1

С жалбата си Roca Sanitario SA иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 16 септември 2013 г., Roca Sanitario/Комисия (T‑408/10, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2013:440), в частта му, с която Общият съд е намалил на 6298000 EUR размера на глобата, наложена на Roca Sanitario солидарно с неговото дъщерно дружество Roca SARL (наричано по-нататък „Roca“) с Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39092 — Оборудване за баня) (наричано по-нататък „спорното решение“) и е отхвърлил жалбата му за отмяна на това решение в останалата ѝ част.

2

Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), предвижда:

„2.   С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, [глобата] не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната [финансова] година.

[…]

3.   При определяне на размера на [глобата] се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

3

Член 31 от този регламент предвижда:

„Съдът разполага с [правомощие за пълен съдебен] контрол върху решения, с които Комисията е постановила [глоба] или [периодична имуществена санкция]. Той може да отмени, намали или увеличи наложената [глоба] или [периодична имуществена санкция]“.

4

В точка 2 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), се посочва относно определянето на глобите, че „Комисията трябва да отчита както тежестта, така и продължителността на нарушението“ и че „наложената глоба не може да надвишава тавана, определен в член 23, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент № 1/2003“.

5

Точка 13 от тези насоки предвижда:

„При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната търговска година на неговото участие в нарушението“.

6

Точка 20 от посочените насоки гласи:

„Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая“.

7

Текстът на точка 21 от същите насоки е следният:

„Като общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите“.

8

Съгласно точка 22 от Насоките от 2006 г.:

„За да се прецени дали делът [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не“.

9

Точка 23 от тези насоки предвижда:

„Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените,[…] подялба на пазара и ограничаване на продукцията […], които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

10

Текстът на точка 25 от посочените насоки е следният:

„Освен това, независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, както е определена в раздел А по-горе, с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията. Комисията може да приложи също така допълнителен размер в случай на други нарушения. За целите на вземане на решение относно дела [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22“.

11

Точка 29 от същите насоки предвижда:

„Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

12

Фактите по спора, изложени в точки 1—28 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.

13

Roca Sanitario е дружеството майка на група от дружества, извършващи дейност в сектора на оборудването за баня (наричана по-нататък „групата Roca“). Към момента на настъпване на фактите от фактическия състав на констатираното нарушение Roca Sanitario притежава изцяло капитала на Roca, което е дистрибутор основно на керамични изделия, кранове и фитинги на френската територия. На 29 октомври 1999 г. Roca Sanitario придобива групата, начело на която е Keramik Holding AG (наричана по-нататък „групата Laufen“), дружество по швейцарското право, което по-специално притежава изцяло капитала на Laufen Austria AG. Към момента на настъпване на фактите от фактическия състав на констатираното нарушение Laufen Austria произвежда керамични изделия под своите собствени марки и търгува с тях, както и с изделия, произведени от негови конкуренти. Продажбите му са съсредоточени в Австрия, както и, в по-малка степен, в Германия.

14

На 15 юли 2004 г. Masco Corp. и дъщерните му дружества, сред които Hansgrohe AG, което произвежда кранове и фитинги, и Hüppe GmbH, което произвежда душкабини, уведомяват Комисията за наличието на картел в сектора на оборудването за баня и искат да бъдат освободени от глоби на основание Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3) или поне размерът на глобите, които могат да им бъдат наложени, да бъде намален.

15

На 9 и 10 ноември 2004 г. Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на няколко дружества и национални професионални сдружения, които осъществяват дейност в сектора на оборудването за баня. След като между 15 ноември 2005 г. и 16 май 2006 г. отправя искания за предоставяне на информация до посочените дружества и сдружения, включително до Roca и Laufen Austria, на 26 март 2007 г. Комисията приема изложение на възраженията. Жалбоподателят е уведомен по-конкретно за последното.

16

На 17 януари 2006 г. Roca иска от свое име и от името на групата Laufen, доколкото е поело дейността на тази група във Франция, да бъде освободено от глоби на основание Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели или поне размерът на глобата, която може да му бъде наложена, да бъде намален.

17

След като от 12 до 14 ноември 2007 г. е проведено изслушване, а на 9 юли 2009 г. е изпратено писмо до някои дружества с изложение на фактите и са отправени допълнителни искания за предоставяне на информация, адресат на които е жалбоподателят, на 23 юни 2010 г. Комисията приема спорното решение, с което констатира наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3) в сектора на оборудването за баня. Това нарушение, в което са участвали 17 предприятия, е протекло в различни периоди от време между 16 октомври 1992 г. и 9 ноември 2004 г. под формата на съвкупност от антиконкурентни споразумения или съгласувани практики на белгийска, германска, френска, италианска, нидерландска и австрийска територия. Картелът се отнася до оборудването за баня, което е част от една от следните три подгрупи продукти, а именно крановете и фитингите, душкабините и аксесоарите към тях, както и керамичните изделия (наричани по-нататък „трите подгрупи продукти“).

18

Комисията посочва по-специално че има национални професионални сдружения, членовете на които покриват с дейността си всичките три подгрупи продукти и които тя нарича „координиращи организации“, национални професионални сдружения, чиито членове осъществяват дейност, свързана с поне две от тези три подгрупи, които тя нарича „мултипродуктови сдружения“, както и специализирани сдружения, чиито членове осъществяват дейност, свързана с една от тези три подгрупи. Накрая Комисията установява наличието на главна група предприятия, участващи в картела в различни държави членки, както и в рамките на координиращи организации и на мултипродуктови сдружения.

19

Относно участието на групата Roca в констатираното нарушение Комисията приема, че тази група е знаела за нарушението относно трите подгрупи продукти. Що се отнася обаче до географския обхват на картела Комисията счита, че не може да се приеме, че групата Roca е знаела за цялостния ѝ обхват, а само че е знаело за извършването на тайни действия във Франция и Австрия.

20

Така в член 1, параграф 3 от спорното решение Комисията установява, че Roca Sanitario и двете му дъщерни дружества Roca и Laufen Austria са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., като са участвали в продължавано споразумение или в съгласувани практики в сектора на оборудването за баня във Франция и Австрия.

21

Съгласно член 2, параграф 4 от спорното решение Комисията налага на Roca Sanitario глоба в размер на 17700000 EUR солидарно с Laufen Austria и глоба в размер на 6700000 EUR солидарно с Roca. Освен това Комисията налага на Laufen Austria глоба в размер на 14300000 EUR поради участието му в нарушението в периода, предхождал придобиването на групата Laufen от Roca Sanitario.

22

На 8 септември 2010 г. Roca Sanitario подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение в частта, в която то се отнася до това дружество, или, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената му глоба.

23

В подкрепа на исканията си за частична отмяна на спорното решение Roca Sanitario изтъква шест основания. Първото, второто и петото основание се отнасят до търсенето на отговорност от Roca Sanitario за действия на Roca и Laufen Austria. Третото основание е изведено от нарушение на правото на защита. Четвъртото се отнася до изчисляването на размера на глобата, наложена солидарно на жалбоподателя и Laufen Austria. Шестото основание е свързано с преценката от Комисията на тежестта на нарушението.

24

В рамките на искането си при условията на евентуалност за намаляване на размера на глобата Roca Sanitario се позовава на по-малката степен на участието в нарушението, за което се търси отговорност от него, в сравнение с другите участници, както и на евентуалното намаляване на размера на глобата, предоставено на Roca и Laufen Austria вследствие на съответните им жалби.

25

Като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд намалява с обжалваното съдебно решение размера на глобата, наложена на жалбоподателя солидарно с Roca, и я определя в размер на 6298000 EUR, за да може жалбоподателят да се ползва от намалението на размера на глобата, предоставено на Roca. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

26

Roca Sanitario иска от Съда:

27

Комисията иска от Съда:

28

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при квалифицирането на едно от основанията, повдигнати в първоинстанционното производство, като „закъсняло“. Второто основание е изведено от нарушение от Общия съд на принципите на индивидуализиране на санкцията, на лична отговорност, на пропорционалност, на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, както и на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд отказал да намали основния размер на наложената на жалбоподателя глоба.

29

С първото си основание Roca Sanitario твърди, че в точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е отхвърлил като недопустим довода, изведен от обстоятелството, че при прилагането на презумпцията за упражняване на решаващо влияние от Roca Sanitario върху Laufen Austria Комисията е взела предвид погрешна дата на придобиване от първото на почти всички акции на Keramik Holding. Всъщност, противно на посоченото в спорното решение, това придобиване било извършено едва на 31 декември 1999 г.

30

Според жалбоподателя Общият съд неправилно е квалифицирал този довод като закъснял, с мотива че е изтъкнат едва при представянето на репликата. Всъщност този довод трябвало да се счита като доразвиване на основание, което вече се съдържа в жалбата. Във всички случаи Общият съд бил длъжен да се произнесе служебно по грешката в преценката на фактическите обстоятелства на всеки етап от производството и вследствие на това да намали глобата, освен ако не накърнява правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципа на пропорционалност, който е в основата на член 31 от Регламент № 1/2003.

31

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

32

Следва да се припомни, че въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него основания, съдът на Европейския съюз трябва да осъществи контрола за законност, който му е възложен. Когато осъществява този контрол, съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на посочените в Насоките критерии, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 62).

33

Контролът за законосъобразност се упражнява въз основа на правомощието за пълен съдебен контрол, което е признато по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Пълният съдебен контрол оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 63 и цитираната съдебна практика).

34

Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не е равнозначно на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които Съдът е длъжен да разгледа служебно, като например липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи основанията срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези основания (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 64).

35

Съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд в редакцията му в сила към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Довод, който не представлява доразвиване на вече посочен изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата довод в тясна връзка с него, трябва да се счита за ново основание (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2009 г.SGL Carbon/Комисия, C‑564/08 P, непубликувано, EU:C:2009:703, т. 20—34 и от 16 декември 2010 г., AceaElectrabel Produzione/Комисия, C‑480/09 P, EU:C:2010:787, т. 111).

36

В случая Общият съд е установил в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че „оплакването, изведено от обстоятелството, че жалбоподателят притежава изцяло дружествения капитал на Laufen Austria едва считано от 6 юни 2000 г., е повдигнато за първи път в репликата“, след което в точка 45 от посоченото решение отбелязва, че „жалбоподателят изрично посочва в жалбата, че на 29 октомври 1999 г. е придобил изцяло дружествения капитал на Keramik Holding“ и заключава, че „[п]оради това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че [това] оплакване представлява доразвиване на съдържащите се в жалбата основания“.

37

При това положение предвид същественото значение на датата на придобиването от жалбоподателя на дружествения капитал на Keramik Holding при изчисляването на основния размер на наложената на Roca Sanitario глоба, посоченото оплакване не може да се счита за доразвиване на основанието, изтъкнато в жалбата, а трябва да се квалифицира като ново основание.

38

Освен това Общият съд не следва да поправя грешките, допуснати от страна при представянето на фактите, които могат да послужат в подкрепа на основания за отмяна на спорното решение.

39

Поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

40

С второто си основание Roca Sanitario поддържа, че Общият съд е нарушил по-специално в точки 157—188, 201 и 202 от обжалваното съдебно решение принципите на индивидуализиране на санкцията, на лична отговорност, на пропорционалност, на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, както и задължението си за мотивиране, тъй като не е извел последиците от направената от Общия съд констатация, че степента на участието в нарушението, за което се търси отговорност от Roca Sanitario е по-малка от тази на другите участници в картела, и по-конкретно не е изменил коефициента, свързан с тежестта на констатираното нарушение по-смисъла на т. 20—23 от Насоките от 2006 г. (наричан по-нататък „коефициентът за тежест на нарушението“) и предвидения в точка 25 от тези насоки допълнителен коефициент (наричан по-нататък „коефициентът за допълнителен размер“) и съответно не е намалил основния размер на глобата.

41

На първо място, Roca Sanitario поддържа, че точки 157—188 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като при определянето на размера на глобата в тях изобщо не е взето предвид обстоятелството, че участието в нарушението, за което се търси отговорност от него, е в по-малка степен в сравнение с другите санкционирани предприятия. В това отношение обжалваното съдебно решение не правело разграничение, освен що се отнася до географския обхват на участието в нарушението, между тежестта на деянията на неговите дъщерни дружества и тежестта на деянията на предприятията, образуващи „твърдото ядро“ на участващите предприятия, съответно според естеството на поведението им и според броя на обхванатите от нарушението подгрупи продукти. Впрочем съгласно принципа на недопускане на дискриминация Общият съд трябвало да намали основния размер на наложената на Roca Sanitario глоба, като приложи спрямо него по-ниски коефициенти за тежест на нарушението и за допълнителен размер в сравнение с тези, които са приложени спрямо посочените предприятия, и да изведе последиците от това, което е констатирал в точки 169, 186 и 187 от обжалваното съдебно решение.

42

На второ място, мотивите, съдържащи се в точки 168 и 187 от обжалваното съдебно решение противоречали на съдебната практика, приложима в областта на степенуването на глобите, и неправилно отдавали предимство на принципа на пропорционалност на глобата в ущърб на принципа на равно третиране.

43

На трето място, малката степен на участието в нарушението, за което се търси отговорност от Roca Sanitario, е трябвало да бъде взета предвид като смекчаващо обстоятелство по смисъла на точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г. В точки 171—177 от обжалваното съдебно решение обаче въз основа на прекомерно ограничително и неправилно тълкуване на тази разпоредба Общият съд отхвърлил всякаква възможност за намаляване на глобата на това основание.

44

На четвърто място, Общият съд нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания и не изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като, позовавайки се в точка 185 от обжалваното съдебно решение на точки 21—23 от Насоките, той не установил по-малката степен на участие в нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателя, в сравнение с другите участници, а приел, че Комисията е действала в съответствие с принципа на пропорционалност.

45

Комисията оспорва тези доводи. От друга страна, макар да счита, че Общият съд правилно не е приел доводите на жалбоподателя, изведени от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, по същество тя смята, че предпоставката, от която изхожда Общият съд, а именно че коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер, приложени спрямо жалбоподателя, участвал в нарушението само чрез своя френски и австрийски клон, е трябвало да бъдат различни от приложените спрямо други членове на настоящия картел, участвали в нарушението на територията на шест държави членки относно три подгрупи продукти, е неточна. Ето защо Комисията приканва Съда да замени мотивите.

46

В началото следва да се припомни, че само Общият съд е компетентен да контролира по какъв начин Комисията е преценила във всеки конкретен случай тежестта на противоправното поведение. Контролът на Съда в производството по обжалване има за цел, от една страна, да се провери до каква степен Общият съд правилно от гледна точка на правото е взел предвид всички основни фактори, за да прецени тежестта на деяние, определено с оглед на член 101 ДФЕС и на член 23 от Регламент № 1/2003, и от друга страна, да се провери дали Общият съд е отговорил надлежно на всички доводи, изложени в подкрепа на искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер (вж. по-специално решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 128, от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./КомисияC‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 244 и от 5 декември 2013 г., Solvay Solexis/Комисия, C‑449/11 P, непубликувано, EU:C:2013:802, т. 74).

47

Все пак, доколкото с второто си основание Roca Sanitario твърди, че както при упражняване на своя контрол за законосъобразност на спорното решение в точки 157—179 от обжалваното съдебно решение, така и при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол за определянето на глобата в точки 185—188 от обжалваното съдебно решение, Общият съд неправилно не е взел предвид обстоятелството, че степента на участие в нарушението, за което се търси отговорност от това дружество, е по-малка в сравнение с предприятията, съставляващи „твърдото ядро“ на картела, следва да се подчертае, че при обжалване на решение на Общия съд Съдът не може, когато се при произнася по правните въпроси, по съображения за справедливост да замести със своята преценка преценката на Общия съд, който, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза (решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 245 и от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, непубликувано, EU:C:2013:463, т. 87).

48

Освен това трябва да се припомни и че при определянето на размера на глобите следва да се вземат предвид продължителността на нарушението и всички елементи, които могат да се включат в преценката на тежестта му (решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 240 и от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 98).

49

Сред елементите, които могат да се включат в преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на картела, изгодата, която са могли да извлекат от него, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза (решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 242 и от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 100).

50

В случая, както следва от точка 155 от обжалваното съдебно решение, е безспорно, че Roca Sanitario трябва да носи отговорност в своето качество на дружество майка, притежаващо целия капитал на Laufen Austria, за действията на последното, изразяващи се в прилагане на съгласуване на бъдещи увеличения на цените, по-нататък, че поради участието на Laufen Austria в срещите на Arbeitskreis Sanitärindustrie Roca Sanitario е знаело за материалния обхват на констатираното нарушение, доколкото то засяга трите подгрупи продукти, което жалбоподателят не оспорва в жалбата си, и накрая, че това нарушение се отнася до цялата австрийска територия.

51

От това Общият съд е направил извод, че съгласно точки 21—23 и 25 от Насоките от 2006 г. Комисията правилно е приела, че коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер от 15 % са подходящи.

52

В това отношение Roca Sanitario твърди, че Общият съд не е взел предвид факта, че Laufen Austria и Roca не са част от „твърдото ядро“ на картела, по-специално с мотива, че те не са допринесли за неговото създаване и поддържане.

53

Дори да се приеме, че това обстоятелство е установено, във всички случаи с него не може да се потвърди, че Общият съд е трябвало да счете, че коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер от 15 % не са подходящи или са прекалено високи, тъй като подобен процент се обосновава със самото естество на разглежданото нарушение, а именно прилагането на съгласуване на увеличения на цените. Всъщност това нарушение спада към най-сериозните ограничения на конкуренцията по смисъла на точки 23 и 25 от Насоките от 2006 г. и величината от 15 % съответства на най-ниския процент в скалата на санкциите, предвидена за подобни нарушения съгласно тези насоки (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 124 и 125 и от 11 юли 2013 г., Dole Food и Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 125).

54

Следователно Общият съд правилно е приел в точки 169 и 185 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер като величина от 15 %, независимо от ограничения географски обхват на участието в разглежданото нарушение само на френската и на австрийската територия.

55

На второ място, доколкото Roca Sanitario твърди, че макар да е констатирал, че степента на участие в нарушението, за което се търси отговорност от това дружество, е по-малка в сравнение с други участници, Общият съд е приел прилагането на посочените коефициенти спрямо последното и така е нарушил принципа на равно третиране, следва да се отбележи, че както поддържа по същество Комисията мотивите, съдържащи се в точки 168 и 169, както и в точки 186 и 187 от обжалваното съдебно решение, според които, от една страна, нарушение, обхващащо териториите на шест държави членки и три подгрупи продукти, трябва да се счита за по-тежко от разглежданото, което е извършено на териториите на две държави членки, и от друга страна, само на това основание е трябвало на участвалите в първото нарушение предприятия да се наложи глоба, изчислена въз основа на по-високи коефициенти за тежест на нарушението и за допълнителен размер в сравнение с приложените по отношение на жалбоподателя, са опорочени от грешка при прилагане на правото.

56

Всъщност, що се отнася до определянето на коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер, от точки 22 и 25 от Насоките от 2006 г. е видно, че следва да се вземат предвид редица фактори, по-специално посочените в точка 22 от тези насоки. Въпреки че за да се прецени тежестта на нарушение и оттук да се определи размерът на глобата, която трябва да се наложи, може да се вземе предвид по-специално географският обхват на нарушението, обстоятелството, че едно нарушение засяга по-широк географски обхват от друго, само по себе си не предполага непременно, че това първо нарушение, разгледано в неговата цялост, и по-специално с оглед на естеството му, трябва да се квалифицира като по-тежко от второто и като обосноваващо вследствие на това определянето на по-високи коефициенти за тежест на нарушението и за допълнителен размер от тези, които са възприети за изчисляване на глобата, с която се санкционира това второ нарушение (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 178).

57

При това положение следва да се припомни, че принципът на равно третиране представлява общ принцип на правото на Съюза, предвиден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От постоянната съдебна практика следва, че спазването на този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално решение от 12 ноември 2014 г.Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51).

58

Спазването на посочения принцип е задължително за Общия съд не само при упражняването на контрол за законосъобразност на решението на Комисията за налагане на глоби, но и при упражняването на правомощието му за пълен съдебен контрол. Всъщност упражняването на това правомощие при определяне на размера на наложените глоби не би трябвало да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика в противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, C‑434/13 P, EU:C:2014:2456, т. 77).

59

Както следва обаче от практиката на Съда, при преценката на тежестта на нарушението отчитането въз основа на същия принцип на различията между участвалите в един и същ картел предприятия по-специално с оглед на географския обхват на съответното им участие не трябва непременно да се извършва при определянето на коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер, а това може да се направи на друг етап от изчисляването на глобата, например при коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по точки 28 и 29 от Насоките от 2006 г. (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, непубликувано, EU:C:2013:463, т. 96—100 и от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 104 и 105).

60

Както отбелязва Комисията, подобни различия могат да се проявяват и чрез стойността на продажбите, възприета за изчисляването на основния размер на глобата, доколкото тази стойност отразява за всяко участващо предприятие степента на участието му в разглежданото нарушение съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г., която позволява да се приеме като отправна точка за изчисляването на глобите размер, който отразява икономическата тежест на нарушението и ролята на предприятието в него (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 76).

61

Ето защо, тъй като е безспорно, че основният размер на наложените на жалбоподателя глоби е определен в зависимост от стойността на продажбите, извършени от Laufen Austria на австрийската територия и от Roca — на френската територия, Общият съд не е нарушил принципа на равно третиране, като в точки 168 и 169, както и в точки 186 и 187 от обжалваното съдебно решение е определил на 15 % от тази стойност коефициентите за тежест на нарушението и за допълнителен размер.

62

Макар от изложеното по-горе да следва, че мотивите на Общия съд в точки 168 и 169, както и в точки 186 и 187 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, трябва да се припомни, че ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяна на решението, а следва да се заменят мотивите (вж. в този смисъл решения от 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, EU:C:1992:252, т. 28 и от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 187 и цитираната съдебна практика).

63

Впрочем настоящият случай е такъв, както е видно от изложените в точки 56—61 от настоящото решение мотиви, с които следва да се заменят мотивите на Общия съд.

64

Ето защо второто основание следва да се отхвърли в частта му, в която се поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, и по-специално че е нарушил принципите на пропорционалност и на равно третиране с мотива, че тъй като Общият съд не е приложил спрямо жалбоподателя по-ниски коефициенти за тежест на нарушението и за допълнителен размер в сравнение с предприятията, участвали в по-голяма степен в нарушението, той не е взел предвид в обжалваното съдебно решение по-малката степен на участие в нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателя.

65

Относно оплакването, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и е нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е приел в точка 185 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е действала в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се отбележи, че Общият съд е описал общо метода на изчисляване на глобата в точки 148 и 149 от обжалваното съдебно решение, както и — в точки 150—152 от посоченото решение — прилагането на този метод от Комисията.

66

Ето защо подобно оплакване не може да бъде прието.

67

Накрая, що се отнася до оплакването, че Общият съд не е взел предвид като смекчаващо обстоятелство по смисъла на точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г. по-малката степен на участие на жалбоподателя в нарушението в сравнение с другите участници, е безспорно, че Roca Sanitario само е посочило ограниченото участие на Roca и Laufen Austria в констатираното нарушение.

68

Впрочем, за да бъде намален размерът на глобата поради смекчаващи обстоятелства, жалбоподателят е трябвало съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г. да докаже, че фактически не е прилагал съответните антиконкурентни споразумения, като е възприел конкурентно поведение на пазара, каквото доказателство той не е представил, както е констатирал Общият съд в точка 177 от обжалваното съдебно решение.

69

Във всички случаи тази преценка на доказателствата не може да бъде оспорена в производството по обжалване на решението на Общия съд, освен при тяхно изопачаване, каквото не е изтъкнато в конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 13 януари 2011 г., Media-Saturn-Holding/СХВП, C‑92/10 P, непубликувано, EU:C:2011:15, т. 27, от 10 юли 2014 г., Гърция/Комисия, C‑391/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2061, т. 28 и 29 и от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 40).

70

Следователно оплакването относно разглеждането от Общия съд на смекчаващите обстоятелства по смисъла на точка 29, трето тире от Насоките от 2006 г. трябва да бъде отхвърлено.

71

От всички изложени по-горе съображения следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено, а оттук и жалбата в нейната цялост.

72

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

73

В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане да бъде осъден да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати разноските по настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: