—

Комисията е нарушила член 21 от оправомощаващия регламент, като: (i) не е взела предвид данните от наблюдението, които показват, че въпросните активни вещества не са свързани с неприемлив риск за пчелите, и (ii) неправилно е заключила, че има нови относими научни данни, поради които Комисията има правомощие да действа, и

—

Комисията е нарушила член 49 от оправомощаващия регламент, като е забранила продажбата на третирани с въпросните активни вещества семена, без да докаже, че са налице „значителни опасения“, че третираните семена „вероятно представляват сериозен риск за здравето на хората или на животните или за околната среда“, който „не може да бъде задоволително овладян“ посредством други мерки.

—

оправомощаващият регламент предвижда и жалбоподателят има оправданото очакване, че при оценка на риска, във връзка с който се приема обжалваният акт, се използват наличните относими насоки; последните обаче не са взети предвид, а вместо тях са взети предвид научно становище, което не може да се разглежда като насока, и подготвителен документ с насоки, който не е бил на разположение и не е бил одобрен.

—

решенията за отнемане (и изменение) на разрешенията, предоставени за продуктите на жалбоподателя, се основават на неправилно прилагане на оправомощаващия регламент, при което не е бил надлежно отчетен дългият период на безопасна употреба на въпросните активни вещества и значението на правата на интелектуална собственост на жалбоподателя върху тези вещества и направените от него дългосрочни инвестиции във връзка с тях.

—

извършването на съответните оценки на риска въз основа на научно становище и подготвителен документ с насоки (а не въз основа на наличните относими насоки) автоматично води до установяване на „пропуски в данните“, по които жалбоподателят не е имал възможност да се произнесе.

—

по редица въпроси (включително ограниченията за листната употреба на продуктите на жалбоподателя и употребата им в затворени помещения или от непрофесионалисти) обжалваният акт надхвърля необходимото за постигане на легитимните му цели и може дори да възпрепятства осъществяването им, и Комисията не е взела предвид наличните свързани с по-малко ограничения възможности за регламентиране.

—

по-специално Комисията, като отговорен за управление на риска орган, е възприела напълно хипотетичен подход към риска, който е основан само на предположения и не е научно доказан (което до голяма степен се дължи на факта, че оценката на риска не представлява задълбочена научна оценка), и Комисията е отказала да направи анализ на потенциалните предимства и разходи, които могат да произтекат от действията ѝ.