Жалба, подадена на 29 ноември 2013 г. от Villeroy & Boch AG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 септември 2013 г. по дела T-373/10, Т-374/10, Т-382/10 и Т-402/10, Villeroy & Boch AG и др./Европейска комисия

(Дело C-625/13 P)

2014/C 39/17

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Villeroy & Boch AG (представители: M. Klusmann, Rechtsanwalt, S. Thomas)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като поддържа исканията си, предявени в хода на първоинстанционното производство, жалбоподателят моли Съда:

Правни основания и основни доводи

С първите шест основания жалбоподателят упреква Общия съд в допускането на грешки при прилагане на правото, свързани с преценката на доказателствата. Така Общият съд приел съответните доказателствени средства във връзка с нарушение, за което се твърди, че е извършено във Франция, за достатъчни за осъждането на жалбоподателя, докато същите доказателствени средства в паралелни производства (1) били преценени по изцяло различен начин. Това нарушавало принципите на допустимото съмнение и на логиката, тъй като една и съща преценка не може да доведе до различен резултат, който е в ущърб на жалбоподателя.

С второто основание жалбоподателят твърди, че в качеството му на производител на санитарни стоки от керамика Общият съд го упреква в нарушения, извършени в Италия от предприятия, които не са му конкуренти (а именно производители на санитарна арматура), макар да не е участвал в срещите на картела, за който се твърди, че съществува. Освен това жалбоподателят смята, че по този въпрос Общият съд е постановил в паралелни дела (2) относно конкуренти на жалбоподателя, че в случая на предприятия, които не са конкуренти, не е налице противоправно поведение, включително ако са присъствали в извършването на нарушенията на производителите на санитарна арматура. Освен очевидно неравно третиране, което било явно дискриминационно в ущърб на жалбоподателя, обжалваното съдебно решение нарушавало принципите на допустимото съмнение и на логиката. Когато Общият съд смята, че са възможни две различни преценки на едни и същи факти и обстоятелства, що се отнася до санкциите, следва да се приеме по-малко обременителната преценка, а не, както в случая, най-неизгодната.

С третото основание се изтъква незаконосъобразността на решение с декларативен характер, което се основава на просрочени факти относно сложно нарушение, извършено в Нидерландия, както и непоследователността в твърденията на Общия съд в мотивите във връзка с диспозитива. Диспозитивът бил по-обхватен от фактическите констатации на Общия съд в мотивите към решението, поради което обжалваното съдебно решение било опорочено от сериозна липса на мотиви, защото диспозитивът не се подкрепя от мотивите. Това било нарушение на член 101 ДФЕС и член 81 от Процедурния правилник на Общия съд.

С четвъртото основание се оспорва по отношение на Белгия несъобразяването на решаващи факти, които самият Общ съд установил в хода на съдебното заседание.

С петото основание се повдигат възражения във връзка с твърденията за извършено в Германия нарушение. Жалбоподателят твърди, че думите му не са взети предвид или са изопачени, както и че различните твърдения за обмяна на информация, която била недопустима по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, са несъстоятелни от правна гледна точка.

С шестото основание се изтъкват грешки при прилагане на правото относно преценката на Общия съд за извършеното в Австрия нарушение.

Със седмото основание жалбоподателят смята, че фактът, че чрез приспадане му се вменяват нарушения, извършени от юридически самостоятелни предприятия, нарушава принципа, според който няма наказание без вина.

С осмото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е квалифицирал практики, които не са свързани помежду си, като едно-единствено сложно и продължавано нарушение (single, complex and continuous infringement), при положение че те са независими една от друга, както от правна, така и от фактическа страна, и че такава квалификация не е обоснована дори поради липсата на допълняемост между съвместно разглежданите практики. Във възприетия от Общия съд подход правното понятие за едно-единствено сложно и продължавано нарушение нарушавал принципа за справедлив процес.

С деветото основание жалбоподателят смята, че тъй като не е участвал пряко в нарушението, не може да бъде солидарно отговорен, понеже били нарушени принципите на законосъобразност и на лична отговорност.

С десетото основание жалбоподателят смята, че Общият съд е упражнил непълен контрол („light review“) и го упреква, че не е упражнил правилно контролното си правомощие, а следователно и не е осигурил спазването на установения в правото на Съюза принцип на оправданите правни очаквания.

Накрая, с единадесетото основание жалбоподателят поддържа, че във всички случаи наложената глоба е непропорционална. Предвид факта че някои утежняващи факти са били отменени от Общия съд и че други факти трябва също да се отменят поради неправилно мотивиране от правна гледна точка, не може да се приеме за пропорционална, нито за допустима максималната законна санкция, наложена от Общия съд в размер на 10 % от оборота на концерна. Когато изложените в подкрепа на нарушението факти са невалидни в по-голямата си част, не може да се приеме — предвид очевидната липса на доказателства и на причинна връзка, както и на факта, че практиките не могат да бъдат вменени на жалбоподателя — че в продължение на десет години е извършвано едно-единствено, сложно и продължавано нарушение за три групи продукти в шест различни държави, а само, че са налице конкретни нарушения на регионално равнище, като подобни нарушения в никакъв случай не могат да обосноват обхвата на наложената санкция. Разглежданата в настоящия случай фактическа обстановка далеч не представлява сериозен дори много сериозен случай, което Общият съд е пропуснал да вземе предвид, нарушавайки грубо критериите за преценка, които е трябвало да разтълкува.

(1)  Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по съединени дела Keramag Keramische Werke AG и др./Комисия, T-379/10 и T-381/10, все още непубликувано в Сборника.

(2)  Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по съединени дела Keramag Keramische Werke AG и др./Комисия, T-379/10 и T-381/10, все още непубликувано в Сборника, както и Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по дело Wabco Europe и др./Комисия, T-380/10, все още непубликувано в Сборника.