—

за Gimnasio Deportivo San Andrés SL, в несъстоятелност, от G. Atarés París, синдик,

—

за Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS), от M.F. Mijares García-Pelayo, в качеството на представител,

—

за испанското правителство, от L. Banciella Rodríguez-Miñón, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от J. Enegren и R. Vidal Puig, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на член 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на Gimnasio Deportivo San Andrés SL, дружество в несъстоятелност (наричано по-нататък „Gimnasio“), във връзка с въпроса от кои задължения на Gimnasio може да бъде освободено дружеството правоприемник след прехвърлянето на второто дружество на дейността на първото.

3

Съгласно член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23:

„Настоящата директива се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане“.

4

Член 2, параграф 1 от посочената директива предвижда следното:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

5

Член 3 от Директива 2001/23, който се съдържа в глава II от Директивата, озаглавена „Гарантиране на правата на работниците и служителите“, има следното съдържание:

„1.   Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.

Държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които след датата на прехвърлителната сделка прехвърлителят и приобретателят да бъдат солидарно отговорни за задълженията, възникнали преди датата на прехвърлянето във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения.

[…]

3.   След извършване на прехвърлянето, приобретателят продължава да спазва условията на всеки колективен трудов договор по същия начин, както те са били приложими към прехвърлителя по силата на този колективен трудов договор, до датата на прекратяване или изтичане на срока на колективния трудов договор или до датата на влизане в сила или на прилагане на друг колективен трудов договор.

Държавите членки могат да ограничат периода за спазване на тези условия с уговорката, че периодът не може да бъде по-кратък от една година.

6

Член 4, параграф 1, първо изречение от същата директива предвижда, че „[п]рехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност самò по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя“.

7

Съгласно член 5 от Директива 2001/23, който също се съдържа в глава II от Директивата:

„1.   Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган).

2.   Когато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство за неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя) и при условие че производството е под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган), държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които:

3.   Държава членка може да прилага параграф 2, буква б) към всички прехвърляния, при които прехвърлителят се намира в тежка икономическа криза съгласно определенията за това в националното законодателство, при условие че това положение е обявено от компетентен публичен орган и подлежи на съдебен контрол и ако такива разпоредби вече са съществували в националното законодателство на 17 юли 1998 г.

[…]

4.   Държавите членки предприемат подходящи мерки с оглед на предотвратяването на злоупотреби с производствата по неплатежоспособност, които водят до лишаване на работниците и служителите от правата, предвидени в настоящата директива“.

8

Член 8 от същата директива гласи:

„Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците, както и да насърчават или допускат колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, които са по-благоприятни за работниците“.

9

Правоприемството при предприятията е уредено в Кралски нормативен указ 1/1995 от 24 март 1995 г. за одобряване на преработения текст на Закона за статута на работниците и служителите (Estatuto de los Trabajadores, BOE № 75 от 29 март 1995 г., стр. 9654) в редакцията му в съответствие със Закон 12/2001 от 9 юли 2001 г. (BOE № 164 от 10 юли 2001 г., стр. 24890, наричан по-нататък „Статутът на работниците и служителите“).

10

Член 44, параграф 1 от Статута на работниците и служителите гласи:

„Прехвърлянето на предприятие, на място на дейност или на самостоятелна производствена единица от същото самό по себе си не прекратява трудовите правоотношения, като новият работодател встъпва в правата и задълженията на предишния работодател по трудовите договори и социалното осигуряване, включително и в задълженията относно пенсиите, съгласно предвидените в приложимата специална уредба условия, и по принцип във всички задължения в областта на допълнителната социална закрила, които прехвърлителят е поел“.

11

Независимо от това, съгласно член 57а от Статута на работниците и служителите в случай на производство по несъстоятелност, при масово изменение, спиране или прекратяване на трудовите договори и при прехвърляне на предприятие се прилагат специалните условия, предвидени в Закон 22/2003 от 9 юли 2003 г. за несъстоятелността (Ley 22/2003 Concursal, BOE № 164, от 10 юли 2003 г., стр. 26905), в редакцията му в съответствие със Закон 38/2011 от 10 октомври 2011 г. (BOE № 245, от 11 октомври 2003 г., наричан по-нататък „Законът за несъстоятелността“).

12

Законът за несъстоятелността предвижда два възможни изхода от производството за установяване на неплатежоспособност, а именно споразумението или ликвидацията. Във фазата на ликвидацията се прилагат членове 148 и 149 от този закон, които предвиждат различен правен режим в зависимост от това дали е бил изработен и одобрен план за ликвидация.

13

В член 148, параграф 1 от Закона относно несъстоятелността се посочва, че при откриването на фазата на ликвидация синдикът трябва да представи на съда план за ликвидация и във връзка с последния се уточнява, че доколкото е възможно, „следва да се предвиди едно-единствено прехвърляне на всички или на част от търговските обекти, стопанства и всякакви други производствени единици, които предоставят стоки и услуги и са собственост на дружеството, по отношение на което е открито производство за установяване на неплатежоспособност“.

14

Съгласно член 148, параграф 2 планът за ликвидация трябва да бъде одобрен от съда, който може „да измени този план или да приеме извършването на ликвидацията съгласно диспозитивните правила“, установени в член 149 от Закона за несъстоятелността.

15

Съгласно член 149 от посочения закон:

„1.   Когато няма одобрен план за ликвидация или евентуално за непредвидените в такъв план аспекти, действията по ликвидацията се подчиняват на следните правила:

[…]

2.   От гледна точка на трудовата заетост е налице правоприемство при предприятията, когато посоченото в параграф 1, буква а) прехвърляне води до запазване на идентичността на даден стопански субект като съвкупност от средства, организирани с оглед продължаването на основна или допълнителна стопанска дейност. В този случай съдът може да реши, че приобретателят не е встъпил в задължението за плащане на неизплатените заплати или обезщетения, които предхождат прехвърлянето и са били поети от Fondo de garantía salarial [Гаранционен фонд за заплатите] в съответствие с член 33 от Статута на работниците и служителите. Освен това, за да се осигури бъдещата жизнеспособност на дейността и запазването на работните места, приобретателят и представителите на работниците и служителите могат да сключат споразумения за изменение на общите условия на труд.

3.   С определението, с което се утвърждава присъждането или прехвърлянето на имущество или права поотделно, на лотове или като част от предприятие или производствена единица, се постановява заличаването на всички задължения, предхождащи производството по несъстоятелност и установени в полза на кредитори, които са заявили своите вземания и не се ползват от специална привилегия съгласно член 90“.

16

Според запитващата юрисдикция единадесетата заключителна разпоредба на Закона за несъстоятелността, с която се изменя член 72, параграф 3 от испанския Общ данъчен закон 58/2003 (Ley 58/2003 General Tributaria) от 17 декември 2003 г. (BOE № 302 от 18 декември 2003 г., стр. 44987), посочва изрично, че прехвърлянето на отговорността за данъчни цели или разширяването на обхвата ѝ не се прилага спрямо приобретатели на стопанства или търговски предприятия, които принадлежат на длъжника, по отношение на когото е открито производство за установяване на неплатежоспособност, когато прехвърлянето се осъществява в рамките на това производство. В социалноосигурителното законодателство обаче нямало еквивалентна разпоредба.

17

Член 127, озаглавен „Специални случаи на отговорност във връзка с обезщетенията“), от Общия закон за социалното осигуряване (Ley General de la Seguridad Social) в консолидираната си редакция, одобрена с Кралски законодателен декрет 1/1994 от 20 юни 1994 г. (BOE № 154 от 29 юни 1994 г., стр. 20658, наричан по-нататък „LGSS“), предвижда следното в параграф 2:

„В случаите на прехвърляне на собственост на място на стопанска дейност, промишлено предприятие или търговски обект приобретателят отговаря солидарно с предишния собственик или неговите наследници за плащането на обезщетенията, дължими преди това прехвърляне. Същата отговорност съществува между прехвърлителя и приобретателя при временно предоставяне на работна сила, дори то да е безвъзмездно или с нестопанска цел“.

18

Член 15 от LGSS, който е озаглавен „Задължителен характер [на вноските]“ и впоследствие е изменен, предвижда следното в параграф 3:

„Задължението да се правят вноски и да се извършват други плащания по социалното осигуряване се носи от физическите или юридическите лица или неперсонифицираните образувания, на които разпоредбите в областта на всеки режим или плащане пряко налагат задължение за тяхното внасяне, както и от солидарните длъжници или длъжниците при условията на евентуалност или mortis causa за тяхното внасяне въз основа на факти, пропуски, действия и правни актове, които пораждат тези задължения в съответствие с която и да е законодателна разпоредба, която се позовава или не изключва изрично социалноосигурителните задължения, или на договори или споразумения, които не противоречат на закона. Тази солидарна отговорност или отговорност при условията на евентуалност или mortis causa се реализира посредством производството за принудително изпълнение, предвидена в настоящия закон и декретите за неговото изпълнение“.

19

Член 104 от LGSS, който е озаглавен „Отговорни [за плащането] лица“ и е изменен, предвижда следното в параграф 1:

„Работодателят отговаря за изпълнение на задължението за плащане и внася изцяло собствената си вноска, както и тази на своите работници или служители.

Лицата или неперсонифицираните образувания, на които се позовават член 15 и член 127, параграфи 1 и 2 от настоящия закон, също отговарят солидарно, при условията на евентуалност или mortis causa.

Солидарната отговорност при правоприемство по отношение на място на стопанска дейност, промишлено предприятие или търговски обект, предвидена в член 127, обхваща всички задължения, възникнали преди датата на осъществяване на правоприемството. Счита се, че това правоприемство съществува дори когато дейността на мястото на стопанска дейност, промишленото предприятие или търговския обект се продължава от дружество с работническо участие или сдружение на работници и служители („sociedad laboral“), независимо дали последното се състои от работници и служители, които са работили за предишния работодател.

В случай че работодателят е дружество или образувание, което е било разформировано и ликвидирано, неговите задължения за вноски към социалното осигуряване, които не са били изпълнени, се прехвърлят на съдружниците или притежателите на дялово участие в капитала, които отговарят солидарно за плащането им до размера на полагащата им се част от приходите от ликвидацията.

[…]“.

20

Gimnasio е търговско дружество, чиято основна дейност се състои в управлението на Escuela Laia, средно училище, в което се обучават над 150 ученици.

21

С определение от 2 септември 2013 г. срещу Gimnasio е образувано производство по несъстоятелност.

22

С определение от 15 октомври 2013 г. компетентният съд допуска възлагане на Escuela Laia на Institució Pedagógica Sant Andreu SL, дружество, което се състои от група учители от средното училище и което единствено е отправило оферта за закупуване. Това дружество се ангажира да запази дейността на Gimnasio и да поеме трудовите договори на неговите работници и служители.

23

В съответствие с посоченото определение възлагането се извършва „при спазване на следните условия:

[…]“.

24

На 25 октомври 2013 г. TGSS подава искане за преразглеждане на определението за възлагане от 15 октомври 2013 г. на основание, че то нарушава член 44 от Статута на работниците и служителите в частта му, която предвижда, че приобретателят не встъпва в задълженията на Gimnasio към социалното осигуряване.

25

На 21 ноември 2013 г. група бивши работници и служители на Gimnasio също подава жалба срещу посоченото определение.

26

Предвид неяснотите относно обхвата на задълженията, които следва да се поемат от образуванието приобретател, в случая Institució Pedagógica Sant Andreu SL, Juzgado de lo Mercantil no 3 de Barcelona решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

28

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

29

В самото начало следва да се посочи, че със своите въпроси запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали някои разпоредби от правната уредба на съответната държава членка представляват мерки, необходими за транспониране на Директива 2001/23, и по-общо тя иска да се установи дали тези разпоредби съответстват на правото на Съюза.

30

В това отношение следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика в рамките на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът няма компетентност да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, нито да преценява дали даденото от органите на съответната държава членка тълкуване е правилно (вж. по-специално решение Vueling Airlines, C‑487/12, EU:C:2014:2232, т. 26 и цитираната съдебна практика).

31

Освен това в рамките на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия Съдът не следва да се произнася относно съответствието на норми от националното право с правото на Съюза (вж. по-специално решение Lombardini и Mantovani, C‑285/99 и C‑286/99, EU:C:2001:640, т. 27 и цитираната съдебна практика).

32

Съдът обаче е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки, свързани с тълкуването на правото на Съюза, които могат да ѝ позволят да прецени това съответствие при решаването на делото, с което е сезирана (вж. по-специално решение Lombardini и Mantovani, EU:C:2001:640, т. 27 и цитираната съдебна практика).

33

При това положение поставените от запитващата юрисдикция седем въпроса, които следва да се разгледат заедно, трябва да се разбират по същество като отнасящи се до въпроса дали Директива 2001/23 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да предвижда или разрешава при прехвърлянето на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и когато по отношение на прехвърлителя е било открито производство за установяване на неплатежоспособност, на приобретателя да се разреши да не понася задълженията в тежест на прехвърлителя въз основа на трудови договори или правоотношения, включително и тези, свързани със законоустановената социалноосигурителна схема, след като тези задължения предшестват датата на прехвърлянето на производствената единица. Националната юрисдикция пита също така дали в това отношение има значение обстоятелството, че трудовите правоотношения са били прекратени преди тази дата.

34

За да се отговори на тези въпроси, следва най-напред да се припомни, че както следва от съображение 3 и от член 3 от Директива 2001/23 тя е насочена към закрилата на работниците и служителите, като гарантира техните права при прехвърляне на предприятието (вж. решение Kirtruna и Vigano, C‑313/07, EU:C:2008:574, т. 36).

35

Въпреки това предвид съществуващите в държавите членки различия по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тази сфера посочената директива цели да намали тези различия чрез сближаване на националните законодателства, без обаче да предвижда пълна хармонизация в тази област (вж. съображения 4 и 6 от Директива 2001/23, както и решение Amatori и др., C‑458/12, EU:C:2014:124, т. 41 и цитираната съдебна практика).

36

Както следва от нейното заглавие, в глава II от Директива 2001/23, и по-специално в членове 3—5 от нея се съдържат правните норми относно гарантирането на правата на работниците и служителите.

37

В член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива се установява принципът, че правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя.

38

Все с оглед на гарантиране на правата на работниците и служителите Директива 2001/23 предвижда, от една страна, в член 3, параграф 3, че след извършване на прехвърлянето, приобретателят е длъжен да спазва условията на всеки колективен трудов договор по същия начин, както те са били приложими към прехвърлителя по силата на този колективен трудов договор, до датата на прекратяване или изтичане на срока на колективния трудов договор или до датата на влизане в сила или на прилагане на друг колективен трудов договор (решение Juuri, C‑396/07, EU:C:2008:656, т. 32). От друга страна, същата директива предвижда в член 4, параграф 1, че прехвърлянето на предприятието самό по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя.

39

Тези защитни норми трябва да се считат за императивни, доколкото не могат да бъдат дерогирани от държавите членки в ущърб на работниците и служителите (вж. в този смисъл решение Комисия/Италия, C‑561/07, EU:C:2009:363, т. 46), освен при предвидените в самата директива изключения.

40

В това отношение, на първо място, член 3, параграф 3, втора алинея от Директива 2001/23 допуска държавите членки да ограничат периода за спазване на условията на колективния трудов договор с уговорката, че периодът не може да бъде по-кратък от една година.

41

На второ място, член 3, параграф 4, буква а) от посочената директива предвижда, че освен ако държавите членки не предвидят друго, разпоредбите на параграфи 1 и 3 не се прилагат към правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения в рамките на допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия извън законоустановените социалноосигурителни схеми в държавите членки.

42

В този контекст следва да се припомни вече приетото от Съда положение, че това последно изключение от приложението на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/23, които налагат на приобретателя да продължава да спазва правата и задълженията на прехвърлителя във връзка с трудови договори или правоотношения, както и условията на колективен трудов договор, трябва да се тълкуват ограничително предвид преследваната от Директивата основна цел за закрила на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятие (решение Комисия/Италия, EU:C:2009:363, т. 30 и цитираната съдебна практика).

43

Така единствено обезщетенията, предоставяни извън законоустановените социалноосигурителни схеми, които изчерпателно са изброени в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2001/23, могат да бъдат освободени от задължението за прехвърляне на правата на работниците и служителите (решение Комисия/Италия, EU:C:2009:363, т. 32).

44

Следва още да се отбележи, че в съответствие с член 3, параграф 4, буква б) от Директивата дори когато държавите членки прибягват до прилагане на това изключение, предвиденото в тази разпоредба изключване на задължението за прехвърляне трябва да бъде съпътствано с приемане от съответната държава членка на необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите — включително на тези, които към датата на прехвърлянето вече не работят в предприятието на прехвърлителя — във връзка с придобитите и евентуалните им права на обезщетения за старост и наследствени обезщетения в рамките на допълнителните схеми от същия параграф 4, буква а) (решение Комисия/Италия, EU:C:2009:363, т. 31).

45

На трето място, в съответствие с член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/23 държавите членки могат да се отклонят от първата алинея на тази разпоредба, като предвидят, че съдържащите се в тази първа алинея разпоредби в областта на уволненията не се прилагат към определени специфични категории работници и служители, които не са обхванати от законодателството или практиката на държавите членки във връзка със закрилата срещу съкращения.

46

На четвърто място, член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 предвижда, че по принцип членове 3 и 4 от Директивата не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за установяване на неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган.

47

Въпреки това, както следва от самия текст в началото на изреченията на параграфи 1 и 2 от член 5, държавите членки могат обаче да изберат да прилагат членове 3 и 4 към прехвърлянето на предприятие по време на производство за установяване на неплатежоспособност, което е открито по отношение на прехвърлителя и е под надзора на компетентен публичен орган.

48

Когато обаче държавите членки използват тази възможност за прилагане, посоченият член 5, параграф 2 им позволява при определени условия да не прилагат някои от споменатите в членове 3 и 4 от Директива 2001/23 гаранции, след като е открито производство за установяване на неплатежоспособност и то се намира под надзора на компетентен публичен орган (решение Комисия/Италия, EU:C:2009:363, т. 38).

49

Така в отклонение от член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 и в приложение на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директивата държавите членки могат да предвидят, че задълженията на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и изискуеми преди датата на прехвърлянето или преди датата на откриването на производството за установяване на неплатежоспособност, не се прехвърлят на приобретателя, при условие че съгласно законите на съответната държава членка в такова производство се осигурява защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Директива 80/987 и/или че в рамките на допустимото от съществуващото законодателство или практика условията за гарантиране на правата на работниците могат да бъдат променени със споразумение с цел да се осигури оцеляването на предприятието.

50

Посоченият член 5 предвижда също в параграф 4, че държавите членки трябва да предприемат подходящи мерки с оглед на предотвратяването на злоупотреби с производствата за установяване на неплатежоспособност, които водят до лишаване на работниците и служителите от правата, предвидени в Директива 2001/23.

51

На последно място, както бе посочено в точка 39 от настоящото определение, макар предвидените в посочената директива защитни норми да са императивни, като се изключат изрично предвидените в нея изключения, следва да се изтъкне, че съгласно член 8 от Директивата последната не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат режим, който е по-благоприятен за работниците и служителите.

52

От гореизложените съображения следва, на първо място, че Директива 2001/23 установява принципното правило, в съответствие с което приобретателят е обвързан от правата и задълженията, произтичащи от трудовите договори или правоотношения, съществуващи между работника и служителя и прехвърлителя към датата на прехвърляне на предприятието. По този начин, както следва от текста и структурата на член 3 от Директивата, прехвърлянето на приобретателя на задълженията, които към момента на прехвърлянето на предприятието са в тежест на прехвърлителя поради обстоятелството, че е наел работници и служители, обхваща всички права на последните, доколкото те не попадат в рамките на изрично предвидено от същата директива изключение (вж. по аналогия решение Beckmann, C‑164/00, EU:C:2002:330, т. 36 и 37).

53

Следователно неразделна част от тези задължения е свързана не само със заплатите и с другите възнаграждения, дължими на работниците и служителите от разглежданото предприятие, но и с вноските в законоустановената социалноосигурителна схема в тежест на прехвърлителя, тъй като подобно задължение произтича от обвързващите последния трудови договори или правоотношения. Това е така, тъй като, както следва и от член 2, параграф 1 от Директива 2001/23, трудовият договор или трудовото правоотношение по смисъла на същата директива предполага наличие на правоотношение между работодателите и работниците и служителите, което има за предмет уреждане на условията на труд (решение Kirtruna и Vigano, EU:C:2008:574, т. 41).

54

На второ място, в съответствие с член 5, параграф 1 от същата директива това принципно правило не е приложимо, в случай че — както в делото по главното производство — по отношение на прехвърлителя е образувано производство за установяване на неплатежоспособност и той е под надзора на компетентен публичен орган на съответната държава членка. Това е така, защото в този случай по отношение на работниците и служителите плащането на вземанията, произтичащи от правоотношенията им с неплатежоспособния работодател, е гарантирано въз основа на Директива 80/987.

55

На трето място, независимо от предвидената в Директива 2001/23 дерогация, член 5, параграф 1 от нея дава право на всяка държава членка да прилага именно член 3 от тази директива към прехвърлянето на предприятие в рамките на производство за установяване на неплатежоспособност, образувано срещу прехвърлителя. Когато дадена държава членка използва тази възможност, същият член 5, параграф 2, буква а) предвижда, че тя може да се отклони от член 3, параграф 1 от Директивата в смисъл, че на приобретателя не се прехвърлят задълженията на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или правоотношения към датата на прехвърлянето или на откриването на производството за установяване на неплатежоспособност, при условие обаче че в тази държава членка съществува защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Директива 80/987, изискваща въвеждането на механизъм, гарантиращ плащане на вземанията, дължими на работниците и служителите въз основа на трудови договори или правоотношения с неплатежоспособния работодател. Тази възможност за дерогация е в състояние не само да гарантира плащането на заплатите на съответните работници и служители, но и да осигури оцеляването на предприятието в затруднено положение.

56

На четвърто място, в съответствие с член 8 от Директива 2001/23 държавите членки могат да предвиждат и прилагат всякакъв друг режим в областта на прехвърлянето на предприятия, стига той да е по-благоприятен за работниците и служителите, отколкото въведения с Директивата. Това е така, защото подобен подход е в съответствие с преследваната от посочената директива цел, която бе припомнена в точка 34 от настоящото определение. Поради това държавите членки не са лишени от възможността да прилагат член 3, параграф 1 от Директивата дори когато даден оператор поеме неплатежоспособно предприятие.

57

На пето място, както от текста на Директива 2001/23, така и от въведения с нея режим следва, че освен наложеното на държавите членки задължение да закрилят придобитите или евентуалните права на работниците и служителите, които към датата на прехвърлянето вече не работят в предприятието на прехвърлителя, що се отнася до посочените в член 3, параграф 4, буква б) от Директивата обезщетения, законодателят на Съюза не е предвидил правила относно задълженията на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или правоотношения, които към датата на извършване на прехвърлянето вече са били прекратени. Въпреки това по същите съображения, като посочените в предходната точка, няма пречка държавите членки да предвидят прехвърлянето на такива задължения на приобретателя.

58

Именно с оглед на тези насоки за тълкуване на правото на Съюза запитващата юрисдикция следва да разреши спора, с който е сезирана, като прецени съответствието с това право на приложимата в съответната държава членка правна уредба и като вземе предвид всички елементи, които характеризират фактическото и правно положение, довело до този спор.

59

С оглед на всички тези съображения на отправените въпроси следва да се отговори, че Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че:

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:

Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че: