—

за Google Spain SL и Google Inc, от F. González Díaz, J. Baño Fos и B. Holles, abogados,

—

за M. Costeja González, от J. Muñoz Rodríguez, abogado,

—

за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,

—

за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и K. Boskovits, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от G. Kunnert и C. Pesendorfer, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Szpunar, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от I. Martínez del Peral и B. Martenczuk, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, букви б) и г), член 4, параграф 1, букви а) и в), член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), както и на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Spain SL (наричано по-нататък „Google Spain“) и Google Inc., от една страна, и Agencia Española de Protección de Datos (Агенция за защита на данните, наричана по-нататък „AEPD“) и г‑н Costeja González, от друга страна, по повод решение на тази агенция, с което е уважена жалбата, подадена от г‑н Costeja González срещу тези две дружества, и с което е разпредено на Google Inc. да предприеме необходимите мерки, за да изтегли от своя каталог лични данни относно г‑н Costeja González и да предотврати достъпа до тях за в бъдеще.

3

Съображения 2, 10, 18—20 и 25 от Директива 95/46, чийто предмет съгласно член 1 от нея е защитата на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, както и отстраняването на препятствията пред свободното движение на тези данни, гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Съгласно член 2 от Директива 95/46 „по смисъла на [същата]:

[…]

[…]“.

5

Член 3 от посочената директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система“.

6

Член 4 от същата директива, озаглавен „Приложимо национално право“, гласи:

„1.   Всяка държава членка прилага националните разпоредби, които приема в съответствие с настоящата директива, по отношение на обработването на лични данни, когато:

2.   При обстоятелствата, посочени в параграф 1, буква в), администраторът трябва да посочи представител, установен на територията на тази държава членка, без това да засяга съдебни искове, които биха могли да бъдат предявени срещу самия администратор“.

7

В глава II от Директива 95/46 текстът на член 6 от раздел I, озаглавен „Принципи, отнасящи се до качеството на данните“, е следният:

„1.   Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва:

2.   Администраторът осигурява спазването на параграф 1“.

8

В глава II от Директива 95/46 член 7 от раздел II, озаглавен „Критерии за законосъобразност на обработването на лични данни“, предвижда:

„Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни може да се извършва, само ако:

[…]

9

Член 9 от посочената директива, озаглавен „Обработка на личните данни и свобода на словото“, гласи:

„Държавите членки предвиждат изключения или дерогации от разпоредбите на настоящата глава, глава IV и глава VI относно обработването на лични данни, когато то се извършва единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, само ако са необходими за съгласуване на правото на личен живот и правилата, регулиращи свободата на словото“.

10

Член 12 от същата директива, озаглавен „Право на достъп“, предвижда:

„Държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:

[…]

[…]“.

11

Член 14 от Директива 95/46, озаглавен „Право на съответното физическо лице на възражение“, гласи:

„Държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото:

[…]“.

12

Текстът на член 28 от посочената директива, озаглавен „Надзорен орган“, е следният:

„1.   Всяка държава членка предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки, съгласно настоящата директива.

[…]

3.   В частност, на всеки орган са предоставени:

Решенията на надзорния орган, [които причиняват вреди], могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

4.   Всеки надзорен орган разглежда [искания], подадени от което и да е лице, от [сдружение], представляващо това лице, отнасящи се до защита на неговите права и свободи при обработването на лични данни. Лицето се уведомява за хода на [искането].

[…]

6.   Независимо от националното право, приложимо към въпросната обработка, всеки надзорен орган може да упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени в съответствие с параграф 3. От всеки орган може да бъде поискано да упражни своите правомощия от страна на орган от друга държава членка.

Надзорните органи си сътрудничат, доколкото е необходимо за изпълнението на техните функции, в частност, чрез обмен на полезна информация.

[…]“.

13

Директива 95/46 е транспонирана в испанското право с Устройствен закон №°15/1999 от 13 декември 1999 г. за защитата на личните данни (BOE № 298 от 14 декември 1999 г., стр. 43088).

14

На 5 март 2010 г. г‑н Costeja González, испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред AEPD срещу La Vanguardia Ediciones SL, която издава всекидневник с голям тираж по-конкретно в Каталония (Испания) (наричано по-нататък „La Vanguardia“), както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбата се основава на обстоятелството, че когато потребител на интернет въведе името на г‑н Costeja González в интернет търсачката на групата Google (наричана по-нататък „Google Search“), получава връзка към две страници на всекидневника на La Vanguardia съответно от 19 януари и 9 март 1998 г., съдържащи обява, в която е посочено името на г‑н Costeja González във връзка с продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване.

15

В жалбата си г‑н Costeja González иска, от една страна, да са разпореди на La Vanguardia да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните му данни в тях, или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. От друга страна, той иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. Г‑н Costeja González поддържа, че в контекста на наложената му възбрана той е изпълнил изцяло задълженията си още преди няколко години и че посочването ѝ било вече напълно ирелевантно.

16

С решение от 30 юли 2010 г. AEPD отхвърля жалбата в частта ѝ, отнасяща се до La Vanguardia, като приема, че публикуването от страна на последното на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на Министерството на труда и социалните въпроси с цел да се оповести в най-широка степен публичният търг и да се привлекат възможно най-голям брой участници в него.

17

Жалбата обаче е уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD приема в това отношение, че спрямо лицата, които управляват интернет търсачки, се прилага законодателството в областта на защитата на данните, тъй като те извършват обработка на данни, за които носят отговорност, и действат като посредници в информационното общество. AEPD смята, че има правомощието да разпореди да се изтегли информация и да се забрани достъпът до някои данни от лицата, които управляват интернет търсачки, когато счете, че местонахождението или разпространяването на тези данни може да засегне основното право на защита на данните или достойнството на лицата в широк смисъл, което обхващало и самото желание на заинтересованото лице тези данни да бъдат известни на трети лица. AEPD приема, че това задължение може да се носи пряко от лицата, които управляват интернет търсачки, без да е необходимо да се заличават данните или информацията от интернет сайта, в който се съдържат, по-специално когато запазването на тази информация на същия сайт е обосновано по силата на законова разпоредба.

18

Google Spain и Google Inc. подават пред Audiencia Nacional отделни жалби срещу посоченото решение и същата юрисдикция съединява образуваните по жалбите дела.

19

В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция отбелязва, че с посочените жалби се повдига въпросът какви задължения носят лицата, които управляват интернет търсачки, във връзка със защитата на личните данни на заинтересованите лица, които не желаят определена информация, която е публикувана в уебсайтове на трети лица и съдържа техни лични данни, позволяващи информацията да се свърже с тези лица, да бъде качена, индексирана и предоставена свободно на разположение на потребителите на интернет. Отговорът на този въпрос зависел от начина, по който трябва да се тълкува Директива 95/46 в контекста на тези технологии, които са се появили след публикуването ѝ.

20

При тези обстоятелства Audiencia Nacional решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С втория си въпрос, букви а) и б), които следва да се разгледат на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква б) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че дейността на интернет търсачка в качеството на доставчик на съдържание, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация съдържа лични данни. Освен това при утвърдителен отговор на тази въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали посочения член 2, буква г) трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни по смисъла на тази разпоредба.

22

Според Google Spain и Google Inc. дейността на интернет търсачките не може да се счита за обработване на данните, които се появяват на уебстраниците на трети лица, показани в списъка на резултатите от търсенето, като се има предвид, че тези търсачки обработват достъпна в интернет информация в нейната цялост, без да се прави подбор между данните с личен характер и останалата информация. Освен това, дори да се приеме, че тази дейност трябва да се квалифицира като „обработване на данни“, лицето, което управлява интернет търсачка, не можело да се счита за „администратор“, тъй като то не познава тези данни и не упражнява контрол върху тях.

23

Напротив, г‑н Costeja González, испанското, италианското, австрийското и полското правителство, както и Европейската комисия считат, че посочената дейност съвсем очевидно предполага „обработване на данни“ по смисъла на Директива 95/46, което е различно от обработването на данни от издателите на уебсайтове и преследва други цели. Лицето, което управлява интернет търсачка, било „администратор“ на обработваните от него данни, тъй като то определя целите и средствата на това обработване.

24

Според гръцкото правителство разглежданата дейност представлява такова „обработване“, но доколкото интернет търсачките служат като обикновени посредници, предприятията, които ги управляват, не могат да се считат за „администратори“, с изключение на случаите, в които те съхраняват данни в „междинна памет“ или в „кеш-памет“ за период от време, който надвишава технологично необходимото време.

25

В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 95/46 „обработване на лични данни“ е „всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване“.

26

Що се отнася по-специално до интернет, Съдът вече е имал повод да се произнесе, че операцията, изразяваща се във въвеждането на лични данни на интернет страница, трябва да се счита за такова „обработване“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46 (вж. решение Lindqvist, C‑101/01, EU:C:2003:596, точка 25).

27

Относно разглежданата в главното производство дейност не е оспорено, че сред намерените, индексирани и съхранени от търсачката данни, които са предоставени на разположение на потребителите, се съдържа и информация, свързана с идентифицирани или подлежащи на идентификация лица, и следователно „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от тази директива.

28

Ето защо следва да се приеме, че с автоматизираното, постоянно и систематично обхождане на интернет в търсене на публикуваната в него информация лицето, което управлява интернет търсачка, „събира“ такива данни и ги „извлича“, „записва“ и „организира“ впоследствие посредством програмите си за индексиране, „съхранява“ данните на сървърите си и евентуално ги „разкрива“ и „предоставя“ на ползвателите на търсачката под формата на списъци на резултатите от извършените търсения. Тъй като тези операции са посочени изрично и безусловно в член 2, буква б) от Директива 95/46, те трябва да се квалифицират като „обработване“ по смисъла на тази разпоредба, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, прилага тези операции и към други видове информация, без да прави разграничение между същата информация и личните данни.

29

Направеният извод не се опровергава от обстоятелството, че тези данни вече са публикувани в интернет и не са изменени от търсачката.

30

Така Съдът вече е установил, че посочените в член 2, буква б) от Директива 95/46 операции трябва да се квалифицират като такова обработване и в хипотезата, в която те се отнасят изключително до информация, която вече е публикувана в същия вид в средствата за осведомяване. Всъщност Съдът отбелязва в това отношение, че евентуална обща дерогация от прилагането на Директива 95/46 в тази хипотеза до голяма степен би лишила посочената директива от смисъл (вж. в този смисъл решение Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, EU:C:2008:727, точки 48 и 49).

31

Освен това от съдържащото се в член 2, буква б) от Директива 95/46 определение следва, че макар изменението на лични данни да представлява несъмнено обработване по смисъла на тази разпоредба, останалите операции, посочени в нея, изобщо не предполагат тези данни да бъдат изменяни.

32

Що се отнася до въпроса дали лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни, обработвани от тази търсачка в рамките на дейност като разглежданата в главното производство, следва да се напомни, че съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 95/46 „администратор“ е „физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“.

33

Впрочем в рамките на дейността си лицето, което управлява интернет търсачката, самò определя нейните цели и средства и така определя целите и средствата на извършваната от него обработка на лични данни, поради което то трябва да се счита за „администратор“ по силата на посочения член 2, буква г).

34

Освен това следва да се приеме, че да се изключи лицето, което управлява интернет търсачка, от приложното поле на понятието „администратор“, по съображението че не упражнява контрол върху личните данни, публикувани на уебстраниците на трети лица, би противоречало не само на ясния текст, но и на целта на тази разпоредба да се гарантира ефикасна и пълна защита на съответните лица посредством широко по съдържанието си определение на посоченото понятие.

35

В това отношение следва да се подчертае, че обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, изразяваща се във въвеждането на тези данни на страница в интернет.

36

Освен това е безспорно, че тази дейност на интернет търсачките играе решаваща роля за глобалното разпространяване на посочените данни, доколкото ги прави достъпни за всеки потребител на интернет, който извършва търсене въз основа на името на съответното лице, включително за потребителите на интернет, които иначе не биха намерили уебстраницата, на която са публикувани същите данни.

37

Освен това организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, които се извършват от търсачката, за да се улесни достъпът на потребителите на интернет до тази информация, може да доведе, когато търсенето на последната се извършва въз основа на името на физическо лице, до това същите потребители да получат чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информацията относно лицето, която може да се намери в интернет, което да им позволи да изградят повече или по-малко подробен профил на съответното лице.

38

Следователно, доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на личен живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот.

39

Накрая, обстоятелството, че издателите на уебсайтове имат възможността да посочат на лицата, които управляват интернет търсачки, по-специално с помощта на протоколи за изключване като „robot.txt“ или на кодове като „noindex“ или „noarchive“, че желаят определена информация, публикувана на техния сайт, да бъде изключена изцяло или частично от автоматичните каталози на търсачките, не означава, че липсата на подобно указание от страна на тези издатели би освободило лицето, което управлява интернет търсачка, от отговорността му за обработването на личните данни, което извършва в рамките на дейността на тази търсачка.

40

Всъщност това обстоятелство не променя факта, че целите и средствата на това обработване се определят от лицето, което управлява интернет търсачката. Освен това, дори да се приеме, че посочената възможност на издателите на уебсайтове означава, че те определят средствата на посоченото обработване съвместно с лицето, което управлява търсачката, това изобщо не води до отпадане на отговорността на последния, тъй като член 2, буква г) от Директива 95/46 предвижда изрично, че това определяне може да се извърши от съответния правен субект „сам или съвместно с други“.

41

От изложените по-горе съображения следва, че на втория въпрос, букви а) и б) трябва да се отговори, че член 2, букви б) и г) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).

42

С първия си въпрос, букви а)—г) запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно да прилага националното законодателство за транспониране на Директива 95/46 при обстоятелства като тези в главното производство.

43

В този контекст запитващата юрисдикция е установила следните факти:

44

По-конкретно запитващата юрисдикция поставя въпрос, отнасящ се главно до понятието „[обект]“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 и до понятието „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“ по смисъла на посочения член 4, параграф 1, буква в).

45

С първия си въпрос, буква a) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато е изпълнено едно или повече от следните три условия:

46

Що се отнася до първото от тези три условия, запитващата юрисдикция отбелязва, че Google Search се стопанисва и управлява от Google Inc. и че не е доказано, че Google Spain извършва в Испания дейност, свързана пряко с индексирането и съхраняването на информация или на данни, съдържащи се в уебсайтове на трети лица. Все пак извършваната от Google Spain дейност в Испания по рекламиране и продажба на рекламните пространства представлявала основната част от търговската дейност на групата Google и можело да се счита за тясно свързана с Google Search.

47

Г‑н Costeja González, испанското, италианското, австрийското и полското правителство, както и Комисията считат, че предвид неделимата връзка между дейността на управляваната от Google Inc. интернет търсачка и дейността на Google Spain последното трябва да се счита за обект на първото, в контекста на чиято дейност се извършва обработването на лични данни. Напротив, според Google Spain, Google Inc. и гръцкото правителство член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не намира приложение в хипотезата на първото от трите условия, посочени от запитващата юрисдикция.

48

В това отношение следва преди всичко да се отбележи, че в съображение 19 от Директива 95/46 се уточнява, че „установяването на територията на държава членка предполага ефективно и действително упражняване на дейност [посредством постоянен обект]“ и „че правната форма на подобно установяване, независимо дали става дума за обикновен клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор в това отношение“.

49

Не е оспорено обаче, че Google Spain осъществява ефективно и реално дейност посредством постоянен обект в Испания. Тъй като е самостоятелно юридическо лице, то представлява дъщерно дружество на Google Inc. на територията на Испания, а следователно представлява и „обект“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46.

50

За да бъде изпълнен предвиденият в тази разпоредба критерий, е необходимо обработването на лични данни от администратора да се извършва „в контекста на дейностите“ на установен на територията на държавата членка обект на този администратор.

51

Google Spain и Google Inc. оспорват този извод, тъй като разглежданото в главното производство обработване на лични данни е извършвано изключително от Google Inc., което управлява Google Search без никаква намеса от страна на Google Spain, чиято дейност се свежда до подпомагане на рекламната дейност на групата Google, която е самостоятелна по отношение на услугата за търсене в интернет.

52

Все пак, както подчертават по-специално испанското правителство и Комисията, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 изисква не въпросното обработване на лични данни да се извършва „от“ самия съответен обект, а единствено то да се извършва „в контекста на дейностите“ му.

53

Освен това, предвид целта на Директива 95/46 да осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, последният израз не може да бъде тълкуван ограничително (вж. по аналогия решение L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, точки 62 и 63).

54

В този контекст трябва да се отбележи по-конкретно, че от съображения 18—20 и от член 4 от Директива 95/46 следва, че като е предвидил особено широко териториално приложно поле, законодателят на Съюза е целял да се избегне възможността спрямо дадено лице да се изключи прилагането на гарантираната с тази директива защита и последната да бъде заобиколена.

55

Предвид тази цел на Директива 95/46 и текста на член 4, параграф 1, буква а) от нея следва да се приеме, че обработването на лични данни за нуждите на услугите, предоставяни от интернет търсачка като Google Search, управлявана от предприятие, което има седалище в трета страна, но разполага с установен в държава членка обект, се извършва „в контекста на дейностите“ на този обект, ако предназначението на последния е да осигури в същата държава членка рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, чрез които се рентабилизира предоставяната от нея услуга.

56

Всъщност при подобни обстоятелства дейностите на лицето, което управлява интернет търсачката, и тези на неговия обект, установен в съответната държава членка, са неразделно свързани, тъй като дейностите, свързани с рекламните пространства, представляват средството, даващо икономическа рентабилност на разглежданата търсачка, и тази търсачка е същевременно средството, което позволява осъществяването на тези дейности.

57

В това отношение следва да се напомни, че както бе уточнено в точки 26—28 от настоящото решение, самото показване на лични данни на страница с резултати от търсене представлява обработване на такива данни. При това, тъй като посоченото показване на резултати се придружава от показване на същата страница на реклами, свързани с търсените думи и изрази, налага се изводът, че посоченото обработване на лични данни се извършва в рамките на рекламната и търговската дейност на установения на територията на държава членка обект на администратора, в случая — на територията на Испания.

58

При тези обстоятелства не може да се приеме, че обработването на лични данни, извършвано за нуждите на функционирането на посочената търсачка, не е обхванато от предвидените в Директива 95/46 задължения и гаранции, което би засегнало полезното ѝ действие и ефикасната и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, към осигуряването на която тя е насочена (вж. по аналогия решение L’Oréal и др., EU:C:2011:474, точки 62 и 63), и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, на което тази директива отдава особено значение, както е видно по-специално от член 1, параграф 1 и съображения 2 и 10 от нея (вж. в този смисъл решения Österreichischer Rundfunk и др., C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, точка 70, Rijkeboer, C‑553/07, EU:C:2009:293, точка 47 и IPI, C‑473/12, EU:C:2013:715, точка 28 и цитираната съдебна практика).

59

Доколкото първото от трите условия, посочени от запитващата юрисдикция, е достатъчно само по себе си, за да се направи изводът, че обект като Google Spain отговаря на критерия, предвиден в член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46, не е необходимо да се разглеждат останалите условия.

60

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.

61

Предвид отговора на първия въпрос, буква a), не следва да се отговаря на първия въпрос, букви б)—г).

62

С втория въпрос, букви в) и г) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита предвидените в тези разпоредби права, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото публикуване на посочените страници е законосъобразно.

63

Google Spain и Google Inc. Считат, че по силата на принципа на пропорционалност всяко искане за заличаване на информация трябва да бъде отправено до издателя на съответния уебсайт, тъй като този издател носи отговорността за публичното оповестяване на информацията, в състояние е да прецени законосъобразността на посоченото публикуване и разполага с най-ефикасните и най-малко ограничителни средства, за да направи недостъпна тази информация. Освен това налагането на задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да изтегли от каталозите си информация, публикувана в интернет, не отчита в достатъчна степен основните права на издателите на уебсайтове, на другите потребители на интернет, както и на самото лице, което управлява търсачката.

64

Според австрийското правителство национален надзорен орган може да разпореди на лице, което управлява интернет търсачка, да заличи от своите файлове информация, публикувана от трети лица, само ако незаконосъобразността или неточността на разглежданите данни е установена предварително или ако е прието възражението, направено от съответното лице пред издателя на уебсайта, на който е публикувана информацията.

65

Г‑н Costeja González, испанското, италианското и полското правителство, както и Комисията считат, че националният орган може да разпореди пряко на лицето, което управлява интернет търсачка, да изтегли от своите каталози публикувана от трети лица лична информация, без да е длъжно се обърне предварително или едновременно с това към издателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация. Освен това според г‑н Costeja González, испанското и италианското правителство, както и Комисията обстоятелството, че посочената информация е публикувана законосъобразно и че продължава да се намира на първоначалната уебстраница, е без значение за задълженията по Директива 95/46 на лицето, което управлява интернет търсачка. Напротив, според полското правителство това обстоятелство може да освободи посоченото лице от неговите задължения.

66

В началото следва да се напомни, че както следва от член 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (вж. в този смисъл решение IPI, EU:C:2013:715, точка 28).

67

Съгласно съображение 25 от Директива 95/46 предвидените в нея принципи на защита намират отражение, от една страна, в задълженията, наложени на лицата, отговорни за обработването, като тези задължения се отнасят в частност до качеството на данните, техническата надеждност, уведомяването на надзорния орган и обстоятелствата, при които може да се извършва подобна обработка, и от друга страна, намират отражение в правата, предоставени на лицата, чиито данни са подложени на обработване, да бъдат уведомявани за извършването на такава обработка, да имат достъп до данните, да могат да поискат поправка и дори да възразят срещу обработването на данни при определени обстоятелства.

68

Съдът вече се е произнесъл, че разпоредбите на Директива 95/46, доколкото уреждат обработката на личните данни, които могат да засегнат основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които съгласно постоянната съдебна практика са неразделна част от общите принципи на правото, съблюдаването на които Съдът осигурява и които понастоящем са закрепени в Хартата (вж. по-специално решения Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, точка 37 и Österreichischer Rundfunk и др., EU:C:2003:294, точка 68).

69

Така член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния живот, докато член 8 от Хартата, прогласява изрично правото на защита на личните данни. В параграфи 2 и 3 от последния член се уточнява, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им и че спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган. Тези изисквания са въведени по-специално с членове 6, 7, 12, 14 и 28 от Директива 95/46.

70

Относно член 12, буква б) от Директива 95/46 същият предвижда, че държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора, според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни. Тъй като последното уточнение относно случая на неспазване на някои от изискванията по член 6, параграф 1, буква г) от Директива 95/46 има примерен, а не изчерпателен характер, несъответствието на обработването, вследствие на което за съответното лице може да възникне гарантираното в член 12, буква б) от нея право, може да произтича и от неспазването на други изисквания за законосъобразност, предвидени в нея за обработването на лични данни.

71

В това отношение следва да се напомни, че извън допуснатите на основание член 13 от тази Директива 95/46 случаи на дерогиране обработването на лични данни трябва да отговаря, от една страна, на отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в член 6 от посочената директива и от друга страна, на някой от шестте критерия за законосъобразност на обработването на лични данни, изброени в член 7 от същата директива (вж. решения Österreichischer Rundfunk и др., EU:C:2003:294, точка 65, ASNEF и FECEMD, C‑468/10 и C‑469/10, EU:C:2011:777, точка 26 и Worten, C‑342/12, EU:C:2013:355, точка 33).

72

Съгласно посочения член 6 и при спазване на специалните разпоредби, които могат да предвидят държавите членки за исторически, статистически или научни цели, администраторът следва да гарантира, че личните данни се обработват „справедливо и законно“, че те се „събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и […] не [са] допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели“, че са „адекватни, релевантни[…] и […] не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително“, че са „точни и при необходимост […] се актуализират“ и накрая, че се „поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително“. В този контекст посоченият администратор трябва да предприеме всички възможни разумни мерки, за да се гарантира, че данни, които не отговарят на изискванията на тази разпоредба, се изтриват или поправят.

73

Относно законосъобразността по член 7 от Директива 95/46 на обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, извършвано от лице, което управлява интернет търсачка, това обработване може да попада в обхвата на основанието, предвидено в посочения член 7, буква е).

74

Тази разпоредба позволява обработването на лични данни, когато то е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, по-специално правото му на личен живот при обработването на лични данни, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива. Прилагането на посочения член 7, буква е) изисква претегляне на разглежданите противоположни права и интереси, в рамките на което трябва да се отчете значението на правата на съответното физическо лице, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата (вж. решение ASNEF и FECEMD, EU:C:2011:777, точки 38 и 40).

75

Ако съответствието на обработването с член 6 и член 7, буква е) от Директива 95/46 може да се провери в рамките на искане по смисъла на член 12, буква б) от тази директива, съответното лице може освен това да се позове при определени условия на правото на възражение, предвидено в член 14, първа алинея, буква а) от нея.

76

Съгласно посочения член 14, първа алинея, буква а) държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е) от Директива 95/46, на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение срещу обработването на отнасящи се до него данни, освен ако националното законодателство не предвижда друго. По този начин претеглянето, което трябва да се извърши в рамките на посочения член 14, първа алинея, буква а), позволява да се вземат предвид по-специално всички обстоятелства, свързани с конкретното положение на съответното лице. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни.

77

Исканията на основание на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 могат да се отправят от съответното лице пряко до администратора, който трябва в този случай да разгледа надлежно основателността на исканията и евентуално да преустанови разглежданото обработване на данни. Когато администраторът не уважи тези искания, засегнатото лице може да сезира надзорния или съдебния орган, за да извърши необходимата проверка и да разпореди на посочения администратор да предприеме съответни конкретни мерки.

78

В това отношение трябва да се отбележи, че от член 28, параграфи 3 и 4 от Директива 95/46 следва, че всеки надзорен орган може да бъде сезиран от всяко лице с искане, отнасящо се до защитата на неговите права и свободи при обработването на лични данни, и че този орган разполага с правомощия по разследване и с ефективни правомощия на намеса, които му позволяват по-специално да разпореди блокирането, изтриването или унищожаването на данни или да забрани временно или окончателно подобно обработване на данни.

79

Когато надзорният или съдебният орган е сезиран с искане като това по главното производство, разпоредбите на Директива 95/46, уреждащи правата на съответното лице, следва да се тълкуват и прилагат с оглед на изложените съображения.

80

В това отношение следва да се отбележи на първо място, че както бе установено в точки 36—38 от настоящото решение, обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, извършвано от лице, което управлява интернет търсачка, може да засегне в значителна степен основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, когато търсенето с помощта на тази търсачка се осъществява въз основа на името на физическо лице, при положение че посоченото обработване на данни позволява на всеки потребител на интернет да получи чрез списъка на резултатите структурирано изложение на информация относно лицето, потенциално свързана с редица аспекти на личния му живот, която може да се намери в интернет и която без посочената търсачка не би могла или само трудно би могла да бъде обединена, и това да му позволи да изгради повече или по-малко подробен профил на съответното лице. Освен това последиците от вмешателството в посочените права на лицето се утежняват поради важната роля на интернет и търсачките в него в рамките на модерното общество, тъй като те придават всеобщ характер на информацията, съдържаща се в подобен списък на резултатите (вж. в този смисъл решение eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, точка 45).

81

Предвид потенциалната тежест на това вмешателство се налага изводът, че то не може да се обоснове единствено с икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачка, при това обработване на данни. Доколкото обаче заличаването на връзки от списъка на резултатите би могло в зависимост от разглежданата информация да има отражение върху легитимния интерес на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани от това да имат достъп до нея, в случаи като разглеждания в главното производство следва да се потърси справедливо равновесие по-специално между този интерес и основните права на това лице по членове 7 и 8 от Хартата. Несъмнено, макар защитените с тези членове права на съответното лице да имат по принцип предимство и пред посочения интерес на потребителите на интернет, това равновесие може в конкретни случаи да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното лице, както и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен по-специално в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

82

При преценката на условията за прилагането на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, когато са сезирани с искане като разглежданото в главното производство, надзорният или съдебният орган може да разпореди на посоченото лице, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, без разпореждането в този смисъл да предполага, че по волята на издателя на уебсайта или по нареждане на някой от тези органи това име и тази информация се заличават предварително или едновременно от уебстраницата, на която са публикувани.

83

Всъщност, както бе установено в точки 35—38 от настоящото решение, доколкото обработването на данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка, се различава от и се добавя към дейността на издателите на уебсайтове, като засяга в допълнителна степен основните права на съответното лице, лицето, което управлява търсачката в качеството си на администратор, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че посоченото обработване на данни отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие.

84

В това отношение следва да се отбележи, че като се има предвид, че не представлява трудност да се оспори публикуваната на уебсайт информация чрез отговор на друг сайт, и с оглед на обстоятелството, че спрямо отговорните за публикацията лица не винаги се прилага правото на Съюза, не би могло да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, ако те трябва да постигнат предварително или паралелно заличаване на отнасящата се до тях информация от страна на издателите на уебсайтове.

85

Освен това обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва по силата на член 9 от Директива 95/46 от предвидените в него дерогации от изискванията, докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка. При това положение не може да се изключи възможността за засегнатото лице да упражни при определени обстоятелства правата по член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 срещу посоченото лице, което управлява търсачката, а не срещу издателя на уебстраницата.

86

Накрая се налага изводът, че не само основанието по член 7 от Директива 95/46 за публикуване на лични данни на уебсайт не съвпада непременно с това, което се прилага за дейността на интернет търсачките, но и че дори когато случаят е такъв, резултатът от претеглянето на разглежданите интереси, което трябва да се извърши съгласно член 7, буква е) и член 14, първа алинея, буква а) от тази директива, може да бъде различен според това дали обработването на данни е извършвано от лицето, което управлява интернет търсачката, или от издателя на посочената уебстраница, като се има предвид, от една страна, че легитимните интереси, обосноваващи това обработване, могат да бъдат различни и от друга страна, че последиците от посоченото обработване на засегнатото лице, и по-специално за личния му живот, не са непременно едни и същи.

87

Всъщност, доколкото включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, на уебстраница и на поместената на нея информация относно това лице, улеснява значително достъпа до тази информация на всеки потребител на интернет, който направи търсене за съответното лице, и може да изиграе решаваща роля за разпространяването на тази информация, това включване може да представлява по-голямо вмешателство в основното право на зачитане на личния живот на съответното лице, отколкото публикацията от издателя на тази уебстраница.

88

С оглед на всички съображения, изложени по-горе, на втория въпрос, букви в) и г) следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби, и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.

89

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на съответното лице да изисква от лицето, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на името на въпросното лице, връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация относно последното, по съображението че тази информация може да му нанесе вреди и че желае тя да бъде „забравена“ след определено време.

90

Google Spain, Google Inc., гръцкото, австрийското и полското правителство, както и Комисията считат, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Google Spain, Google Inc., полското правителство и Комисията поддържат в това отношение, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 предоставят права на съответните лица само при условие че въпросното обработване на данни е несъвместимо с тази директива или поради неопровержими законови основания, свързани с тяхното конкретно положение, а не само по съображение че те смятат, че посоченото обработване на данни може да им нанесе вреда или по съображение че желаят данните, които са били предмет на обработване, да бъдат забравени. Гръцкото правителство и австрийското правителство считат, че съответното лице трябва да се обърне към издателя на съответния уебсайт.

91

Г‑н Costeja González, както и испанското и италианското правителство считат, че съответното лице не може да се противопостави на индексирането на лични данни от интернет търсачка, когато разпространяването на тези данни посредством последната му нанася вреда, и че основните му права на защита на посочените данни и на зачитане на личния живот, които обхващат „правото на забрава“, имат преимущество пред легитимните интереси на лицето, което управлява интернет търсачка, и пред общия интерес от свободата на информация.

92

Относно член 12, буква б) от Директива 95/46, чието прилагане е обусловено от наличието на несъвместимост на обработването на лични данни с тази директива, следва да се напомни, че както бе посочено в точка 72 от настоящото решение, подобна несъвместимост може да произтича не само от обстоятелството, че тези данните са неточни, но и в частност от това, че те не са адекватни, че са ирелевантни или прекомерни по отношение на целите на обработването, че не са актуализирани или че са съхранявани за срок по-дълъг от необходимото, освен ако съхраняването им се налага за исторически, статистически или научни цели.

93

От тези изисквания, предвидени в член 6, параграф 1, букви в)—д) от Директива 95/46, следва, че дори обработване на точни данни, което първоначално е било законосъобразно, може с времето да стане несъвместимо с тази директива, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събирани или обработвани. Такъв е по-специално случаят, когато е видно, че тези данни не са адекватни, че не са или вече не са релевантни или че са прекомерни по отношение на целите и на изтеклия срок.

94

Следователно в хипотезата, в която се установи вследствие на искане, направено от съответното лице на основание член 12, буква б) от Директива 95/46, че включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, на връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация относно същото лице, е към настоящия момент несъвместимо с посочения член 6, параграф 1, букви в)—д), тъй като с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай е видно, че тази информация не е адекватна или е ирелевантна, или вече е ирелевантна, или още е прекомерна по отношение на целите на разглежданото обработване на данни, извършено от лицето, което управлява интернет търсачката, информацията и съответните връзки в посочения списък на резултатите трябва да бъдат изтрити.

95

Що се отнася до исканията по смисъла на посочения член 12, буква б), основаващи се на твърдението, че не са изпълнени предвидените в член 7, буква е) от Директива 95/46, както и тези по член 14, първа алинея, буква а) от тази директива, следва да се отбележи, че всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно по смисъла на посочения член 7 за целия период от време, за който то се извършва.

96

Предвид изложеното по-горе при преценката на подобни искания, подадени срещу обработване на данни като разглежданото в главното производство, следва по-специално да се провери дали съответното лице има право отнасящата се до него информация да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име. В това отношение следва да се подчертае, че констатацията за наличие на такова право не предполага, че включването на въпросната информация в списъка на резултатите причинява вреда на съответното лице.

97

Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, следва да се приеме, че както е видно по-специално от точка 81 от настоящото решение, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да намери посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

98

Относно положение като разглежданото в главното производство, свързано с показването в списъка на резултатите, които получава потребителят на интернет след търсене въз основа на името на съответното лице с помощта на Google Search, на връзки към страници на онлайн архивите на всекидневник, съдържащи обяви, в които се посочва името на това лице и които се отнасят до продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване, следва да се приеме, че предвид чувствителността на съдържащата се в тези обяви информация за личния живот на посоченото лице и с оглед на обстоятелството, че първоначалното ѝ публикуване е било извършено 16 години по-рано, съответното лице обосновава право тази информация да не се свързва повече с името му посредством подобен списък. При това положение, доколкото в случая не е видно наличието на конкретни причини обосноваващи приоритетен интерес на обществеността да има достъп до тази информация в рамките на подобно търсене, което запитващата юрисдикция следва да провери, съответното лице може по силата на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 да изисква заличаването на посочените връзки от този списък на резултатите.

99

От изложените по-горе съображения следва, че на третия въпрос, трябва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

100

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: