нито един от колегите му от същия екип не е бил назначен на степен AD 5.

43

Накрая, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение за класиране е последица от бюджетните ограничения, въпреки че съгласно член 6, параграф 8 от Решение 2010/427 набирането на персонал следва да се основава на обективни критерии, и има за цел да се осигурят услугите на персонал с най-високо ниво на компетентност, ефикасност и почтеност. Жалбоподателят счита, че доводът за бюджетните ограничения от страна на ЕСВД е необоснован, като се има предвид, че ако при подбора, извършен въз основа на обявлението за свободна длъжност, е бил избран класираният на второ място кандидат, неговото възнаграждение е щяло да бъде такова на длъжностно лице със степен AD 13, тъй като той е длъжностно лице.

44

На първо място Съдът на публичната служба констатира, че твърденията на жалбоподателя за предвидено в обявлението за свободна длъжност назначаване при степен AD 5 единствено за кандидатите от дипломатическите служби на държавите членки, са вследствие на неправилен прочит на текста на обявлението за свободна длъжност.

45

Всъщност от точка 1 от първата група условия за допускане в обявлението за свободна длъжност се установява, че съгласно член 98 от Правилника кандидатите следва да са или длъжностни лица в генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, в Комисията или в ЕСВД, или срочно наети служители, за които е приложим член 2, буква д) от УРДС, а именно членове на персонала, командировани от националните дипломатически служби на държавите членки, назначени за временно попълване на постоянна длъжност в ЕСВД, или членове на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки.

46

Ето защо, макар да има три възможни категории кандидати, а именно длъжностни лица на Съюза, срочно наети служители, вече назначени в ЕСВД по смисъла на член 2, буква д) от УРДС, и такива, които подобно на жалбоподателя не попадат в нито една от тези две категории, обявлението за свободна длъжност предвижда, че класирането в степен на избрания кандидат ще бъде в досегашната му степен, ако той е длъжностно лице на Съюза, а за останалите, тоест за членовете на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки — в степен AD 5.

47

Макар обявлението за свободна длъжност да позволява да се кандидатират длъжностни лица със степени от AD 5 до AD 14, от това не следва, че ако избраният кандидат беше длъжностно лице със степен AD 5, той нямаше да бъде класиран в същата степен. Ето защо следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че обявлението за свободна длъжност е незаконосъобразно, поради това че предвижда назначаване на степен AD 5 единствено за избраните за длъжността членове на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки.

48

Освен това следва да се отбележи, че условията, поставени пред кандидатите от националните дипломатически служби на държавите членки в точка 2 от втората група условия за допускане, а именно да имат образователна степен, съответстваща на завършен курс на университетско образование от поне три години, удостоверена с диплома, съвпадат с изискването по член 5, параграф 3, буква б), подточка i) от Правилника, относно назначаването в степени 5 и 6 от функционална група AD, което изискване се различава съществено от това по член 5, параграф 3, буква в) от Правилника, относно назначаването в степени 7—16 от същата функционална група.

49

От това следва, че от гледна точка на степента на висше образование, което се изисква съгласно обявлението за свободна длъжност за кандидатите от националните дипломатически служби на държавите членки, а именно предвиденото в член 5, параграф 3, буква б), подточка i) от Правилника за назначаване в степени 5 и 6 от функционална група AD, както и минималният брой изисквани години професионален опит, които са само две, не е било възможно кандидатите от националните дипломатически служби на държавите членки, какъвто е жалбоподателят, да се подведат по отношение на степента, която съответства на свободната длъжност. Всъщност, ако ЕСВД възнамеряваше да попълни длъжността при степен AD 7 и по-висока, в обявлението за свободна длъжност щеше да бъде поставено условие за образователна степен по член 5, параграф 3, буква в) от Правилника и при всяко едно положение за по-дълъг професионален опит.

50

На второ място, Съдът на публичната служба не приема довода на жалбоподателя относно разминаването между възложените му отговорности, с които той твърди, че се справя единствено поради дългия си опит в посочената в обявлението за свободна длъжност област, и степента AD 5, в която е бил назначен.

51

Всъщност при прочита на описанието на основните задачи, посочени в обявлението за свободна длъжност, които назначеният кандидат би следвало да изпълнява, се установява, че те отговарят изцяло на задачите, които биват възлагани на длъжностно лице в началото на кариерата му. Така например тези задачи многократно са описани по следния начин: „[д]а участва“ при подготовката на документи в тясно сътрудничество с други институции, държави членки или международни организации; „[д]а участва“ при създаването на основната нормативна уредба; „[д]а работи за гарантиране“ на координацията; „[д]а взема участие [в] и/или да представлява [о]тдел [„Политика на сигурност и санкции“]“ по-специално при срещи с институции на Съюза, държави членки или трети страни, функции, за осъществяването на които не се изисква наличие на дълъг предходен опит.

52

Следва да се добави, че доводът на жалбоподателя, че функциите на администратор, класиран в степен AD 5, посочени в точка А от приложение I към Правилника, са по-специално тези на младши юрист, младши икономист, младши учен, което не съответствало на отговорностите, които той поема сам, без да бъде ръководен от по-старшо длъжностно лице или служител, явно не отчита описанието на функциите в обявлението за свободна длъжност, в което като една от основните задачи е посочено „[д]а подготвя резюмета, бележки и други документи за длъжностните лица на ръководни или политически длъжности“.

53

На трето място, не могат да бъдат приети и доводите на жалбоподателя в подкрепа на тезата му, че е трябвало да бъде класиран в по-висока степен, по-специално защото, първо, видно от длъжностната му характеристика, длъжността, която е заемал като командирован национален експерт, е считана за „чувствителна“ поради изискваните особени компетентности, и функциите му са останали напълно идентични след назначаването му като срочно нает служител в степен AD 5, второ, тъй като към декември 2012 г. тази длъжностна характеристика е съвпадала с характеристиките на останалите двама членове на същия екип, които са били длъжностни лица, едното от които класирано в степен AD 12, а другото — в степен AD 13, и трето, че е бил нает на работа като срочно нает служител в степен AD 5, въпреки че неговият предшественик е бил длъжностно лице със степен AD 13.

54

В това отношение следва да се припомни, че правилото за съответствие между степента и длъжността предполага сравнение между функциите, упражнявани от длъжностното лице или служителя, и неговата степен в йерархията, като се отчита тяхното естество, значимост и обем (решение Michail/Комисия, F‑100/09, EU:F:2011:132, т. 65). В случая от точки 48, 51 и 52 от настоящото решение се установява, че както задачите, описани в обявлението за свободна длъжност, така и условието, свързано с образователната степен на кандидатите за свободната длъжност, отговарят на обичайно възлаганите на длъжностни лица и служители от степен AD 5 задачи и съответно на минималната образователна степен за назначаване на длъжностно лице или служител в тази степен.

55

Относно първия довод на жалбоподателя Съдът на публичната служба намира, че при сравнение между изброените функции, които назначеният на длъжността срочно нает служител на степен AD 5 следва да изпълнява, и посочените в длъжностната характеристика за длъжността, която жалбоподателят е заемал като командирован национален експерт, се установява, че в този довод не са посочени всички факти. Всъщност първата група функции, посочени в длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност като командирован национален експерт, липсва при описанието на функциите в обявлението за свободна длъжност. Същото се отнася и до четвъртата и петата задача от третата група функции от посочената по-горе длъжностна характеристика, и до първата, третата и четвъртата задача от четвъртата група функции от посочената по-горе длъжностна характеристика.

56

Що се отнася до втория довод на жалбоподателя, който се позовава на длъжностните характеристики на останалите двама членове на неговия екип, които са длъжностни лица, класирани съответно в степен AD 12 и степен AD 13, следва да се отбележи, че посочените в тях задачи наистина съответстват на изброените функции на длъжността на командирован национален експерт, която жалбоподателят е заемал, но се различават значително от изброените в обявлението за свободна длъжност.

57

Що се отнася до третия довод на жалбоподателя, дори да се предположи, че той е бил назначен на длъжност, заемана преди това от длъжностно лице със степен AD 13, това обстоятелство не е от такова естество, че да засегне законосъобразността на обжалваното решение за класиране, с което жалбоподателят е класиран в основната степен на функционална група AD съгласно обявлението за свободна длъжност, за която той се е кандидатирал (в този смисъл вж. решение BV/Комисия, F‑133/11, EU:F:2013:199, т. 64—67).

58

При всяко едно положение функциите, изпълнявани от жалбоподателя като командирован в ЕСВД национален експерт преди наемането му на работа като срочно нает служител в ЕСВД, не биха могли да се вземат под внимание за целите на сравнението между функциите, упражнявани на длъжността, която той заема по спорния договор за наемане на работа, тъй като в качеството си на командирован национален експерт жалбоподателят не би могъл да бъде класиран в степен на основание на Правилника.

59

На четвърто и последно място, не могат да бъдат уважени и доводите на жалбоподателя в подкрепа на незаконосъобразността на обжалваното решение за класиране, първият от които изведен от това, че обявлението за свободна длъжност позволявало да се кандидатират длъжностни лица, класирани в различни степени от AD 5 до AD 14, а вторият — от това, че длъжностните лица, които работят или са работили в същата служба като жалбоподателя и се предполага, че упражняват същите функции, са класирани в степен, по-висока от тази, в която е класиран той.

60

Всъщност след измененията на Правилника от 1 май 2004 г., с изключение на степените AD 15 и AD 16, които са запазени за длъжностите директор или генерален директор, Правилникът не установява съответствие между изпълняваните функции и определена степен, а позволява разделяне на степента и функцията (решение Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, EU:F:2010:37, т. 54), вследствие на което длъжностните лица във функционална група AD могат да се развиват последователно в кариерата чрез повишаване от степен AD 5 до степен AD 14.

61

Тъй като в случая описанието на задачите в обявлението за свободна длъжност съответства на експертни функции, които по силата на член 5, параграф 2 от Правилника се изпълняват от служители от функционална група AD от степен AD 5 и по-висока, основателно в обявлението за свободна длъжност е предвидено, че могат да се кандидатират за посочената длъжност длъжностните лица от степен AD 5 до степен AD 14 и избраният кандидат ще бъде назначен в своята степен.

62

Вече е било постановявано, че идентични или подобни функции могат да бъдат изпълнявани от лица с различна степен, както се установява от точка А от приложение I към Правилника, което за по-голямата част от изброените в него функции предвижда, че те могат да се изпълняват от длъжностни лица с различни степени. По този начин правилото за съответствие между степента и длъжността е нарушено само ако изпълняваните функции в тяхната съвкупност са явно под тези, които съответстват на степента и длъжността на засегнатото длъжностно лице (решение Z/Съд, F‑88/09 и F‑48/10, EU:F:2012:171, т. 138, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело Т‑88/13 Р). Тази съдебна практика, изведена във връзка с длъжностните лица, се прилага и по отношение на срочно наетите служители.

63

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че класирането в степен AD 5 било последица от бюджетните ограничения, е достатъчно да се отбележи, че от преписката не се установява ЕСВД да се е обосновала с такива причини, когато е взела решение обявената свободна длъжност да бъде от степен AD 5.

64

От това следва, че жалбоподателят не доказва несъответствието между степента AD 5 и функциите, описани в обявлението за свободна длъжност, нито че заеманата от него длъжност не съответства на степента, в която той е класиран, тъй като в това отношение той излага единствено твърдения за изпълняваните от него задължения и степента, която имат някои негови колеги, длъжностни лица.

65

Ето защо първата част на основанието, изведена от нарушение на принципа за съответствие между степента и длъжността, както и от нарушение на член 5 от Правилника и точка А от приложение I към Правилника, следва да бъде отхвърлена.

66

Жалбоподателят се позовава на член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 1г от Правилника и на член 6, параграф 7 от Решение 2010/427, за да иска равно третиране на срочно наетите служители и длъжностните лица. В случая от обявлението за свободна длъжност се установявало, че срочно наетите служители, които идват от националните дипломатически служби на държавите членки, могат да бъдат назначени на длъжността, на която е назначен жалбоподателят, единствено в степен AD 5, докато длъжностните лица могат да бъдат назначени в степен от AD 5 до AD 14.

67

Жалбоподателят е на мнение, че такава разлика в класирането за изпълняване на едни и същи функции не съответства на повелята за равни права на достъп до длъжностите, предвидена в член 6, параграф 7 от Решение 2010/427. В това отношение жалбоподателят изтъква, че различните степени, на които могат да бъдат назначени длъжностните лица, им позволяват да запазят и да се позовават на старшинството си, докато членовете на персонала на дипломатическите служби на държавите членки нямат възможност да се позоват на своя опит, което води до неравностойно третиране, що се отнася до условията за наемане и за работа, основано на предходната им длъжност, като в същото време и едните, и другите участват в обща процедура за подбор.

68

Тези доводи на жалбоподателя не могат да бъдат приети.

69

Както се установява от трайната съдебна практика, принципът на недопускане на дискриминация се прилага само по отношение на лицата, които се намират в идентични или сравними положения, а от друга страна, изисква разликите в третирането между различните категории длъжностни лица или срочно наети служители да са обосновани въз основа на обективен и разумен критерий и тази разлика да е съразмерна на преследваната от различното третиране цел (решение Afari/ЕЦБ, Т‑11/03, EU:T:2004:77, т. 65 и цитираната съдебна практика). Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, са третирани различно, и когато различни положения се третират идентично (решение Schönberger/Парламент, F‑7/08, EU:F:2009:10, т. 45 и цитираната съдебна практика).

70

Наистина в случая, по силата на член 6, параграф 7 от Решение 2010/427 длъжностните лица на Съюза и членовете на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки имат еднакви права и задължения и се третират еднакво, по-специално по отношение на допустимостта да заемат всички длъжности при равностойни условия.

71

От текста на обявлението за свободна длъжност се установява, че както списъкът с предвидените условия за допускане, така и критериите за избор са едни и същи за длъжностните лица на Съюза и за членовете на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки, като единствената разлика се състои в изискванията към последните за гражданство и образователна степен, които длъжностните лица от функционална група AD са изпълнявали към момента на назначаването си. Ето защо следва да се приеме, че обявлението за свободна длъжност не установява разграничение по отношение на достъпа до длъжността в зависимост от предходната длъжност на кандидата.

72

Що се отнася до класирането в степен, в точка 47 от настоящото решение Съдът на публичната служба вече прие, че ако избраният кандидат беше длъжностно лице от степен AD 5, той щеше да бъде преместен и да запази същата степен и тя е тази, в която е класиран жалбоподателят като срочно нает служител. Ето защо обявлението за свободна длъжност не установява разлика при класирането в основната степен на функционална група AD в зависимост от това дали избраният кандидат е длъжностно лице на Съюза или член на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки.

73

Въпреки това жалбоподателят счита, че е жертва на дискриминация, тъй като длъжностно лице със степен, по-висока от AD 5 би запазило степента си, ако беше назначено на длъжността, посочена в обявлението за свободна длъжност, докато единственото възможно класиране на срочно наетите лица в степен AD 5 му е попречило да се възползва от старшинството си.

74

Този довод следва да бъде отхвърлен, тъй като длъжностните лица на Съюза и членовете на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки, командировани в ЕСВД, не се намират в идентично или подобно положение от гледна точка на рамката, в която би следвало да се развива кариерата им, нито на начина, по който собствената им администрация оценява старшинството им.

75

Всъщност, от една страна, членовете на персонала на генералния секретариат на Съвета, на Комисията и на ЕСВД, които са можели да се кандидатират за длъжността, посочена в обявлението за свободна длъжност, ако отговарят на условието за класиране в степен, са длъжностни лица от функционална група AD, които в това си качество са призвани да продължат кариерата си в институциите на Съюза, като изпълняват по-специално експертни функции от степен AD 5 до степен AD 14.

76

Обратно, от член 50б от УРДС се установява, че се предполага членовете на персонала от националните дипломатически служби на държавите членки, дори когато са били наети на работа като срочно наети служители по силата на член 2, буква д) от УРДС, да могат да продължат впоследствие кариерата си в администрацията, от която идват, доколкото могат да бъдат наемани на работа в ЕСВД за максимален срок от четири години, който срок може еднократно да бъде подновен за максимален срок от четири години, с възможност по изключение при извънредни обстоятелства за допълнително удължаване на договора за две години, което означава командироване за максимален срок от десет години с гаранция за незабавно възстановяване от страна на държавата членка на предишната им длъжност в края на периода им на служба в ЕСВД.

77

От друга страна, когато упражняват широката си свобода на преценка при вземане на решение за съответствието между длъжности и степени съобразно важността на възложените на съответната длъжност задачи и с оглед единствено на интереса на службата, институциите на Съюза трябва да отчитат обстоятелството, че по силата на Правилника идентични или подобни длъжности могат да бъдат заемани от лица с различни степени, както се установява от точка А от приложение I към Правилника, което предвижда за по-голямата част от изброените длъжности да могат да бъдат заемани от длъжностни лица с различна степен.

78

Освен това от данните, предоставени от самия жалбоподател, се установява, че при периодичното повишаване в длъжност през 2013 г. 15 длъжностни лица в ЕСВД са подлежали на повишаване в степен AD 6, 18 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 7, 15 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 8, 26 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 9 и същият брой са подлежали на повишаване в степен AD 10, 47 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 11, 33 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 12, 130 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 13 и 102 длъжностни лица са подлежали на повишаване в степен AD 14. Макар тези числа да не съответстват напълно на броя на длъжностните лица в ЕСВД, класирани във всяка степен, тъй като някои от тези длъжностни лица не са подлежали на повишение през посочената година, те напълно доказват, че ако обявлението за свободна длъжност беше дало възможност само на длъжностните лица в ЕСВД със степен AD 5 да се кандидатират за длъжността, почти всички длъжностни лица в ЕСВД щяха да са изключени от процедурата за подбор, предвид високата степен, в която тези длъжностни лица са класирани.

79

При тези условия, основателно и без да нарушава принципа на равно третиране по отношение както на достъпа до длъжността на длъжностните лица на Съюза и членовете на персонала на националните дипломатически служби на държавите членки при равностойни условия, така и на класирането в степен на избрания кандидат, в обявлението е предвидено, че наемането на работа на срочно нает служител следва да стане в степен AD 5, а длъжностно лице на Съюза, класирано в степен от AD 5 до AD 14, ще бъде назначено в степента, която има.

80

Следователно третата част от правното основание, изведена от нарушение на принципа на равно третиране и забрана на дискриминацията, както и от нарушение на член 6, параграф 7 от Решение 2010/427, следва също да бъде отхвърлена.

81

От гореизложеното следва, че единственото основание, изведено от незаконосъобразността на обявлението за свободна длъжност, е частично недопустимо и частично неоснователно.

82

В резултат на това исканията за отмяна на обжалваното решение за класиране следва да бъдат отхвърлени.

83

Жалбоподателят счита, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Първите произтичали от обстоятелството, че неговото възнаграждение е пряко свързано със степента му: ако бил класиран например в степен AD 12, той щял да има право на два пъти по-високо възнаграждение от това, което получава. Освен това класирането му в степен AD 5 можело да има отрицателни последици за неговите перспективи за кариера в ЕСВД, по-специално от гледна точка на мобилността му, тъй като възможностите му са ограничени до длъжности на същата степен, въпреки че опитът би трябвало да му позволи да кандидатства за длъжности на много по-висока степен.

84

Накрая, класирането в степен AD 5 причинило на жалбоподателя неимуществени вреди от гледна точка на оправданите правни очаквания, които той основателно имал към своя работодател, тъй като доброволно избрал да удължи отсъствието си от своята национална администрация, за да остане на служба в ЕСВД.

85

Съгласно постоянната съдебна практика, когато вредите, които жалбоподателят претендира, произтичат от приемането на решение, чиято отмяна се иска, отхвърлянето на исканията за отмяна води по принцип до отхвърляне на претенциите за обезщетение, доколкото те са тясно свързани с исканията за отмяна (решение Arguelles Arias/Съвет, F‑122/12, EU:F:2013:185, т. 127).

86

В случая следва да се отбележи, че имуществените и неимуществените вреди, претендирани от жалбоподателя, произтичат от поведението на ЕСВД, която го класира в степен AD 5, противно на желанията и очакванията на жалбоподателя. Доколкото исканията за отмяна на обжалваното решение за класиране са отхвърлени, без Съдът на публичната служба да установява неправомерност на поведението на ЕСВД, исканията на жалбоподателя за присъждане на обезщетение следва да бъдат отхвърлени.

87

От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

88

Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 103, параграф 3 от Процедурния правилник, ако не е направено искане относно съдебните разноски, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

89

ЕСВД, надлежно уведомена за производството, не е представила писмена защита и не е направила искане относно съдебните разноски. При това положение съгласно член 103, параграф 3 от Процедурния правилник следва да бъде постановено, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

реши: