1. 

В своето решение Roda Golf & Beach Resort ( 2 ) Съдът е постановил, че „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки ( 3 ) е понятие на правото на Съюза ( 4 ). Съдът приема освен това, че изготвеният от нотариус документ представлява „като такъв“ извънсъдебен документ ( 5 ).

2. 

С настоящото преюдициално запитване се поставя въпросът дали понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 ( 6 ), който заменя Регламент № 1348/2000, може да обхване и частният документ и съответно се приканва Съдът да даде определение на това понятие.

3. 

Запитването е отправено във връзка с ревизионна жалба, подадена пред Juzgado de Primera Instancia no 7 de Las Palmas de Gran Canaria (Първоинстанционен съд № 7 на Лас Палмас де Гран Канария, Испания) от Tecom Mican SL ( 7 ) срещу отказа от страна на съдебния секретар (secretario judicial) на този съд да връчи на MAN Diesel & Turbo SE ( 8 ) писмена покана, с мотива че чисто частен документ не може да се счита за извънсъдебен документ.

4. 

В настоящото заключение ще поддържам становището, на първо място, че понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007 обхваща документа, изготвен или заверен от публичен орган, длъжностно лице или всяко компетентно за целта лице съгласно законодателството на държавата членка по местоиздаване, както и всеки документ, чието предаване на адресата му е необходимо за упражняването, доказването или защитата на дадено право.

5. 

На следващо място ще посоча, че не е необходимо да се проверява поотделно, въз основа на преценката на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, дали предаването на документа, отговарящ на някой от тези два критерия, има трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

6. 

На последно място, ще изложа становището, че извънсъдебен документ, който вече е бил връчен на адресата му, може да се връчи повторно в съответствие с правилата, предвидени в Регламент № 1393/2007, дори ако първото връчване вече е извършено съгласно този регламент.

7.

Член 17 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ( 9 ) гласи:

„Извънсъдебни актове, издадени от органи и компетентни длъжностни лица на една договаряща държава, могат да бъдат изпратени за връчване в друга договаряща държава в съответствие с начините и при условията, предвидени в тази конвенция“.

8.

С акт от 26 май 1997 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз Конвенцията за връчване в държавите — членки на Европейския съюз, на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела ( 10 ). Член 16 от Конвенцията от 1997 г. гласи:

„Извънсъдебни документи могат да се предават за връчване в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция“.

9.

Макар Конвенцията от 1997 г. изобщо да не влиза в сила, поради това че не е ратифицирана от държавите членки преди влизането в сила на Договора от Амстердам, тя до голяма степен е в основата на Регламент № 1348/2000.

10.

Регламент № 1348/2000 възпроизвежда в член 16 текста на Конвенцията от 1997 г., както следва:

„Извънсъдебни документи могат да бъдат предадени за връчване в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент“.

11.

Член 17, буква б) от този регламент предвижда изготвянето на справочник с наименованията на документите, които могат да се връчват в съответствие с посочения регламент.

12.

Въпросният регламент е заменен с Регламент № 1393/2007.

13.

Съображения 2 и 6 от Регламент № 1393/2007 гласят:

[…]

14.

Що се отнася до местните органи, определени от държавите членки, член 2 от този регламент гласи:

„1.   Всяка държава членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, […], които са компетентни да изпращат съдебни и извънсъдебни документи за връчване в друга държава членка[ ( 11 )].

2.   Всяка държава членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, […], които са компетентни да получават съдебни и извънсъдебни документи от друга държава членка[ ( 12 )].

[…]“.

15.

Съгласно член 23, параграф 1 от посочения регламент Кралство Испания определя за предаващ орган съдебния секретар.

16.

„Други[те] начини за предаване и връчване на съдебни документи“ са предвидени в членове 12—15 от Регламент № 1393/2007.

17.

Съгласно член 16 от този регламент:

„Извънсъдебни документи могат да бъдат предадени за връчване в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент“.

18.

В посочения регламент не е предвидено изготвянето на справочник с наименованията на документите, които могат да се връчват.

19.

Съгласно член 20, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 последният има предимство пред разпоредбите, съдържащи се по-специално в Хагската конвенция.

20.

През ноември 2009 г. Tecom, със седалище в Испания, и MAN Diesel, чието седалище се намира в Германия, подписват договор за търговско представителство, който през 2012 г. е прекратен от MAN Diesel.

21.

След прекратяването на договора Tecom изготвя писмена покана, с която иска по-специално да му бъде заплатено обезщетение за клиентелата, както и неплатени комисиони. В документа се отбелязва, че ако поканата остане без последствия, може да се стигне до съдебно производство, а също и че нотариална покана с подобно съдържание вече е изпратена на изпълнителния директор на MAN Diesel.

22.

На 19 ноември 2013 г. Tecom иска от съдебния секретар на Juzgado de Primera Instancia no 7 de Las Palmas de Gran Canaria да връчи тази писмена покана в седалището на MAN Diesel чрез Amtsgericht Augsburg (Районен съд, Аугсбург, Германия) на основание Регламент № 1393/2007.

23.

Съдебният секретар отказва да изпрати документа, с мотива че няма висящо съдебно производство, в рамките на което да се направи искането за съдебно съдействие.

24.

Tecom подава до съдебния секретар молба за оттегляне на този отказ, изтъквайки, че съгласно решение Roda Golf & Beach Resort ( 13 ) член 16 от Регламент № 1393/2007 не изисква наличието на висящо съдебно производство, за да се извърши връчването на извънсъдебни документи.

25.

С определение от 20 декември 2013 г. съдебният секретар отхвърля подадената молба и потвърждава оспорваното решение, като счита, че макар да няма изготвен от Кралство Испания справочник за видовете документи по член 16 от Регламент № 1393/2007, не може да се приеме, че всеки частен документ може да бъде връчен в съответствие с разпоредбите на този регламент. Съдебният секретар смята по-специално, че „само извънсъдебните документи, които имат посочените характеристики и са официални, попадат в материалното приложно поле на [посочения] регламент; тоест документи, които поради тяхното естество или формален характер пораждат определени правни последици“. Всяко тълкуване в друг смисъл според него би било в разрез с понятието „извънсъдебен документ“ по член 16 от Регламент № 1393/2007 и би могло да превърне националните съдилища в „куриерски служби“ по израза на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer в неговото заключение по дело Roda Golf & Beach Resort (C‑14/08, EU:C:2009:134).

26.

На 2 януари 2014 г. Tecom подава ревизионна жалба срещу това определение, като твърди, че чисто частен документ може да се квалифицира като „извънсъдебен документ“, който може да бъде връчен в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1393/2007.

27.

Запитващата юрисдикция припомня, че съгласно решение Roda Golf & Beach Resort ( 14 ) понятието за извънсъдебен документ е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Тя обаче счита, че не може да тълкува самостоятелно понятие на правото на Съюза, доколкото няма никакви данни, позволяващи да се определи какви характеристики трябва да съдържа даден документ, за да се счита за „извънсъдебен документ“.

28.

Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали съществуват ограничения за прилагането на Регламент № 1393/2007, от една страна, от гледна точка на съчетаването на нотариалното и съдебното връчване на покана, а от друга страна, във връзка с поставянето на условие за прилагането на Регламента, основаващо се на трансграничното значение на сътрудничеството и правилното функциониране на вътрешния пазар, когато извънсъдебният документ цели ефективното прилагане на субективни права, признати от националното законодателство или правото на Съюза.

29.

С оглед на тези съображения Juzgado de Primera Instancia no 7 de Las Palmas de Gran Canaria формулира следните преюдициални въпроси:

30.

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали чисто частен документ, който не е бил издаден или заверен от публичен орган или длъжностно лице, може да се счита за „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007.

31.

Още от самото начало следва да се отбележи, че за термина „извънсъдебен“ липсва определение в правото на Съюза, макар той да присъства в редица разпоредби на първичното право ( 15 ). Нещо повече, това прилагателно може да има различно значение в зависимост от съществителното, което определя. В този смисъл трябва да се посочи, че понятието „извънсъдебно решение“ се асоциира с решения, които са постановени след прилагане на алтернативни способи за уреждане на спорове, докато понятието „извънсъдебен документ“ предполага по-широко тълкуване, надхвърлящо рамките само на процедурите за разрешаване на спорове. Полисемията на термина „извънсъдебен“ е следователно причината да насоча вниманието си към анализ на понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на Регламент № 1393/2007.

32.

За да се определи съдържанието на това понятие, като начало трябва да се припомни историческият контекст.

33.

Системата за връчване на документи чрез централен орган е въведена с Хагската конвенция, член 17 от която предвижда изпращането по начините и при условията, предвидени в тази конвенция, на „извънсъдебни актове, издадени от органи и компетентни длъжностни лица на една договаряща държава“. Както е видно от прочита на подготвителните трудове, волята на създателите на Конвенцията е била да се изключат чисто частните документи от нейното приложно поле, като участието на официален орган позволява да се извършва подбор или контрол на документите, които трябва да се изпратят ( 16 ).

34.

Тази воля за ограничаване обаче не се потвърждава напълно в практическия наръчник за функционирането на Хагската конвенция за връчването ( 17 ). Наистина в него се посочва, че „извънсъдебните документи се различават от съдебните документи доколкото не са пряко свързани с дадено производство, а от чисто частните документи — тъй като изискват участието на „орган или длъжностно лице“ ( 18 ). Според наръчника освен това „[с]ъществуват много видове извънсъдебни документи. Така по смисъла на член 17 извънсъдебни документи са поканите за доброволно изпълнение, уведомленията за прекратяване на договори за наем или трудови договори, протестите по менителнични или други търговски ефекти, при условие, че са издадени от публичен орган или съдебен изпълнител“ ( 19 ). В наръчника обаче се съдържа известно двусмислие, тъй като по-нататък в него се посочва в по-общ план, че „[и]зтъкването на пречки за сключване на брак, съгласието за осиновяване и признаването на бащинство също спадат към тази категория, доколкото изискват спазването на някои формалности“ ( 20 ). Нещо повече, в наръчника, след като се посочва, че в някои системи частноправните субекти сами връчват някои извънсъдебни документи и съответните правни последици са идентични, се отбелязва, че „макар Конвенцията да възнамерявала да изключи от член 17 документите, издадени от частноправни субекти […], Специалната комисия [е] насърчила централните органи да изпращат извънсъдебните документи, които не са издадени от публичен орган или длъжностно лице, ако тези документи са от такъв вид, който принципно изисква участието на публичен орган в техните страни“ ( 21 ). В наръчника освен това се пояснява, че „[о]пределянето на даден документ като съдебен или извънсъдебен зависи от законодателството на молещата държава (държавата по местоиздаване)“ ( 22 ), тъй като „законодателството на тази държава определя правомощията на нейните публични органи и длъжностни лица за изготвянето на даден документ“ ( 23 ), като същевременно се уточнява, че понятието за съдебни и извънсъдебни документи следва да се тълкува разширително ( 24 ).

35.

Вдъхновена от Хагската конвенция, Конвенцията от 1997 г. се отличава от нея по това, че не ограничава приложното си поле до предаването само на извънсъдебни документи, издадени от публични органи или длъжностни лица. Пояснителният доклад към Конвенцията от 1997 г. ( 25 ) уточнява във връзка с това, че макар да изглежда невъзможно да се даде точно определение на извънсъдебните документи, „[м]оже да се приеме, че се касае за изготвени от длъжностно лице документи като съдържащите нотариално удостоверяване документи или съставените от съдебен изпълнител документи, за документи, съставени от официален орган на държавата членка, или още за документи, чието естество и важност обосновават връчването им на техните получатели чрез официална процедура“ ( 26 ).

36.

Регламент № 1348/2000 възпроизвежда в член 16 текста на член 16 от Конвенцията от 1997 г. В същото време този регламент въвежда нещо ново, като предвижда изготвянето на справочник с наименованията на документите, които могат да се връчват в съответствие с посочения регламент. Този справочник, който се съдържа в приложение II към Решение 2001/781/ЕО на Комисията от 25 септември 2001 година за приемане на наръчник за приемащите агенции и справочник с документите, които подлежат на връчване съгласно Регламент № 1348/2000 ( 27 ), изменено с Решение 2008/541/ЕО на Комисията от 8 април 2008 г. ( 28 ), включва информацията, предадена от държавите членки в съответствие с член 17, буква б) от Регламент № 1348/2000. Прочитът на това приложение разкрива, че държавите членки са придали на тази информация различна форма и съдържание. Някои само най-общо са посочили, че извънсъдебните документи са сред документите, които подлежат на връчване ( 29 ). Други държави членки, напротив, ясно са ограничили понятието за извънсъдебен документ само до документите, издадени от публичен орган или длъжностно лице ( 30 ). Трети са възприели широко определение, което може да обхване частни документи ( 31 ). На последно място, някои държави членки са съставили подробен списък на документите, които според тях могат да бъдат връчвани, без да правят разграничение между съдебните и извънсъдебните документи ( 32 ).

37.

Що се отнася до член 16 от Регламент № 1393/2007, той възпроизвежда дословно текста на член 16 от Регламент № 1348/2000. За разлика от този последен регламент обаче Регламент № 1393/2007 не предвижда изготвянето на справочник.

38.

Този исторически преглед показва две различни разбирания за извънсъдебния документ сред държавите членки. Според едното определящ критерий за идентифициране на този документ е участието на публичен орган или длъжностно лице. Другото, обратно, не взема предвид критерия за автора на документа, а набляга на неговата връзка с упражняването или обезпечаването на дадено право. Тази разнородност на националните правни системи определено обяснява защо с изключение на Хагската конвенция, чиято ограничителна визия впоследствие все пак е била смекчена, международните актове и актовете на Общността относно предаването на документи по граждански и търговски дела се въздържат да дават определение на извънсъдебния документ.

39.

За да се отговори на въпроса дали чисто частен документ може да представлява извънсъдебен документ, е необходимо да се изостави чисто негативното определение на този документ като противовес на съдебния документ и да се уточнят елементите на позитивното определение на подобен документ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007.

40.

В представените пред Съда писмени становища забелязвам разликите в подходите, които споменах по-горе, проследявайки историческото развитие.

41.

От една страна, испанското правителство счита, че частният документ не може да представлява извънсъдебен документ, като тази квалификация трябва да се запази — поне в Испания — за документите, издадени от длъжностните лица, нотариусите и лицата, които водят ипотечните книги. В подкрепа на тази теза то изтъква по-специално, че целта на Регламент № 1393/2007 е да гарантира предаването между частноправни субекти с местоживеене в различни държави членки не на всеки един документ, а само на документите, които се издават в рамките на съдебно производство или които са предназначени да запазят права при евентуално производство, от което правителството заключава, че винаги трябва да се касае за официален документ — в смисъл, че същият трябва да удостоверява самоличността на автора, датата на издаване и съдържанието.

42.

От друга страна, Tecom, германското и унгарското правителство и Европейската комисия залагат на по-широко определение — независимо от автора на документа и следователно включващо някои частни документи. Така германското правителство включва в категорията на извънсъдебните документи частните документи, „доколкото официалното им съобщаване способства за гарантиране, привеждане в действие или защита на искане по граждански или търговски дела“, докато унгарското правителство предлага като „извънсъдебен документ“ да се квалифицира всеки частен документ, който „трябва да бъде изпратен на адресата му чрез процедура за връчване в съответствие с материалноправните и процесуалноправните норми на държавите членки или на Съюза, приложими към определено гражданско или търговско дело“. Що се отнася до Tecom и Комисията, те възприемат съдържащия се в пояснителния доклад към Конвенцията от 1997 г. критерий за естеството и важността на документа.

43.

Въз основа на критериите, изведени от генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer в заключението му по дело Roda Golf & Beach Resort ( 33 ), португалското правителство възприема междинна позиция — до известна степен двусмислена, според която частният документ може да се счита за извънсъдебен, стига „да има участие на публичен орган или приемане на официален документ“.

44.

В самото начало, преди да изразя собственото си разбиране, трябва да припомня, че Съдът вече се е произнесъл по въпроса дали понятието за извънсъдебен документ следва да получи самостоятелно тълкуване. Макар няколко правителства да са изтъквали пред него, че съдържанието на понятието за извънсъдебен документ трябва да се определя според правото на всяка държава членка, в своето решение Roda Golf & Beach Resort ( 34 ) Съдът отбелязва, че това понятие следва да се счита за понятие на правото на Съюза ( 35 ), имайки предвид, от една страна, „волята на държавите членки да закрепят [мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение] в правния ред на Общността и така да утвърдят принципа за тяхното самостоятелно тълкуване ( 36 ), а от друга страна, избраната форма — регламент, която според Съда „показва значението, което общностният законодател отдава на прякото и еднакво прилагане на разпоредбите на Регламент № 1348/2000“ ( 37 ).

45.

Ще припомня, че в същото решение Съдът постановява освен това, че изготвеният от нотариус документ представлява „като такъв“ извънсъдебен документ. Той внася и допълнително уточнение, като отхвърля довода, че широкото разбиране на понятието за извънсъдебен документ щяло да доведе до прекомерни затруднения предвид ресурсите на националните съдилища, подчертавайки, че произтичащите от Регламент № 1348/2000 задължения във връзка с връчването не са непременно в тежест на националните съдилища ( 38 ).

46.

Според мен тези изводи въз основа на Регламент № 1348/2000 напълно важат при действието на Регламент № 1393/2007, още повече че последният е отменил справочника с наименованията на документите, подлежащи на връчване, който може да остави впечатлението, че държавите членки запазват известна свобода на действие при определяне на извънсъдебните документи.

47.

Съдът обаче не посочва критериите, по които следва да се прецени дали един документ притежава характер на „извънсъдебен документ“ съгласно правото на Съюза. В заключението си по дело Roda Golf & Beach Resort ( 39 ) генералният адвокат Ruiz-Jarabo Colomer предлага да се приложат три критерия, които той разглежда като кумулативни, основани, на първо място, на автора на документа, който трябва да е публичен орган, на второ място — на правните последици, породени от документа, които трябва да са „специфични и диференцирани“, и на трето място — на наличието на очевидна, макар и минимална връзка между документа и съда, характеризираща се с факта, че документът „[може] да бъде [използван] в подкрепа на определено искане в евентуално производство“ ( 40 ).

48.

Преди да разгледам по-конкретно критериите, които възнамерявам да възприема, ми се струва необходимо да припомня спорните моменти в повече или по-малко широкото определение на понятието за извънсъдебен документ, тъй като според мен разликите в разбирането на това понятие произтичат отчасти от неточното им възприятие.

49.

Трябва най-напред да се подчертае, че макар „съдебното сътрудничество […] [да] не следва да бъде ограничено само до съдебните производства“ ( 41 ), така или иначе целта за предаване на извънсъдебни документи се явява допълваща, както свидетелства фактът, че един-единствен член от Регламент № 1393/2007 е посветен на тези документи, в сравнение с основната цел — подобряване и ускоряване на предаването на съдебни документи. Обяснението вероятно следва да се търси във факта, че в националните правни системи изпращането на съдебните документи на адресата им се подчинява по принцип на особен формализъм, което може да забави или да усложни процедурата, най-вече когато връчването трябва да се извърши в чужбина и се поставя под въпрос суверенитетът на държавата, в която това трябва да стане. Следователно хармонизирането на националните законодателства представлява ефективен начин за подобряване и ускоряване на трансграничното предаване на тези документи. За сметка на това в националните правни системи връчването на извънсъдебни документи не се подчинява винаги на същите правила като тези за съдебните документи. Щом предаването им е свободно, подчиняването му на механизмите, предвидени в Регламент № 1393/2007, според мен изобщо не е фактор за улесняване и ускоряване. Една друга цел обаче, отнасяща се до сигурността на предаването, която трябва да гарантира защита на интересите, както на молителя, така и на адресата, може да е основание въпросните документи да могат да се предават в съответствие с Регламент № 1393/2007.

50.

На следващо място е уместно да се отбележи, че самостоятелното определение на извънсъдебния документ според мен няма за цел да установи минималния брой сходства между правните традиции на всички държави членки, така че да се запазят като критерии само тези, които точно се припокриват във всяко от националните законодателства. Точно обратното, считам че това определение трябва да има обединяваща цел, доколкото е насочено към това да гарантира, че всеки документ, признат за извънсъдебен в една държава членка, ще може безпрепятствено да бъде предаван в другите държави членки.

51.

В тази връзка се питам дали решението на проблема с определянето на извънсъдебния документ не би следвало да се намери в прилагането на принцип, който може да се изрази като принципа на страната по местоиздаване, налагащ на публичните органи на държавата членка адресат да осигурят предаването на всички документи, признати за извънсъдебни от държавата членка по местоиздаване. По този начин ще се гарантира целта на Регламент № 1393/2007, тъй като всеки документ, квалифициран като „извънсъдебен“ в една държава членка, би могъл свободно и лесно да се движи в целия Съюз. Потвърждаването обаче на самостоятелния характер на понятието за извънсъдебен документ в решение Roda Golf & Beach Resort ( 42 ), явно обрича този способ, чийто недостатък вероятно е, че предоставя на държавите членки твърде голяма свобода на действие.

52.

В крайна сметка трябва да се намери определение, което да e достатъчно широко, за да обхване разнообразието на съществуващите разбирания, и достатъчно точно, за да се избегне правната несигурност.

53.

В самото начало ще се спра на институционалния критерий, свързан с участието на несъдебен публичен орган, оправомощен да изготвя или заверява правните документи. Релевантността на този критерий се дължи на упражняването на контрол от изготвящия или заверяващия публичен орган на съдържанието на документите, които трябва да се изпратят, различен от контрола, който упражняват в рамките на Регламент № 1393/2007 предаващите органи и получаващите органи. Последният контрол всъщност се свежда до проверка дали документът, подлежащ на предаване, действително попада в приложното поле на този регламент и дали наистина са спазени формалните изисквания за предаването, наложени от посочения регламент.

54.

Не считам, че приложното поле на този институционален критерий следва да се стеснява чрез въвеждане на допълнителни кумулативни изисквания, отнасящи се по-специално до специфичните и диференцирани правни последици, които би породил документът поради участието на публичния орган, или до обстоятелството, че документът може да подкрепи определено искане в евентуално производство. Според мен, като е постановил в решение Roda Golf & Beach Resort ( 43 ), че изготвеният от нотариус документ представлява „като такъв“ извънсъдебен документ, Съдът е отхвърлил имплицитно тази теза.

55.

Следва ли обаче да се възприеме друг критерий — не кумулативен, а алтернативен, който би позволил в понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се включат документи, издадени от частноправни субекти, и чието съдържание следователно не е било предварително заверено от публичен орган?

56.

В това отношение, макар да ми се струва невъзможно да се определи кое спада към понятието за извънсъдебен документ по един толкова случаен и неясно определен критерий като този, отнасящ се до „важността“ на документа — белязан със субективност, която може да породи правна несигурност, несъвместима с целта за подобряване и ускоряване на предаването на документите, съм склонен обаче да приема, че целта, свързана с правилното функциониране на вътрешния пазар, е основание за търсенето на обективен критерий, позволяващ понятието за извънсъдебен документ да обхване и някои правни документи, които не са изготвени или заверени от публичен орган.

57.

Не е лесно обаче да се изведе разграничителен принцип, който да обхване разнообразието на правните документи, отговаряйки същевременно на изискванията на принципа на правна сигурност.

58.

Като критерий може да се възприеме евентуално и това дали при връчването на документа следва да се спазват определени формалности. Когато връчването на документа се подчинява на особен формализъм в съответствие с националното законодателство на държавата членка по местоиздаване, то би могло да се извърши в чужбина, като се използват способите на Регламент № 1393/2007. За сметка на това, ако няма ограничения на свободата на избор относно начините на връчване, за предаването в чужбина не би могло да се използват тези способи. Според мен обаче този разграничителен критерий не е удовлетворителен, тъй като той налага да се извършва преценка на всеки отделен документ, основана на законодателството на държавата членка по местоиздаване, за да се определи дали връчването се подчинява на особен формализъм.

59.

При това положение може би търсеният критерий би могъл да се открие в това, че връчването е необходимо евентуално, за да породи действие съответният правен акт, което в крайна сметка би означавало да се прави разграничение между подлежащите на съобщаване актове, т.е. тези, чието съобщаване на лицето, потенциално засегнато от техните последици, е въздигнато в условие за завършване на фактически им състав, и неподлежащите на съобщаване актове ( 44 ).

60.

Приемането на този критерий обаче само ще измести концептуалната трудност, без да я разреши, тъй като разграничението между подлежащите на съобщаване актове и неподлежащите на съобщаване актове се оказва деликатно само по себе си. Ето защо според мен е необходимо да се укаже по-ясна посока въз основа на критерий, който отчита естествената и пряка роля на предаването на съответния документ на адресата му. Става въпрос да се включи в понятието за извънсъдебен документ, по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007, всеки документ, чието предаване на адресата му е необходимо за упражняването, доказването или защитата на дадено право.

61.

Подобно разширяване може да даде по-висока степен на правна сигурност, както за молителя, така и за адресата на тези документи, благодарение по-специално на възможността да се използва предаването между предаващи органи и органи, компетентни да получават документи.

62.

Не считам, че от предложеното разширяване ще последва увеличаване на молбите за предаване между предаващи и получаващи органи, при което да се стигне до свръхнатовареност на тези органи и до това същите да се превърнат в пощенски служби. Всъщност не трябва да се пропуска обстоятелството, че прибягването до системата за предаване на документи, предвидена в Регламент № 1393/2007, създава разходи за молителя и освен това го задължава да спазва някои формалности, отнасящи се по-специално до превода.

63.

Това разширяване има предимството, че позволява на лица като Tecom, които, за да упражнят правата си, следва да уведомят за документа неговия адресат, да си осигурят допълнителни гаранции в хипотеза на връчване, усложнена от обстоятелството, че документът трябва да бъде връчен в чужбина.

64.

Това са причините, поради които предлагам на Съда да отговори на първите два въпроса, че понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007 обхваща документа, изготвен или заверен от публичен орган, длъжностно лице или всяко компетентно за целта лице съгласно законодателството на държавата членка по местоиздаване, както и всеки документ, чието предаване на адресата му е необходимо за упражняването, доказването или защитата на дадено право.

65.

Поради връзката му с първия и втория въпрос, ще разгледам четвъртия въпрос преди третия.

66.

Както е видно от акта за преюдициално запитване, съмненията на Juzgado de Primera Instancia no 7 de Las Palmas de Gran Canaria по това как следва да се тълкуват условията, свързани с трансграничното значение на съдебното сътрудничество и с правилното функциониране на вътрешния пазар, произтичат от това, че в точка 56 от решение Roda Golf & Beach Resort ( 45 ) е посочено, че съдебното сътрудничество, за което се отнася член 65 ЕО, може да се прояви както в рамките на съдебно производство, така и извън такова производство, „доколкото има трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“ ( 46 ).

67.

Поради това запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали, за да се определи обхванат ли е даден документ от понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007, следва да се провери дали предаването на този документ има трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

68.

В това отношение е достатъчно да се припомни, че условието, свързано с трансграничното значение на съдебното сътрудничество и с правилното функциониране на вътрешния пазар, представлява правното основание на Регламент № 1393/2007.

69.

В съответствие с телеологичния и систематичния метод на тълкуване, посоченият регламент трябва да се тълкува с оглед на целите, които той преследва на това правно основание.

70.

Въпреки това условието, свързано с трансграничното значение на съдебното сътрудничество, според мен не е релевантно при определянето на приложното поле на Регламент № 1393/2007 по отношение на съответните документи, тъй като случаите, уредени от този регламент, който цели предаване на съдебен или извънсъдебен документ от една държава членка на друга, винаги имат трансграничен характер поради участието на две държави членки.

71.

За сметка на това е необходимо да се има предвид целта, свързана с правилното функциониране на вътрешния пазар, за да се определи съдържанието на понятието за извънсъдебен документ ( 47 ). Споделям обаче становището на германското правителство, съгласно което, когато се установи, че разглежданият документ спада към категорията на „извънсъдебните документи“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1393/2007, не е нужно във всеки отделен случай да се обосновава необходимостта — с оглед правилното функциониране на вътрешния пазар — да се осигури връчването на документа в съответствие с правилата, предвидени в този регламент.

72.

Поради това считам, че на четвъртия въпрос следва да се отговори, че не е необходимо да се проверява поотделно, въз основа на преценката на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, дали предаването на разглеждания документ има трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

73.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали извънсъдебен документ, който вече е бил връчен на адресата му, може да се връчи повторно в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент № 1393/2007.

74.

Според мен отговорът на този въпрос не подлежи на никакво съмнение в случаите, когато първото връчване не е било извършено в съответствие с правилата, установени в Регламент № 1393/2007.

75.

Действително в тази хипотеза е абсолютно необходимо да се допусне повторно, в съответствие с посочения регламент, връчване. Принципът, че винаги когато адресатът на съдебен или извънсъдебен документ живее в чужбина, връчването на този документ трябва да се извършва по предвидените в самия Регламент № 1393/2007 начини ( 48 ), предполага да се остави на молителя възможността да извърши връчване в съответствие с този регламент.

76.

Отговорът не е толкова очевиден, ако първото връчване вече е извършено в съответствие с Регламент № 1393/2007. Както посочва Комисията, такъв може да е случаят в главното производство, ако връчването на нотариалната покана може да се разглежда като пряко връчване чрез посредничеството на пощенски служби по реда на член 14 от Регламент № 1393/2007.

77.

В решение Adler (C‑325/11, EU:C:2012:824) Съдът е постановил, че Регламент № 1393/2007 не установява йерархична съподчиненост между различните начини за връчване, които предвижда ( 49 ). Според мен единствено молителят трябва да избере между различните начини, които му се предоставят, този, който счита за най-уместен, и да реши, ако е необходимо, да извърши повторно връчване.

78.

В това отношение ми се струва, че молителят може да има своите основания да желае да предаде повторно документ, който вече е бил връчен, и съгласно Регламент № 1393/2007 не е от компетентността на предаващите органи или на получаващите органи да проверяват релевантността на тези основания. Възможно е например връчването на даден документ да не е извършено в срока, определен за тази цел в националното законодателство.

79.

Впрочем, ако се прецени другояче и се възложи по-специално на предаващите и на получаващите органи контрол за целесъобразност, това би означавало натоварването им с отговорност, с която те може и да не се справят.

80.

Поради това считам, че няма пречка един и същ документ да бъде връчван последователно по един и същ начин или по различни начини, и следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че извънсъдебен документ, който вече е бил връчен на адресата му, може да се връчи повторно в съответствие с правилата, предвидени в Регламент № 1393/2007, дори ако първото връчване вече е извършено съгласно този регламент.

81.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Juzgado de Primera Instancia no 7 de Las Palmas de Gran Canaria въпроси по следния начин: