РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

11 юли 2013 година ( *1 )

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Насоки относно засягането на търговията между държавите членки — Правна сила — Задължение за определяне на съответния пазар — Обхват — Право на справедлив съдебен процес — Принцип на добра администрация — Обективна безпристрастност на Комисията — Насоки за изчисляване на глобите (2006 г.) — Дял от стойността на продажбите — Задължение за мотивиране — Намаляване на глобата поради неплатежоспособност или поради особеностите на случая — Равно третиране“

По дело C-439/11 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 август 2011 г.,

Ziegler SA, установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват J.-F. Bellis, M. Favart и A. Bailleux, avocats

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Европейска комисия, за която се явяват г-н A. Bouquet и г-н N. von Lingen, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н M. Ilešič, председател на състав, г-н E. Jarašiūnas (докладчик), г-н A. Ó Caoimh, г-жа C. Toader и г-н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 октомври 2012 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 декември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си Ziegler SA (наричано по-нататък „Ziegler“) иска да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юни 2011 г. по дело Ziegler/Комисия (T-199/08, Сборник, стр. II-3507, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля подадената от него жалба с главно искане да се отмени Решение C(2008) 926 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.543 — Международни услуги по преместване) (наричано по-нататък „спорното решение“), при условията на евентуалност — да се отмени наложената му с това решение глоба, а при условията на евентуалност спрямо предходното — глобата да бъде намалена.

I – Правна уредба

2

Точки 3, 45, 50 и 52—55 от Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 149, наричани по-нататък „Насоките относно засягането на търговията“), предвиждат в частност следното:

„3.

[В] [н]астоящите насоки […] се разяснява кога споразуменията не могат значително да засегнат търговията между държави членки […]. Насоките нямат за цел да бъдат изчерпателни. Целта е да се изложи методологията за прилагане на понятието за засягане на търговията и да се предоставят насоки за нейното прилагане в често срещани ситуации. […]

[…]

45.

Оценката на значителността зависи от обстоятелствата за всеки отделен случай, по-специално естеството на споразумението и практиката, естеството на продуктите и пазарната позиция на въпросните предприятия. […] Колкото по-силна е пазарната позиция на засегнатите предприятия, толкова по-вероятно е, че споразумение или практика, способни да засегнат търговията между държави членки, могат да направят това значително […].

[…]

50.

[…]Комисията счита за уместно да определи основните принципи, посочващи кога търговията не може да бъде значително засегната […]. Когато се прилага член 81 [ЕО], Комисията приема този стандарт като негативна оборима презумпция, която се прилага към всички споразумения по смисъла на член 81, параграф 1 [ЕО] […].

[…]

52.

Комисията се придържа към схващането, че по принцип споразуменията не могат значително да засегнат търговията между държави членки, когато са изпълнени кумулативно следните условия:

a)

съвкупният пазарен дял на страните на всеки съответен пазар в рамките на Общността, засегнат от споразумението, да не надвишава 5 %, и

б)

при хоризонтални споразумения съвкупният годишен оборот в Общността на засегнатите предприятия[…] за продуктите, предмет на споразумението, да не надвишава 40 милиона евро. […]

[…]

53.

Комисията се придържа и към становището, че когато едно споразумение по своето естество може да засегне търговията между държави членки, например защото се отнася до вноса и износа или включва няколко държави членки, съществува оборима позитивна презумпция, че такива въздействия върху търговията са значителни, когато оборотът на страните за продуктите, предмет на споразумението, изчислен съгласно параграфи 52 и 54, надвишава 40 милиона евро. За споразумения, които по своето естество могат да засегнат търговията между държави членки, може да се приеме, че такова влияние е значително, когато пазарният дял на страните надвишава 5 % праг […]. Все пак тази презумпция не се прилага, когато споразумението обхваща само част от държава членка […].

54.

Що се отнася до прага от 40 милиона евро […], оборотът се изчислява на базата на общите продажби в Общността през предходната финансова година, […] извършени от засегнатите предприятия, на продуктите, предмет на споразумението […]. Продажбите между дружества, които формират част от същото предприятие, се изключват[…].

55.

За прилагането на прага на пазарен дял е необходимо да се определи съответният пазар41. Той се състои от съответния продуктов пазар и съответния географски пазар. Пазарните дялове следва да бъдат изчислявани на базата на данните за стойността на продажбите или, когато е уместно, на данните за стойността на покупките. Ако няма данни за стойността, могат да бъдат използвани изчисленията, направени на базата на надеждна информация за пазара“.

3

В бележка под линия 41 към точка 55 от Насоките относно засягането на търговията се уточнява, че когато се определя съответният пазар, трябва да се използва Известие относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ С 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60, наричано по-нататък „Известието за определянето на пазара“).

4

В раздела, озаглавен „Основен размер на глобата“, Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за изчисляване на глобите“), гласят:

„[…]

A.

Изчисляване на стойността на продажбите

13.

При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено[…] в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната търговска година на неговото участие в нарушението (наричана по-долу „стойност на продажбите“).

[…]

Б.

Определяне на основния размер на глобата

19.

Основният размер на глобата ще се обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението, умножена по броя на годините на нарушението.

[…]

21.

Като общо правило делът на стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите.

22.

За да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [до]вършено или не.

23.

Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията2, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата.

[…]

25.

Освен това, независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените […]. За целите на вземане на решение относно дела на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22.

[…]“.

5

В бележка под линия 2 към точка 23 от Насоките за изчисляване на глобите се уточнява, че споменатите споразумения включват споразуменията, съгласуваните практики и решенията на сдружения на предприятия по смисъла на член 81 ЕО.

6

В раздела, озаглавен „Коригиране на основния размер“, Насоките за изчисляване на глобите гласят:

„[…]

Е.

Платежоспособност

35.

В изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието да плаща с оглед на конкретен социален и икономически контекст. Тя няма да основава каквото и да е намаление на размера на глобата, предоставено на това основание, само на констатирането на влошено финансово положение или дефицит. Намалението може да бъде предоставено само на основата на обективни доказателства, че налагането на глобата, съгласно предвиденото в настоящите насоки, необратимо би застрашило икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.

7

В точка 37 от част „Заключителни съображения“ на Насоките се посочва:

„Въпреки че настоящите насоки представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология или от границите, посочени в точка 21“.

II – Обстоятелствата в основата на спора и спорното решение

8

Обстоятелствата в основата на спора и спорното решение, изложени в точки 1—21 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.

9

В спорното решение Комисията констатира, че адресатите на това решение, сред които е и Ziegler — дружество, което през финансовата година, приключила на 31 декември 2006 г., е реализирало консолидиран оборот от 244420326 EUR — са участвали в картел в сектора на международните услуги по преместване в Белгия, като са определяли цените, разпределяли са си клиентите и са манипулирали процедурата по набиране на оферти, с което са извършили едно-единствено продължавано нарушение на член 81 ЕО или на друго основание носят отговорност за извършването му за целия или част от периода между октомври 1984 г. и септември 2003 г.

10

Услугите, до които се отнася нарушението, обхващат преместването, с отправна точка или местоназначение Белгия, на вещи на физически лица, предприятия или публични институции. Предвид факта че всички разглеждани дружества за международни премествания са установени в Белгия и че дейността на картела се развива на белгийска територия, за географски център на картела е счетена Белгия. Комисията изчислява съвкупния оборот на участниците в картела за тези международни услуги по преместване на 41 милиона евро за 2002 г. Тъй като големината на сектора е оценена на около 83 милиона евро, съвкупният пазарен дял на участващите предприятия е определен на около 50 % от този сектор.

11

В спорното решение Комисията посочва, че картелът по-специално цели да се определят и поддържат високи цени, както и да се подели пазарът, и се осъществява под няколко форми, а именно под формата на споразумения относно цените, споразумения относно поделянето на пазара посредством система на неотговарящи на действителните пазарни цени оферти, известни като „фиктивни оферти“, и споразумения относно система за финансови компенсации за отхвърлените оферти или за непредставянето на оферта, известни като „комисиони“.

12

В спорното решение Комисията приема, че между 1984 г. и началото на 90-те години картелът е действал по-специално въз основа на писмени споразумения за определяне на цените, като успоредно с това са въведени практиката на комисионите и фиктивните оферти. Съгласно същото решение практиката на комисионите следва да се счита за косвено определяне на цени за международните услуги по преместване в Белгия, доколкото участниците в картела са си фактурирали взаимно комисионите за отхвърлените или непредставените оферти, като са посочвали фиктивни услуги, а размерът на тези комисиони е фактуриран и на клиентите.

13

Що се отнася до фиктивните оферти, в спорното решение Комисията посочва, че с представянето на такива оферти извършващото услуги по преместване дружество, което желае да получи поръчката, е действало по такъв начин, че плащащият за преместването клиент да получи няколко оферти. За целта дружеството е указвало на конкурентите си общата цена, която те трябва да посочат за планираното преместване, като тази цена била по-висока от цената, предложена от това дружество. Следователно тези оферти са били фиктивни — представени от дружества, които не са имали намерение да осъществят преместването. Комисията приема, че въпросната практика представлява манипулиране на процедурите по набиране на оферти, което води до завишаване на поисканата за преместването цена в сравнение с евентуалната цена при условията на конкуренция.

14

В спорното решение Комисията установява, че въпросните споразумения са прилагани до 2003 г. и че тези сложни дейности имат една и съща цел — да се определят цените, да се подели пазарът и така да се наруши конкуренцията.

15

С оглед на това Комисията приема спорното решение, член 1 от което гласи:

„Следните предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО] и член 53, параграф 1 от Споразумението [за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)], като са [определили] по пряк и непряк начин цени за международн[и услуги по преместване] в Белгия, като са си [поделили] част от този пазар и са [манипулирали процедурите по набиране на] оферти през посочените периоди:

[…]

ж)

[Ziegler] от 4 октомври 1984 г. до 8 септември 2003 г.“.

16

Ето защо в член 2, буква л) от спорното решение Комисията налага на Ziegler глоба в размер на 9,2 милиона евро, изчислена по методите, изложени в Насоките за изчисляване на глобите.

17

На 24 юли 2009 г. Комисията приема Решение C(2009) 5810 окончателен, с което изменя спорното решение и намалява с около 600000 EUR стойността на продажбите, реализирани от един от другите адресати на спорното решение. Тъй като наложената на това лице глоба се изчислява въз основа на тази стойност, Комисията намалява и размера на глобата на този адресат.

III – Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

18

На 3 юни 2008 г. Ziegler подава жалба в секретариата на Общия съд, с която моли да се отмени спорното решение, и при условията на евентуалност, да се отмени наложената му глоба, а при условията на евентуалност спрямо предходното — да се намали съществено размерът на тази глоба. Освен това дружеството моли Общия съд, преди да се произнесе, да разпореди цялата административна преписка да бъде представена в секретариата на Общия съд.

19

Наред с тази жалба Ziegler подава молба за спиране на изпълнението на член 2 от спорното решение, доколкото с него му е наложена глоба. Молбата е отхвърлена с Определение на председателя на Общия съд от 15 януари 2009 г. по дело Ziegler/Комисия (T-199/08 R), а жалбата срещу определението е отхвърлена с Определение на председателя на Съда от 30 април 2010 г. по дело Ziegler/Комисия (C-113/09 P(R).

20

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд Ziegler сочи девет основания — пет главни във връзка с отмяната на спорното решение и четири евентуални във връзка с отмяната или намаляването на глобата.

21

С обжалваното съдебно решение Общият съд отчасти уважава искането на Ziegler да се разпореди административната преписка да бъде представена в секретариата на Общия съд. Той обаче приема, че не е налице нито едно от посочените от Ziegler основания за отмяна, и съответно отхвърля изцяло жалбата и осъжда Ziegler да заплати съдебните разноски. За това решение Общият съд излага в частност следните съображения.

22

Когато анализира твърдението за наличие на първото основание за отмяна на спорното решение, а именно за наличие на явни грешки в преценката и грешки в правото при преценката на необходимите условия за прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, в точки 41—46 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред отхвърля довода на Комисията, че не е необходимо да се определя съответният пазар в случай на явно ограничение на конкуренцията. Той посочва, че Комисията е длъжна да определи пазара в частност когато, ако не го направи, няма да е възможно да прецени дали разглежданото споразумение може да засегне търговията между държавите членки, и че в случая Ziegler оспорва именно преценката на Комисията по това условие за прилагане на член 81 ЕО.

23

По-нататък в точки 56—63 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е доказала, че е достигнат прагът от 40 милиона евро, предвиден в точка 53 от Насоките относно засягането на търговията. Всъщност според Общия съд, за да се оцени големината на пазара за целите на преценката дали е налице значително въздействие върху търговията между държавите членки, е било необходимо от реализирания от разглежданите услуги оборот да се приспадне оборотът, реализиран от подизпълнителски услуги. Общият съд обаче констатира, че след това приспадане сумата спада под прага от 40 милиона евро.

24

Накрая, след като в точка 48 от обжалваното съдебно решение постановява, че доводите, които Ziegler излага в писмената си реплика по отношение на предвидения в точка 53 от посочените насоки праг от 5 % пазарен дял, просто допълват твърденията, че е налице основание за отмяна поради липсата на значително въздействие върху търговията между държавите членки, и следователно са допустими, Общият съд пристъпва към анализ на тези доводи в точки 64—74 от обжалваното съдебно решение. В това отношение той в частност отбелязва, че Комисията не е спазила задължението да определи съответния пазар — задължение, което сама си е определила в точка 55 от упоменатите насоки. Той обаче приема, че в конкретния случай тя е успяла да докаже, че 5-процентният праг е надвишен, като е дала достатъчно подробно описание на съответния сектор, за да може да се прецени дали условието за прага е изпълнено. Затова в точка 72 от посоченото съдебно решение той постановява, че „по изключение“ Комисията е можела да използва този праг, без изрично да определя пазара по смисъла на посочената точка 55.

25

При анализа на първата част от твърдението за наличие на третото основание за отмяна на спорното решение, а именно за нарушение на задължението за мотивиране, що се отнася до определянето на основния размер на глобата, в точки 88—94 от обжалваното съдебно решение Общият съд в частност постановява, че е било желателно Комисията да доразвие мотивите си по отношение на изчислението на глобите, че приетите през 2006 г. Насоки за изчисляване на глобите са довели до основна промяна на методите за изчисляване на глобите и че при това положение Комисията по принцип вече не може да мотивира само извода, че нарушението е „много сериозно“, а да не обоснове решението си какъв дял от стойността на продажбите да вземе предвид. Той отбелязва, че в случая Комисията определя този дял на 17 %, като се мотивира единствено с това, че нарушението е „много сериозно“. В това отношение в точка 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че „[т]ези мотиви могат да бъдат достатъчни само [когато] Комисията прилага ставка, която е много близка до долната граница на стойностите, предвидени за най-сериозните ограничения“, а „[а]ко […] е искала да приложи по-висока ставка, Комисията е трябвало да предостави по-подробни мотиви“. В точка 94 от решението си Общият съд добавя, че тези съображения се отнасят и за мотивирането на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект.

26

По твърдението за наличие на четвъртото основание за отмяна на спорното решение, а именно за нарушение на правото на справедлив процес и на общия принцип на добра администрация, в точки 103—107 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че Ziegler не оспорва компетентността на Комисията да издаде в конкретния случай решение на основание член 81 ЕО. Той също така отбелязва, че твърдяната липса на обективност от страна на Комисията не съставлява нарушение на правото на защита, което да може да доведе до отмяна на спорното решение, а спада към въпросите, които трябва да се разгледат в рамките на контрола върху преценката на доказателствата или върху мотивите на решението. Затова Общият съд постановява, че подобно твърдение е неотносимо от гледна точка на основанията за отмяна. За изчерпателност обаче той отбелязва, че твърдението за наличие на това основание е и неоснователно. Всъщност според Общия съд от представените от Ziegler доказателства не може да се установи, че твърдяната предубеденост на Комисията или на някого от нейните служители се е отразила на спорното решение или че Комисията е била пристрастна при разследването на случая, нито може да се установи как укоримите според Ziegler действия на някои служители на Комисията, дори да се допусне, че са доказани, биха могли да накърнят правото на справедлив процес.

27

При анализа на твърдението за наличие на последното основание — за отмяна или намаляване на глобата поради изключителни обстоятелства, Общият съд обсъжда доводите на Ziegler, които по същество се свеждат до това, че не е в състояние да плати глобата и че не е третирано еднакво в сравнение с друго предприятие, адресат на спорното решение. В точки 165—169 от обжалваното съдебно решение той в частност отбелязва, че в точка 35 от Насоките за изчисляване на глобите са предвидени две кумулативни условия за прилагането на тази разпоредба и че изводът на Комисията — че наложената на Ziegler глоба възлиза на едва 3,76 % от световния му оборот и следователно не би могла необратимо да застраши икономическата му жизнеспособност — е абстрактен и не е съобразен с конкретното положение на това дружество. Затова Общият съд приема, че този извод не може да обоснове отхвърлянето на искането на Ziegler за намаляване на глобата. Тъй като обаче това дружество не е оспорило констатацията на Комисията в спорното решение, че не е изпълнено второто условие, а именно да е налице особен социален или икономически контекст, Общият съд постановява, че Комисията основателно е отхвърлила доводите на Ziegler за намаляване на глобата му поради икономическите и финансовите му затруднения.

28

Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на равно третиране предвид третирането на друго предприятие — адресат на спорното решение, в точки 170 и 171 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, от една страна, че Комисията е отхвърлила и искането на другото предприятие по точка 35 от Насоките за изчисляване на глобите поради липсата на особен социален и икономически контекст. От друга страна, той приема, че макар Комисията наистина да намалява глобата на другото предприятие на основание точка 37 от тези насоки, все пак, видно от спорното решение, това предприятие не е било в сходно положение със Ziegler, както и че по този въпрос е достатъчно да се констатира, че наложената на Ziegler глоба е доста под тавана от 10 % от общия му оборот, докато преди намалението глобата на другото предприятие е била значително над тавана.

IV – Искания на страните

29

С жалбата си Ziegler иска от Съда:

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови окончателно решение по спора,

да уважи направените в първоинстанционното производство искания и съответно да отмени спорното решение или, при условията на евентуалност, да отмени наложената му с това решение глоба, а при условията на евентуалност спрямо предходното — да намали значително размера на глобата, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производствата пред двете инстанции.

30

В писмената си реплика Ziegler освен това моли да се отхвърлят като недопустими или поне като неоснователни исканията на Комисията за заместване на някои от мотивите на обжалваното съдебно решение.

31

Комисията иска от Съда:

да отхвърли жалбата срещу решението на Общия съд, но да замести с други някои от мотивите на Общия съд,

при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата за отмяна на нейното решение, и

да осъди Ziegler да заплати съдебните разноски.

V – По жалбата

32

В подкрепа на жалбата си Ziegler сочи четири основания.

А – По първото основание, а именно наличие на грешки при прилагане на правото във връзка с преценката на доказаността на значителното въздействие върху търговията между държавите членки

33

Ziegler разделя твърденията си по първото основание на три части, като първата се отнася до задължението за определяне на съответния пазар, а втората и третата — по същество до прага от 5 % пазарен дял, предвиден в точка 53 от Насоките за изчисляване на глобите. Комисията обаче иска най-напред Съдът да замести някои от мотивите на обжалваното съдебно решение с други, които според нея биха позволили да бъде отхвърлено твърдението за наличие първото основание за обжалване.

1. Относно поисканото от Комисията заместване на мотиви

а) Доводи на страните

34

На първо място, Комисията изтъква, че Насоките относно засягането на търговията нямат за цел да въведат по-строго от възприетото в съдебната практика изискване за доказване на значителността на въздействието върху търговията между държавите членки. За разлика от изчисляването на глобите, за което разполагала с известна свобода на преценка, за картелите Комисията нямала право да приема, че дори да засягат значително търговията между държавите членки, може да останат извън обхвата на забраната по член 81 ЕО. Затова праговете, установени в точки 52 и 53 от Насоките относно засягането на търговията, били само примерни. Освен това не бивало точка 55 от тези насоки да се разбира като въвеждаща задължение за определяне на пазара, когато за съответните случаи, например за картелите, съдебната практика предвижда, че подобно определяне на пазара е излишно. Затова мотивите в точки 64—74 от обжалваното съдебно решение били неправилни и трябвало да бъдат заместени с други.

35

На второ място, Комисията смята, че Общият съд е приложил неправилно правото, като е смесил понятието за оборот по смисъла на точки 52 и 53 от Насоките относно засягането на търговията с понятието за стойност на продажбите по точка 13 от Насоките за изчисляване на глобите и като съответно е приел, че оборотът по смисъла на точки 52 и 53 не може да включва оборота от подизпълнителска дейност. Работата като подизпълнител всъщност била релевантна икономическа дейност за целите на преценката дали търговията между държавите членки може да се смята за значително засегната, макар и да не е от значение за целите на изчисляването на глобата. Затова Комисията моли да бъдат заместени мотивите в точки 56—63 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд стигнал до неправилния извод, че не е доказано да е надвишен прагът от 40 милиона евро.

36

На трето място, Комисията моли да се заместят мотивите, изложени в точки 40—50, и конкретно в точка 48 от обжалваното съдебно решение. Общият съд неправилно приел за допустими доводите на Ziegler във връзка с прага от 5 % пазарен дял. Всъщност този доводи не можело да бъдат изведени от първоинстанционната жалба и поради това трябва да се разглеждат не като допълване на твърденията по вече посочено основание, а като нови и съответно недопустими твърдения.

37

Ziegler изтъква, че тези искания за заместване на мотиви са недопустими, доколкото, от една страна, са без значение за диспозитива на обжалваното съдебно решение, и от друга, са неточни. При всички положения исканията били неоснователни.

38

На първо място, с решението си в Насоките относно засягането на търговията да установи прагове, които не са предвидени в съдебната практика, Комисията сама ограничила правото си на преценка при прилагането на условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки. Ето защо тя не можела да не приложи праговете, без да се обоснове надлежно по този въпрос. Освен това, след като е решила да ги приложи, както в случая, трябвало да ги спазва.

39

На второ място, твърдението на Комисията за разлика между понятието за стойност на продажбите и понятието за оборот не намирало подкрепа нито в буквата, нито в духа на съответните разпоредби, нито пък, a fortiori, в съдебната практика.

40

На трето място, Ziegler поддържа, че доводите му пред Общия съд във връзка с прага от 5 % пазарен дял са допустими, тъй като с тях се допълва твърдението му за липса на значително въздействие върху търговията между държавите членки.

б) Съображения на Съда

41

Що се отнася до оспорваната от Ziegler допустимост на посочените искания, следва първо да се констатира, че няма основание да се смятат за недопустими поради неточност. Всъщност за всяко от исканията си Комисията точно посочва в кои пасажи от обжалваното съдебно решение според нея се забелязва неправилно прилагане на правото, по какви причини смята, че е така, и на какви съображения е трябвало да се опре Общият съд, за да не допусне грешка при прилагане на правото — като това според нея са съображенията, които тя е изложила пред този съд в своя защита.

42

Второ, съгласно постоянната практика на Съда, за да е допустимо искането за заместване на мотиви, е необходимо да е налице правен интерес, в смисъл, че искането трябва да може с резултата си да донесе полза на страната, която го е направила. Това би могло да е така, когато искането за заместване на мотиви съставлява защита срещу твърдение на жалбоподателя, че е налице основание за отмяна (вж. в този смисъл Решение от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, Сборник, стр. I-9291, точка 23, и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Iride/Комисия, C-329/09 P, точки 48—51).

43

В случая, що се отнася до първото искане, отнасящо се до мотивите във връзка с понятието „значително засягане на търговията между държавите членки“ и във връзка със задължението за определяне на съответния пазар, следва да се отбележи, че ако се установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел, че поради обвързващата сила на Насоките относно засягането на търговията Комисията е била длъжна да определи съответния пазар, твърдението на Ziegler за наличие на първото основание би се оказало безпредметно в първата си част. Всъщност тогава Ziegler не би имало основание да поддържа, че Общият съд неправилно е освободил Комисията от задължението ѝ да определи пазара. Ето защо Комисията има интерес от това искане, което следователно е допустимо.

44

Що се отнася до второто искане, отнасящо се до мотивите във връзка с ненадвишаването на прага от 40 милиона евро, ако се установи, че Общият съд неправилно е смесил понятието за стойност на продажбите по Насоките за изчисляване на глобите с понятието за оборот по смисъла на Насоките относно засягането на търговията и оттам е стигнал до неправилния извод, че посоченият праг не е достигнат, ще трябва да се констатира, че надвишаването на прага е доказано. В такъв случай твърдението на Ziegler за наличие на първото основание става безпредметно във втората и третата си част, които се отнасят единствено до изводите относно прага от 5 % пазарен дял. Оттук следва, че Комисията има интерес и от това искане, което съответно също е допустимо.

45

Що се отнася до третото искане, отнасящо се до мотивите във връзка с допустимостта на доводите на Ziegler за прага от 5 % пазарен дял, достатъчно е да се констатира, без да е необходимо да се обсъжда неговата допустимост, че това искане трябва да бъде отхвърлено като неоснователно (вж. по аналогия Решение от 23 март 2004 г. по дело Франция/Комисия, C-233/02, Recueil, стр. I-2759, точка 26).

46

Всъщност съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Допустими са обаче твърденията и доводите, които доразвиват вече посочено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата твърдение за наличие на определено основание и които имат тясна връзка с него (вж. в този смисъл Определение от 13 ноември 2001 г. по дело Dürbeck/Комисия, C-430/00 P, Recueil, стр. I-8547, точка 17).

47

В случая от преписката по делото пред Общия съд личи, че по втората част на изложеното в първоинстанционната жалба твърдение за наличие на първото основание за отмяна Ziegler най-напред в точка 44 от жалбата оспорва „констатациите на Комисията за оборота на засегнатите дружества и за големината на пазара в евро в контекста на изчисляването на пазарните дялове на десетте засегнати дружества и на останалите дружества с дейност на пазара на международните услуги по преместване“. След това в точка 45 от жалбата то заявява, че „[п]риложеният от Комисията [метод] за изчисляване на пазарните дялове и на големината на пазара е явно неправилен и оценката на пазарните дялове на засегнатите дружества в точка 89 от [спорното] решение съставлява фактическа грешка“. Накрая, в точка 58 то посочва, че „изтъкнатите в [жалбата за отмяна] разминавания и неточности при изчисляването на пазарните дялове и на големината на пазара в евро следователно се отразяват и на преценката на въздействието на разглежданите споразумения върху търговския обмен между държавите членки“, и препраща по този въпрос към съображение 373 от спорното решение, в което се говори в частност за надвишаването на прага от 5 % пазарен дял.

48

С оглед на всичко това в точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че „споменаването на прага от 5 % [в писмената реплика] представлява разгръщане на съществуващо правно основание, а не ново правно основание“, и съответно че доводите на Ziegler във връзка с евентуалното надвишаване на този праг са допустими.

49

Следователно третото искане на Комисията трябва веднага да бъде отхвърлено, докато основателността на първите ѝ две искания ще бъде разгледана заедно с доводите на Ziegler по първото посочено от него основание.

2. По основателността на твърдението за наличие на първото основание

а) По първата част от това твърдение — за задължението за определяне на пазара

i) Доводи на страните

50

Според Ziegler Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 72 от обжалваното съдебно решение е постановил, че „по изключение“ Комисията е можела да приеме, че пазарният дял на засегнатите предприятия надхвърля 5 %, без за целта да определя съответния пазар.

51

Главното твърдение на Ziegler по този въпрос е, че Общият съд не е можел, без да допусне грешка при прилагане на правото, да освободи Комисията от задължението да определи съответния пазар, задължение, установено в точка 55 от Насоките относно засягането на търговията, които препращат към Известието за определянето на пазара. Тъй като тези насоки ограничават правото на преценка на Комисията, неспазването им водело до нарушаване на принципа на равно третиране и принципа за защита на оправданите правни очаквания. В случая Комисията била длъжна да определи съответния пазар именно защото не доказала, че е изпълнено условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки, а просто приложила презумпциите, възприети в посочените насоки.

52

При условията на евентуалност Ziegler поддържа, че съображенията, с които Общият съд освободил Комисията от задължението да определи пазара, са противоречиви и съдържателно неправилни. Противоречието се състояло в това, че Общият съд освободил Комисията от това задължение поради изложеното в точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение съображение, че на практика това задължение е изпълнено. По този въпрос решението на Общия съд било най-малкото немотивирано, доколкото Общият съд не обяснил защо прилага в полза на Комисията по-ниски изисквания за доказване.

53

Що се отнася до съдържателните грешки, Ziegler твърди, че от една страна, описанието на съответния сектор не бива да се бърка с правното понятие за пазар, използвано в конкурентното право. От друга страна, при всички случаи прилагането на критериите за заместимост на предлагането и търсенето трябвало да води до извод за наличието на един-единствен пазар, който обединява всички международни услуги по преместване и чийто географски обхват далеч надхвърля територията на Белгия. Ето защо Общият съд нямал основание да заключи, че Комисията правилно е посочила белгийския пазар на международните услуги по преместване от и към Белгия.

54

Наред с искането си за заместване на мотиви Комисията най-напред подчертава, че в административното производство Ziegler не е оспорвало извода, че условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки в случая е изпълнено.

55

По-нататък, според тази институция следва да се прави разлика между определянето на евентуалния съответен пазар с цел да се провери дали е надвишен прагът от 5 % пазарен дял, от една страна, и същинското определяне на съответния пазар, което е необходимо, когато се оценява мощта на даден пазарен субект, от друга. Само във втората хипотеза се изисквал анализ, който да е по-задълбочен от простото описание на съответния сектор. Освен това съгласно съдебната практика при флагрантните картели било излишно да се определя пазарът. Следователно, за да се спази точка 55 от Насоките относно засягането на търговията, при картелите било достатъчно да се даде описание на сектора, от което да може да се определи пазарният дял на участниците в картела.

56

Накрая, Комисията признава, че разсъжденията на Общия съд са донякъде противоречиви. Според нея обаче това единствено сочело, че Общият съд неправилно е приел, че не е спазила задължението си да определи съответния пазар. По този въпрос тя препраща към доводите си във връзка с искането за заместване на мотиви.

ii) Съображения на Съда

57

Доколкото с довода си, че в административното производство Ziegler не е оспорвало извода, че е изпълнено условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки, Комисията цели да оспори допустимостта на твърдението за наличие на разглежданото тук основание, в началото следва да се напомни, че що се отнася в частност до прилагането на член 81 ЕО, нито една разпоредба на правото на Съюза не налага на адресата на изложението на възражения да оспори различните фактически и правни констатации в него още в хода на административното производство, за да не изгуби възможността да го направи по-нататък, на етапа на съдебното производство. Всъщност, тъй като няма изрична норма, която да дава основание за това, подобно ограничение би било в противоречие с основните принципи на законност и зачитане на правото на защита (Решение от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips/Комисия, C-407/08 P, Сборник, стр. I-6375, точки 89 и 91).

58

Следователно не може да се приеме, че Ziegler е нямало право нито пред Общия съд, нито понастоящем пред Съда да оспорва констатацията, че е изпълнено условието за прилагане на член 81 ЕО, свързано със значителното въздействие върху търговията между държавите членки.

59

Като главно твърдение Ziegler посочва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е освободил Комисията от задължението да определи съответния пазар, задължение, което тя сама си определила в точка 55 от Насоките относно засягането на търговията, докато Комисията възразява, че напротив, Общият съд неправилно е придал на тези насоки обвързваща сила. В това отношение следва на първо място да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда Комисията може да си задава указания за упражняването на своите правомощия за преценка посредством актове като насоките, доколкото посочените актове съдържат поясняващи правила относно подхода, който трябва да следва тази институция, и не се отклоняват от нормите на Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл Решение от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C-313/90, Recueil, стр. I-1125, точки 34 и 36, както и Решение от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-288/96, Recueil, стр. I-8237, точка 62).

60

В този смисъл, макар че някои мерки, предназначени да пораждат външни последици, каквито са насоките, отнасящи се до икономическите оператори, не може да бъдат окачествени като правни норми, които администрацията при всички случаи да е длъжна да спазва, все пак те съдържат правила за поведение, поясняващи практиката, която да се следва, правила, които администрацията не може да остави без приложение в определен случай, без да посочи за това причини, съвместими с принципа на равно третиране. Всъщност, като приема такива правила за поведение и като обявява чрез публикуването им, че ще ги прилага към случаите, за които се отнасят, съответната институция сама ограничава упражняването на правото си на преценка и не може да се отклонява от тези правила, за да не бъде санкционирана евентуално за нарушаване на общите принципи на правото, каквито са принципите на равно третиране и защита на оправданите правни очаквания. Затова не е изключено при определени условия и в зависимост от съдържанието им подобни правила за поведение с общ характер да могат да пораждат правни последици (вж. в този смисъл Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точки 209—211).

61

Това се отнася и за Насоките относно засягането на търговията. Всъщност от точка 3 от тях следва, че макар да са предназначени да подпомогнат съдилищата и административните органи на държавите членки при прилагането на понятието за засягане на търговията по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, също така имат за цел и „да се изложи методологията за прилагане на понятието за засягане на търговията и да се предоставят насоки за нейното прилагане в често срещани ситуации“. Освен това текстът в частност на точки 50, 52 и 53 от тези насоки ясно показва, че Комисията смята да ги прилага конкретно за целите на преценката дали дадено споразумение засяга значително търговията между държавите членки.

62

Безспорно е обаче, както личи в частност от точка 49 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е решила за приложи тези насоки в разглеждания случай, за да определи дали е изпълнено условието за прилагане на член 81 ЕО, свързано със значителното въздействие върху търговията между държавите членки. При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, когато в точки 66—68 от обжалваното съдебно решение по същество постановява, че в случая Комисията е била длъжна да спазва тези насоки.

63

Освен това, въпреки че да се определя съответният пазар за целите на преценката дали е налице значително въздействие върху търговията между държавите членки по смисъла на член 81 ЕО наистина е излишно в някои случаи, а именно когато е възможно и без да се определя този пазар да се установи дали съответният картел може да засегне търговията между държавите членки и дали има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар (вж. в този смисъл Определение от 16 февруари 2006 г. по дело Adriatica di Navigazione/Комисия, C-111/04 P, точка 31), по правило не бива да се преценява дали е надвишен определен праг на пазарен дял, без изобщо да е определено за кой пазар става дума. В това отношение точка 55 от Насоките относно засягането на търговията логично предвижда, че „[з]а прилагането на прага на пазарен дял е необходимо да се определи съответният пазар“, и препраща към Известието за определянето на пазара, посочено в бележката под линия към точка 55.

64

При това положение Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото и когато в точки 66—68 от обжалваното съдебно решение по същество постановява, че в рамките на тези насоки Комисията е била длъжна да определи съответния пазар. Следователно първото искане на Комисията за заместване на мотиви трябва да бъде отхвърлено.

65

Въпреки това главният довод на Ziegler не може да бъде приет.

66

Наистина в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че „безспорно […] Комисията не е спазила задължението [да определи съответния пазар], посочено в [точка] 55 от Насоките [относно засягането на търговията]“, а в точка 72 от решението си приема, че „по изключение Комисията може да се позове на второто алтернативно условие от [точка] 53 от [въпросните насоки], без да извършва изрично определяне на пазара по смисъла на [точка] 55 от тези насоки“.

67

Когато точки 65—73 от обжалваното съдебно решение обаче се разгледат в тяхната взаимовръзка, става ясно, че Общият съд изобщо не е освободил Комисията от задължението да определи пазара, когато прилага прага от 5 % от съответния общностен пазар. Напротив, в точка 70 от обжалваното съдебно решение той приема, че в случая Комисията надлежно е откроила съответните услуги, доколкото е дала „подробно описание на разглеждания сектор, включително на търсенето, предлагането и на географския обхват“, което „позволява на Общия съд да провери основните твърдения на Комисията и кога на тази основа кумулираният пазарен дял надвишава очевидно в значителна степен прага от 5 %“.

68

В това отношение в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд в частност пояснява, че „Комисията правилно посочва, че картелът има за предмет да ограничи конкуренцията в сектора на международните премествания от и към Белгия. Всъщност разглежданите премествания се характеризират с факта, че Белгия съставлява отправната точка или точката на местоназначението и че дейността на картела се развива в Белгия. Освен това в оценката си за размера на пазара Комисията взема предвид оборота на чуждестранните дружества на този пазар. Следователно Комисията основателно прави констатацията, че съответните услуги са услуги по международни премествания в Белгия“. В точка 71 от решението си той също така приема, че „Комисията правилно е определила като разглеждания пазар“ именно пазара на международните услуги по преместване в Белгия.

69

По този начин, както посочва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, Общият съд просто е приел, че това описание представлява определяне на пазара по смисъла на точка 55 от Насоките относно засягането на търговията, което позволява да се прецени дали е надвишен прагът от 5 %.

70

Това налага извода, че главният довод на Ziegler, с който се оспорва правилността на освобождаването, както се твърди, на Комисията от задължението да определи съответния пазар, почива на избирателен и дори погрешен прочит на обжалваното съдебно решение и следователно трябва да бъде отхвърлен, също както и евентуалният довод, че Общият съд е обосновал това освобождаване с противоречиви съображения и дори изобщо не е изпълнил задължението си да се мотивира по този въпрос, тъй като и този довод почива на същия избирателен прочит.

71

На второ място, що се отнася до твърдението на Ziegler, че по този начин Общият съд най-малкото е приложил неправилно правните изисквания, с които би трябвало да бъде съобразено в случая определянето на съответния пазар, следва да се напомни, че единствената цел на определянето на съответния пазар при прилагането на член 81, параграф 1 ЕО е да се установи дали разглежданото споразумение може да засегне търговията между държавите членки и дали има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар (Определение по дело Adriatica di Navigazione/Комисия, посочено по-горе, точка 31), и че за да се провери дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки, той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст (Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C-238/05, Recueil, стр. I-11125, точка 35 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C-125/07 P, C-133/07 P, C-135/07 P и C-137/07 P, Сборник, стр. I-8681, точка 37).

72

В този смисъл, що се отнася до преценката на условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки, изискванията по отношение на определянето на съответния пазар са различни в зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай.

73

При това положение, противно на твърденията на Ziegler, Общият съд не допуска грешка при прилагането на правните изисквания, с които е трябвало да бъде съобразено в случая определянето на съответния пазар, когато в точка 70 от обжалваното съдебно решение приема, че „достатъчно подробно[то] описание на разглеждания сектор, включително на търсенето, предлагането и на географския обхват“, съставлява достатъчно определяне на пазара, позволяващо да се прецени дали в случая е бил надвишен прагът от 5 % пазарен дял, предвиден в точка 53 от въпросните насоки.

74

На трето място, доколкото Ziegler се оплаква, че Общият съд неправилно е потвърдил изводите на Комисията в спорното решение относно определянето на пазара, следва да се напомни, че от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации личи от представените му доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или е преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях (вж. по-специално Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C-185/95 P, Recueil, стр. I-8417, точка 23, както и Решение от 20 януари 2011 г. по дело General Química и др./Комисия, C-90/09 P, Сборник, стр. I-1, точка 71 и цитираната съдебна практика).

75

Ето защо Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е допуснал в подкрепа на тези факти. Наистина, след като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални норми относно доказателствената тежест и доказването са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на тези доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда (Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 24 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 72 и цитираната съдебна практика).

76

Всъщност с довода, възпроизведен в точка 74 от настоящото решение, Ziegler иска да издейства нова преценка на фактите, без да твърди, че Общият съд по някакъв начин ги е изопачил. Следователно този довод е недопустим.

77

С оглед на изложеното по-горе твърдението за наличие на първото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено в първата му част като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.

б) По втората част от твърдението за наличие на първото основание — за ненадвишаването на прага от 5 % пазарен дял

i) Доводи на страните

78

Ziegler изтъква, че дори пазарът на международните премествания в Белгия да се приеме за съответен пазар, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, когато в точка 71 от обжалваното съдебно решение е приел, че прагът от 5 % пазарен дял по точка 53 от Насоките относно засягането на търговията несъмнено е достигнат в случая, и че за да не бъде достигнат, би трябвало големината на пазара да е поне 435 милиона евро, което не би могло да е така, доколкото според Общия съд в такъв случай било необходимо да се приеме, че става дума за много по-голям пазар от определения от Комисията.

79

От една страна, това становище не било мотивирано и почивало върху констатация на Общия съд, която не е била предмет на състезателно обсъждане между страните в нарушение на общия принцип за зачитане на правото на защита, на диспозитивното начало и на правилата относно тежестта на доказване. От друга страна, всъщност това становище се основавало на оценката за големината на съответния пазар в спорното решение, а то не бивало да се ползва като източник, при положение че в точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатирал, че големината на пазара неправилно е оценена на 83 милиона евро и че не е определен пазарът. Следователно съображенията на Общия съд били противоречиви. Ziegler добавя, че според него големината на пазара на международните премествания в Белгия за 2002 г. би могла да възлиза на 880 милиона евро.

80

Наред с искането си за заместване на мотиви Комисията най-напред подчертава, че количествената оценка на хипотетичната големина на пазара, при която пазарният дял на участниците в картела би могъл да спадне под прага от 5 %, всъщност е била обсъждана в съдебното заседание и че тя е представила изчисленията си в своя отговор от 22 март 2010 г. на писмените въпроси на Общия съд. По-нататък, числото 880 милиона евро като оценка на големината на съответния пазар било посочено за първи път пред Съда и било напълно нереалистично. Освен това Комисията отбелязва, че Ziegler се оплаква от надценяване на големината на пазара във връзка с прага от 40 милиона евро, докато във връзка с прага от 5 % пазарен дял твърди, че големината му е подценена. Накрая, при всички случаи прагът от 5 % несъмнено бил достигнат. Всъщност Ziegler не оспорвало аритметичната логика на Общия съд, в частност в точка 70 от обжалваното съдебно решение. Освен това обяснението на Общия съд било напълно достатъчно, за да се разберат съображенията му. В този смисъл същият изпълнил задължението си за мотивиране.

ii) Съображения на Съда

81

Съгласно постоянната съдебна практика от мотивите на съдебното решение трябва да личат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни съдебен контрол (вж. по-специално Решение от 14 май 1998 г. по дело Съвет/De Nil и Impens, C-259/96 P, Recueil, стр. I-2915, точки 32 и 33, както и Решение по дело General Química и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59).

82

Задължението за мотивиране обаче не предполага Общият съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения на страните по спора. Мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. по-специално Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Recueil, стр. I-123, точка 372).

83

В случая в точка 71 от обжалваното съдебно решение, единствената, до която се отнася твърдението на жалбоподателите в тази си част, Общият съд констатира следното:

„[…] на първо място, […] Комисията основателно е констатирала, че съответните услуги са услуги по международни премествания в Белгия […]. На второ място, на тази основа Комисията е изчислила размера на пазара на 83 милиона евро, а кумулирания пазарен дял на участниците в картела — на около 50 %. Тези цифрови данни трябва да се променят, за да се вземат предвид корекциите в резултат на Решение C(2009) 5810 [окончателен от 24 юли 2009 г.] и изключването на продажбите, реализирани като подизпълнител […], което води, според Комисията, до кумулиран оборот от повече от 20 милиона евро и кумулиран пазарен дял от близо 30 %. Този пазарен дял обаче се намира все още много над прага от 5 %. На трето място, в отговор на въпросите на Общия съд [Ziegler сам] посочва в съдебното заседание, че за да не бъде надхвърлен прагът от 5 %, размерът на пазара трябвало да бъде поне 435 милиона евро. Единствената възможност обаче да се стигне до подобен размер на съответния пазар би била да се изходи от пазар, много по-обширен от този на услугите по международни премествания в Белгия — пазар, който обаче Комисията правилно е определила като разглеждания пазар“.

84

Ето защо се налага изводът, първо, че от точка 71 изрично следва, че посочените от Общия съд цифрови данни и констатацията, която е извел от тях, всъщност са били предмет на състезателно обсъждане между страните. Следователно трябва да се отхвърлят доводите за нарушение на състезателното начало и оттам за нарушения на общия принцип за зачитане на правото на защита, на диспозитивното начало и на правилата за тежестта на доказване.

85

Второ, от преписката по делото пред Общия съд личи, че изводът на Общия съд във въпросната точка 71 не почива на оценката на големината на пазара, дадена в спорното решение — която съгласно точка 59 от обжалваното съдебно решение е неправилна — а на цифровите данни, съобщени от Комисията в отговора ѝ от 22 март 2010 г. на въпросите на Общия съд. Всъщност, както личи от преписката по делото пред Общия съд, в отговора си тя посочва, че „[може] да оцени общата големина на пазара на международните премествания от и към Белгия без преместванията, осъществени в рамките на подизпълнителска дейност, на максимум 67,5 милиона евро“ и че дори и на такъв ограничен пазар участниците в картела „пак притежават най-малко кумулиран пазарен дял от близо 30 %“. Оттук следва, че не е налице твърдяното противоречие в мотивите.

86

В това отношение следва също така да се подчертае, че както отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, и да е установено за някои от цифровите данни в спорното решение, че са погрешни, това самò по себе си не би могло да е основание да се приеме, че всички представени от Комисията цифрови данни са неправилни. При всички случаи преценката на точността на сочените от Комисията цифрови данни, в случая в отговора ѝ на поставените от Общия съд въпроси, е фактически въпрос, който съгласно съдебната практика, напомнена в точки 74 и 75 от настоящото решение, не подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване, освен ако не е налице изопачаване на фактите или доказателствата, каквото в случая не се твърди.

87

Трето, противно на поддържаното от Ziegler, съображенията на Общия съд в точка 71 от обжалваното съдебно решение, обосноваващи констатацията, че прагът от 5 % пазарен дял е надвишен, отговарят на изискванията, напомнени в точки 81 и 82 от настоящото решение. Всъщност от само себе си се разбира, че кумулираният пазарен дял на участниците в картела не може да бъде пропорционално намален, освен ако не бъде увеличен пазарът, на който притежават този дял. Доколкото обаче Общият съд установява, че Комисията правилно е определила пазара на международните услуги по преместване в Белгия, от една страна, и доколкото, от друга, констатацията на Общия съд за големината на този пазар не подлежи на оспорване в производството по обжалване, при положение че не се твърди изопачаване на фактите и доказателствата, не са били необходими никакви особени съображения, за да се обоснове това становище — достатъчна е била констатацията, че посоченият праг не би бил надвишен единствено ако се вземе предвид много по-обширен пазар от този на международните услуги по преместване в Белгия, който Комисията правилно е определила за релевантен.

88

В това отношение следва освен това да се отбележи, че и с твърдението за възможността големината на пазара на международните премествания в Белгия за 2002 г. да възлиза на 880 милиона евро Ziegler отново оспорва преценката на Общия съд за фактите, без да твърди изопачаване на доказателствата. Както обаче следва от съдебната практика, напомнена по-горе в точки 74 и 75 от настоящото решение, подобни доводи са недопустими в производството по обжалване.

89

С оглед на изложеното по-горе твърдението за наличие на първото основание за обжалване трябва да се отхвърли във втората му част като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо, без да е необходимо да се разглежда второто искане на Комисията за заместване на мотиви.

в) По третата част от твърдението за наличие на първото основание — за това, че не е достатъчно да е превишен прагът от 5 % пазарен дял, за да се установи риск от значително въздействие върху търговията между държавите членки

i) Доводи на страните

90

При условията на евентуалност Ziegler поддържа, че при всички случаи в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че разглежданото нарушение е можело да засегне значително търговията между държавите членки само защото участниците в картела притежават повече от 5 % дял на съответния пазар. Ziegler препраща в частност към точка 45 от Насоките относно засягането на търговията и твърди, от една страна, че предварително условие за прилагането на тази презумпция е да става дума за споразумения, които поради самото им естество могат да засегнат търговията между държавите членки. Общият съд обаче не се произнесъл по наличието на това условие, което впрочем в случая не било изпълнено. От друга страна, при всички случаи позитивната презумпция, предвидена в точка 53 от тези насоки, не се прилагала общо и автоматично, както личало от самия текст на тази точка. В този смисъл Комисията била длъжна да прецени обстоятелствата по конкретния случай и да обоснове прилагането на тази презумпция.

91

Комисията отбелязва, че извън впрочем явното в този случай надвишаване на прага от 5 % пазарен дял има и други факти, които подкрепят извода за доказаност на значителното въздействие върху търговията между държавите членки. Тя посочва и че Ziegler не отчита нито презграничния характер на разглежданите услуги, нито факта, че картелът е обхващал цялата територия на Белгия.

ii) Съображения на Съда

92

Съгласно практиката на Съда, за да могат да засегнат търговията между държавите членки, решението, споразумението или съгласуваната практика трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволяват с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че могат да упражнят пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че могат да възпрепятстват осъществяването на единния пазар между държавите членки. Освен това въздействието не трябва да бъде незначително (Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, посочено по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, посочено по-горе, точка 36).

93

Въздействието върху търговския обмен в Общността произтича по принцип от кумулативното наличие на редица фактори, които взети поотделно, може и да не са определящи. При проверката дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст (Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, посочено по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, посочено по-горе, точка 37).

94

В този смисъл Съдът вече е постановил, че картел, който обхваща цялата територия на една държава членка, поради самото си естество води до засилване на разделението на пазарите на национален принцип, като така възпрепятства търсеното с Договора за функционирането на ЕС взаимно икономическо обвързване и съответно може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Arduino, C-35/99, Recueil, стр. I-1529, точка 33; Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, посочено по-горе, точка 38), и че транграничният характер на съответните услуги е релевантен фактор при преценката дали е налице засягане на търговията между държавите членки по смисъла на посочената разпоредба (вж. по аналогия Решение от 1 октомври 1987 г. по дело Vereniging van Vlaamse Reisbureaus, 311/85, Recueil, стр. 3801, точки 18 и 21).

95

Следователно въпросът за значителното въздействие върху търговията между държавите членки трябва да се преценява, като се вземат предвид всички фактори, релевантни за конкретния случай. При това положение не е изключено в някой случай само един от тези фактори, например явното надвишаване на праговете, предвидени от Комисията в точка 53 от Насоките относно засягането на търговията, да е достатъчен сам по себе си, за да се установи, че търговията между държавите членки е значително засегната по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО (вж. по аналогия Решение от 1 февруари 1978 г. по дело Miller International Schallplatten/Комисия, 19/77, Recueil, стр. 131, точка 9, както и Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80-103/80, Recueil, стр. 1825, точки 82, 83 и 86).

96

Освен това следва да се напомни, че съгласно текста на точка 53 от Насоките относно засягането на търговията „[з]а споразумения, които по своето естество могат да засегнат търговията между държави членки, може да се приеме, че такова влияние е значително, когато пазарният дял на страните надвишава 5 % праг“.

97

В случая наистина в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд просто посочва, че „в рамките на позитивната презумпция, предвидена в [точка] 53 от Насоките [относно засягането на търговията], е достатъчно само едно от двете алтернативни условия да е изпълнено, за да се докаже значителният характер на засягането на търговията между държавите членки“.

98

Общият съд обаче също така напомня в точка 53 от решението си, че „позитивната презумпция, предвидена в точка 53 от [Насоките относно засягането на търговията], се прилага единствено спрямо споразуменията и практиките, които по своето естество могат да засегнат търговията между държавите членки“. Освен това в точки 52, 65 и 71 от решението си той отбелязва, от една страна, че трансграничният характер на засегнатите от разглеждания картел услуги не е бил оспорен, и от друга, че Комисията правилно е определила географския пазар на картела като територията на Белгия, тоест цялата територия на една държава членка.

99

В този смисъл от цялостния прочит на обжалваното съдебно решение личи, че за да стигне до извода, че в случая е изпълнено условието за значително въздействие върху търговията между държавите членки, Общият съд не се основава единствено на впрочем твърде същественото надвишаване на прага от 5 % пазарен дял, а наред с това взема предвид географския обхват на картела и трансграничния характер на засегнатите услуги. Така той е отчел всички фактори, релевантни за конкретния случай, съобразно съдебната практика, напомнена в точки 92—95 от настоящото решение.

100

Освен това, въпреки че Общият съд не се е произнесъл изрично по предварителното условие за прилагане на точка 53 от въпросните насоки, което е свързано с естеството на разглежданото споразумение, от съображенията му, напомнени в точка 98 от настоящото решение, личи, че според него в случая това условие очевидно е изпълнено предвид характеристиките на разглеждания картел. Твърдяното нарушение на разпоредбата на тази точка следователно не е налице. Нещо повече, предвид съдебната практика, напомнена в точки 81 и 82 от настоящото решение, няма основание да се приеме, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до прилагането на посочената презумпция в разглеждания случай.

101

При тези обстоятелства твърдението на Ziegler за наличие на първото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено в третата му част, а и съответно и в неговата цялост, без да е необходимо да се разглежда основателността на второто искане на Комисията за заместване на мотиви.

Б – По второто основание, а именно наличие на нарушение на член 296 ДФЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и на общия принцип на равно третиране при преценката на мотивите за размера на глобата

1. Доводи на страните

102

Ziegler по същество твърди, че в точки 88—94 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е произнесъл в нарушение на правото на Съюза, приемайки, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, макар да се е основала единствено върху констатацията, че нарушението е „много сериозно“, за да определи дела от стойността на продажбите, спрямо който да се определят основният размер на глобата и допълнителният ѝ размер за постигане на възпиращ ефект.

103

Главното твърдение на Ziegler е, че от една страна, допускането на подобно изключение от задължението за мотивиране е в противоречие с член 296 ДФЕС. Точки 20 и 22 от Насоките за изчисляване на глобите предвиждали, че Комисията трябва да съобрази известен брой фактори, за да определи дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид, дори когато смята, че става дума за някои от най-тежките ограничения на конкуренцията. При това положение съображенията на Общия съд в точка 93 от обжалваното съдебно решение били недостатъчни и водели до изопачаване на точка 23 от посочените насоки.

104

От друга страна, обжалваното съдебно решение било в разрез с основното право на справедлив процес, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), доколкото това право предполага задължение за „излагане на релевантни и пълни мотиви“. Комисията носела това задължение, когато преследва и наказва нарушенията на конкурентното право, доколкото предвид практиката на Европейския съд по правата на човека било неоспоримо, че Комисията действа като съд по смисъла на член 6 от ЕКПЧ. От тази съдебна практика следвало, че правото на справедлив процес е пречка Общият съд да допуска изключения от задължението за мотивиране на санкциите, налагани за най-тежките нарушения на правото на конкуренцията.

105

Ziegler добавя, че дори Комисията да не се смята за съд, длъжен да прилага посочените изисквания за мотивиране, с решението си да освободи Комисията от задължението ѝ за мотивиране, когато избраният от нея дял на стойността на продажбите е близък до долната граница на предвидената за тези ограничения скàла, Общият съд всъщност отказва да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол и по този начин нарушава правото му на справедлив процес. Всъщност в съдебната практика, и в частност в тази на Европейския съд по правата на човека, се приемало, че сам по себе си контролът дали административният орган не е действал извън пределите на дискреционната си власт не съставлява пълен съдебен контрол по смисъла на член 6 от ЕКПЧ. Освен това сама по себе си възможността да бъде упражнен пълен съдебен контрол не била достатъчна, за да осигури всички гаранции за справедлив процес; трябвало също така този контрол реално да е упражнен в конкретния случай.

106

При условията на евентуалност Ziegler поддържа, че дори да се допусне, че принципно подобно изключение от задължението за мотивиране е приемливо, обхватът, в който го е приложил Общият съд, го прави несъвместимо с гореупоменатите основополагащи разпоредби и с общия принцип за равно третиране, а и почива на непълни мотиви. От една страна, обстоятелството, че съгласно точка 93 от обжалваното съдебно решение това изключение важи само когато се прилага „ставка, която е много близка“ до долната граница на предвидената за най-тежките ограничения на конкуренцията скàла, без да се дефинира това понятие, водело до еднакво третиране на различни положения в нарушение на принципа на равно третиране. От друга страна, като постановил, че въведеното изключение се отнася и за допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, без да даде друго обяснение, Общият съд не изпълнил задължението да се мотивира. Всъщност, тъй като точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите предвиждала, че допълнителната глоба се прилага за най-тежките нарушения, самото естество на нарушението не било достатъчно за целите на определянето на дела, който следва да се вземе предвид.

107

Що се отнася до искането на Комисията за заместване на мотиви във връзка с обхвата на задължението ѝ за мотивиране съгласно Насоките за изчисляване на глобите от 2006 г., то било недопустимо и при всички случаи неоснователно. Съдебната практика отпреди приемането на тези насоки през 2006 г. вече със сигурност била изгубила релевантност. Посочените насоки наложили на Комисията по-строго задължение за мотивиране. Изискванията към мотивирането на решенията на Комисията били утежнени и с признаването на наказателния характер на налаганите от Комисията глоби в областта на конкуренцията и с влизането в сила на Хартата.

108

В самото начало Комисията посочва, от една страна, че във връзка с мотивирането на 17-процентния дял от стойността на продажбите Ziegler не е изложило пред Общия съд доводи, изведени от основното му право на справедлив процес. От друга страна, тя моли Съда да замести мотивите, изложени в точки 90—92 от обжалваното съдебно решение. По-конкретно становището в точка 92, че Насоките за изчисляване на глобите от 2006 г. наложили на Комисията по-строго задължение за мотивиране на глобите, било неправилно. Комисията също така подчертава, че изтъкнатото от Ziegler несъответствие между точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение би отпаднало, ако се уважи искането ѝ за заместване на мотиви, и съответно би довело до отхвърляне на твърдението за наличие на второто основание за обжалване.

109

При всички случаи това твърдение било неоснователно. Главното съображение на Комисията по този въпрос се отнася до задължението за мотивиране, като Комисията посочва, от една страна, че с оглед на спорното решение Общият съд правилно е приел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране. От друга страна, доводите на Ziegler, че Комисията била съд по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, носещ особено задължение за мотивиране, и че непълните мотиви на обжалваното съдебно решение лишили Ziegler от правото му да обжалва спорното решение пред независим съд, упражняващ пълен съдебен контрол, били недопустими, тъй като били посочени за първи път в производството по обжалване, без да е било невъзможно да бъдат изложени още пред Общия съд. При всички случаи тези доводи били неоснователни. По-конкретно практиката на Европейския съд по правата на човека не обезсилвала съществуващата съдебна практика в Европейския съюз, съгласно която Комисията не може да се счита за съд по смисъла на член 6 от ЕКПЧ.

110

Що се отнася, при условията на евентуалност, до преценката на мотивите за размера на глобата, по въпроса за дела от стойността на продажбите, послужил за определянето на основния размер на тази глоба, Комисията препраща към цитираните ѝ по-горе доводи относно изложените в спорното решение мотиви. По въпроса за дела от стойността на продажбите, послужил за определянето на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, Комисията посочва, че безспорно избраната в случая стойност от 17 % се намира в долния край на скàлата между 15 % и 25 % и че също безспорно една и съща тежест може да доведе два пъти до прилагането на еднакъв дял, като се има предвид, че това са две оценки за самата тежест на нарушението.

2. Съображения на Съда

а) По поисканото от Комисията заместване на мотиви

111

Следва да се отбележи, че дори да се допусне, че в точки 90—92 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че с приемането през 2006 г. на Насоките за изчисляване на глобите, заменили предишните насоки от 1998 г., Комисията вече носи по-строго задължение за мотивиране при налагането на глоби за нарушения на конкурентното право на Съюза, това не би се отразило на анализа на основателността на твърдението на Ziegler за наличие на второто основание за отмяна. Всъщност в точки 93—96 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че такива завишени изисквания към мотивирането не са необходими по отнесеното до него дело. В този смисъл Общият съд не извежда от разсъжденията си в точки 90—92 от обжалваното съдебно решение никакви правни или фактически последици за конкретния случай.

112

Следователно искането на Комисията трябва да се разглежда като предназначено да оспори изложени за изчерпателност мотиви на обжалваното съдебно решение и поради това трябва да бъде отхвърлено като безпредметно (вж. в този смисъл Определение от 25 март 1996 г. по дело SPO и др./Комисия, C-137/95 P, Recueil, стр. I-1611, точка 47 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Salzgitter/Комисия, C-182/99 P, Recueil, стр. I-10761, точки 54 и 55).

б) По основателността на твърдението за наличие на второто основание

i) По главната част от това твърдение

113

В самото начало следва да се отбележи, че макар по тази част от твърдението си Ziegler да се оплаква в частност от нарушение на член 296 ДФЕС, всъщност в случая е приложим член 253 ЕО, тъй като спорното решение е издадено преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Това обаче е без значение, тъй като по отношение на мотивирането на разглежданите в настоящото дело актове на Съюза в член 253 ЕО не са предвидени различни правни изисквания в сравнение с приложимите съгласно член 296, втора алинея ДФЕС. Следователно това оплакване трябва да се разбира като оплакване за нарушение на член 253 ЕО.

114

В това отношение следва да се напомни, че предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C-521/09 P, Сборник, стр. I-8947, точка 146 и цитираната съдебна практика).

115

От тази гледна точка, от една страна, изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Що се отнася конкретно до мотивирането на индивидуалните решения, задължението за мотивирането на този тип решения има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точки 147 и 148 и цитираната съдебна практика).

116

От друга страна, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, посочено по-горе, точка 150 и цитираната съдебна практика).

117

Наред с това, що се отнася до решението какъв дял от стойността на продажбите да се използва за определянето на основния размер на глобата, точка 21 от Насоките за изчисляване на глобите гласи, че „[к]ато общо правило делът на стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите“. Точка 22 от тези насоки освен това предвижда, че „[з]а да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [до]вършено или не“. Точка 23 от въпросните насоки гласи, че „делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид при [хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са тайни], по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

118

Що се отнася до определянето на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите пък предвижда, че „независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените […]. За целите на вземане на решение относно дела на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22“.

119

В случая, що се отнася до дела от стойността на продажбите, послужил за определянето на основния размер на глобата, Общият съд първо констатира в точка 89 от обжалваното съдебно решение — която Ziegler не оспорва — че „Комисията в достатъчна степен е мотивирала квалификацията на нарушението като „много сериозно“, после в точка 87 напомня съдържанието на изискването за мотивиране по член 253 ЕО и в точка 91 излага основното съдържание на точки 19, 21 и 23 от Насоките за изчисляване на глобите, а накрая в точка 93 от обжалваното съдебно решение постановява следното:

„[…] следва да се приеме, че в съображение 543 от [спорното решение] Комисията установява този дял на равнище, което е малко по-високо от средата на скàлата, а именно 17 %, като мотивира избора си само с „много сериозния“ характер на нарушението. Комисията обаче не обяснява подробно по какъв начин квалификацията на нарушението като „много сериозно“ е довела до определяне на ставка от 17 %, а не до дял, който се намира по-високо „в горния край на скàлата“. Тези мотиви могат да бъдат достатъчни само ако Комисията прилага ставка, която е много близка до долната граница на стойностите, предвидени за най-сериозните ограничения, и освен това е много благоприятна за жалбоподателя. Всъщност в този случай не са необходими допълнителни мотиви освен съдържащите се в Насоките. Ако обаче е искала да приложи по-висока ставка, Комисията е трябвало да предостави по-подробни мотиви“.

120

Що се отнася до дела, използван за определянето на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, в точка 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „[т]ъй като […] съображение 556 от [спорното решение] се позовава на съображение 542 и тъй като долната граница на стойностите е същата, по-горните съображения се прилагат и към твърденията за нарушения относно представените мотиви за определянето на размера“.

121

От всички тези обстоятелства следва, първо, че в съответствие с напомнената в точка 115 от настоящото решение съдебна практика Общият съд е констатирал, че изложените от Комисията мотиви в спорното решение по отношение на дела от стойността на продажбите, използван за определянето на основния размер на глобата, са ясни, недвусмислени и съобразени с методиката, установена в точки 21 и 23 от Насоките за изчисляване на глобите. В това отношение следва да се напомни, че в тези точки 21 и 23 Комисията е заявила, че по принцип ще прилага дял, стигащ до 30 % от стойността на продажбите, но че за нарушения като хоризонталните споразумения за фиксиране на цени и подялба на пазара — а именно това е квалификацията на разглеждания картел в спорното решение и Ziegler не я оспорва — ще се използва дял, който по принцип ще е „в горния край на скàлата“.

122

Второ, тъй като ставката от 17 % е значително под максималните стойности по скàлата, споменати от Комисията в тези насоки за най-тежките нарушения на конкуренцията, Общият съд правилно приема, че ставката е благоприятна за Ziegler. Затова съгласно съдебната практика, напомнена в точка 116 от настоящото решение, Общият съд правилно е приел, че Ziegler няма интерес от конкретни разяснения по избора на този дял и че съответно Комисията не е била длъжна да мотивира по-подробно спорното решение по този въпрос.

123

Трето, от обжалваното съдебно решение не личи, нито пък Ziegler твърди спорното решение да е било прието в особен контекст или да се е отнасяло до картел с особени характеристики, които да изискват от Комисията извън вече изложените съображения да посочи и специфични мотиви за избрания дял от стойността на продажбите, използван за определянето на основния размер на глобата, мотиви, чиято липса Общият съд да е бил длъжен да санкционира.

124

Четвърто, що се отнася по-конкретно до дела, въз основа на който е определен допълнителният размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, следва да се констатира, от една страна, че разглежданият картел несъмнено е от категорията нарушения, до които се отнася точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите, същите, до които се отнася и точка 23 от теза насоки, и от друга страна, че ставката от 17 % се намира към долната граница на скàлата от 15 % до 25 %, посочена в точка 25. Следователно в точка 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е препратил към анализа си на мотивите във връзка с дела, използван за определянето на основния размер на глобата. При това положение съображенията в точки 121—123 от настоящото решение важат и по отношение на анализа на Общия съд на мотивите, изложени в спорното решение от Комисията във връзка със споменатия дял.

125

При тези обстоятелства трябва да бъде отхвърлено като неоснователно оплакването на Ziegler, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 253 ЕО, доколкото не санкционирал непълнотата на мотивите на спорното решение по отношение на избрания дял от стойността на продажбите, използван за определянето на основния размер на глобата и на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, и дори напълно освободил Комисията от задължението ѝ да се мотивира по този въпрос.

126

Що се отнася освен това до твърдяното нарушение на основното право на справедлив процес, закрепено в член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, следва най-напред да се отбележи, че в правото на Съюза предоставената с член 47 от Хартата защита е равностойна на защитата по член 6, точка 1 от ЕКПЧ. Следователно е достатъчно въпросът да се прецени от гледна точка на първата разпоредба (вж. в този смисъл Решение от 8 декември 2011 г. по дело Chalkor/Комисия, C-386/10 P, Сборник, стр. I-13085, точка 51).

127

Тъй като Ziegler твърди, че в случая тази разпоредба на Хартата е нарушена както от Комисията, така и от Общия съд, следва да се напомни, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основание, на което не се е позовала пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в сферата на обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с обсъдените пред първоинстанционния съд основания (Решение от 2 април 2009 г. по дело France Télécom/Комисия, C-202/07 P, Сборник, стр. I-2369, точка 60 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C-628/10 P и C-14/11 P, точка 111).

128

В първоинстанционното производство обаче Ziegler изобщо не е сочило доводи в смисъл, че с приемането на спорното решение Комисията е нарушила основното му право на справедлив процес. Следователно настоящото оплакване е недопустимо.

129

От друга страна, доколкото с това оплакване Ziegler сочи и нарушение на въпросното основно право от страна на Общия съд, следва да се отбележи, че според Ziegler това нарушение е следствие от обстоятелството, че Общият съд в нарушение на правото на Съюза освободил Комисията от задължението ѝ да се мотивира, когато определя дела от стойността на продажбите, който ще послужи за определянето на основния размер на глобата и на допълнителния ѝ размер за постигане на възпиращ ефект.

130

Налага се обаче изводът, че отправната точка за това оплакване е погрешна, тъй като, както следва от точка 125 от настоящото решение, Общият съд изобщо не е освобождавал Комисията от задължението ѝ да се мотивира. Следователно посоченото оплакване трябва да бъде отхвърлено в тази му част като неоснователно.

131

Ето защо в главната му част твърдението за наличие на разглежданото тук основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

ii) По частта, в която твърдението е изложено при условията на евентуалност

132

На първо място, следва да се напомни, че принципът на равно третиране е общ принцип на правото на Съюза, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата. Съгласно постоянната съдебна практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това не е обективно обосновано (Решение от 14 септември 2010 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C-550/07 P, Сборник, стр. I-8301, точки 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

133

Видно отново от постоянната практика на Съда, определянето на размера на глобата чрез прилагане на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика в противоречие с член 81, параграф 1 ЕО (Решение по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., посочено по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

134

Все пак Съдът многократно е постановявал, че предходната административна практика на Комисията не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други дела имат само ориентировъчна стойност по отношение на наличието на дискриминация (Решение от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C-167/04 P, Recueil, стр. I-8935, точка 205 и Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, посочено по-горе, точка 233).

135

В случая Ziegler не се оплаква, че Общият съд не е санкционирал нарушение на принципа на равно третиране, състоящо се в това, че при определянето на основния размер на неговата глоба и на допълнителния ѝ размер за постигане на възпиращ ефект Комисията е използвала 17-процентен дял от стойността на продажбите, докато за друго участващо в същия картел предприятие със сходно поведение е използвала 15-процентен дял. Напротив, Ziegler твърди, че Общият съд е допуснал това нарушение, като имплицитно е приел в точка 93 от обжалваното съдебно решение, че случаите, в които глобата се изчислява въз основа на 17-процентен дял от стойността на продажбите, могат да се смятат за сходни със случаите, в които глобата се изчислява въз основа на 15 % от тази стойност.

136

Налага се обаче изводът, от една страна, че точка 93 изобщо не съдържа подобно съображение. От друга страна, предвид съдебната практика, напомнена в точка 134 от настоящото решение, при всички случаи теоретичното сравнение с някаква евентуална бъдеща практика на Комисията е напълно ирелевантно при преценката дали е налице дискриминация.

137

Оттук следва, че оплакването за нарушение на принципа на равно третиране трябва да бъде отхвърлено.

138

На второ място, що се отнася до твърдението, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, когато с точка 94 от обжалваното съдебно решение е позволил на Комисията да определи на 17 % дела от стойността на продажбите, който да се използва при определянето на допълнителния размер на глобата за постигане на възпиращ ефект, само защото нарушението е много сериозно, въпреки че точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите предполага, че самото естество на нарушението не е достатъчно, за да се определи приложимият процент, следва да се напомни, от една страна, че в точки 124 и 125 от настоящото решение вече бе констатирано, че в точка 94 от обжалваното съдебно решение не е допуснато нарушение на член 253 ЕО, както твърди Ziegler с главното си съображение по настоящото основание за обжалване.

139

От друга страна, противно на поддържаното от Ziegler, Общият съд не е бил длъжен да мотивира допълнително решението си предвид точка 25 от Насоките за изчисляване на глобите. Всъщност, що се отнася до определянето на приложимия процент в рамките на скàлата по тази точка, в същата несъмнено се посочва, че „[з]а целите на вземане на решение относно дела на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22 [от тези насоки]“. Сред тези фактори обаче е тъкмо и естеството на съответното нарушение.

140

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 129 от заключението си, от текста на въпросната точка 22 във връзка с точка 25 следва, че тя съставлява общо изявление, от което не може да се заключи, от една страна, че във всеки отделен случай Комисията трябва непременно да отчита всички тези фактори и да мотивира подробно избрания процент предвид всеки от тях, нито, от друга страна, че ако Комисията не е мотивирала решението си предвид всеки от изброените в точка 22 фактори, Общият съд също трябва непременно да констатира непълнота на изложените от нея мотиви.

141

При тези обстоятелства и предвид съдебната практика, напомнена в точки 81 и 82 от настоящото решение, следва да се приеме, че Общият съд е мотивирал в достатъчна степен извода си в точка 94 от обжалваното съдебно решение.

142

Освен това фактът, че според Ziegler становището на Общия съд е неправилно по същество, не може да е белег за непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение. Всъщност съгласно съдебната практика, напомнена в точка 114 от настоящото решение, задължението за мотивиране трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите.

143

Ето защо оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, както съответно и самото твърдение за наличие на второто основание за обжалване, в частта, в която е посочено при условията на евентуалност.

144

След като при това положение нито едно от оплакванията на Ziegler не следва да се приеме, твърдението за наличие на второто основание за обжалване трябва да бъде изцяло отхвърлено.

В – По третото основание, а именно наличие на нарушение на задължението за мотивиране, на основното право на справедлив процес и на правото на добра администрация поради отхвърлянето на оплакването, че Комисията не е била обективно безпристрастна

1. Доводи на страните

145

На първо място, Ziegler изтъква, че точки 103—107 от обжалваното съдебно решение не са мотивирани, доколкото Общият съд не се е обосновал защо е отхвърлил оплакването, че Комисията не е била обективно безпристрастна. Съображенията на Общия съд в точки 104 и 106 от обжалваното съдебно решение се отнасяли до субективната безпристрастност и следователно били резултат от смесване на двете понятия. Обективната безпристрастност предхождала спорното решение и зависела от външни спрямо него фактори, без непременно да личи от самото него. За да се провери дали е налице обективна безпристрастност, трябвало да се прецени дали независимо от поведението на Комисията определени установими факти не дават основание за съмнение в нейната безпристрастност.

146

На второ място, Ziegler поддържа, че спорното решение е опорочено поради тази липса на обективна безпристрастност и че следователно с отхвърлянето на това оплакване Общият съд е нарушил правото му на справедлив процес, закрепено в член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, както и правото му на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. От една страна, тези разпоредби изисквали Комисията да действа с обективна безпристрастност, дори ако не следва да бъде разглеждана като съд по смисъла на член 47 и член 6. Най-малкото Комисията носела това задължение по силата на закрепеното в член 41 от Хартата право на добра администрация. От друга страна, изискването за обективна безпристрастност в случая не било изпълнено. Комисията била заинтересовано лице във връзка с нарушението, в което обвинява Ziegler, първо защото била сред увредените от това нарушение, и второ, защото длъжностни лица на Комисията участвали в него с искания да им се дадат фиктивни оферти. Според Европейския съд по правата на човека обаче увредените от нарушението не можели да се явяват и съдии във връзка с него.

147

Комисията смята, че твърдението за наличие на настоящото основание не е основателно. Що се отнася до мотивите на обжалваното съдебно решение, според нея практиката на Европейския съд по правата на човека по въпроса за субективната безпристрастност не е релевантна, доколкото Комисията не може да се смята за съд. Освен това фактът, че Комисията или друга институция на Съюза е сред увредените от картела лица, сам по себе си не можел да постави под съмнение пълната ѝ безпристрастност при провеждане на разследването. В случая правото на защита на Ziegler не било нарушено в нито един от неговите аспекти. Общият съд правилно отчел това, че Ziegler не могло да посочи нито един конкретен доказателствен факт в подкрепа на твърдението си. Следователно той мотивирал надлежно решението си да отхвърли тези доводи.

148

Що се отнася до основното право на справедлив процес и до принципа на добра администрация, Комисията напомня, че не може да бъде разглеждана като съд по смисъла на член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ. Същевременно тя признава, че съгласно принципа на добра администрация несъмнено е длъжна да действа безпристрастно в частност при административните проверки, но поддържа, че в случая е изпълнила задължението си за безпристрастност.

2. Съображения на Съда

149

Що се отнася, на първо място, до твърдението за непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение, следва да се подчертае, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика, напомнена в точки 81 и 82 от настоящото решение, задължението за мотивиране на Общия съд не предполага той да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения на страните по спора. Мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол. От друга страна, съгласно също постоянната съдебна практика, цитирана в точка 114 от настоящото решение, задължението за мотивиране трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите.

150

В случая в точка 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „твърд[яната] липса на обективност на Комисията не съставлява нарушение на правото на защита, което може да доведе до отмяната на [спорното] решение, а е част от прегледа, извършен в рамките на контрола върху преценката на доказателствата или мотивите към решението“. Оттам той стига до извода в точка 105 от решението си, че подобно твърдение е неотносимо от гледна точка на основанията за отмяна.

151

Въпреки това в точка 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд за изчерпателност посочва, че твърдението за наличие на това основание е „и неоснователно“, тъй като, от една страна, „с представените от [Ziegler] доказателства не може да се установи, че твърдяната предубеденост на Комисията или на някой от нейните служители се е отразила на [спорното решение]“ — защо посочените факти не доказват това е разгледано по-нататък — а от друга страна, изложените от Ziegler доводи, в частност в съдебното заседание, „също не са от естество да подкрепят твърдението му, че Комисията е [била] пристрастна при разследването на случая“. В това отношение Общият съд по-конкретно приема, че „[Ziegler] не доказва как поведението, за което се упрекват някои служители, дори да се приеме, че то действително е укорително, би могло да накърни правото на справедлив процес“.

152

В този смисъл, макар наистина в тези точки да не е разграничил изрично понятията за обективна и за субективна безпристрастност, Общият съд все пак ясно е посочил причината, поради която смята, че твърдението на Ziegler е несъстоятелно и така е отговорил надлежно на доводите на това дружество, а същевременно е дал възможност на Съда да упражни контрол съобразно съдебната практика, напомнена в точка 149 от настоящото решение. Що се отнася до това дали разсъжденията на Общия съд са верни, при положение че е приложил към понятието за обективна безпристрастност същите изисквания като за субективната безпристрастност, това е въпрос относно правилността на решението по същество и следователно, независимо дали доводите по него са основателни или не, те не биха могли да доведат до извод за липса на мотиви на обжалваното съдебно решение, както следва от съдебната практика, цитирана по-горе в точка 114 от настоящото решение.

153

От изложеното дотук следва, че твърдението за наличие на настоящото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено в първата му част като неоснователно.

154

Що се отнася, на второ място, до твърдението за нарушение на основното право на справедлив процес и на принципа на добра администрация, следва да се напомни, че макар Комисията да не може да бъде окачествена като „съд“ по смисъла на член 6 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл Решение от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78-215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 81, както и Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 7), това не променя факта, че при провеждането на административните производства тя е длъжна да спазва основните права в Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. Всъщност именно тази разпоредба, а не член 47 от Хартата се прилага по отношение на административните производства пред Комисията в областта на картелите (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, C-109/10 P, Сборник, стр. I-10329, точка 53 и Решение по дело Solvay/Комисия, C-110/10 P, Сборник, стр. I-10439, точка 48).

155

Съгласно член 41 от Хартата всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза в частност безпристрастно. Това изискване за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. по аналогия Решение от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost и La Poste/UFEX и др., C-341/06 P и C-342/06 P, Сборник, стр. I-4777, точка 54, както и Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C-308/07 P, Сборник, стр. I-1059, точка 46).

156

В тази си част твърдението за наличие на третото основание за обжалване се отнася само до понятието за обективна безпристрастност. Ziegler по същество поддържа, че Общият съд не е можел, без да допусне грешка при прилагане на правото, да постанови, че в случая Комисията е била обективно безпристрастна, като се има предвид, че самата Комисия се смята за увредена от разглеждания картел и че длъжностни лица на Комисията са искали фиктивни оферти.

157

Следва да се отбележи, първо, че извод за липса на обективна безпристрастност от страна на Комисията не може да се направи само въз основа на факта, че тя разследва и санкционира картел, който е накърнил финансовите интереси на Съюза. Ако не беше така, самата възможност Комисията или друга институция на Съюза да е увредена от дадено антиконкурентно деяние по смисъла на член 81 ЕО би довела, както отбелязва генералният адвокат в точка 149 от заключението си, до лишаването ѝ от правомощието да разследва такива деяния, което е недопустимо. В това отношение е важно в частност да се подчертае, че съгласно член 85 ЕО, понастоящем член 105 ДФЕС, сред възложените с Договорите задачи на Комисията е именно да следи за прилагането на принципите, установени в членове 81 ЕО и 82 ЕО.

158

Второ, фактът, че службите на Комисията, които отговарят за преследването на нарушенията на конкурентното право на Съюза, и тези, които отговарят за покриването на разходите по преместванията на длъжностните лица и служителите на тази институция, принадлежат към една и съща организационна структура, също не би могъл сам по себе си да постави под съмнение обективната безпристрастност на тази институция, тъй като посочените служби няма как да не са част от структурата, към която принадлежат (вж. по аналогия Решение от 6 ноември 2012 г. по дело Otis и др., C-199/11, точка 64).

159

Трето, Съдът вече е постановил, че решенията на Комисията подлежат на контрол от страна на съдилищата на Съюза и че правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол върху решенията на Комисията, включително свързаните с прилагането на член 81 ЕО, която осигурява всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата (Решение по дело Otis и др., посочено по-горе, точка 56). Следователно при всички случаи не би могло да се приеме, че Комисията може да е едновременно увредена от нарушението и да се произнася по санкционирането му.

160

Предвид тези съображения Общият съд правилно приема, че Комисията е изпълнила задължението си за безпристрастност. Следователно той не допуска грешка при прилагането на правото, когато отхвърля твърдението на Ziegler, че има основание за отмяна на решението ѝ поради нарушение на правото на справедлив процес и на общия принцип на добра администрация.

161

Освен това съгласно съдебната практика, напомнена в точка 75 от настоящото решение, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства, освен ако не ги е изопачил. В този смисъл, доколкото с тази част на твърдението си Ziegler цели да оспори преценката на Общия съд по представените от него доказателства за наличието на посоченото пред този съд основание за отмяна и доколкото не твърди Общият съд да е изопачил тези доказателства, доводите му трябва да се отхвърлят като недопустими.

162

Оттук следва, че във втората си част твърдението на Ziegler за наличие на третото основание за обжалване е отчасти неоснователно и отчасти недопустимо и следователно трябва да бъде отхвърлено, както съответно и цялото твърдение за наличие на това трето основание.

Г – По четвъртото основание, а именно наличие на нарушение на принципа на равно третиране при преценката дали да се намалят глобите

1. Доводи на страните

163

Ziegler твърди, че след констатацията в точка 167 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е допуснала грешка по въпроса за платежоспособността му, Общият съд не е можел, без да наруши принципа на равно третиране, да заключи, че Комисията е имала право да намали първоначалния размер на глобата на друго участвало в картела предприятие със 70 % на основание точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите, а същевременно да не намали на същото основание и размера на глобата на Ziegler. Тъй като всъщност смята, че подобно на другото предприятие не е било в състояние да плати глобата, както констатирал и Общият съд, Ziegler поддържа, че е бил в правото си да иска конкретното му положение да се анализира въз основа на посочената точка 37.

164

Обосновката на тази разлика в третирането, възприета от Общия съд в точка 171 от обжалваното съдебно решение и свързана с тавана от 10 % от общия оборот, не била посочена от Комисията. Нещо повече, тя била в противоречие с разсъжденията на Общия съд, че ако се основава само на оборота, преценката по този въпрос няма да е съобразена с конкретното положение на предприятието и следователно сама по себе си няма да е достатъчна, за да се реши дали следва да се намали размерът на глобата. Предвид тези съображения обжалваното съдебно решение трябвало да бъде отменено, както и член 2 от спорното решение. Най-малкото наложената на Ziegler глоба трябвало значително да се намали.

165

В отговор Комисията поддържа, че настоящото основание за обжалване не е налице. От една страна, при прилагането на точка 35 от Насоките за изчисляване на глобите бил спазен принципът на равно третиране. В това отношение тя в частност подчертава, че всички искания за прилагане на точка 35 са били отхвърлени поради липсата на особен социален и икономически контекст. От друга страна, точка 37 от тези насоки се отнасяла само за съвсем изключителни случаи. По отношение на другото разглеждано предприятие бил налице именно такъв съвсем изключителен случай, причините за което били поверителни спрямо Ziegler, но били съобщени на Общия съд. Фактът, че Общият съд посочил изрично само разликата в съотношението на глобата спрямо общия оборот, се обяснявал със строгата поверителност на другата информация спрямо Ziegler. Освен това въпросното съотношение било релевантно за преценката дали глобата наистина е заплаха за оцеляването на предприятието и при всички случаи разликата в съотношението била релевантна за целите на извода, че другото предприятие не било в сходно положение със Ziegler, още повече че Ziegler изобщо не поискало спрямо него да бъде приложена разпоредбата на точка 37.

2. Съображения на Съда

166

Съгласно съдебната практика, напомнена в точка 132 от настоящото решение, принципът на равно третиране в частност изисква сходните положения да не се третират различно, освен ако това не е обективно обосновано.

167

Нарушението на принципа на равно третиране чрез диференцирано третиране в този смисъл предполага разглежданите положения да са сходни предвид всички фактори, които ги характеризират. Факторите, които характеризират различните положения, и в този смисъл сходството помежду им трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид и принципите и целите на правото в областта, до която се отнася разглежданият акт (Решение от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C-127/07, Сборник, стр. I-9895, точки 25 и 26 и цитираната съдебна практика).

168

В случая, след като в точка 165 от обжалваното съдебно решение напомня, че за да се намали глобата на основание точка 35 от Насоките за изчисляване на глобите, е необходимо първо да е направено искане в този смисъл, но и освен това да са изпълнени две кумулативни условия, а именно да е налице непреодолима трудност да се изплати глобата и да е налице особен социален и икономически контекст, действително в точка 167 от решението си Общият съд постановява, че „[п]росто изчисляване на процентното съотношение, което съставлява глобата спрямо световния оборот на предприятието, не може самò по себе си да обоснове извода, че глобата не е от естество да застраши необратимо икономическата жизнеспособност на последното. Всъщност, ако това беше така, щеше да е възможно да се идентифицират конкретни прагове за прилагането на параграф 35 от Насоките [за изчисляване на глобите]“.

169

Оттук в същата точка той заключава, че Комисията неправилно е приела в спорното решение, че не е изпълнено първото условие за прилагане на точка 35, а именно условието за непреодолима трудност да се изплати глобата.

170

Въпреки това, първо, макар така да е приел, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен извода си, че глобата, която планира да наложи на Ziegler, не би застрашила необратимо икономическата му жизнеспособност, всъщност Общият съд не е констатирал, че Ziegler действително е в неплатежоспособност. Той просто е отбелязал, че Комисията не е установила този факт. Ето защо се налага изводът, че доводите на Ziegler поне отчасти тръгват от погрешна отправна точка и следователно не установяват соченото противоречие в мотивите.

171

Второ, наистина съгласно точка 35 от Насоките за изчисляване на глобите „[в] изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието да плаща с оглед на конкретен социален и икономически контекст“. Точка 37 от тези насоки обаче предвижда, че „[в]ъпреки че [тези] насоки представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология или от границите, посочени в точка 21“. Оттук следва, че за разлика от точка 35 от Насоките прилагането на точка 37 не зависи от платежоспособността на съответното предприятие.

172

Следователно, дори да се приеме, че Общият съд е установил ограничена платежоспособност на Ziegler по смисъла на точка 35, това обстоятелство самò по себе си не сочи сходство на положението му с това на другото предприятие за целите на прилагането на точка 37.

173

Следва въпреки това да се отбележи, че текстът на точка 37 не изключва възможността неспособността на дадено предприятие да плаща да е релевантен фактор за прилагането на тази разпоредба. За да се запази полезното действие както на точка 35, така и на точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите обаче, е необходимо, от една страна, условията за прилагането им да бъдат различни. Следователно неплатежоспособността или ограничената платежоспособност по смисъла на точка 35 в никакъв случай не може сама по себе си да е достатъчна, за да наложи евентуално прилагане на точка 37 от Насоките.

174

От друга страна, тъй като неплатежоспособността или ограничената платежоспособност може да е релевантна за целите на точка 37, Общият съд правилно е приложил правото, когато в точка 171 от обжалваното съдебно решение, за да прецени дали Комисията е осигурила равно третиране на Ziegler и другото разглеждано предприятие, е сравнил положението им от гледна точка на относителната стойност на предвидената за всяко от тях глоба спрямо съответния им оборот и когато предвид установената от него значителна разлика между тези относителни стойности е заключил, че принципът на равно третиране не е нарушен.

175

От изложеното дотук следва, че твърдението за наличие на четвъртото основание за обжалване трябва изцяло да бъде отхвърлено, включително в частта, в която е посочено в подкрепа на искането за намаляване на размера на глобата.

176

Тъй като не е налице нито едно от посочените основания за обжалване, жалбата трябва изцяло да бъде отхвърлена.

VI – По съдебните разноски

177

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия процедурен правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Ziegler е загубило делото, а Комисията е направила съответното искане, следва Ziegler да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

 

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда Ziegler SA да заплати съдебните разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: френски.