Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0382

    Дело T-382/11: Иск, предявен на 15 юли 2011 г. — Pigui/Комисия

    OB C 282, 24.9.2011, p. 30–30 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.9.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 282/30


    Иск, предявен на 15 юли 2011 г. — Pigui/Комисия

    (Дело T-382/11)

    2011/C 282/61

    Език на производството: английски

    Страни

    Ищец: Cristina Pigui (Strejnic, Румъния) (представител: M. Alexe, lawyer)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Ищецът иска от Общия съд:

    да задължи ответника да представи информация за наименованията на всички висши учебни заведения, участвали в дистанционното обучение посредством Интернет „Master 2008-2010“ по програма „Жан Моне“;

    да задължи ответника да спре програмата, ако в нея не участват висши учебни заведения, да установи изискване за сключване на писмен договор за обучение между студентите и организаторите, както и изискване за единна система за оценяване на всички участващи студенти; и

    да задължи Комисията да възстанови положението ab initio на ищеца, като по този начин покаже, че програмата 2008-2010 не отговаря на критериите на програма „Жан Моне“, най-малкото по отношение на ищеца.

    Правни основания и основни доводи

    Със своя иск ищецът иска, на основание член 265 ДФЕС, да се обяви за неправомерно бездействието на ответника доколкото не е оповестил резултатите от публичното разследване, поискано от жалбоподателя.

    В подкрепа на иска си, ищецът излага четири правни основания.

    1.

    Първото правно основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 и член 15 от Решение № 1720/2006/ЕО (1), доколкото ответникът не е провел разследване и не е оповестил информация в съответствие с исканията на ищеца, както и от нарушение на член 11 и член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото ответникът е нарушил принципа на прозрачност и правната уредба в областта на защитата на потребителите

    2.

    Второто правно основание е изведено от нарушение на член 4 и член 5 от Директива 97/7/ЕО (2) и на член 2, букви а) и б) и член 5 от Директива 2005/29/ЕО (3), доколкото ответникът не е извършил проверка и оценка на дистанционното обучение в магистърски програми по програмата „Жан Моне“ с оглед на целите на последната в съответствие с член 15 от Решение № 1720/2006/ЕО.

    3.

    Третото правно основание е изведено от нарушение на член 5 от Директива 97/7/ЕО и на член 2, букви а) и б), и членове 6 и 7 от Директива 2005/29/ЕО, доколкото ответникът не е провел разследване във връзка с двойния стандарт на системата за оценяване на студентите.

    4.

    Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на член 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доколкото спрямо ищеца не е приложено равно третиране в рамките на дистанционното обучение в магистърски програми по програмата „Жан Моне“.


    (1)  Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот (ОВ L 327, 2006 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 3 стр. 25)

    (2)  Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (ОВ L 144, 1997 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160)

    (3)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260)


    Top