Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0388

    Дело T-388/11: Жалба, подадена на 22 юли 2011 г. — Deutsche Post/Комисия

    OB C 282, 24.9.2011, p. 33–34 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.9.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 282/33


    Жалба, подадена на 22 юли 2011 г. — Deutsche Post/Комисия

    (Дело T-388/11)

    2011/C 282/66

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund, T. Lübbig и M. Klasse)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска:

    да се отмени Решение на Комисията от 10 май 2011 г. по процедурата относно държавна помощ C 36/2007 — Германия, държавна помощ за Deutsche Post AG (С(2011) 3081 окончателен),

    ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

    Правни основания и основни доводи

    Жалбоподателят иска да се отмени Решение С(2011) 3081 окончателен на Комисията от 10 май 2011 г. по процедурата относно държавна помощ C 36/2007 — Германия, държавна помощ за Deutsche Post AG, с което Комисията разширява обхвата на образуваната по това дело процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. След разширяването на обхвата ѝ процедурата се отнася и до държавното финансиране на пенсиите на служителите, назначени от Deutsche Bundespost преди учредяването на дружеството жалбоподател — въпрос, който вече е бил разглеждан в решението на Комисията от 12 септември 2007 г. за откриване на процедура по разследване по това дело.

    В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

    1.

    Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилна квалификация на мерките като държавни помощи

    Според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е приложила към случая изводите от съдебното решение по делото, известно като „Combus“ (Решение от 16 март 2004 г. по дело Danske Busvognmænd/Комисия, T-157/01, Recueil, стр. II-917). Съгласно това решение не са държавни помощи мерките, с които някогашни държавни предприятия се освобождават от пенсионно-осигурителните тежести, които надхвърлят обичайния дял на участие на частните предприятия. За настоящия случай това означава, че държавното финансиране за изпълнението на пенсионно-осигурителните задължения на дружеството несъмнено не представлява държавна помощ.

    2.

    Второ правно основание: нарушение на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 (1) и на членове 107 и 108 ДФЕС — Явна грешка в преценката на помощите като „нови“

    Според жалбоподателя Комисията е допуснала явна грешка в преценката, доколкото не е съобразила, че — ако изобщо в случая са налице държавни помощи — помощите в резултат от държавното участие в изпълнението на някои пенсионно-осигурителни задължения биха могли да са единствено съществуващи. Продължаващото участие на федералната държава в изпълнението на някои пенсионно-осигурителни задължения е следствие от германския Основен закон и съответно е било налице още преди влизането в сила на Договорите и след това се е запазило без съществени промени. Освен това Комисията е обвързана от констатацията в Решение по дело Deutsche Post/Комисия, T-266/02, че още в решението си от 19 юни 2002 г. тя е приела, че при тази пенсионно-осигурителна уредба не е налице предпоставката „предимство“, а липсата на тази предпоставка налага отрицателен извод от проверката за държавни помощи.

    3.

    Трето правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилен метод за изчисляване на евентуалните помощи

    Жалбоподателят твърди, че макар по собствените ѝ думи това да е било необходимо, Комисията не е изчислила разликата между действително понесените от жалбоподателя социално-осигурителни тежести без твърдените „надценки“ в одобрената цена на регулираните продукти за покриването на разходите по необичайни в конкурентни условия социално-осигурителни тежести и социално-осигурителните вноски, които са длъжни да заплащат частните конкуренти при нормални пазарни условия. Ето защо с метода си за изчисляване Комисията недопустимо е изключила напълно сумата на действително заплащаните от жалбоподателя социално-осигурителни обезщетения за служителите, в резултат от което за определения от Комисията размер на твърдените помощи е било без значение дали и в какъв размер жалбоподателят изплаща социално-осигурителни обезщетения. Жалбоподателят освен това поддържа, че твърдените „надценки“ са недоказуеми и че при всички случаи необичайните при конкурентни условия социално-осигурителни разходи не биха могли да бъдат покрити от финансовия резултат.

    4.

    Четвърто правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явно неправилна квалификация на твърдяното „кръстосано субсидиране“ между регулирания и нерегулирания сектор като държавна помощ

    Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е направила необходимите изчисления за наличието на свръхкомпенсация и не е проверила дали изобщо държавните компенсационни плащания са надхвърлили размера на разходите, за които е допустимо компенсиране.

    5.

    Пето правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС — Явна грешка при прилагането на критерия („benchmark“) за обичайните социално-осигурителни тежести в конкурентни условия

    Жалбоподателят твърди, че при изчисляването на обичайните социално-осигурителни вноски на частните работодатели в конкурентни условия Комисията е включила и вноските на работниците, въпреки че те се изплащат със средства на работниците, а не са част от социално-осигурителните вноски на работодателите. Освен това за целите на прилагането на този критерий Комисията взема за отправна точка (твърде високото) равнище на възнагражденията на държавните служители вместо обичайните за конкурентни условия равнища на заплащане в частния сектор. Ако тези две грешки се поправят, както според жалбоподателя би следвало да се направи, сумата на твърдените помощи би се свела до нула.

    6.

    Шесто правно основание: нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС — Непълнота на мотивите

    На последно място жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е мотивирано в достатъчна степен.


    (1)  Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).


    Top