—

за Hotel Sava Rogaška, gostinstvo, turizem in storitve, d.o.o., от I. Dobravc Tatalovič и M. Kač, odvetnika,

—

за словенското правителство, от A. Vran и N. Pintar Gosenca, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek и S. Šindelková, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от I. Chalkias, E. Leftheriotou и A.‑E. Vasilopoulou, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от S. Grünheid, E. Manhaeve и M. Žebre, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (ОВ L 164, стр. 45).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Hotel Sava Rogaška, gostinstvo, turizem in storitve, d.o.o. (наричано по-нататък „HSR“) и Република Словения, представлявана от Министерството на земеделието и околната среда (наричано по-нататък „министерството“) относно отказа на последното да признае търговското описание, което HSR иска да използва за натурална минерална вода.

3

Съображения 5, 7 и 9 от Директива 2009/54 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Настоящата директива се отнася до водите, извлечени от земята на държава членка и признати от отговорния орган на тази държава членка за натурални минерални води, които съответстват на разпоредбите на приложение I, раздел I“.

5

Член 4 от същата директива изброява обработките, на които натурална минерална вода може да бъде обект в състоянието си при източника. В това отношение параграф 1, букви a)—в) предвижда, че разрешените обработки могат да се прилагат само „доколкото […] не променя[т] състава на водата по отношение на основните съставки, които придават свойствата ѝ“.

6

Съгласно член 6 от Директива 2009/54 всички контейнери, използвани за бутилиране на натурална минерална вода, трябва да бъдат снабдени с приспособление за затваряне, проектирано така, че да се предотвратява всякаква възможност за фалшификация или замърсяване.

7

Член 7, параграф 2 от посочената директива гласи:

„Етикетите на натуралните минерални води трябва да съдържат […] следната задължителна информация:

[…]“.

8

Член 8 от споменатата директива уточнява:

„1.   Наименованието на местност, населено място или място може да се включи в текста на търговското описание, при условие че се отнася до натурална минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието и че то не е подвеждащо по отношение на мястото на експлоатация на извора.

2.   Забранява се предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание.

3.   Когато етикетите или надписите върху контейнерите, в които натуралните минерални води се предлагат за продажба, включват търговско описание, различно от наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, това място на експлоатация или наименованието на извора се посочват с букви, чиито височина и широчина са поне едно и половина пъти по-големи от най-големите букви, използвани за търговското описание.

Първата алинея се прилага mutatis mutandis и със същото значение по отношение на важността, придавана на наименованието на извора или на мястото на неговата експлоатация, по отношение на търговското описание, използвано за реклама под каквато и да е форма, на натурални минерални води“.

9

Член 12, букви a) и б) от Директива 2009/54 уточнява, че Европейската комисия приема съответно границите за концентрация на съставките в натуралните минерални води и всички необходими разпоредби за означаване върху етикетите на високото съдържание на някои съставки.

10

Приложение I, раздел I към посочената директива, озаглавен „Определение“, съдържа следните точки:

11

Раздел II от посоченото приложение, озаглавен „Изисквания и критерии за прилагане на определението“, изброява изискванията за геологичните, хидрологичните, физичните, химичните, физико-химичните, микробиологичните, клиничните и фармакологичните анализи, които съгласно раздел I, точка 2, буква б) от споменатото приложение трябва да бъдат извършени за целите на определяне на характеристиките на натуралната минерална вода по точка 1 от посочения раздел I.

12

Приложение II към Директива 2009/54, озаглавено „Условия за експлоатация и предлагане на пазара на натурална минерална вода“, уточнява в точка 2, че „[о]борудването за експлоатация на [натурална минерална вода] трябва да бъде инсталирано по такъв начин, че […] да се запазят свойствата, съответстващи на тези, които ѝ се приписват и които водата притежава при източника“.

13

Член 1 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193) гласи:

„Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която:

и поради това допринася за:

14

Член 2 от посочената директива гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

15

Директива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води (ОВ L 229, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 5, стр. 117), изменена и вече заменена с Директива 2009/54, е транспонирана в словенското право по-специално с Правилника за натуралните минерални, изворните и трапезните води (Pravilnik o naravni mineralni vodi, izvirski vodi in namizni vodi, Uradni list RS, št. 50/04, 75/05, 45/08; наричан по-нататък „Правилникът“).

16

Член 4, параграф 1 от Правилника предвижда, че минерална е водата, която освен на някои микробиологични показатели отговаря по-специално на изискванията за произход от подземен воден хоризонт или находище, защитено от всякакво замърсяване, и се добива от извор с една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността. Съгласно член 12, параграф 4 от Правилника натуралната минерална вода от един и същ извор може да се предлага на пазара само с едно и също търговско описание.

17

Видно от преписката по делото, на 18 юли 2011 г. HSR представя пред министерството заявление за признаване в Словения на търговското описание „ROI Roitschocrene“ за натуралната минерална вода, добивана от излаза „RgS‑2/88“.

18

С решение от 26 февруари 2012 г. министерството отхвърля заявлението с мотива, че по силата на член 12, параграф 4 от Правилника и на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 натурална минерална вода от един и същ извор може да се предлага на пазара само под едно търговско описание и че такъв тип вода, добивана от същия водоносен хоризонт като въпросната вода, но от друг излаз с наименование „V‑3/66‑70“, вече е призната като натурална минерална вода с търговско описание „Donat Mg“ по силата на решение от 3 юли 2001 г. и се предлага на пазара като такава.

19

HSR подава жалба за отмяна на решението от 26 февруари 2012 г. пред Upravno sodišče Republike Slovenije (Административен съд, Република Словения), като поддържа, от една страна, че от излаза RgS‑2/88 не се добива същата вода като тази от V‑3/66‑70, и от друга страна, че следва да се прави разграничение между понятията „извор“ и „водоносен хоризонт“. След като жалбата му е отхвърлена, HSR подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, като по-специално изтъква, че Upravno sodišče Republike Slovenije неправилно тълкува понятието „извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54.

20

След като напомня, че е обвързан от обстоятелствата, установени в първоинстанционното производство, Vrhovno sodišče (Върховният съд) посочва, че видно от тях, най-напред, излазите V‑3/66‑70 и RgS‑2/88 имат общ подземен воден хоризонт или находище, като във връзка с това уточнява, че понятието „общ подземен воден хоризонт или находище“ е по-широко и означава „вода от един и същ водоносен хоризонт“. По-нататък, той отбелязва, че с решение от 3 юли 2001 г. министерството признава водата, добивана от излази RgS‑2/88 и V‑3/66‑70, като натурална минерална вода с търговско описание „Donat Mg“, въпреки че дружеството, в полза на което е прието това решение, а именно Droga Kolinska d.d. няма концесия за експлоатацията на водата, добивана от излаза RgS‑2/88, която концесия е предоставена на HSR по силата на последващо решение от 14 февруари 2008 г., и че следователно Droga Kolinska d.d. не може да предлага на пазара вода с търговско описание „Donat Mg“. Накрая, той посочва, че натуралната минерална вода Donat Mg е вписана в регистъра на признатите в Словения натурални минерални води и в Списъка на натуралните минерални води, признати от държавите членки (ОВ C 95, 2013 г., стр. 38), като посоченият извор е Donat.

21

Запитващата юрисдикция констатира липсата на практика на Съда в тази област и иска той да установи как следва да се тълкува изразът „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащ се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54. Тя отбелязва, че в посочената директива няколкократно се използва терминът „извор“, но че в нея не се съдържа негово определение. Предвид различията в текстовете на отделните езици, съдържащото се в приложение I, раздел I, точка 1 към споменатата директива определение за натурална минерална вода можело да се тълкува по различни начини. В случай че надделявала целта потребителят да се предпази от въвеждане в заблуждение, понятието „един и същ извор“ трябвало да се разбира като „един и същ излаз“, тъй като според запитващата юрисдикция единствено водата, добивана от един и същ излаз, може да има еднакъв химичен и микробиологичен състав. Можело обаче да се възприеме разширено тълкуване, съгласно което понятието обхваща водата, добивана от няколко точки на излизане на повърхността, но от общ водоносен хоризонт по смисъла на член 2, точка 11) от Директива 2000/60, и дори водата от същия подземен воден обект по смисъла на точка 12) от споменатата разпоредба.

22

При тези обстоятелства Vrhovno sodišče решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как трябва да се тълкува понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54.

24

Посочената разпоредба предвижда, че се „[з]абранява […] предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание“. Приложение I, раздел I, точка 1, първа алинея от посочената директива определя „натуралната минерална вода“ като „здравословна вода от микробиологична гледна точка […], която произхожда от подземен воден хоризонт или находище, и се появява на повърхността от извор, експлоатиран от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността“, но в нито една разпоредба от споменатата директива не се уточнява изрично какво следва да се разбира под термина „извор“ или под израза „от един и същ извор“.

25

Съгласно постоянната съдебна практика определянето на значението и на обхвата на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение, следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (решения EasyCar, C‑336/03, EU:C:2005:150, т. 21 и цитираната съдебна практика, както и Partena, C‑137/11, EU:C:2012:593, т. 56).

26

Тълкуването на разпоредба от правото на Съюза предполага освен това сравняване на текстовете ѝ на различните езици (решения Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 18 и Испания/Съвет, C‑36/98, EU:C:2001:64, т. 47 и цитираната съдебна практика). В случай на несъответствия между текстовете на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които тя е част (решения Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, т. 14 и Brey, C‑140/12, EU:C:2013:565, т. 74 и цитираната съдебна практика).

27

В случая нито обичайното значение на термина „извор“, който може да се разбира както като излаз на водата, така и по-общо като неин произход, нито сравнението на текстовете на различните езици на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 или на определението на натурална минерална вода, съдържащо се в приложение I към същата, позволява да се разсеят съмненията на запитващата юрисдикция по отношение на тълкуването, което следва да се даде на понятието „извор“ и на обхвата на израза „от един и същ извор“ по смисъла на споменатия член 8, параграф 2. В частност, както по същество посочва генералният адвокат в точки 33 и 34 от заключението си, сравнението на текстовете на различните езици на това определение не позволява да се установи дали понятието се отнася към подземния произход на разглежданата вода или пък към мястото, през което или от което тя извира на повърхността.

28

Поради това за целите на исканото тълкуване следва да се разгледа контекстът, в който се вписва член 8, параграф 2 от Директива 2009/54, както и като цяло общата структура и целта на тази директива.

29

В това отношение, макар и само по себе си определението за натурална минерална вода, установено в раздел I, точка 1, първа алинея от приложение I към Директива 2009/54, да не позволява да се изясни обхватът на понятието „извор“, нито значението на израза „от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от същата директива, то от текста му все пак може да се изведе, че понятието „извор“ не следва да се отъждествява с понятието „подземен воден хоризонт или находище“, тъй като двете понятия са ясно разграничени. С оглед на това и предвид посочения текст може да се приеме, че натурална минерална вода е „от един и същ извор“, ако произхожда от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище.

30

От текста на определението също следва, че понятието „извор“ не може да се отъждестви и с понятието „излаз“, както предлага HSR, тъй като в този текст ясно се посочва, че изворът може да се експлоатира „от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността“. От текста обаче следва, че за установяването дали дадена натурална минерална вода е „от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54, не е от значение дали тя се експлоатира от един или повече излаза.

31

При все това, както посочва генералният адвокат в точка 48 от заключението си, фактът, че произхожда от един и същ подземен воден хоризонт или находище, е необходимо, но не и достатъчно условие, за да може да се приеме, че дадена натурална минерална вода е от един и същ извор по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54. Всъщност е важно да се отбележи, че определението за натурална минерална вода, припомнено в точка 24 от настоящото решение, се допълва от втората алинея, където се уточнява, че „[н]атуралната минерална вода може ясно да бъде разграничена от обикновена питейна вода […] по нейната същност, която се характеризира с минералното ѝ съдържание, микроелементи или други съставки и при необходимост, чрез някои ефекти[, както и] по първоначалната ѝ чистота, като двете характеристики са напълно запазени поради подземния произход на такава вода […]“. Поради това, след като определянето на натуралните минерални води се извършва с оглед и на състава им, следва да се констатира, че в това отношение характеристиките им играят решаваща роля.

32

Впрочем следва да се напомни, че член 8 от Директива 2009/54 не установява само забраната в параграф 2 за предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание, а предвижда също в параграф 1, че наименованието на местност, населено място или място може да се включи в текста на търговското описание, при условие че се отнася до натурална минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието и че то не е подвеждащо по отношение на мястото на експлоатация на извора. Споменатият член урежда освен това в параграф 3 етикетирането и рекламата на натуралните минерални води, когато включват търговско описание, различно от наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, като налага това място на експлоатация или наименованието на извора да се посочва „с букви, чиито височина и широчина са поне едно и половина пъти по-големи от най-големите букви, използвани за търговското описание“.

33

В този смисъл целта на член 8 от Директива 2009/54 като цяло е да гарантира, че всеки път наименованието на извора на дадена натурална минерална вода или обозначението на мястото на неговата експлоатация позволява на потребителя при закупуването ѝ да идентифицира недвусмислено нейния произход и благодарение на него да я различи от всички други натурални минерални води. Всъщност по силата на посочения член търговското описание или възпроизвежда наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, като в такъв случай само по себе си то може да се използва за идентифицирането на разглежданата вода, или е различно от тях и те трябва да се посочат на етикета и в рекламата с по-големи букви от тези на търговското описание. Следователно споменатият член предоставя решаваща роля за идентифицирането на натурална минерална вода на наименованието на извора ѝ или евентуално на мястото на експлоатацията ѝ.

34

Значението на ролята на наименованието на извора и на неговото място на експлоатация при идентифициране на натуралната минерална вода е видно и от член 7, параграф 2, буква б) от Директива 2009/54, който предвижда, че етикетите на натуралните минерални води задължително трябва да съдържат информация за мястото, където изворът се експлоатира, и наименованието на извора.

35

След като обаче наименованието на извора на натурална минерална вода играе решаваща роля при идентифицирането ѝ от потребителите и това ѝ идентифициране се извършва, както беше констатирано в точка 31 от настоящото решение, основно с оглед на характеристиките ѝ, то по същество именно те определят дали тя е от един и същ извор. Следователно понятието за натурална минерална вода „от един и същ извор“ по същество трябва да се разбира като отнасящо се до натурална минерална вода, която не само произхожда от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище, но която има и едни и същи характеристики.

36

Това тълкуване се потвърждава, от една страна, от общата структура на Директива 2009/54. Всъщност при цялостния прочит на посочената директива се установява решаващата роля за прилагането ѝ на характеристиките на натуралните минерални води.

37

В това отношение могат в частност да се посочат член 4 от Директива 2009/54, който очертава обработката, на която може да бъде обект натурална минерална вода в състоянието си при източника, и допуска обработките по параграф 1, букви a)—в) само „доколкото [тези] обработк[и] не променя[т] състава на водата по отношение на основните съставки, които придават свойствата ѝ“, както и член 6 от споменатата директива, който, като налага всички контейнери, използвани за бутилиране, да бъдат снабдени с приспособление за затваряне, проектирано така, че да се предотвратява всякаква възможност за фалшификация или замърсяване на натуралната минерална вода, гарантира запазването на качествените и санитарни характеристики на натуралната минерална вода по цялата верига на производство и предлагане на пазара.

38

Могат също да се посочат член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2009/54, който предвижда, че етикетите на натуралните минерални води трябва задължително да съдържат „информация за аналитичния състав, като се изброяват характеризиращите го съставки“, член 12, букви a) и б) от тази директива, съгласно който Комисията приема границите за концентрация на съставките в натуралните минерални води и всички необходими разпоредби за означаване върху етикетите на високото съдържание на някои съставки, или също приложение II към споменатата директива, в точка 2 от което се уточнява, че оборудването за експлоатация на натурална минерална вода трябва да бъде инсталирано по такъв начин, че по-специално „се запазят свойствата, съответстващи на тези, които ѝ се приписват и които водата притежава при източника“.

39

Тълкуването, изложено в точка 35 от настоящото решение, от друга страна, е единственото, което гарантира постигането на целите на Директива 2009/54.

40

В това отношение в съображение 5 от Директива 2009/54 се посочва, че основните цели на всяка правна регламентация, отнасяща се до натуралните минерални води, следва да бъдат защитата на здравето на потребителите, предпазване на потребителите от въвеждане в заблуждение и гарантиране на честна търговия. В същия смисъл съображение 7 от тази директива предвижда, че следва да се гарантира, че натуралните минерални води запазват на етапа на предлагане на пазара онези характеристики, които са им позволили да бъдат признати за такива, а съображение 9 от същата уточнява, че за да се гарантира информираността на потребителите, включването на информация за аналитичния състав на натуралната минерална вода следва да е задължително.

41

Тъй като обаче, видно от съображенията, изложени в точки 29—35 от настоящото решение, търговското описание на дадена натурална минерална вода задължително се свързва с характеристиките ѝ, допускането на възможността натурални минерални води с един и същ произход и с едни и същи характеристики да бъдат продавани под различни търговски описания би подвело потребителите и те не биха могли да направят информиран избор в зависимост от евентуалните им свойства по отношение на защита на здравето.

42

Освен това в приложение I към Директива 2009/54 са посочени характеристиките, релевантни за идентифициране на дадена натурална минерална вода, а именно минерално съдържание, микроелементи или други съставки, както и гледните точки и критериите, въз основа на които тези характеристики трябва да се оценят, като критериите са изброени в раздел II от посоченото приложение, от който по-специално е видно, че за геологичните и хидрологичните проучвания трябва да се изискат по-специално точното място на каптиране, както и стратиграфията на хидрогеологическия слой, и че физичните, химичните и физико-химичните проучвания, които трябва да се извършат, разкриват по-специално връзката между характера на терена и характера и вида на минералите във водата. В споменатото приложение се уточнява и че „[с]ъставът, температурата и други основни характеристики на натуралната минерална вода трябва да останат постоянни в рамките на естествената флуктуация“.

43

С оглед на това за целите на преценката на споменатите характеристики и следователно за целите на тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 не следва да се прави позоваване на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащи се в Директива 2000/60. Всъщност от член 1 от последната директива и от практиката на Съда (в този смисъл вж. решения Комисия/Люксембург, C‑32/05, EU:C:2006:749, т. 41 и Комисия/Германия, C‑525/12, EU:C:2014:2202, т. 50) следва, че с Директиви 2000/60 и 2009/54 се преследват различни цели. В действителност, докато с първата се преследват цели, свързани най-вече с околната среда, то втората е насочена към защита на здравето на потребителите и предпазването им от въвеждане в заблуждение, както и към гарантиране на честна търговия. Ето защо разпоредбите на Директива 2000/60 не могат да се считат за релевантни за исканото в случая тълкуване (вж. по аналогия решение Møller, C‑585/10, EU:C:2011:847, т. 37).

44

Поради това установяването дали дадена натурална минерална вода е „от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 трябва да се извърши единствено с оглед на разпоредбите на същата директива.

45

От всички изложени съображения е видно, че предвид определението за натурална минерална вода в приложение I към Директива 2009/54, общата структура на тази директива, както и преследваната от нея цел на поставените въпроси следва да се отговори, че понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от посочената директива, трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище, ако на всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в приложение I към споменатата директива, и тези характеристики остават постоянни в рамките на естествената флуктуация.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище, ако на всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в приложение I към споменатата директива, и тези характеристики остават постоянни в рамките на естествената флуктуация.