8.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 379/16

1.

Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (1) (по-нататък: „Регламентът“) и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници, защото срещу тях е подаден иск от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник? Става ли въпрос в такъв случай за дело „между същите страни“ или предявените различни искания в едното производство от ищеца срещу двамата ответници трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?

2.

Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламента, когато петитумът и основанието на исковете действително са различни, но:

3.

Става ли въпрос за дело, което по смисъла на член 22, параграф 1 от Регламента има за предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил валидно безспорното му според германското право вещно право на предпочтително изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?

4.

Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента, защото подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до това евентуално съдебно решение на първия сезиран съд да не бъде признато? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента?

5.

Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва възражението на една от страните, че другата страна е извършила злоупотреба с правото, сезирайки първия съд? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд е извършена злоупотреба с правото, като е сезиран първият съд?

6.

Допуска ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламента, че по-късно сезираният съд е решил преди това, че в конкретния случай член 27 от Регламента не намира приложение?

7.

Може ли в рамките на упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламента, да се вземе предвид:

8.

Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27, 28 от Регламента, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и претенцията за гарантиране на правосъдие на предявилите по-късно иск?