—

за Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv), от I. Eijkhout, в качеството на представител,

—

за M.S. Demirci, от F. Kiliç, advocaat,

—

за D. Cetin и A.I. Önder, от N. Türkkol, advocaat,

—

за R. Keskin, от D. Schaap, advocaat,

—

за нидерландското правителство, от J. Langer, M. Bulterman и B. Koopman, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (ОВ С 110, 1983 г., стр. 60) във връзка с член 59 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г. (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37, наричан по-нататък „Допълнителният протокол“). Съветът за асоцииране е създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО и на Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г. (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv) (Управителен съвет на Института за социално осигуряване на работниците и служителите) и бивши турски работници мигранти, които са придобили нидерландско гражданство, относно решението на Uwv постепенно да спре да изплаща на тези лица допълнително обезщетение към пенсията им поради неработоспособност вследствие на промяната на местожителството им от Нидерландия в Турция.

3

Съгласно член 12 от Споразумението за асоцииране:

„Договарящите се страни се споразумяват да се ръководят от членове [39 ЕО], [40 ЕО] и [41 ЕО], за да се осъществи поетапно свободното движение на работници между тях“ [неофициален превод].

4

Съгласно член 62 от Допълнителния протокол той е неделима част от Споразумението за асоцииране и в съответствие с член 1 от протокола той определя условията, правилата и графика за прилагане на посочения в член 4 от споменатото споразумение преходен период.

5

Допълнителният протокол съдържа дял II, който е озаглавен „Движение на лица и услуги“ и глава I от който се отнася до „работна[та] ръка“.

6

Член 36 от Допълнителния протокол се съдържа в посочената глава I и предвижда, че свободното движение на работници между държавите — членки на Общността, и Турция ще се осъществява постепенно съгласно принципите, посочени в член 12 от Споразумението за асоцииране, в периода между края на дванадесетата и на двадесет и втората година след влизането в сила на горепосоченото споразумение и че Съветът за асоцииране ще определи необходимите правила за тази цел.

7

Член 39 от Допълнителния протокол гласи следното:

„1.   Преди края на първата година след влизането в сила на настоящия протокол Съветът за асоцииране трябва да приеме разпоредби относно социалното осигуряване на работниците с турска националност, които променят местожителството си в рамките на Общността, и на техните семейства, пребиваващи в рамките на Общността.

2.   Тези разпоредби трябва да позволяват на работниците с турска националност, съгласно правилата, които ще бъдат установени, да сумират натрупаните в различните държави членки периоди на осигуряване или на трудов стаж, които имат отношение към пенсиите за трудов стаж и старост, смърт и инвалидност, както и към здравното осигуряване на работниците и техните семейства, пребиваващи в рамките на Общността. Тези разпоредби не могат да задължават държавите — членки от Общността, да вземат под внимание натрупаните в Турция периоди на стаж и осигуряване.

3.   Горепосочените разпоредби трябва да позволяват изплащането на семейни надбавки, когато семейството на работника пребивава в границите на Общността.

4.   Пенсиите за трудов стаж и старост, смърт и инвалидност, които са придобити по силата на разпоредби, приети при прилагане на параграф 2, ще могат да бъдат прехвърляни в Турция.

5.   Визираните в настоящия член разпоредби не трябва да засягат правата и задълженията, произтичащи от съществуващите двустранни споразумения между Турция и държавите — членки на Общността, при положение че тези споразумения предвиждат по-благоприятен режим по отношение на турските граждани“.

8

Член 59 от Допълнителния протокол предвижда:

„В областите, които са включени в настоящия протокол, Турция не може да се възползва от по-благоприятен режим от този, който държавите членки са възприели помежду си по силата на [Договора за ЕО]“.

9

Член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането предвижда:

„При спазване на разпоредбите на член 7 относно свободния достъп до заетост на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, същият има право:

10

Член 7 от това решение гласи:

„Членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, които имат право да го последват:

11

Решение № 3/80, прието на основание член 39 от Допълнителния протокол, цели да се координират схемите за социална сигурност на държавите членки, за да имат турските работници, които са или са били заети в една или няколко държави — членки на Общността, както и членовете на семействата им и наследниците им право на обезщетения в рамките на традиционните клонове на социалното осигуряване.

12

Съгласно член 2 от Решение № 3/80, озаглавен „Действие по отношение на лицата“:

„Настоящото решение се прилага по отношение на:

13

Съгласно член 3, параграф 1 от Решение № 3/80, който е озаглавен „Еднакво третиране“ и в който е възпроизведен текстът на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в L 32 от 6.2.2008 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“):

„Съобразно особените разпоредби на настоящото решение лицата, които пребивават на територията на една от държавите членки и за които се прилага настоящото решение, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както гражданите на съответната държава“ [неофициален превод].

14

Член 4 от Решение № 3/80 е озаглавен „Материално приложно поле“ и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Настоящото решение се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социалното осигуряване:

2.   Настоящото решение се прилага за всички общи и специални схеми за социална сигурност, независимо дали със или без плащане на вноски […]“ [неофициален превод].

15

Член 6 от Решение № 3/80 е озаглавен „Отмяна на клаузите за пребиваване […]“ и параграф 1, първа алинея от него гласи следното:

„Ако в настоящото решение не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави членки парични обезщетения за инвалидност, старост или за преживяло лице, пенсия за трудова злополука или професионална болест не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация поради факта, че получателят пребивава в Турция или на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията“ [неофициален превод].

16

Дял III от Решение № 3/80, озаглавен „Специални разпоредби за различните категории обезщетения“, съдържа заимствани от Регламент № 1408/71 разпоредби за съгласуване, по-специално относно обезщетенията (пенсиите) за инвалидност, за старост и при смърт.

17

Член 3 от Регламент № 1408/71 е озаглавен „Еднакво третиране“ и параграф 1 от него предвижда:

„Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, които пребивават на територията на една от държавите членки [и] за които се прилага настоящият регламент, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както гражданите на съответната държава“.

18

В член 4, параграфи 1 и 2 от този регламент неговото материално приложно поле е определено по следния начин:

„1.   Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

2.   Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми за социална сигурност, независимо дали със или без плащане на вноски […]“.

19

С член 1, точка 2 от Регламент (ЕИО) № 1247/92 на Съвета от 30 април 1992 година за изменение на Регламент № 1408/71 (ОВ L 136, стр. 1), в сила от 1 юни 1992 г., в член 4 от последния регламент се добавя параграф 2а със следното съдържание:

„Настоящият регламент се прилага за специални обезщетения, получавани без вноски, които са предвидени съгласно друго законодателство или схеми, освен посочените в параграф 1, или които са изключени по силата на параграф 4, когато въпросните обезщетения са предназначени:

20

След изменението му с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211) член 4, параграф 2а предвижда:

„Настоящият член се прилага към специални парични обезщетения, независещи от вноски, които с[а] предвидени по законодателство, което поради своя персонален обхват, цели и/или условия за придобиване на право има характеристиките както на законодателство за социално осигуряване по параграф 1, така и на социално подпомагане.

„Специални парични обезщетения, независещи от вноски“ означава тези:

21

Съгласно член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1408/71:

„Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави членки парични обезщетения за инвалидност, старост или за преживяло лице, пенсия за трудова злополука или професионална болест и помощи при смърт не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация, поради факта, че получателят пребивава на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията“.

22

Член 10а от Регламент № 1408/71 е добавен с Регламент № 1247/92 и параграф 1 от него гласи следното:

„Независимо от разпоредбите на член 10 и дял III, посочените в член 4, параграф 2а специални парични обезщетения без вноски се отпускат на лицата, за които се прилага настоящият регламент, само на територията и съобразно законодателството на държавата членка, в която те пребивават, при условие че тези обезщетения са изброени в приложение IIа. Такива обезщетения се отпускат от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване“.

23

След изменението му с Регламент № 647/2005 член 10а, параграф 1 предвижда:

„Разпоредбите на член 10 и дял III не се прилагат към специалните парични обезщетения, независещи от вноски по член 4, параграф 2а. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, получават тези обезщетения изключително на територията на държавата членка, в която те пребивават, и съобразно законодателството на тази държава, при условие че тези обезщетения са посочени в приложение IIа. Обезщетенията се изплащат от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване“.

24

В Нидерландия Законът за общия режим на осигуряване при неработоспособност (Wet op de arbeidsongeschiktheidsverzekering, наричан по-нататък „WAO“), в сила от 1966 г., предвижда осигуряването на заетите лица при неработоспособност.

25

Със Закона за допълнителните обезщетения (Toeslagenwet) от 6 ноември 1986 г. (наричан по-нататък „TW“), влязъл в сила на 1 януари 1987 г., се цели на лицата, които по социалноосигурителна схема като въведената с WAO (на същото основание както по-специално осигуряването за безработица, болест и трудова злополука) получават при загуба на заплата помощ, по-малка от минималната работна заплата, да се предостави допълнително обезщетение, за да може заместващият им доход да достигне равнище, най-много равно на минималната работна заплата в Нидерландия за конкретния момент (наричано по-нататък „допълнителното обезщетение“). Към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство това допълнително обезщетение е ограничено до 30 % от посочената минимална работна заплата, така че правоимащите, получаващи обезщетение за инвалидност, което е по-малко от 70 % от посочената заплата, са имали доход, по-нисък от тази заплата. По искане на съответното лице Uwv определя дали то има право на допълнително обезщетение на основание TW.

26

Със Закона за ограничаване на прехвърлянето на обезщетения в чужбина (Wet beperking export uitkeringen) от 27 май 1999 г. (наричан по-нататък „BEU“) в TW се добавя нов член 4а, като съгласно параграф 1 от него лице, отговарящо на условията за получаване на обезщетения на основание на последния закон, няма право да получава такива за периода, през който не пребивава в Нидерландия. Уточнява се, че прехвърлянето в чужбина на разглежданите обезщетения е възможно само доколкото двустранна спогодба, сключена с държавата по пребиваване на заинтересованото лице, гарантира надлежното прилагане на нидерландската правна уредба.

27

Както се установява от мотивите към BEU, посоченото изменение на TW е имало за цел личният принцип да бъде заместен с териториалния, за да се подобрят условията за проследяване на обезщетенията, изплащани на пребиваващите в чужбина получатели. В този контекст в подкрепа на посоченото изменение нидерландският законодател изтъква и естеството на допълнителното обезщетение, предназначено да осигури жизнения минимум в Нидерландия, както и обстоятелството, че неговото финансиране се осигурява от държавния бюджет.

28

Горепосоченото изменение на TW влиза в сила на 1 януари 2000 г.

29

Въведен е обаче преходен режим, по силата на който лицата, които в деня преди влизането в сила на новата правна уредба имат право да получат предвидените в TW обезщетения и които на тази дата не пребивават в Нидерландия:

30

За следващите години се прекратява изцяло изплащането на обезщетението на лицата, които не пребивават в Нидерландия.

31

С Регламент № 647/2005 TW — в изменената му с BEU редакция, в сила от 1 януари 2000 г. — е добавен в списъка в приложение IIа към Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 1247/92, на независещите от вноски специални обезщетения, за които предвиденото в член 10 от Регламент № 1408/71 задължение за прехвърляне в чужбина не се прилага съгласно член 10а от последния регламент.

32

Впоследствие в TW е добавена нова преходна разпоредба, в сила от 7 декември 2006 г., в полза на лицата, които не пребивават в Нидерландия, а в друга държава — членка на Европейския съюз, в държава от Европейското икономическо пространство или в Швейцария; по силата на тази разпоредба посочените лица, доколкото към деня преди влизането в сила на Регламент № 647/2005 имат право на обезщетения на основание член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71,

33

За посочените лица обезщетението е премахнато изцяло, считано от 1 януари 2010 г.

34

Ответниците в главното производство са бивши турски работници, които са принадлежали към легалния пазар на труда в Нидерландия по смисъла на член 6 от Решение № 1/80.

35

Поради инвалидизиране преди 2000 г. те са поискали да получават обезщетение по WAO, изплащано от нидерландската държава, и молбата им е била удовлетворена.

36

Тъй като размерът на посоченото обезщетение е бил по-малък от минималната работна заплата, съгласно TW в редакцията му, в сила преди 1 януари 2000 г., ответниците в главното производство са получили и допълнително обезщетение, предназначено да им осигури доход, чието равнище е възможно най-близко до минималната работна заплата.

37

Ответниците в главното производство са се завърнали в Турция при семействата си, след като са получили нидерландско гражданство, като същевременно са запазили турското си гражданство. В съответствие с член 39, параграф 4 от Допълнителния протокол те продължават да получават обезщетението по WAO, както и допълнителното обезщетение.

38

Съгласно изменението на TW с BEU, в сила от 1 януари 2000 г., в съответствие с посочения в точка 29 от настоящото решение преходен режим компетентните нидерландски власти вземат решение за постепенно отнемане — с една трета годишно, считано от 1 януари 2001 г. — на допълнителното обезщетение, което е изплащано дотогава на ответниците в главното производство, така че от 1 юли 2003 г. то окончателно спира да им се изплаща.

39

Ответниците в главното производство обжалват актовете на Uwv в този смисъл.

40

След като Rechtbank Amsterdam отменя посочените актове с решения от 19 март и 23 август 2004 г., Uwv обжалва последните пред Centrale Raad van Beroep. В рамките на образуваното пред нея производство запитващата юрисдикция поставя на Съда преюдициални въпроси и решава да спре производството до получаване на отговор от Съда. През този период Uwv издава нови актове за всеки от ответниците в главното производство, съгласно които на последните се изплаща допълнително обезщетение в пълен размер, считано от 1 юли 2003 г., до постепенното му премахване, тоест според случая до май 2004 г., юни 2004 г. или 1 януари 2007 г. Упражнявайки пълен съдебен контрол, запитващата юрисдикция разглежда жалбата на ответниците в главното производство срещу новите актове на Uwv.

41

На 26 май 2011 г. в решение Akdas и др. (C‑485/07, EU:C:2011:346) Съдът постановява — за работници, които са получавали на основание TW същите допълнителни обезщетения както ответниците в главното производство, но за разлика от последните са имали само турско гражданство — че член 6, параграф 1, първа алинея от Решение № 3/80 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство той не допуска правна уредба на държава членка, която както член 4a от TW отнема обезщетение като допълнителното обезщетение, предоставяно съгласно националното законодателство на бивши турски работници мигранти, при положение че са се завърнали в Турция, след като са загубили правото си да пребивават в приемащата държава членка, поради обстоятелството че са се инвалидизирали там.

42

Пред запитващата юрисдикция страните в главното производство изразяват становище по последиците от това съдебно решение за спора между тях.

43

По-специално се поставя въпросът дали направеният в решение Akdas и др. (EU:C:2011:346) извод важи и за настоящия спор предвид факта, че ответниците в главното производство имат не само турско, но и нидерландско гражданство.

44

При тези обстоятелства Centrale Raad van Beroep решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

45

С поставените от нея въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали нидерландски граждани, които са придобили нидерландско гражданство, след като са влезли на пазара на труда в Нидерландия при условията по Решение № 1/80, могат, поради факта че са запазили турското си гражданство, все още да се позовават на разпоредбите на Решение № 3/80, за да избегнат прилагането на условието за пребиваване на територията на тази държава членка, предвидено в националното законодателство за получаването на специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 647/2005.

46

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 12 от Споразумението за асоцииране договарящите се страни се споразумяват да се ръководят от членове 39—41 от Договора за ЕО, за да се осъществи поетапно свободното движение на работници между тях. Освен това член 36 от Допълнителния протокол предвижда свободата на движение на работници между държавите — членки на Общността, и Турция да бъде осъществено постепенно съгласно посочените в член 12 от Споразумението за асоцииране принципи.

47

В този контекст с Решения № 1/80 и № 3/80 се прилагат разпоредбите на Споразумението за асоцииране.

48

По отношение на Решение № 1/80 Съдът е постановил, че то е насочено основно към постепенното интегриране на турските работници на територията на приемащата държава членка (вж. в този смисъл решение Abatay и др., C‑317/01 и C‑369/01, EU:C:2003:572, т. 90).

49

Поради това член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 има за цел постепенно стабилизиране на положението на турските работници в приемащата държава членка (решение Payir и др., C‑294/06, EU:C:2008:36, т. 37).

50

Що се отнася до Решение № 3/80, с член 3, параграф 1 от него се прилага и конкретизира в специфичната област на социалното осигуряване прогласеният в член 9 от Споразумението за асоцииране общ принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданство (решение Akdas и др., EU:C:2011:346, т. 98).

51

Безспорно е обаче, че ответниците в главното производство са се ползвали от правата, предоставени им по режима на асоцииране ЕИО—Турция, в качеството си на турски работници, които са принадлежали към легалния пазар на труда в Нидерландия. Поради трайна неработоспособност те са придобили право на допълнително обезщетение при условията, предвидени в националното законодателство. Освен това те са придобили нидерландско гражданство, като същевременно са запазили турското си гражданство.

52

При такива обстоятелства ответниците в главното производство не биха могли да се основат на Решение № 3/80, за да се противопоставят на прилагането на изискването за пребиваване, в зависимост от което е поставено изплащането на въпросното допълнително обезщетение съгласно националното законодателство.

53

Всъщност, на първо място, ответниците в главното производство се намират в особено положение с оглед по-специално на целите на режима на асоцииране ЕИО—Турция, поради факта че са придобили гражданството на приемащата държава членка в качеството на турски работници.

54

От една страна, във връзка с целта за интеграция, преследвана с този режим на асоцииране, трябва да се подчертае, че по принцип придобиването на гражданството на приемащата държава членка е най-завършената форма на интеграция на турския работник в последната държава.

55

От друга страна, вследствие на придобиването на гражданството на тази държава членка за турския гражданин се пораждат правните последици, свързани не само с притежаването на това гражданство, но съответно и на гражданството на Съюза, по-специално в областта на правото на пребиваване и на свободно движение.

56

Освен това следва да се припомни, че за разлика от работниците от държавите членки, турските граждани не се ползват от правото на свободно движение в рамките на Съюза, а могат да се позовават само на определени права единствено на територията на приемащата държава членка (вж. решения Tetik, C‑171/95, EU:C:1997:31, т. 29 и Derin, C‑325/05, EU:C:2007:442, т. 66).

57

Ето защо няма причина във връзка с изплащането на обезщетение като разглежданото в главното производство приемащата държава членка да не третира турския гражданин, чието правно положение неминуемо се е променило в момента на придобиване на гражданството на тази държава, само като свой гражданин.

58

На второ място, този извод е още по-наложителен предвид обстоятелството, че ако във връзка с изплащане на допълнителното обезщетение гражданите на държава членка, които са придобили гражданството на последната, след като са влезли на територията ѝ като турски работници, и които са запазили турското си гражданство, бъдат освободени от условието за пребиваване на основание Решение № 3/80, би била налице двойна необоснована разлика в третирането.

59

Лицата в положението на ответниците в главното производство биха били третирани по-благоприятно, от една страна, от турските работници, които нямат гражданството на приемащата държава членка и поради това губят правото си да пребивават в нея, след като вече не принадлежат към легалния пазар на труда в нея. От друга страна, тези лица биха били в по-благоприятно положение от гражданите на приемащата държава членка или на друга държава членка, които безспорно се ползват от благоприятен режим по отношение на пребиваването и свободното движение в рамките на Съюза, но за които продължава да се прилага условието за пребиваване на територията на Кралство Нидерландия във връзка с получаване на допълнителното обезщетение.

60

Ето защо гражданите на държава членка, които както ответниците в главното производство са придобили гражданството на тази държава, след като са влезли в качеството на турски работници на легалния пазар на труда в нея по смисъла на член 6 от Решение № 1/80, като същевременно са запазили турското си гражданство, не биха могли да се позовават на разпоредбите на Решение № 3/80, за да избегнат прилагането на изискването за пребиваване, предвидено в законодателството на същата държава и необходимо за получаване на обезщетение като разглежданото в главното производство.

61

В това отношение спорът по главното производство трябва да се отличава от този, във връзка с който е постановено решение Akdas и др. (EU:C:2011:346).

62

Всъщност последното съдебно решение се отнася до турски граждани, които са принадлежали към легалния пазар на труда в Нидерландия и са били принудени да се върнат в Турция вследствие на трайна неработоспособност.

63

Съдът припомня, че тъй като турски гражданин, който е принадлежал към легалния пазар на труда на държава членка по смисъла на член 6 от Решение № 1/80, не може да извлича от това решение право да продължи да пребивава на територията на тази държава, след като е пострадал при трудова злополука, с оглед на това обстоятелство не може да се приеме, че той е напуснал територията на посочената държава членка по собствено желание (вж. в този смисъл решение Akdas и др., EU:C:2011:346, т. 93 и 94).

64

Всъщност е безспорно, че при пълна и трайна неработоспособност турският гражданин губи правото на пребиваване, гарантирано имплицитно, но по необходимост в член 6 от Решение № 1/80 като последица от законното упражняване на трудова дейност (решение Bozkurt, C‑434/93, EU:C:1995:168, т. 40).

65

При обстоятелствата по настоящото дело обаче, след като ответниците в главното производство са придобили гражданството на приемащата държава членка, за тях вече не се прилага член 6 от Решение № 1/80, що се отнася до правото на пребиваване. Следователно те продължават да имат право на допълнително обезщетение, стига да отговарят на предвидените в националното право условия, по-специално това за пребиваване.

66

Този извод не е в противоречие с принципите, изведени в решение Kahveci и Inan (C‑7/10 и C‑9/10, EU:C:2012:180), предвид конкретните фактически обстоятелства по делото, по което е постановено това решение, които се различават от обстоятелствата по главното производство.

67

Така член 7 от Решение № 1/80 относно събирането на семейството, разглеждано в посоченото съдебно решение, цели, от една страна, да позволи присъствието на членовете на семейството на работника мигрант при него, за да благоприятства по този начин — чрез събирането на семейството — работата и пребиваването на турския работник, който е вече законно интегриран в приемащата държава членка (Kahveci и Inan, EU:C:2012:180, т. 32). От друга страна, тази разпоредба цели да засили трайното интегриране на семейството на турския работник мигрант в приемащата държава членка, като след три години пребиваване на законно основание дава на съответния член на семейството възможност самият той да получи достъп до пазара на труда (Kahveci и Inan, EU:C:2012:180, т. 33).

68

Именно с оглед на тази цел Съдът е постановил в точка 35 от решение Kahveci и Inan (EU:C:2012:180), че вследствие на придобиването на гражданството на приемащата държава членка турският гражданин не може да бъде принуден да се откаже от възможността да се ползва от благоприятните условия за събиране на семейството, предвидени в Решение № 1/80.

69

При все това, от една страна, при обстоятелствата по настоящото дело ответниците в главното производство не са принудени да се откажат от получаването на допълнителното обезщетение, стига да продължат да пребивават на територията на Кралство Нидерландия, като те са свободни да направят това, по-специално предвид факта, че имат нидерландско гражданство.

70

От друга страна, по дело Kahveci и Inan (EU:C:2012:180) жалбоподателите в главното производство искат разпоредбите на Решение № 1/80 да бъдат приложени за членовете на семействата им с турско гражданство. По настоящото дело обаче ответниците в главното производство се позовават на разпоредбите на Решение № 3/80 от свое име и в свой интерес.

71

При все това, дори да се предположи, че изведените в решение Kahveci и Inan (EU:C:2012:180) принципи, припомнени в точка 68 от настоящото решение, са относими към настоящото дело и че следователно ответниците в главното производство, които са придобили гражданството на приемащата държава членка, като същевременно са запазили турското си гражданство, могат да получават въпросното допълнително обезщетение, изискването за пребиваване, което националното законодателство предвижда за изплащане на обезщетението, би останало приложимо в техния случай.

72

Всъщност, ако лица като ответниците в главното производство, които като нидерландски граждани продължават да имат право да пребивават в Нидерландия и поради това се намират в сходно положение с това на гражданите на Съюза, могат да получават това обезщетение на основание член 6, параграф 1, без да отговарят на изискването за пребиваване в тази държава членка, това би довело до по-благоприятно третиране на тези лица спрямо гражданите на Съюза, а член 59 от Допълнителния протокол не допуска такова третиране.

73

Ето защо от всички изложени по-горе съображения следва, че разпоредбите на Решение № 3/80, преценени и с оглед на член 59 от Допълнителния протокол, трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че гражданите на държава членка, които като турски работници са принадлежали към легалния пазар на труда в тази държава, не биха могли поради факта, че са запазили турското си гражданство, да се позовават на член 6 от Решение № 3/80, за да се противопоставят на прилагането на изискване за пребиваване, предвидено в законодателството на посочената държава във връзка с предоставянето на специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 647/2005.

74

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Разпоредбите на Решение № 3/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 година за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства, преценени и с оглед на член 59 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 г., трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че гражданите на държава членка, които като турски работници са принадлежали към легалния пазар на труда в тази държава, не биха могли поради факта, че са запазили турското си гражданство, да се позовават на член 6 от Решение № 3/80, за да се противопоставят на прилагането на изискване за пребиваване, предвидено в законодателството на посочената държава във връзка с предоставянето на специално обезщетение, независещо от вноски, по смисъла на член 4, параграф 2а от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г.