1

С жалбата си Electrabel SA (наричано по-нататък „Electrabel“) и Dunamenti Erőmű Zrt. (наричено по-нататък „Dunamenti Erőmű“) искат да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз Dunamenti Erőmű/Комисия (T‑179/09, EU:T:2014:236, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата на Dunamenti Erőmű за отмяна на Решение 2009/609/ЕО на Комисията от 4 юни 2008 година относно държавна помощ C 41/05, предоставена от Унгария чрез споразумения за изкупуване на електроенергия (ОВ L 225, 2009 г., стр. 53, наричано по-нататък „спорното решение“), а при условията на евентуалност — на членове 2 и 5 от това решение.

2

Член 2 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.“) гласи:

„От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за новите държави членки и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в посочените договори и в настоящия акт“.

3

Точка 3 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. определя правилата относно държавните помощи, приведени в действие в частност от Унгария преди датата на присъединяването ѝ към Европейския съюз. Параграфи 1—3 от точка 3 гласят:

4

Фактите по спора и съдържанието на спорното решение, така както са изложени в точки 1—29 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

5

Dunamenti Erőmű е производител на електроенергия с дейност на унгарския електроенергиен пазар и е оператор на електроцентрала, намираща се на 30 km южно от Будапеща (Унгария). Дружеството е бивше публично предприятие, приватизирано в средата на 90‑те години. Към момента, в който Общият съд преценява фактите по делото, по което е постановено обжалваното съдебно решение, около 75 % от капитала на Dunamenti Erőmű са собственост на Electrabel, което е част от група с дружество майка GDF Suez SA, а около 25 % от капитала му са собственост на Magyar Villamos Művek Zrt. (наричано по-нататък „MVM“), публично предприятие с дейност в областта на производството на електроенергия и в областта на търговията на едро, преноса и препродажбата на посочения пазар.

6

На 10 октомври 1995 г., тоест точно преди приватизирането му, Dunamenti Erőmű сключва споразумение за изкупуване на електроенергия с MVM, отнасящо се до мощностите на „блокове F“ и „блок G2“ на неговата електроцентрала (споразумение, наричано по-нататък „разглежданото СИЕ“). Споразумението влиза в сила през 1996 г. и е със срок на действие до 2010 г. за „блокове F“, които работят на газ, и до 2015 г. за „блок G2“, оборудван с газова турбина с комбиниран цикъл.

7

Подобно на Dunamenti Erőmű, други производители на електроенергия с дейност на унгарския пазар също сключват дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергия с MVM (наричани по-нататък „СИЕ“).

8

Тези СИЕ се характеризират главно с две особености. От една страна, цялата или по-голямата част от производствения капацитет на посочените в тях електроцентрали се запазва за MVM.

9

От друга страна, тези СИЕ задължават MVM да изкупува определено минимално количество електроенергия от всяка електроцентрала, която се експлоатира съгласно тях. С други думи, за всяка електроцентрала те гарантират минимално изкупуване — количество електроенергия, което MVM е длъжно да изкупува всяка година.

10

Цените са определени в СИЕ по следния начин. Предвидени са първи и втори цикъл на регулиране на цените, първият — от 1 януари 1997 г., а вторият — от 1 януари 2001 г. Считано от 1 януари 2004 г., уредбата предвижда въвеждане, от една страна, на такса за капацитет за запазения капацитет, която съставлява заплащане за разполагаемостта на този капацитет, покрива постоянните и капиталовите разходи и се заплаща от MVM, и от друга страна, такса за електроенергия, с която се заплащат предвидените количества за минимално изкупуване и която покрива променливите разходи. Ако обаче не изкупи определените минимални количества, MVM е длъжно да плати разходите за горива.

11

Сключените в периода 1995—1996 г. СИЕ, които съставляват седем от десетте разгледани от Комисията СИЕ и включват разглежданото СИЕ, са неразделна част от процеса на приватизирането на електроцентралите. След приватизацията те са частично изменени от страните по тях.

12

На 16 април 2003 г. Унгария подписва Договора между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави — членки на Европейския съюз) и Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения, Словашката република относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения, Словашката република към Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 17, наричан по-нататък „Договорът за присъединяване“), който влиза в сила на 1 май 2004 г.

13

С писмо от 31 март 2004 г. в съответствие с процедурата по точка 3, параграф 1, буква в) от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. унгарските власти изпращат на Комисията уведомление за Правителствен указ № 183/2002 (VIII.23.) относно подробните правила за определяне и управление на невъзвръщаеми разходи. Посоченият в уведомлението правителствен указ урежда системата за компенсация на разходите, понесени от MVM като търговец на едро с електроенергия.

14

С писмо от 13 април 2005 г. унгарските власти оттеглят направеното уведомление. На 4 май 2005 г. в съответствие с Регламент № 659/1999 Комисията служебно започва проверка на упоменатите СИЕ от гледна точка на правилата за държавните помощи.

15

След размяна на няколко писма с Унгария, на 4 юни 2008 г. Комисията приема спорното решение.

16

В точки 468—470 от решението си Комисията констатира, че тези СИЕ осигуряват неправомерна държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО на унгарските производители на електроенергия и че тази държавна помощ е несъвместима с общия пазар. Комисията добавя, че произтичащата от СИЕ държавна помощ се състои в задължението на MVM да изкупува определен капацитет и определено гарантирано минимално количество електроенергия на цена, която покрива постоянните, променливите и капиталовите разходи, в продължение на значителна част от жизнения цикъл на производствените съоръжения, като така гарантира на производителите възвръщаемост на инвестициите. Затова Комисията разпорежда помощта да бъде прекратена.

17

Разпоредителната част на спорното решение гласи следното:

„Член 1

1.   Задълженията за изкупуване, установени в [СИЕ] между [MVM] и [Dunamenti Erőmű и още шест унгарски производители на електроенергия,] представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО] за производителите на електроенергия.

2.   Държавната помощ, посочена в член 1, параграф 1, е несъвместима с общия пазар.

3.   Унгария прекратява предоставянето на държавната помощ, посочена в параграф 1[,] в рамките на шест месеца след датата на уведомление [з]а настоящото решение.

Член 2

1.   Унгария възстановява помощта, посочена в член 1, от получателите.

[…]

Член 3

1.   В срок от два месеца от датата на уведомяване за настоящото решение Унгария предоставя на Комисията информация относно предприетите и планирани мерки за изпълнение на настоящото решение и най-вече предприетите стъпки за извършване на подходяща симулация на пазара за търговия на едро с цел изчисляване на сумите, които трябва да се възстановят, подробн[ия] [метод], ко[й]то ще се приложи, и подробно описание на набора от данни, които възнамерява да използва за тази цел.

[…]

Член 4

1.   Точният размер на помощта, която трябва да се възстанови, следва да се изчисли от Унгария въз основа на подходяща симулация на пазара за търговия на едро на електроенергия в неговия вид, ако нито едно от [СИЕ], посочени в член 1, параграф 1, не е било в сила от 1 май 2004 г. насам.

2.   В рамките на шест месеца след уведомяване за настоящото решение, Унгария изчислява сумите, които трябва да се възстановят, въз основа на метода, посочен в параграф 1, и представя на Комисията цялата информацията, която има значение за симулацията, и най-вече резултатите от нея, подробно описание на приложен[ия] мето[д] и набора от данни, използван за извършване на симулацията.

Член 5

Унгария гарантира, че възстановяването на помощта, посочена в член 1, се изпълнява в рамките на десет месеца, считано от датата на уведомяване за настоящото решение.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Република Унгария“.

18

На 28 април 2009 г. Dunamenti Erőmű подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяна на спорното решение, а при условията на евентуалност — на членове 2 и 5 от това решение, доколкото с тях се разпорежда то да възстанови сума, по-голяма от помощта, която Комисията трябвало да приеме за несъвместима с общия пазар.

19

Dunamenti Erőmű обжалва това решение на четири основания, а именно, първо, неправилност на констатацията на Комисията за наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, второ, ако се допусне, че сключените през 1995 г. споразумения наистина му осигуряват държавна помощ, неправилност на констатацията на Комисията, че считано от 1 май 2004 г., тази помощ е нова, а не съществуваща по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО, трето, грешки на Комисията при преценката на съвместимостта на въпросната държавна помощ с общия пазар, и четвърто, незаконосъобразност на разпореждането за възстановяване на помощта.

20

С обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тези основания не са налице.

21

С жалбата си срещу решението на Общия съд жалбоподателите искат от Съда:

22

Комисията иска от Съда:

23

Жалбоподателите обжалват решението на Общия съд на пет основания.

24

Комисията пък оспорва, от една страна, допустимостта на жалбата, доколкото е подадена от Electrabel, и от друга, конкретно допустимостта на твърденията за наличие на третото и четвъртото основание за обжалване, както и основателността на твърденията на жалбоподателите по всичките пет основания за обжалване.

25

Най-напред следва да се разгледа въпросът за допустимостта на жалбата от страна на Electrabel, а доводите на Комисията за недопустимост на твърденията за наличие на третото и четвъртото основание следва да бъдат обсъдени при отделния анализ на всяко от тези основания.

26

Комисията моли Съда да обяви за недопустима жалбата на Electrabel, поради това че то не е било страна в първоинстанционното производство.

27

Жалбоподателите смятат, че жалбата от страна на Electrabel е допустима. Те посочват, че към момента на подаването на жалбата срещу спорното решение пред Общия съд Electrabel и Dunamenti Erőmű са били част от една и съща група предприятия и съответно общият им икономически и правен интерес е можел да бъде защитаван само от едно от тях.

28

През юни 2014 г. обаче Electrabel продало дяловете си в капитала на Dunamenti Erőmű, така че от този момент нататък общият интерес на тези два субекта трябвало да бъде защитаван както от Electrabel, така и от Dunamenti Erőmű. Евентуално тълкуване на правилата за производството пред Съда в смисъл, че не допускат обжалване от страна на Electrabel в настоящия случай, щяло да е в противоречие с принципа на добра администрация и щяло да лиши това дружество от реален достъп до правосъдие.

29

Следва да се напомни, че съгласно текста на член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба до Съда може да подаде „всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени“. В случая е безспорно, че Electrabel не е формулирало искания в първоинстанционното производство. Освен това, дори да се допусне, че към момента на подаването на жалбата до Общия съд Electrabel е било част от същата група предприятия като Dunamenti Erőmű, което пък е било страна в първоинстанционното производство, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че Electrabel има качеството „страна“ по смисъла на цитираната разпоредба.

30

Наред с това, противно на твърденията на жалбоподателите, тълкуването на Статута на Съда в смисъл, че в настоящия случай Electrabel не е легитимирано да обжалва, изобщо не е в противоречие с правото на това дружество на достъп до правосъдие, нито с принципа на добра администрация. Напротив, определянето на категорията лица, които са легитимирани да обжалват пред Съда по дадено дело, така както е предвидено в член 56 от Статута, има за цел именно да гарантира доброто правораздаване, по-конкретно доколкото осигурява известна предвидимост, що се отнася до жалбите, които могат да бъдат подавани срещу решенията на Общия съд, и предотвратява заобикалянето на сроковете и условията за допустимост, приложими по отношение на останалите способи за защита, предвидени в правото на Съюза.

31

По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай жалбата от страна на Electrabel е недопустима.

32

Dunamenti Erőmű поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точка 60 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че разглежданото СИЕ представлява нова помощ по смисъла на приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г., въпреки че преди това не е проверил дали това споразумение изобщо представлява държавна помощ.

33

Възприетият от Общия съд подход бил неправилен по две причини. Първо, доколкото се основавал на имплицитна хипотеза, а именно на хипотеза за наличието на държавна помощ, Общият съд не мотивирал в необходимата степен констатацията си за наличие на нова помощ. В това отношение от самия текст на приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. следвало, че то се прилага само към мерките, които съставляват помощ. Второ, разсъжденията на Общия съд в точки 55—60, 61—73 и 77—98 от обжалваното съдебно решение се затваряли в „порочен кръг“, при който от самата хипотеза за наличието на държавна помощ в крайна сметка се извеждала констатацията, че помощта действително е налице.

34

В съдебното заседание пред Съда Dunamenti Erőmű изтъква, че в точки 78 и 79 от решение OTP Bank (C‑672/13, EU:C:2015:185) Съдът е постановил, че е необходимо да се проверява дали съответната държавна мярка съставлява държавна помощ, а едва след това да се обсъжда дали тази помощ следва да се окачестви като нова или като съществуваща.

35

Комисията изтъква, че твърденията за наличие на първото посочено основание за обжалване са неоснователни.

36

Най-напред следва да се отбележи, че както Съдът вече е постановил, Общият съд е свободен да структурира и развива съображенията си по начина, по който счита, че трябва да го направи, за да отговори на изложените пред него основания. Затова при обжалването на решението му избраните от Общия съд структура и начин на излагане на съображенията в отговора не могат да се оспорват с искания да се установи, че Общият съд е трябвало да развие съображенията си, като се придържа към очакванията на една от обжалващите страни (решение British Telecommunications/Комисия, C‑620/13 P, EU:C:2014:2309, т. 29).

37

По-нататък, що се отнася до точки 78 и 79 от решение OTP Bank (C‑672/13, EU:C:2015:185), противно на поддържаното от Dunamenti Erőmű, в тях Съдът изобщо не е констатирал, че Общият съд винаги трябва първо да проверява дали е налице държавна помощ, преди да пристъпи към преценка дали съответната мярка е нова или съществуваща помощ. Всъщност в тези точки Съдът просто по същество отбелязва, наред с другото, че съответната мярка ще трябва да се смята за нова помощ, ако запитващата юрисдикция установи, че тази мярка съставлява държавна помощ. Тази констатация показва именно че е възможно дадена мярка да бъде окачествена като нова помощ въз основа на хипотеза за наличието на държавна помощ.

38

Оттук следва, че по делото, по което постановява обжалваното съдебно решение, Общият съд е бил свободен да не проверява веднага дали разглежданото СИЕ представлява държавна помощ, а първо да прецени дали в хипотезата, че това е така, произтичащата от споразумението помощ ще трябва да се окачестви като съществуваща.

39

Освен това не се оспорва, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал всички изложени пред него доводи — както тези във връзка с първото посочено в първоинстанционното производство отменително основание, а именно неправилност на констатацията на Комисията за наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, така и тези във връзка с второто изтъкнато пред Общия съд отменително основание, а именно неправилност на констатацията на Комисията, че произтичащата от разглежданото СИЕ помощ е нова, а не съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 ЕО.

40

Накрая, с доводите си във връзка с разглежданото тук основание за обжалване Dunamenti Erőmű не доказва, че избраната от Общия съд структура на отговор е довела до грешка в изводите му.

41

По-точно, Dunamenti Erőmű няма основание да твърди, че Общият съд не се е мотивирал надлежно по въпроса за окачествяването на разглежданото СИЕ като нова помощ, само защото за целите на този анализ Общият съд се е основал на хипотеза за наличието на държавна помощ, при положение че по-нататък, в точка 67 и сл. от обжалваното съдебно решение, той изчерпателно разглежда доводите по въпроса за наличието на държавна помощ. Освен това, както поддържа Комисията, изводът на Общия съд по този въпрос, а именно че следва да се потвърди наличието на държавна помощ, изобщо не е основан на констатацията в точка 60 от обжалваното съдебно решение, че произтичащата от разглежданото СИЕ помощ трябва да се окачестви като нова помощ.

42

Оттук следва, че Dunamenti Erőmű няма основание и да поддържа, че разсъжденията на Общия съд в отговор на първите две от посочените в първоинстанционното производство отменителни основания са затворени в „порочен кръг“. Всъщност самият факт, че Общият съд е разгледал отделно въпроса за наличието на държавна помощ, показва, че той се е основал на хипотезата за наличие на помощ единствено за целите на преценката дали произтичащата от разглежданото СИЕ помощ трябва да се окачестви като нова или като съществуваща. Също така, тази хипотеза не е използвана като обосновка за анализа на Общия съд в точки 61—66 от обжалваното съдебно решение по отделния въпрос коя дата е меродавна за целите на преценката за наличието на държавна помощ.

43

Следователно твърдението за наличие на първото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно.

44

Dunamenti Erőmű изтъква, че не оспорва факта, че правилата в областта на държавните помощи стават задължителни за Унгария на датата на присъединяването на тази държава членка към Съюза. За сметка на това то поддържа, че както Общият съд, така и Комисията неправилно са тълкували приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. в смисъл, че тази дата е меродавна за целите на преценката дали разглежданото СИЕ представлява държавна помощ.

45

Първото твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с второто посочено от него основание за обжалване е, че съображенията, които Общият съд следва, за да определи меродавната дата за целите на преценката за наличието на държавна помощ, са лишени от правно основание.

46

Противно на постановеното от Общия съд в точка 55 от обжалваното съдебно решение, в точка 3, параграф 1 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. се споменавали само случаите, в които дадена помощ, вече окачествена като такава, може да представлява нова или съществуваща помощ, а изобщо не се говорело за датата, към която трябва да се преценява съответствието на дадена държавна мярка с правилата в областта на държавните помощи.

47

Всъщност от текста на Акта за присъединяване от 2003 г., и в частност от израза „след датата на присъединяването“, ясно следвало, че приложението се прилага към мерките, които след тази дата са все още приложими, а не урежда въпроса за определянето на меродавната дата за преценката за наличието на помощ. Освен това, макар в точка 55 от обжалваното съдебно решение да приел, че приложението указва меродавния момент в това отношение, в точка 65 от решението си Общият съд постановил, че това правило може само да се изведе логически от приложението.

48

Dunamenti Erőmű добавя, че разглежданата мярка не е отговаряла на четирите критерия по член 87, параграф 1 ЕО преди датата на присъединяването на Унгария към Съюза и че този факт не се променя, независимо че правилата за държавните помощи са станали задължителни, считано от тази дата.

49

Второто твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с второто посочено от него основание за обжалване е, че съображенията на Общия съд са в противоречие с практиката на Комисията и на съдилищата на Съюза.

50

Съгласно съдебната практика, и по-точно решения Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 71 и 76—83), Комисия/EDF (C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 104 и 105), Cityflyer Express/Комисия (T‑16/96, EU:T:1998:78, т. 76), Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein‑Westfalen/Комисия (T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 246), както и Нидерландия/Комисия (T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 78), проверката за наличието на помощ и конкретно анализът по критерия за частния инвеститор трябвало да се основават на обстоятелства, съществували към датата на приемането на съответната мярка.

51

Според Dunamenti Erőmű, което се позовава в частност на точки 169—180 от Решение 2010/690/ЕС на Комисията от 4 август 2010 година относно държавна помощ C 40/08 (ex N 163/08), приведена в действие от Полша в полза на „PZL Hydral S.A.“ (ОВ L 298, стр. 51), съображенията на Общия съд по настоящото дело са и в противоречие с насоките на Комисията и практиката ѝ при вземане на решения, съгласно която се вземат предвид и обстоятелства, свързани с периода отпреди присъединяването на съответната държава членка към Съюза.

52

Dunamenti Erőmű добавя, че е нелогично и правно неиздържано понятията „предимство“ и „частен инвеститор“ да се прилагат към момент, към който не е имало никаква инвестиция.

53

Според Dunamenti Erőmű в нито едно от решенията на съдилищата на Съюза, освен в тези относно спорното решение, констатацията за наличие на държавна помощ не е направена въз основа на приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. По-конкретно, решение Кремиковци (C‑262/11, EU:C:2012:760) се отнасяло единствено до възстановяването на съответната помощ. В това решение Съдът споменавал текста на приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2005 г.“). От това само следвало, че изводът в резултат от преценката за наличието на помощ винаги трябва да е верен към момента на присъединяването на съответната държава членка към Съюза. Също така в решение Русе индъстри/Комисия (T‑489/11, EU:T:2013:144, т. 61—64) Общият съд само постановил, че от датата на присъединяването на съответната държава членка към Съюза компетентността принадлежи на Комисията, а изобщо не приел, че това е меродавната дата за целите на преценката за наличието на помощ.

54

Комисията счита, че твърденията във връзка с второто основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

55

В точки 50—52 от решение Кремиковци (C‑262/11, EU:C:2012:760), което се отнася до приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г., Съдът вече отхвърлил аналогичен довод на изтъкнатия от Dunamenti Erőmű във връзка с второто посочено от него основание за обжалване в настоящия случай. В решение Русе индъстри/Комисия (T‑489/11, EU:T:2013:144, т. 61—64) Общият съд също отхвърлил подобен довод. Освен това нито едно от съдебните решения, на които се позовава Dunamenti Erőmű, не се отнасяло до мерки, приети от държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза и останали приложими след присъединяването ѝ.

56

Комисията също така напомня, като се позовава на решение Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 72 и 73), че понятието за държавна помощ е обективно. Затова Dunamenti Erőmű нямало основание да твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е изложил в решението си мотиви, що се отнася до подхода, който Комисията е възприела в издадените от нея насоки.

57

С двете си твърдения по второто посочено основание, които следва да се разгледат заедно, Dunamenti Erőmű по същество поддържа, че Общият съд е тълкувал неправилно приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. в смисъл, че датата на присъединяване е меродавната дата за целите на преценката дали разглежданото СИЕ съставлява държавна помощ.

58

Най-напред следва да се отбележи, че както посочва Общият съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение и както следва от член 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., правилата на Съюза в областта на държавните помощи стават задължителни за Унгария на 1 май 2004 г., а именно на датата на присъединяването на тази държава членка към Съюза.

59

Освен това, както посочва Общият съд в точка 54 от обжалваното съдебно решение, точка 3 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. предвижда специални правила за помощите, съществували в Унгария към датата на присъединяването ѝ към Съюза. По-конкретно, тази държава членка се е съгласила в този акт да бъдат включени разпоредби, по силата на които мерките за помощ, които все още се прилагат след датата на присъединяването, трябва да се разглеждат за съответствие с правилата на Съюза в областта на държавните помощи, ако не може да бъдат окачествени като съществуващи помощи по смисъла на този акт.

60

Оттук следва, че в точка 54 от решението си Общият съд правилно приема, че въпросът коя е меродавната дата за целите на преценката по член 87, параграф 1 ЕО на държавна мярка, приета от Унгария преди датата на присъединяването ѝ към Съюза и все още приложима след тази дата, трябва да се анализира с оглед на Акта за присъединяване от 2003 г.

61

В това отношение следва да се отбележи, че както констатира Общият съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение, от точка 3 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. следва, че държавите, които са членували в Съюза преди 1 май 2004 г., са искали да защитят вътрешния пазар от съставляващите държавна помощ мерки, въведени от страните кандидати преди присъединяването им към Съюза и потенциално годни да нарушат конкуренцията, и затова са предвидили, считано от 1 май 2004 г., тези мерки да се проверяват по режима за новите помощи, ако не попадат сред конкретно изброените в приложението изключения.

62

Освен това, както правилно посочва Общият съд в точки 64 и 66 от обжалваното съдебно решение, видно от текста на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999, и по-точно първо изречение, което гласи, че съществуваща е всяка „помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка“, всяка мярка за държавно подпомагане, която не е била държавна помощ към момента на въвеждането ѝ в действие, може да се превърне в държавна помощ впоследствие.

63

Следва също така да се напомни, че в точка 52 от решение Кремиковци (C‑262/11, EU:C:2012:760), което се отнася до Акта за присъединяване от 2005 г., който по същество съдържа същите разпоредби като възпроизведените в точки 2 и 3 от настоящото решение разпоредби на Акта за присъединяване от 2003 г., Съдът вече е имал повод да постанови, че мерките, които са предприети от Република България преди присъединяването ѝ към Съюза, но които, от една страна, са приложими и след присъединяването, и от друга страна, към датата на присъединяване са съобразени с кумулативно посочените в член 87, параграф 1 ЕО критерии, са обвързани със специфичните правила на приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г.

64

В точка 54 от решение Кремиковци (C‑262/11, EU:C:2012:760) Съдът пояснява, че както може да се заключи по-специално от член 1, буква б), подточка i) и буква в) от Регламент № 659/1999 във връзка с член 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., едва след присъединяването могат да се прилагат пряко в България критериите по член 87, параграф 1 ЕО като такива, и то единствено с оглед на възникналите след тази дата случаи.

65

Оттук следва, че не е неправилна констатацията на Общия съд в точка 65 от обжалваното съдебно решение, че мярка за помощ, която все още се прилага след датата на присъединяването на Унгария към Съюза, трябва да се преценява от гледна точка на четирите критерия по член 87, параграф 1 ЕО именно към датата на присъединяването. Както правилно постановява Общият съд в същата точка, всеки друг извод би лишил от смисъл целта, която са следвали авторите на Договора за присъединяване и която бе припомнена в точка 61 от настоящото решение. Всъщност подходът, който защитава Dunamenti Erőmű в съображенията си по второто посочено основание за обжалване, би отнел на Комисията възможността — когато става дума за държави членки като Унгария, присъединили се към Съюза на 1 май 2004 г. — да упражнява контрол върху всички приети преди тази дата мерки, които не са представлявали държавни помощи при приемането им, но впоследствие са станали държавни помощи и са останали такива след тази дата.

66

Затова е правилно и съображението на Общия съд в точки 61 и 62 от обжалваното съдебно решение, че въпросът дали разглежданото СИЕ е съставлявало помощ, съвместима с общия пазар към момента на сключването му или към друг момент, предшестващ присъединяването на Унгария към Съюза, е без значение за преценката дали това споразумение следва да се окачестви като държавна помощ към датата на присъединяването.

67

Съображенията в точки 65 и 66 от настоящото решение не могат да бъдат оборени с довода на Dunamenti Erőmű, че практиката на съдилищата на Съюза закрепва принцип, съгласно който всяка държавна мярка трябва да се преценява за съответствие с член 87, параграф 1 ЕО към датата на приемането ѝ. Както подчертава Комисията, съдебните решения, на които се позовава Dunamenti Erőmű по този въпрос, не се отнасят до мерки за помощ, приети от държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза и все още приложими след присъединяването, каквото е разглежданото СИЕ, което впрочем се вмества в особения нормативен контекст, описан в точки 59 и 61 от настоящото решение.

68

Накрая, дори да се допусне, че следваната от Комисията практика в решенията и в насоките ѝ подкрепя подхода, защитаван от Dunamenti Erőmű в съображенията му по второто посочено основание за обжалване, тази практика при всички случаи не обвързва Съда при тълкуването на правилата на Съюза в областта на държавните помощи. Следователно трябва да се отхвърлят всички доводи, свързани с тази практика.

69

По изложените съображения твърденията за наличие на второто основание следва да се отхвърлят като неоснователни.

70

По третото основание Dunamenti Erőmű поддържа, че в точки 68 и 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил доводите във връзка с приватизацията и е заключил, че разглежданото СИЕ осигурява предимство на жалбоподателите по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. По-конкретно, като приел, че меродавната дата за преценката за наличието на държавна помощ е датата на присъединяването на Унгария към Съюза, Общият съд погрешно оставил без внимание обстоятелствата около приватизацията на Dunamenti Erőmű, а разглежданото СИЕ било неразделна част от тази приватизация.

71

По третото основание са изтъкнати три твърдения.

72

Първото твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание е, че разглежданото СИЕ не осигурява на жалбоподателите предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като MVM е действало като частен инвеститор, когато е сключило това споразумение като подготвителна мярка, предназначена да улесни приватизацията на Dunamenti Erőmű.

73

В това отношение Dunamenti Erőmű посочва, че в средата на 90‑те години целите на Унгария в областта на енергоснабдяването са били да се гарантира сигурността на снабдяването на възможно най-ниска цена, да се модернизира инфраструктурата, да се спазват новите екологични норми и да се извърши необходимото преструктуриране в енергийния сектор. Според Dunamenti Erőmű тези цели е трябвало да бъдат постигнати в частност чрез програма за приватизация.

74

В този контекст на 10 октомври 1995 г. Dunamenti Erőmű и MVM сключили разглежданото СИЕ, за да стане възможна предстоящата приватизация на Dunamenti Erőmű. Съответно през декември 1995 г. дружеството било придобито от Electrabel.

75

Dunamenti Erőmű подчертава, че когато става дума за приватизация, Комисията трябва да проверява дали съответната държава членка се е стремяла да максимизира печалбата или да минимизира загубата от продажбата. Като се позовава в частност на решение Испания/Комисия (C‑278/92—C‑280/92, EU:C:1994:325, т. 28), Dunamenti Erőmű добавя, че всяка държава членка действа като частен инвеститор, ако продаде съответните публични активи чрез открита, безусловна и конкурентна процедура и на най-високата предложена цена.

76

В настоящия случай при правилно прилагане на критерия за частния инвеститор ясно личало, че разглежданото СИЕ не осигурява никакво предимство на жалбоподателите, тъй като били налице припомнените в предходната точка условия. По-конкретно, проведена била открита и конкурентна процедура и била избрана най-високата оферта, а именно тази на Electrabel. Освен това унгарската държава наела независим финансов експерт, който препоръчал приватизация, основана на сключването на подобно споразумение. Държавата се опитала да максимизира печалбата си и надлежно отразила разглежданото СИЕ в цената на приватизацията. Фактът, че държавата спечелила от продажбата, бил установен от сметната палата на тази държава.

77

Второто твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание за обжалване е, че при всички случаи, дори разглежданото СИЕ да е осигурявало някакво предимство, с продажбата на дружеството това предимство е било възстановено. Като се позовава на решения Banks (C‑390/98, EU:C:2001:456, т. 78) и Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия (C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 180), то добавя, че когато дружество — получател на помощ, бъде продадено на пазарната цена, продажната цена отразява последиците от вече отпуснатата помощ и изгодата от помощта остава у продавача на дружеството.

78

В настоящия случай произтичащото от разглежданото СИЕ предимство било отразено в цената, платена от Electrabel за придобиването на Dunamenti Erőmű, и следователно Electrabel предварително възстановило това предимство на унгарската държава. Затова според Dunamenti Erőmű след осъществената през 1995 г. приватизация предимството останало именно у тази държава, тъй като Electrabel придобило Dunamenti Erőmű чрез конкурентна и открита процедура. Оттук следвало, че към който и период да се преценява наличието на помощ, винаги би липсвал единият от четирите критерия, които трябва да са налице, за да бъде квалифицирано разглежданото СИЕ като държавна помощ.

79

Dunamenti Erőmű твърди, че Общият съд неправилно оставил без внимание въпроса за неговата правосубектност и тази на Electrabel, когато отговарял на довода, че всяка евентуална помощ в резултат от разглежданото СИЕ е възстановена чрез приватизацията на дружеството. В точки 68 и 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил този довод, като само с позоваване на приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. заключил, че тъй като приватизацията е осъществена преди присъединяването на Унгария към Съюза, доводът е ирелевантен.

80

Dunamenti Erőmű поддържа, че в решение AceaElectrabel/Комисия (T‑303/05, EU:T:2009:312) Общият съд е констатирал, че контролът върху дружеството и продължаването на идентична или паралелна икономическа дейност са обстоятелства от съществено значение за преценката дали е налице стопанска единица. Тъй като и двете обстоятелства били налице за Electrabel и Dunamenti Erőmű към датата на обявяването на обжалваното съдебно решение, трябвало да се приеме, че те са съставлявали обща стопанска единица.

81

Според Dunamenti Erőmű изложените при условията на евентуалност доводи на Комисията за неоснователност на второто твърдение по третото посочено основание за обжалване изобщо не се откриват в обжалваното съдебно решение и поради това трябва да бъдат оставени без разглеждане. Освен това точки 66—68 от решение Elliniki Nafpigokataskevastiki и др./Комисия (T‑384/08, EU:T:2011:650), на които се позовава Комисията, били ирелевантни, тъй като се отнасяли до селективния характер на държавната гаранция и отговорността на държавата за нея.

82

Третото твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание е, че присъединяването на Унгария към Съюза няма никакво отражение върху факта, че разглежданото СИЕ е основна част от предхождащата присъединяването приватизация, която не е осигурила предимство на жалбоподателите. По-конкретно, присъединяването не можело по никакъв начин да промени факта, че със сключването на разглежданото СИЕ на жалбоподателите изобщо не е предоставено предимство и че унгарската държава е действала като частен инвеститор при продажбата на Dunamenti Erőmű. Изменението на унгарското законодателство след присъединяването на тази държава членка към Съюза не можело да породи предимство, което не е съществувало преди това.

83

Dunamenti Erőmű смята, че Общият съд явно е объркал датата, спрямо която е трябвало да приложи критериите за наличие на държавна помощ, с датата, на която правилата в областта на държавните помощи стават задължителни в Унгария.

84

Комисията твърди, че ако меродавна за преценката на наличието на помощ е датата на присъединяването на Унгария към Съюза, то третото посочено основание за обжалване очевидно не е налице. Въпросът кои обстоятелства може да се отнесат към периода от 1 май 2004 г. нататък, бил фактически въпрос, който не можел да бъде повдиган на етапа на обжалването на решението на Общия съд, при положение че Dunamenti Erőmű не твърди да са били изопачени доказателствата.

85

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че от правна страна не е основателно нито едно от трите твърдения на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание за обжалване.

86

Що се отнася до първото от тези твърдения, Комисията поддържа, като се позовава на решение Elliniki Nafpigokataskevastiki и др./Комисия (T‑384/08, EU:T:2011:650, т. 66—68), че липсата на предимство за купувача не изключва наличието на предимство за придобитото предприятие. Освен това в решение Комисия/Scott (C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 5—11, 25 и 26) констатацията за наличие на помощ в полза на съответното предприятие не била променена в резултат от придобиването на дяловете на това предприятие от друго предприятие, нито в резултат от закупуването на получените благодарение на помощта активи от страна на трето предприятие. Следователно фактът, че купувачът е платил пазарна цена и че съответно самият той не е получил никаква помощ, бил без значение за преценката дали закупеното предприятие е получило помощ.

87

Що се отнася до второто твърдение във връзка с третото посочено основание за обжалване, Комисията твърди, че Dunamenti Erőmű обърква отпуснатата на закупеното предприятие помощ с помощ, отпусната на купувача на предприятието. Фактът, че купувачът е платил пазарна цена и че съответно самият той не е получил никаква помощ, бил без значение за преценката дали закупеното предприятие е получило помощ.

88

Точка 78 от решение Banks (C‑390/98, EU:C:2001:456) съдържала само пример и се отнасяла до въпроса за връщането на помощ, а не до въпроса дали такава съществува. В точки 80 и 81 от решение Германия/Комисия (C‑277/00, EU:C:2004:238) Съдът всъщност ясно констатирал, че първото от тези дела е от различно естество. Комисията подчертава, че в настоящия случай Dunamenti Erőmű е продължило да извършва дейност на съответния пазар и същевременно е запазило полученото предимство.

89

Накрая, що се отнася до третото твърдение във връзка с третото посочено основание за обжалване, доколкото обстоятелствата, че MVM е действало като частен инвеститор при сключването на разглежданото СИЕ и че Electrabel е платило пазарната цена за закупуването на Dunamenti Erőmű, не са релевантни за преценката дали последното е получило предимство в резултат от прилагането на това споразумение след присъединяването на Унгария към Съюза, последиците от присъединяването за тези обстоятелства също били без значение за този въпрос.

90

В началото следва да се отхвърли доводът на Комисията за недопустимост на твърденията за наличие на третото посочено основание за обжалване, тъй като този довод почива на погрешна интерпретация на тези твърдения. Всъщност те се отнасят не до въпроса кои обстоятелства могат да бъдат отнесени към периода от 1 май 2004 г. нататък, а до въпроса дали Общият съд правилно е решил да не взема предвид някои обстоятелства при преценката дали разглежданото СИЕ осигурява на жалбоподателите предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Последното е правен въпрос, който може да бъде повдигнат на етапа на обжалването на решението на Общия съд.

91

Първото твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание за обжалване по същество е, че в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че разглежданото СИЕ осигурява на жалбоподателите предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, при положение че, от една страна, MVM е действало като частен инвеститор при сключването на това споразумение, и от друга, унгарската държава е действала като частен инвеститор при приватизацията на Dunamenti Erőmű.

92

На първо място следва да се отбележи, че противно на посоченото от Dunamenti Erőmű, в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е констатирал, че разглежданото СИЕ осигурява на жалбоподателите предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а просто е констатирал, че Комисията следва да прецени дали това дружество е получило предимство в резултат от СИЕ, считано от 1 май 2004 г. Всъщност от обжалваното съдебно решение, и конкретно от точки 28 и 29 от него, ясно личи, че държавната помощ, която Комисията констатира в спорното решение и която съответно е обект на анализ от страна на Общия съд в неговото решение, се състои в предимството, което това споразумение осигурява на самото Dunamenti Erőmű, а не на неговите акционери.

93

Следователно, доколкото първото твърдение във връзка с третото основание за обжалване е, че Общият съд неправилно е констатирал, че разглежданото СИЕ осигурява предимство на Electrabel, това твърдение произтича от неправилна интерпретация на обжалваното съдебно решение и съответно трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

94

На второ място, що се отнася до доводите, изложени в точки 72—74 от настоящото решение, а именно че MVM е действало като частен инвеститор в условията на пазарна икономика, когато е сключвало разглежданото СИЕ, налага се констатацията, че тези доводи не са годни да докажат, че споразумението не е осигурило предимство на Dunamenti Erőmű, доколкото се е прилагало от 1 май 2004 г. нататък. Всъщност, както следва от точка 66 от настоящото решение, въпросът дали посоченото споразумение е съставлявало помощ, съвместима с общия пазар към момента на сключването му или към друг момент, предшестващ присъединяването на Унгария към Съюза, е без значение за преценката дали споразумението е съставлявало държавна помощ към датата на присъединяването.

95

Също така, доводите относно продажбата на Dunamenti Erőmű на Electrabel, изложени в точки 75 и 76 от настоящото решение, не могат да бъдат приети, при положение че, както следва от точка 92 от настоящото решение, съответната държавна помощ не е следствие от самата продажба, а е резултат от разглежданото СИЕ, доколкото то се е прилагало от 1 май 2004 г. нататък. Извън това, с тези доводи Dunamenti Erőmű не обяснява и защо Общият съд неправилно да е приложил критерия за частния инвеститор към датата на присъединяването на Унгария към Съюза.

96

По съображенията, изложени в точки 94 и 95 от настоящото решение, първото твърдение във връзка с третото посочено основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено и що се отнася до въпроса за наличието на предимство за Dunamenti Erőmű вследствие от прилагането на разглежданото СИЕ.

97

Ето защо първото твърдение трябва изцяло да бъде отхвърлено.

98

Второто твърдение на Dunamenti Erőmű във връзка с третото посочено от него основание за обжалване по същество е, че в точки 68 и 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че изложените в първоинстанционното производство доводи, че Electrabel възстановило разглежданата помощ, не следва да се вземат предвид, понеже промяната в акционерната структура е настъпила преди присъединяването на Унгария към Съюза. Dunamenti Erőmű поддържа, че ако Общият съд бе взел предвид тези доводи, щеше да стигне до извода, че като е заплатило пазарната цена за придобиването на това дружество, Electrabel предварително е възстановило всяко евентуално предимство на унгарската държава и че следователно не е налице предимство за Dunamenti Erőmű в резултат от разглежданото СИЕ, независимо кой период се приеме за меродавен за целите на преценката за наличието на държавна помощ.

99

Следва да се напомни, че както бе констатирано в точка 65 от настоящото решение, Общият съд правилно приема датата на присъединяването на Унгария към Съюза за меродавна за целите на преценката за наличието на държавна помощ в резултат от разглежданото СИЕ.

100

В точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като безпредметни изложените в първоинстанционното производство доводи на Dunamenti Erőmű, че помощта била възстановена чрез приватизацията на това дружество, като се мотивира с това, че свързаната с приватизацията промяна в акционерната структура се осъществява преди меродавната дата, спомената в предходната точка.

101

В това отношение следва да се отбележи, че Съдът многократно е подчертавал колко е важно да се извършва обща преценка, когато се проверява налице ли е предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

102

Конкретно що се отнася до прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, Съдът е постановил, че когато преценява дали дадена държава е действала в качеството на акционер и дали поради това в съответния случай следва да се приложи критерият за частния инвеститор, Комисията е длъжна да извърши обща преценка, като вземе предвид не само доказателствата, представени от съответната държава членка, но и всички други относими към случая доказателства, които ѝ позволяват да определи дали разглежданата мярка е взета от съответната държава членка в качеството ѝ на акционер или в качеството ѝ на носител на публична власт. В това отношение може да са от значение в частност видът и предназначението на мярката, контекстът ѝ, както и следваната цел и правилата, които се прилагат за тази мярка (вж. в този смисъл решение Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 86).

103

Освен това, когато проверява дали условията за приложимост и за прилагане на критерия за частния инвеститор са изпълнени, Комисията може да откаже да разгледа посочените ѝ от съответната държава членка релевантни данни единствено в случай че представените доказателства са изготвени след приемане на решението да се направи разглежданата инвестиция. Всъщност за целите на прилагането на критерия за частния инвеститор са релевантни единствено известните обстоятелства и предвидимото развитие към момента на вземането на решението да се направи инвестицията. Същото важи по-конкретно когато Комисията разглежда съществуването на държавна помощ във връзка с инвестиция, за която тя не е нотифицирана и която вече е била направена от съответната държава членка към момента, в който тя извършва своята проверка (вж. в този смисъл решение Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 104 и 105).

104

Оттук следва, че при преценката за наличието на предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, и в частност при прилагането на критерия за частния инвеститор, Комисията е длъжна да извърши обща преценка на съответната мярка за помощ с оглед на известните обстоятелства и предвидимото развитие към момента, в който е взето решението да се пристъпи към отпускане на тази помощ, като се отчита в частност контекстът на съответната помощ.

105

Следователно данните за събития отпреди датата на приемането на държавната мярка, които са били известни към тази дата, могат да се окажат релевантни, доколкото биха могли да хвърлят светлина по въпроса дали тази мярка съставлява предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

106

От съображенията в точки 99—105 от настоящото решение следва, че в настоящия случай, когато е преценявала дали е налице държавна помощ в резултат от разглежданото СИЕ, Комисията е трябвало да прецени това споразумение в неговия контекст към датата на присъединяването на Унгария към Съюза, като вземе предвид всички обстоятелства, които са били известни към тази дата и се явяват релевантни, включително, ако е необходимо, и данните за събития отпреди тази дата.

107

Ето защо се налага изводът, че в точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел за безпредметни изложените в първоинстанционното производство доводи на Dunamenti Erőmű, че произтичащата от разглежданото СИЕ помощ била възстановена чрез продажбата на това дружество на Electrabel, с единственото съображение, че тази продажба е осъществена преди датата на присъединяването на Унгария към Съюза.

108

Трябва обаче да се напомни, че ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяна на решението, а следва да се заменят мотивите (вж. в този смисъл решения Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, EU:C:1992:252, т. 28 и FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 187 и цитираната съдебна практика).

109

Настоящият случай е именно такъв.

110

Съгласно постоянната съдебна практика възстановяването на неправомерната помощ е предназначено да възстанови предходното положение, като тази цел се постига, когато получателят, или другояче казано — предприятията, които реално са ползвали съответните помощи, върнат тези помощи, евентуално с мораторна лихва. С възстановяването на помощта получателят губи предимството, с което се е ползвал в сравнение с конкурентите си, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (вж. в този смисъл решение Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 74 и 75).

111

Следователно основната цел на възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ е да се отстрани нарушението на конкуренцията, предизвикано от осигуреното чрез неправомерната помощ конкурентно предимство (решение Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 76).

112

В съдебната практика също трайно е прието, че когато предприятието, получило неправомерна държавна помощ, е придобито на пазарна цена, тоест на най-високата цена, която частен инвеститор е готов да заплати за това дружество при нормални условия на конкуренция, в положението, в което то се намира — по-специално след получаването на държавни помощи — елементът на помощ се счита за оценен на пазарната цена и включен в покупната цена. При такива условия не може да се смята, че купувачът е ползвал предимство по отношение на останалите оператори на пазара (вж. решение Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 80 и цитираната съдебна практика).

113

Ако предприятието, на което са отпуснати неправомерни държавни помощ, запази своята правосубектност и продължи самò да извършва субсидираните чрез държавните помощи дейности, обикновено именно то запазва свързаното с помощите конкурентно предимство и следователно пак то трябва да бъде задължено да възстанови сума, равна на сумата на помощите. Затова в тези случаи не може да се иска от купувача да възстановява помощите (вж. решение Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 81).

114

Що се отнася до настоящото дело, в точки 1, 68 и 69 от обжалваното съдебно решение е констатирано — и тази констатация не е оспорена в настоящото производство по обжалване — че приватизацията на Dunamenti Erőmű, осъществена в средата на 90‑те години, е извършена чрез промяна в акционерната структура посредством прехвърляне на дялове на дружеството и че към датата, към която Общият съд преценява фактите, около 75 % от капитала му са били собственост на Electrabel. Освен това в точки 1 и 2 от обжалваното съдебно решение е констатирано — и това също не е оспорено пред Съда — че Dunamenti Erőmű е производител на електроенергия с дейност на унгарския електроенергиен пазар и че след приватизирането продължава да експлоатира електроцентралата, за която се отнася разглежданото СИЕ.

115

При тези условия съдебната практика, цитирана от Общия съд в точка 70 от обжалваното съдебно решение и изтъкната от Dunamenti Erőmű в настоящото производство в подкрепа на доводите му, че произтичащата от разглежданото СИЕ помощ била възстановена, не може да се тълкува в смисъл, че приватизацията на това дружество през 90‑те години е довела до реално възстановяване на помощта, която му е била отпусната в резултат от прилагането на разглежданото СИЕ. По-конкретно, дори да се допусне, че това дружество е продадено от унгарската държава на Electrabel на пазарната цена и че тази цена напълно отразява стойността на произтичащото от разглежданото СИЕ предимство, от констатациите на Общия съд, възпроизведени в предходната точка, следва, че след приватизирането му Dunamenti Erőmű е запазило своята правосубектност и е продължило да извършва свързаните с разглежданата държавна помощ дейности, така че именно то всъщност е продължило да се ползва, спрямо другите конкуренти на пазара, с предимството, произтичащо от това споразумение, така както се е прилагало след 1 май 2004 г.

116

Оттук следва, че както поддържа Комисията, дори да се допусне, че унгарската държава е успяла да извлече печалба от приватизацията на Dunamenti Erőmű, това обстоятелство не би означавало, че след промяната в акционерната му структура при приватизацията му през 1995 г. това дружество не е продължило реално да ползва произтичащото от разглежданото СИЕ предимство, което, както бе посочено в точка 6 от настоящото решение, е трябвало да се запази до 2010 г. или до 2015 г. за различните блокове на електроцентралата. Затова евентуалната печалба, която унгарската държава може да е извлякла от приватизацията, не би могла да неутрализира нарушението на конкуренцията, предизвикано от конкурентното предимство, осигурено на Dunamenti Erőmű чрез това споразумение.

117

Този извод не може да бъде оборен с доводите на Dunamenti Erőmű, че когато Общият съд е преценявал фактите, това дружество е формирало с Electrabel единен стопански субект по смисъла на практиката на Съда, тъй като общите твърдения на Dunamenti Erőmű в подкрепа на тези доводи не са годни да опровергаят констатациите на Общия съд, възпроизведени в точка 114 от настоящото решение, които впрочем Dunamenti Erőmű не оспорва в настоящото производство по обжалване, както бе отбелязано в упоменатата точка.

118

Следователно, въпреки че Общият съд неправилно приема, че тъй като приватизацията на Dunamenti Erőmű е осъществена преди датата, спрямо която трябва да се преценява наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, това обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да не е необходимо при преценката дали разглежданото СИЕ съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба да се вземат предвид доводите на това дружество, че помощта била възстановена чрез приватизацията, следва да се констатира, че при обстоятелствата по настоящото дело, така както са изложени в обжалваното съдебно решение, Общият съд е можел да остави без внимание тези доводи при преценката за наличието на такава помощ, но по различни съображения от изложените в точки 69 и 70 от решението му. При това положение констатираната в точка 107 от настоящото решение грешка при прилагането на правото не се отразява на извода на Общия съд по този въпрос и съответно не се отразява и на диспозитива на обжалваното съдебно решение.

119

От това следва, че второто твърдение във връзка с третото посочено основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

120

Следва да се отбележи, че с доводите си във връзка с това трето твърдение, възпроизведени в точка 82 от настоящото решение, Dunamenti Erőmű просто излага общи съображения в смисъл, че присъединяването на Унгария към Съюза не е имало никакво отражение върху факта, че сключването на разглежданото СИЕ или придобиването на Dunamenti Erőmű от Electrabel не е осигурило на жалбоподателите никакво предимство, без да обяснява защо Общият съд да е допуснал грешка при прилагането на правото, като е потвърдил наличието на предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, което произтича от това споразумение към датата на присъединяването.

121

Затова следва да се констатира, че доводите на Dunamenti Erőmű по този въпрос се основават на разбирането, че въпросът дали разглежданото СИЕ е съставлявало държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО към датата на сключването на това споразумение и към датата на приватизацията на Dunamenti Erőmű е релевантен и дори определящ за преценката дали посоченото споразумение е съставлявало държавна помощ към датата на присъединяването на Унгария към Съюза. Предвид съображенията, изложени в точки 65 и 66 от настоящото решение, обаче, тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

122

Що се отнася до останалото, следва да се отбележи, че отнасящите се до меродавната дата за преценката за наличието на държавна помощ доводи на Dunamenti Erőmű в подкрепа на третото твърдение във връзка с третото посочено от него основание за обжалване, възпроизведени в точка 83 от настоящото решение, просто повтарят доводите, които вече бяха отхвърлени във връзка с второто посочено основание.

123

При това положение третото твърдение във връзка с третото посочено основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено и следователно трябва да се приеме, че третото основание не е налице.

124

Dunamenti Erőmű поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и не е изпълнил задължението си да упражни съдебен контрол, когато, без да установи наличието на структурен риск, е приел, че задължението на MVM за минимално изкупуване предполага наличието на предимство.

125

В точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд признал, че Dunamenti Erőmű е посочило факти, годни да докажат, че изобщо не се е налагало на MVM да купува всяка година от първото дружество по-голямо количество електроенергия от това, което MVM би решило да закупи и без да е налице разглежданото СИЕ. Въпреки това потвърждение Общият съд, подобно на Комисията, просто заявил, че макар през някои години MVM да е изкупувало електроенергия в очевидно по-голямо количество, отколкото предполага задължителното равнище на минимално изкупуване, това не означава, че то не е понасяло присъщия на това задължение риск.

126

Според Dunamenti Erőmű, като се е основал единствено на потенциалното наличие на такъв структурен риск и не е установил, че такъв риск наистина съществува, Общият съд не е изпълнил задължението си да упражни съдебен контрол. При правилна оценка на този риск Общият съд щял да заключи, че не е налице предимство, доколкото вече приел, че никога не се е налагало на MVM да купува всяка година от Dunamenti Erőmű по-голямо количество електроенергия от това, което би решило да закупи и без да е налице разглежданото СИЕ, и че поради това MVM свободно е определяло какво количество електроенергия да закупи. Dunamenti Erőmű добавя, че ако плащаната цена не е била пазарна, MVM е щяло да избере друг производител на негово място, поне за количествата електроенергия над равнището на минимално изкупуване, доколкото, както признавала Комисията в спорното решение, имало наличен заместващ производствен капацитет, както и възможности за допълнителен внос.

127

Комисията смята, че твърдението за наличие на четвъртото основание за обжалване е недопустимо, тъй като Dunamenti Erőmű не е посочило частта от обжалваното съдебно решение, в която правото било приложено неправилно. Това дружество наистина посочвало между другото точка 112 от решението, но не изяснявало защо тя да е неправилна (вж. в този смисъл решения Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 34 и Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, EU:C:2002:1, т. 68 и 69).

128

При условията на евентуалност, ако Съдът все пак приеме, че на това основание се оспорва именно точка 112 от обжалваното съдебно решение, Комисията твърди, че въпросното основание е негодно.

129

При условията на евентуалност спрямо предходното Комисията поддържа, че твърдението за наличие на четвъртото основание за обжалване при всички случаи е неоснователно.

130

В началото следва да се отхвърли доводът на Комисията за недопустимост на твърдението за наличие на четвъртото основание за обжалване, защото не било посочено достатъчно ясно в коя част от обжалваното съдебно решение правото е приложено неправилно. Всъщност в доводите си по този въпрос Dunamenti Erőmű изрично посочва точка 112 от обжалваното съдебно решение.

131

Освен това, за частта от доводите на Dunamenti Erőmű, в която се сочи допусната от Общия съд грешка при прилагането на правото поради това, че не е установил наличието на структурен риск при преценката за наличието на предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, не може да се изисква от това дружество да посочва конкретни части от обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 423).

132

Въпреки това четвъртото посочено основание за обжалване наистина е негодно. Всъщност, дори да се допусне, че задължението на MVM за минимално изкупуване не означава, че е налице предимство, Dunamenti Erőmű не възразява в частност срещу констатацията в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че пред Общия съд не се оспорва обстоятелството, че включването на гаранциите за покриване на капиталовите разходи представлява предимство от гледна точка на практиката на конкурентните пазари.

133

Оттук следва, че дори да се допусне за установено, обстоятелството, че задължението на MVM за минимално изкупуване не означава наличие на предимство, при всички случаи не би могло само по себе си да е достатъчно, за да се докаже липса на предимство, което да произтича от разглежданото СИЕ.

134

При това положение не може да се приеме, че Общият съд не е изпълнил задължението си да упражни съдебен контрол, като не е установил наличието на структурен риск за целите на преценката дали е налице предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

135

Следователно четвъртото основание за обжалване не е налице.

136

Dunamenti Erőmű поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е потвърдил използвания от Комисията метод за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ, и че не се е съобразил с изискваното равнище на съдебен контрол в това отношение.

137

Комисията изискала от Унгария да даде оценка за размера на подлежащата на възстановяване помощ, като изчисли разликата между реално получените приходи при действието на СИЕ (наричана по-нататък „реалната ситуация“) и приходите, които са щели да бъдат генерирани, ако нямаше споразумение от такъв вид (наричана по-нататък „алтернативната ситуация“). Трябвало обаче да се вземат предвид и разходите, тъй като, ако се вземат предвид само приходите, нямало възможност да се направи точна оценка на предимството, което, както се твърди, произтичало от СИЕ. В резултат от защитавания от Комисията подход получените в реалната ситуация допълнителни приходи на Dunamenti Erőmű за покриване на разходите за горива се оказвали квалифицирани като предимство.

138

Dunamenti Erőmű поддържа, че е необходимо да се вземат предвид разходите му за горива, като се има предвид, че те формират почти 100 % от променливите производствени разходи. Затова трябвало да се съобразят не всички разходи, а само свързаните с покупката на газ. По настоящото дело, ако се вземат предвид разходите за горива, щяло да е съмнително дори наличието на помощ. Всъщност наетите от Унгария икономически експерти изчислили отрицателна стойност от около 100 милиона евро на база печалба и положителна стойност от около 482 милиона евро на база само приходи.

139

Не било вярно също така, че методът на база печалба е основан на спекулативни хипотези за поведението на Dunamenti Erőmű, тъй като допълнителното потребление на газ било резултат не от избор на самото дружество, а от факта, че е имало свръхпроизводство на електроенергия.

140

Dunamenti Erőmű отбелязва, че в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд е признал, че методът на база печалба е по-подходящ. Въпреки това, видно от точки 184 и 189 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приел, че Комисията не допуснала грешка при прилагането на правото, когато възприела подход на база приходи, понеже подходът на база печалба изглеждал по-сложен за прилагане. Обстоятелството, че даден метод за оценка на алтернативната ситуация е твърде сложен за прилагане, обаче очевидно не било релевантно за оценката на размера на подлежащата на възстановяване помощ. В точка 186 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовавал на решение Budapesti Erőmű/Комисия (T‑80/06 и T‑182/09, EU:T:2012:65), за да потвърди този подход. По онова дело обаче съответните обеми според оценката за алтернативната и за реалната ситуация били съвсем сходни.

141

Според Dunamenti Erőmű Комисията не може да черпи доводи от съображенията в точка 188 от обжалваното съдебно решение, че предимството трябва „да се преценява с оглед на поведението на публичното предприятие, което предоставя това предимство […], а не с оглед на поведението на получателя на предимството“, тъй като това твърдение, лишено от всякакво правно основание, било в противоречие с практиката на Съда. Всъщност в точка 2 от диспозитива на решение Ferring (C‑53/00, EU:C:2001:627) Съдът ясно формулирал принципа, че ако съответната мярка за държавна помощ носи както допълнителни ползи, така и допълнителни разходи, разликата между двете суми би могла да се окачестви като предимство, съставляващо държавна помощ.

142

Накрая, тъй като в точки 184 и 189 от обжалваното съдебно решение отхвърлил метода на база печалба, главно поради неговата сложност, Общият съд не упражнил пълен съдебен контрол върху решението на Комисията, въпреки че това е негово задължение, когато в производствата по жалби за отмяна извършва сложни преценки от икономическо естество, както постановил Съдът в решение CB/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:2204).

143

Комисията смята, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, когато е потвърдил използвания в спорното решение метод за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ. Освен това твърдението, че в това отношение Общият съд не е извършил пълна проверка на спорното решение, било неоснователно.

144

Най-напред следва да се отхвърли доводът, че Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точка 188 от обжалваното съдебно решение приел, че съобразно принципа за частния оператор в условията на пазарна икономика наличието на икономическо предимство трябва да се преценява с оглед на поведението на публичното предприятие, предоставило съответното предимство, а не с оглед на поведението на получателя. Всъщност в постоянната съдебна практика се приема, че за целите на прилагането на критерия за частния инвеститор следва да се проверява дали самото предимство, предоставено на предприятието получател чрез държавни ресурси, би било предоставено от частен инвеститор при нормалните пазарни условия (вж. в този смисъл решение Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 78 и 79).

145

Що се отнася по-конкретно до избора на метод за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ, противно на поддържаното от Dunamenti Erőmű, в решение Ferring (C‑53/00, EU:C:2001:627) Съдът не е формулирал някакъв общ принцип в полза на метода за изчисляване на база печалба. Наистина в това решение Съдът констатира, че съответната мярка представлява държавна помощ, тъй като предоставеното предимство надхвърля допълнителните разходи, които са понесли получателите, но същевременно приема, че само допълнителните разходи, произтичащи от изпълнението на задълженията за обществена услуга, които получателите носят съгласно националното законодателство, трябва да се вземат предвид при преценката за наличието на предимство по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 87, параграф 1 ЕО). Dunamenti Erőmű обаче не твърди да е носило подобни задължения.

146

По-нататък, макар че в точка 185 от обжалваното съдебно решение признава, че отчитането на цената на горивата би могло да доведе до това „размерът на подлежащата на връщане помощ да е доста по-нисък от този, който се получава при прилагането на [възприетия в спорното решение метод]“, в тази точка Общият съд изобщо не е постановил, противно на поддържаното от Dunamenti Erőmű, че методът за изчисляване на база печалба е по-подходящ от метода на база приходи.

147

Напротив, при общ прочит на точки 184—192 от обжалваното съдебно решение се установява, че Общият съд е приел, че при метода, възприет от Комисията в спорното решение, има по-голяма вероятност получателят да бъде лишен от предимството, което е ползвал на пазара в сравнение с конкурентите си, отколкото при метода на база печалба, което е в съответствие със съдебната практика, изложена в точка 110 от настоящото решение и припомнена от Общия съд в точка 187 от обжалваното съдебно решение.

148

По-конкретно, в точка 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Комисията правилно се е основала на допускането, че предимствата, произтичащи от СИЕ, са доста по-големи от евентуалната положителна разлика между цените съгласно СИЕ и цените, които е можело да бъдат постигнати на пазара без сключване на тези СИЕ, а констатацията му не е оспорена в настоящото производство по обжалване. След това, също в точка 184 от решението си, Общият съд отбелязва, че Комисията е решила да ограничи разпореждането за възстановяване на помощта до евентуалната разлика между приходите на електроцентралите, за които са се прилагали СИЕ, и приходите, които електроцентралите са можели да получат без сключване на СИЕ в периода от 1 май 2004 г. нататък, тъй като не е възможно да се изчисли точно общата стойност на всички условия, свързани с дългосрочните задължения на MVM за изкупуване през този период.

149

При това положение Dunamenti Erőmű няма основание да твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, само защото размерът на помощта, който се получава при прилагането на потвърдения от Общия съд метод за изчисляване, е по-висок от размера, който би се получил при прилагането на метода, който то смята за подходящ.

150

Освен това, както следва от точки 146—148 от настоящото решение, Общият съд отхвърля метода на база печалба не защото е сложен, а защото при метода на база приходи има по-голяма вероятност Dunamenti Erőmű да бъде лишено от предимството, което произтича от разглежданото СИЕ. Тъй като се основават на неправилна интерпретация на обжалваното съдебно решение, доводите на посоченото дружество по този въпрос следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

151

Оттук следва, че не може да се приеме и доводът, че Общият съд не се е съобразил с изискваната степен на съдебен контрол, когато е оставил без внимание предлагания от Dunamenti Erőmű подход поради неговата сложност.

152

Накрая, доколкото Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, когато е отхвърлил базирания на печалбата метод за изчисляване на размера на помощта, подлежаща на възстановяване в случая, доводите за грешка на Общия съд при преценката какъв вид анализ би бил необходим за прилагането на този метод са ирелевантни.

153

Ето защо и петото посочено основание за обжалване не е налице.

154

По всички изложени съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена.

155

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, той се произнася по съдебните разноски.

156

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Dunamenti Erőmű губи делото, а Комисията е направила искане само то да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, следва Dunamenti Erőmű да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

157

Тъй като жалбата от страна на Electrabel е недопустима, то следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: