—

за Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH, от A. Rinkler, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от G. Braun и F. Bulst, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 1, член 11, параграф 2, член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между H. Gautzsch Großhandel GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Gautzsch Großhandel“) и Münchener Boulevard Möbel Joseph Duna GmbH (наричано по-нататък „MBM Joseph Duna“) по иск за нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността, предявен от MBM Joseph Duna срещу Gautzsch Großhandel.

3

Съгласно съображение 1 от Регламент № 6/2002:

„Една унифицирана система за получаване на промишлен дизайн на Общността, който да се ползва с еднаква закрила и да има еднакво действие на цялата територия на Общността, би допринесла за изпълнение целите на Общността, така както са определени по Договора“.

4

Съображения 21 и 22 от този регламент гласят:

5

В съображение 31 от посочения регламент се уточнява следното:

„Настоящият регламент не изключва прилагането към защитените чрез промишления дизайн на Общността дизайни[…] на законите за индустриалната собственост или други [релевантни] закони[…] на държавите членки, като например т[е]зи, отнасящ[и] се до закрила чрез регистриране[,] или тези разпоредби, отнасящи се до нерегистрираните промишлени дизайни, търговските марки, патентите и полезните модели, до нелоялната конкуренция и гражданската отговорност“.

6

Съгласно член 1, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002 промишленият дизайн, който отговаря на съдържащите се в този регламент изисквания, се ползва със закрила като „нерегистриран промишлен дизайн на Общността“, ако е станал общодостъпен по предвидения в посочения регламент начин.

7

Член 4 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Условия на закрила“ и в параграф 1 от него се предвижда, че закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява, ако той е нов и оригинален.

8

Член 5 от този регламент е озаглавен „Новост“ и параграф 1 от него гласи следното:

„Промишленият дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен:

[…]“.

9

Член 6 от посочения регламент е озаглавен „Оригиналност“ и параграф 1 от него предвижда:

„Промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично:

[…]“.

10

Член 7 от същия регламент е озаглавен „Оповестяване“ и параграф 1 от него предвижда:

„За целите на прилагането на членове 5 и 6, един промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин [п]реди предвижданата дата в член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1, буква а) или член 5, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1, буква б), освен ако няма разумен начин, по който тези [действия] да са станали известни в редовната [стопанска] практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ[и] в рамките на Общността. Промишленият дизайн не се счита за общодостъпен, обаче, ако е оповестен пред трета страна при изрични или мълчаливи условия за поверителност“.

11

Член 11 от Регламент № 6/2002, озаглавен „Начало и срок на действие на закрилата на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността“, предвижда:

„1.   Промишлен дизайн, който отговаря на изискванията съгласно раздел 1, се ползва от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за срок от три години, считано от датата, на която промишленият дизайн за първи път е станал общодостъпен в рамките на Общността.

2.   За целите на параграф 1, един промишлен дизайн се счита за общодостъпен в рамките на Общността, ако е бил публикуван, излаган, използван в търговията или оповестен по такъв начин, че, в обичайния ход на [стопанската дейност], тези [действия] да могат разумно да станат познати на специализираните среди от съответния сектор, действащ[и] в рамките на Общността. Въпреки това, един промишлен дизайн може да не се счита за общодостъпен, когато е оповестен на трета страна при изрични или мълчаливи условия за поверителност“.

12

Член 19 от този регламент е озаглавен „Права, предоставяни от промишления дизайн на Общността“ и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Регистрираният промишлен дизайн на Общността дава на своя притежател изключителното право да използва и да забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие. Горепосоченото използване обхваща по-специално, създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, или складирането на такъв продукт за тези цели.

2.   Нерегистрираният промишлен дизайн на Общността не дава на своя притежател правото да предотвратява действията, посочени в параграф 1, освен ако [оспорваното] използване[…] е резултат [от] копиране на защитения промишлен дизайн.

Оспорваното използване не се счита за резултат от копиране на защитения промишлен дизайн, ако е резултат от независим творчески труд, извършен от автор, за който с право може да се счита, че не е познавал оповестения от притежателя промишлен дизайн“.

13

Съгласно член 88 от посочения регламент, озаглавен „Приложимо право“:

„1.   Съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, прилагат разпоредбите на настоящия регламент.

2.   За всички въпроси, които не влизат в приложното поле на настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага своето национално право, включително и международното частно право.

3.   Ако няма други изрични разпоредби, предвидени с настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага процесуалните правила за този тип производство по регистриране на промишлени дизайни на Общността, които се прилагат в държавата членка, на чиято територия е разположен съдът“.

14

Член 89 от същия регламент е озаглавен „Санкции по искове за нарушение“ и параграф 1 от него гласи:

„Когато по иск за нарушение или заплаха за нарушение съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, установи, че ответникът е нарушил или застрашава да наруши промишлен дизайн на Общността, той разпорежда, освен ако има особени причини да действа по друг начин, следните мерки:

15

Видно от акта за преюдициално запитване, страните по главното производство продават градински мебели. Сред предлаганите от MBM Joseph Duna стоки е и продаваният в Германия градински павилион с балдахин, чийто дизайн е създаден от управителя на това дружество през октомври 2004 г. През 2006 г. Gautzsch Großhandel от своя страна започва да продава градински павилион „Athen“, който се произвежда от установеното в Китай предприятие Zhengte.

16

Като претендира за дизайна си закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността, MBM Joseph Duna предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) (Германия) иск за нарушение срещу Gautzsch Großhandel, като иска това дружество да преустанови използването на посочения павилион, да предаде за унищожаване намиращите се в негова собственост или владение незаконни изделия, да предостави информация относно действията си и да плати обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди.

17

В подкрепа на исканията си MBM Joseph Duna твърди по-специално, че павилионът „Athen“ е копие на притежавания от него дизайн, включен в неговата „Брошура с нови изделия — MBM“, която е изпратена на най-големите търговци на мебели и градински мебели в бранша, както и на германски сдружения на купувачи на мебели.

18

Gautzsch Großhandel оспорва иска, като твърди, че предприятието Zhengte е разработило самостоятелно павилиона „Athen“ в началото на 2005 г., без дизайнът на MBM Joseph Duna да му е бил известен. То изтъква, че през март 2005 г. павилионът е бил представен на европейски клиенти в изложбените помещения на посоченото предприятие в Китай и модел е бил изпратен през юни 2005 г. на дружеството Kosmos, установено в Белгия. Като поддържа, че MBM Joseph Duna е знаело за съществуването на този модел от септември 2005 г. и за началото на продажбата му през август 2006 г., Gautzsch Großhandel се позовава в своя защита на погасена давност и изгубване на правото поради неупражняване.

19

Първоинстанционният съд установява, че е отпаднало основанието за произнасяне по първото и второто искане съответно за преустановяване на използването на павилиона „Athen“ и за предаване на незаконните изделия, тъй като е изтекъл тригодишният срок за защита на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността. Като се произнася по останалите искания, той разпорежда на Gautzsch Großhandel да предостави информация за действията си и установява, че последното е длъжно да плати обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди.

20

Жалбата на Gautzsch Großhandel срещу това решение е отхвърлена от апелативния съд, който приема, че предвид член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, букви а) и г) от Регламент № 6/2002, както и германския Закон за правната защита на дизайните и моделите, първите две искания поначало са били основателни и MBM Joseph Duna действително е имало право да получи поисканата информация и обезщетение за претърпените от него вреди.

21

В рамките на производството по ревизионната жалба, подадена от Gautzsch Großhandel пред запитващата юрисдикция, последната си поставя въпроса, с оглед на фактите по главното производство, какъв е обхватът на понятието „общодостъпност“, употребено по-специално в член 7, параграф 1 и член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002, за да определи дали нерегистрираният промишлен дизайн, за който се търси закрила, е станал общодостъпен по смисъла на този регламент и дали другият промишлен дизайн е станал общодостъпен в по-ранен момент.

22

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали доказването на нарушението на нерегистрирания промишлен дизайн, както и погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска за нарушение, се уреждат от правото на Съюза или от националното право. Тя иска да се установи също така дали за предявените в рамките на Европейския съюз искове за унищожаване на незаконните изделия, предоставяне на информация относно действията на извършителя на нарушението и обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди е приложимо националното ѝ право или правото на държавата членка, в която е извършено нарушението.

23

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно констатациите на апелативния съд разглежданият в главното производство промишлен дизайн на градински павилион на MBM Joseph Duna е станал общодостъпен за първи път през април и май 2005 г., когато на търговци и търговски посредници, както и на две германски сдружения на купувачи на мебели са раздадени от 300 до 500 екземпляра от т.нар. „Брошура с нови изделия — MBM“, съдържаща изображения на разглеждания дизайн.

25

С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпространяването на изображения на този дизайн сред търговци е достатъчно, за да може в обичайния ход на стопанската дейност той да стане известен на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002. Във връзка с това тя изтъква съществуващото схващане, че специализираните среди включват само лицата, които в рамките на съответния сектор се занимават със създаване на дизайните, както и разработване или производство на продукти в съответствие с тези дизайни. Следователно съгласно това схващане специализираните среди не включват търговците по принцип, а само тези, които оказват творческо влияние върху дизайна на продавания от тях продукт.

26

Налага се изводът обаче, че това тълкуване на понятието „специализирани среди“ не произтича от член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

27

Всъщност, както подчертават Комисията в представеното пред Съда становище и генералният адвокат в точка 34 и сл. от заключението си, член 11, параграф 2 от посочения регламент не предвижда ограничение във връзка с естеството на дейността на физическите или юридическите лица, които могат да бъдат разглеждани като принадлежащи към специализираните среди на съответния сектор. Освен това от формулировката на тази разпоредба — и по-конкретно от факта, че в нея използването в търговията се разглежда като едно от действията, водещи до общодостъпност на нерегистрираните промишлени дизайни, и се предвижда отчитане на „обичайния ход на стопанската дейност“ при преценка дали има разумен начин, по който водещите до общодостъпност действия да станат известни на специализираните среди — следва, че неучаствалите в създаването на разглеждания продукт търговци по принцип не биха могли да бъдат изключени от кръга на лицата, които могат да бъдат разглеждани като принадлежащи към посочените специализирани среди.

28

Освен това изключването им от този кръг би довело до ограничение на защитата на нерегистрираните промишлени дизайни на Общността, за което впрочем не може да се намери основание в останалите разпоредби и в съображенията на Регламент № 6/2002.

29

При все това въпросът дали разпространението на нерегистрирания промишлен дизайн сред търговците от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, е достатъчно, за да се приеме, че той е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от сектора, е фактически и отговорът на този въпрос зависи от преценката на съда, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, на конкретните за всяко дело обстоятелства.

30

Ето защо на първия от поставените въпроси следва да се отговори, че член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че в редовната стопанска практика нерегистриран промишлен дизайн може по разумен начин да стане известен на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговците от съответния сектор са разпространени изображения на промишления дизайн, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.

31

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно констатациите на апелативния съд разглежданият в главното производство дизайн на MBM Joseph Duna е нов по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002, като последният съд приема, че специализираните среди от съответния сектор не са могли да узнаят в редовната стопанска практика за модела „Athen“, изложен през 2005 г. в изложбените помещения на предприятието Zhengte в Китай и представен на дружеството Kosmos в Белгия.

32

Предвид тези съображения запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от посочения сектор или е изложен в изложбено помещение на предприятие, което се намира извън „обсега на обичайното наблюдение на пазара“.

33

В това отношение следва да се отбележи, че видно от формулировката на член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002, за да се приеме, че даден промишлен дизайн е станал общодостъпен за целите на прилагане на членове 5 и 6 от Регламента, не се изисква водещите до общодостъпност действия да са извършени на територията на Съюза.

34

Съгласно същата разпоредба обаче не може да се приеме, че даден промишлен дизайн е станал общодостъпен, ако няма разумен начин, по който водещите до общодостъпност действия да са станали известни в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза. Въпросът дали има разумен начин, по който принадлежащите към тези среди лица да узнаят за събития, настъпили извън територията на Съюза, е фактически и отговорът на този въпрос зависи от преценката на съда, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, на конкретните за всяко дело обстоятелства.

35

Това важи и за въпроса дали оповестяването на промишлен дизайн на едно-единствено предприятие от съответния сектор на територията на Съюза е достатъчно, за да се приеме, че дизайнът е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от сектора. Всъщност не може да се изключи възможността при определени обстоятелства това оповестяване да е достатъчно.

36

С оглед на тези съображения на втория от поставените въпроси следва да се отговори, че член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно да се приеме, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, нерегистрираният промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, доколкото той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от посочения сектор или е изложен само в изложбено помещение на предприятие, което се намира извън територията на Съюза, като съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени това с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран.

37

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно констатациите на апелативния съд дизайнът на Gautzsch Großhandel не е самостоятелен проект, а е резултат от копиране на дизайна на MBM Joseph Duna, като в това отношение за последното се прилагат смекчени изисквания за доказване с оглед на „обективно установеното съществено съвпадение“ между тези два дизайна.

38

С оглед на тези съображения запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 19, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн на Общността трябва да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този промишлен дизайн, и при утвърдителен отговор — дали доказателствената тежест се обръща, или се прилагат смекчени изисквания за доказване, когато съществуват „съществени съвпадения“ между посочения дизайн и този, чието използване се оспорва.

39

В това отношение следва да се констатира, че член 19 от Регламент № 6/2002, който, както е видно от заглавието му, се отнася до предоставяните от промишления дизайн на Общността права, не предвижда изрично правила относно доказването.

40

При все това, както отбелязва генералният адвокат в точки 67—74 от заключението си, като се позовава на правото на марките, ако въпросът за тежестта да се докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн, попада в обхвата на националното право на държавите членки, от това би могло да произтече различна защита за притежателите на промишлени дизайни на Общността в зависимост от съответното законодателство, така че целта за еднаква закрила с еднакво действие на цялата територия на Съюза, предвидена по-специално в съображение 1 от Регламент № 6/2002, не би била постигната (вж. по аналогия Решение от 18 октомври 2005 г. по дело Class International, C-405/03, Recueil, стр. I-8735, точка 73).

41

С оглед на тази цел, както и на структурата и системата на член 19, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва да се приеме, че когато притежателят на защитен промишлен дизайн упражнява предвиденото в първата алинея от тази разпоредба право, тежестта да се докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този промишлен дизайн, се носи от посочения притежател, докато в рамките на втората алинея ответната страна трябва да докаже, че оспорваното използване е резултат от независим творчески труд.

42

След като Регламент № 6/2002 не определя правилата за доказване, от член 88 от него следва, че те се уреждат от правото на държавите членки. Съгласно съдебната практика обаче последните трябва, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, да гарантират, че тези правила не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешноправни съдебни производства и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването от правните субекти на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 24 април 2008 г. по дело Arcor, C-55/06, Сборник, стр. I-2931, точка 191).

43

Ето защо, както отбелязва Комисията, ако установи, че възлагането на притежателя на защитения промишлен дизайн на тежестта на доказване може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, произнасящият се по промишлените дизайни на Общността съд е длъжен, за да гарантира зачитането на принципа на ефективност, да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, за да компенсира това затруднение (вж. по аналогия Решение от 7 септември 2006 г. по дело Laboratoires Boiron, C-526/04, Recueil, стр. I-7529, точка 55 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Direct Parcel Distribution Belgium, C-264/08, Сборник, стр. I-731, точка 35). Следователно при необходимост той може да приложи вътрешноправните разпоредби, предвиждащи разместване на тежестта на доказване или смекчени изисквания за доказване.

44

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 2, първа алинея от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на защитения промишлен дизайн на Общността носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на този промишлен дизайн. Ако обаче установи, че възлагането на посочения притежател на тежестта на доказване може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, произнасящият се по промишлените дизайни на Общността съд е длъжен, за да гарантира зачитането на принципа на ефективност, да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, за да компенсира това затруднение, включително при необходимост да приложи вътрешноправните разпоредби, предвиждащи разместване на тежестта на доказване или смекчени изисквания за доказване.

45

На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва, че според апелативния съд правото на иск за преустановяване на нарушение по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 не е било погасено по давност към датата на предявяването на иска. С оглед на тази констатация тя се пита дали това право се погасява по давност и ако това е така, дали погасителната давност се урежда от правото на Съюза. Запитващата юрисдикция посочва в това отношение, че Регламент № 6/2002 не предвижда конкретни разпоредби по този въпрос, но че съгласно член 89, параграф 1 от него при установено нарушение съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, разпорежда мерки, „освен ако има особени причини да действа по друг начин“.

46

Като отбелязва, на второ място, че апелативният съд е отхвърлил повдигнатото от Gautzsch Großhandel възражение за изгубване поради неупражняване, запитващата юрисдикция си поставя и въпроса дали, и евентуално при какви предпоставки, предвиденото в член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 право на иск за нарушение може да бъде изгубено поради неупражняване. Според нея е от значение да се определи дали обстоятелствата, въз основа на които Gautzsch Großhandel прави възражение за изгубване на правото поради неупражняване, попадат в категорията на „особените причини“, предвидени в последната разпоредба.

47

В това отношение следва да се констатира, че Регламент № 6/2002 не урежда погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламента.

48

Понятието „особени причини“ по смисъла на член 89, параграф 1 от посочения регламент се отнася до конкретните за даден случай фактически обстоятелства (вж. по аналогия Решение от 14 декември 2006 г. по дело Nokia, C-316/05, Recueil, стр. I-12083, точка 38). Следователно то не включва погасителната давност и изгубването поради неупражняване, които са правни институти.

49

Ето защо съгласно член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002 погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от него, се уреждат от националното право, което трябва да се прилага, като се спазват принципите на равностойност и ефективност, припомнени в точка 42 от настоящото решение (по аналогия вж. също Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C-295/04-C-298/04, Recueil, стр. I-6619, точки 77—80, Решение от 28 януари 2010 г. по дело Uniplex (UK), C-406/08, Сборник, стр. I-817, точки 32 и 40, Решение от 8 юли 2010 г. по дело Bulicke, C-246/09, Сборник, стр. I-7003, точка 25, Решение от 8 септември 2011 г. по дело Rosado Santana, C-177/10, Сборник, стр. I-7907, точки 89, 90, 92 и 93, както и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail и др., C‑591/10, точка 27).

50

Ето защо на четвъртия и петия от поставените въпроси следва да се отговори, че погасителната давност и изгубването поради неупражняване, на които ответникът може да се позове в защита срещу иска по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002, се уреждат от националното право, което трябва да се прилага, като се спазват принципите на равностойност и ефективност.

51

Като констатира, че апелативният съд не е посочил кое е приложимото право за исковете за унищожаване на незаконните изделия, за получаване на информация за действията на Gautzsch Großhandel и за обезщетение за претърпените в резултат на тези действия вреди, запитващата юрисдикция иска да се установи дали за тези искове се прилага националното право на държавата членка, за чиято територия са предявени, или член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че те се уреждат от правото на държавите членки, в които е извършено нарушението. В това отношение тя отбелязва, че установяването на връзка само с правото на една държава членка би могло да се обоснове от гледна точка по-специално на ефективното правоприлагане, но член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 би могъл да се окаже в противоречие с такова разрешение.

52

На първо място, що се отнася до иска за унищожаване на незаконните изделия, видно от член 89, параграф 1 от Регламент № 6/2002, буква а) от който се отнася до забраната за продължаване на нарушението или заплахата за нарушение, а букви б) и в) — до изземването на продуктите от нарушението и на материалите и инструментите, основно послужили за извършване на нарушението, унищожаването на посочените изделия е част от „други[те][, подходящи в случая] санкции“, посочени в буква г). Следователно съгласно член 89, параграф 1, буква г) от този регламент приложимо за този иск е правото, включително международното частно право, на държавата членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение.

53

На второ място, що се отнася до иска за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на нарушението или на заплахата за нарушение, и до иска за предоставяне на информация за тези действия с цел да се определи размерът на вредата, следва да се констатира, че за сметка на това задължението за предоставяне на такава информация и за обезщетяване на претърпяната вреда не представлява санкция по смисъла на член 89 от Регламент № 6/2002.

54

Ето защо съгласно член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002 приложимо за посочените в предходната точка от настоящото решение искове е националното право, включително международното частно право, на произнасящия се по промишлените дизайни на Общността съд, който е сезиран с делото. Впрочем това се потвърждава от съображение 31 от този регламент, съгласно което последният не изключва възможността за защитените с промишления дизайн на Общността дизайни да се прилагат правните уредби на държавите членки относно гражданската отговорност.

55

С оглед на тези съображения на шестия от поставените въпроси следва да се отговори, че член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за исковете за унищожаване на незаконните изделия се прилага правото, включително международното частно право, на държавата членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение. Съгласно член 88, параграф 2 от този регламент за исковете за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на действията на извършителя на нарушението, и за исковете за предоставяне на информация за тези действия с цел да се определи размерът на вредата се прилага националното право, включително международното частно право, на произнасящия се по промишлените дизайни на Общността съд, който е сезиран с делото.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: