—

за г-н Radziejewski, от г-н E. Envall, socionom/utredare,

—

за Kronofogdemyndigheten i Stockholm, от г-жа A.-C. Gustafsson и г-жа S. Höglund Westermark, в качеството на представители,

—

за шведското правителство, от г-жа A. Falk, г-жа C. Meyer-Seitz и г-жа C. Stege, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н J. Enegren и г-н G. Rozet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Radziejewski и Kronofogdemyndigheten i Stockholm (обществена служба за принудително събиране на вземания, гр. Стокхолм, наричана по-нататък „KFM“) относно молба за опрощаване на задължения.

3

Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143):

„[…] Производствата по несъстоятелност, към които се прилага настоящият регламент, са посочени в приложенията […]“.

4

Член 1, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 гласи:

„Настоящият регламент се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и до назначаването на ликвидатор“.

5

Съгласно член 2, буква а) от Регламент № 1346/2000 „производствата по несъстоятелност“ са „общите производства, които са предвидени в член 1, параграф 1“ и са изброени в приложение А.

6

Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 гласи:

„Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност […]“.

7

Приложение А от Регламент № 1346/2000 предвижда:

„Производства по несъстоятелност, посочени в член 2, буква а)

[…]

SVERIGE

[…]“.

8

Член 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) определя приложното поле на този акт по следния начин:

„1.   Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

[…]

[…]“.

9

Член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001 гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]“.

10

Член 32 от Регламент № 44/2001 има следния текст:

„За целите на настоящия регламент „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда“.

11

Съгласно член 62 от Регламент № 44/2001:

„В Швеция, в бързи производства относно заповеди за плащане (beyalnigsföreläggande) и подпомагане (handräckning), изразът „съд“ обхваща „Шведската служба по [принудително] изпълнение“ (kronofogdemyndignet)“.

12

Член 4 от Закон № 548 от 2006 г. за цялостно или частично опрощаване на задълженията [skuldsaneringslagen (2006:548), наричан по-нататък „SSL“] предвижда:

„Задълженията на длъжник, който пребивава в Швеция и е физическо лице, могат да бъдат цялостно или частично опростени, при условие че:

За целите на прилагането на параграф 1 се приема, че лицето пребивава в Швеция, ако има там адресна регистрация.

За целите на прилагането на параграф 2 от особено значение са обстоятелствата, свързани с възникването на дълговете, положените от длъжника усилия за изпълнение на задълженията му, както и съдействието му по време на процедурата по опрощаване.

Ако длъжникът извършва търговска дейност, задълженията му се опрощават само при условие че проучването на свързаното с нея икономическо състояние не създава затруднения“.

13

Съгласно член 13 от SSL всяка молба, която не отговаря на предвидените в член 4 от него изисквания, се отхвърля.

14

Член 14 от SSL предвижда, че KFM трябва, ако е необходимо, да проучи свързаните с длъжника лични и финансови обстоятелства съвместно с други административни органи.

15

Съгласно член 17 от SSL KFM изслушва, ако е необходимо, длъжника преди да вземе решение, в който случай същият трябва да се яви лично и да предостави необходимата информация.

16

Г-н Radziejewski е шведски поданик, който от 2001 г. работи и пребивава в Белгия. Негов работодател е Шведската църква.

17

В периода 1971—1996 г. той управлява заедно със съпругата си здравен център в Швеция. През 1996 г. здравният център е обявен в ликвидация, в резултат на което семейство Radziejewski изпада в неплатежоспособност. От 1997 г. на семейство Radziejewski е наложен запор върху възнагражденията, процедурата по изпълнението на който се следи от KFM.

18

През 2011 г. г-н Radziejewski подава молба до KFM за опрощаване на задължения. С решение от 29 юни 2011 г. молбата е отхвърлена, по съображение че едно от изискванията за опрощаване е длъжникът да пребивава в Швеция. KFM не проверява дали г-н Radziejewski отговаря на останалите правни изисквания, които трябва да са изпълнени, за да бъдат задълженията опростени.

19

Г-н Radziejewski обжалва това решение пред Stockholms tingsrätt, като по-специално твърди, че шведският закон нарушава принципа на свободно движение на работници в Европейския съюз. Той моли Stockholms tingsrätt да върне делото на KFM, като ѝ разпореди да започне процедура за опрощаване на задължения.

20

Според Stockholms tingsrätt процедурата за опрощаване на задължения не попада в приложното поле на Регламент № 1346/2000. Следователно мярка, приета от шведски орган по реда на тази процедура, по принцип не подлежи на изпълнение извън Кралство Швеция.

21

Stockholms tingsrätt пояснява, че задължения могат да бъдат опростени само ако длъжникът пребивава в Швеция, като обаче шведското поданство не е необходимо условие. Ето защо задълженията на лице, което е емигрирало и пребивава в чужбина, не могат да бъдат опростени в Швеция дори да е налице силна връзка с тази държава членка, доколкото дълговете са възникнали в Швеция и работодателят на това лице е от Швеция.

22

При тези обстоятелства Stockholms tingsrätt решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли да се счита, че условието за пребиваване в Швеция по член 4 от [SSL] възпрепятства или обезкуражава работник да напусне Швеция, за да упражни правото си на свободно движение, поради което противоречи на установения в член 45 ДФЕС принцип на свободно движение на работници в рамките на Съюза?“.

23

Като начало се налага изводът, от една страна и както посочва шведското правителство в писменото си становище, че шведската процедура за опрощаване на задължения не води до лишаването на длъжника от права, така че тя не може да бъде квалифицирана като производство по несъстоятелност по смисъла на член 1 от Регламент № 1346/2000 (вж. в този смисъл Решение от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC, C-341/04, Recueil, стр. I-3813, точка 46).

24

Впрочем шведската процедура за опрощаване на задължения не фигурира в приложение А от Регламент № 1346/2000. Поради обстоятелството, че този регламент се прилага само за процедурите, изброени в споменатото приложение, разглежданата в главното производство процедура за опрощаване на задължения не попада в приложното му поле.

25

От друга страна, по отношение на Регламент № 44/2001 трябва да се посочи, както отбеляза генералният адвокат в точка 41 от заключението си, че решение за опрощаване на задължения като разглежданото в главното производство е акт на административен орган, който в производствата извън предвидените от член 62 от този регламент не може да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на член 32 от същия регламент.

26

Следователно решение за опрощаване на задължения, взето от публичноправен орган като KFM, не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001.

27

Именно в светлината на тези съображения следва да се даде отговор на въпроса, който запитващата юрисдикция е поставила на Съда.

28

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за опрощаването на задължения се изисква пребиваване в съответната държава членка.

29

В това отношение следва да се припомни, че всички разпоредби на ДФЕС, свързани със свободното движение на хора, целят да улеснят гражданите на държавите членки при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Общността и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка (вж. Решение от 16 март 2010 г. по дело Olympique Lyonnais, C-325/08, Сборник, стр. I-2177, точка 33 и цитираната съдебна практика).

30

Национални разпоредби, които възпрепятстват или разубеждават работник, който е гражданин на държава членка, да напусне държавата си по произход, за да упражни правото си на свободно движение, следователно представляват пречки пред тази свобода, дори те да се прилагат независимо от гражданството на засегнатите работници (вж. Решение по дело Olympique Lyonnais, посочено по-горе, точка 34).

31

Налага се изводът, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за опрощаването на задължения трябва да е изпълнено изискване за пребиваване, може да разубеди работник — който е в състояние на неплатежоспособност и задлъжнялостта му не позволява да се предположи, че би могъл да върне дълговете си в обозримо бъдеще — да упражни правото си на свободно движение. Всъщност той ще бъде разубеден да напусне своята държава членка по произход, за да отиде да работи в друга държава членка, ако това ще го лиши от възможността да бъдат опростени задълженията му в тази държава членка по произход.

32

Ето защо такава правна уредба представлява ограничение на свободното движение на работници, което по принцип е забранено от член 45 ДФЕС.

33

Мярка, която възпрепятства свободното движение на работници, е недопустима, освен ако не преследва легитимна цел, съвместима с Договора, и не е обоснована с императивни съображения от общ интерес. Освен това в подобен случай приложението на такава мярка трябва да бъде в състояние да гарантира осъществяването на въпросната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. Решение по дело Olympique Lyonnais, посочено по-горе, точка 38).

34

Като основание шведското правителство изтъква, на първо място, че от подготвителните работи по SSL е видно, че изискването за пребиваване е предвидено, понеже мерките за опрощаване на задължения по общо правило не се признават в чужбина. Шведският законодател предвидил, че трябва да е налице връзка с Кралство Швеция, изразяваща се в изискването за пребиваване, тъй като искал да защити длъжника от чуждестранните кредитори, които не са страна в шведската процедура за опрощаване на задължения.

35

В това отношение се налага изводът, че доколкото решение за опрощаване на задължения като това на KFM не попада в приложното поле нито на Регламент № 1346/2000, нито на Регламент № 44/2001, правото на Съюза изобщо не задължава органите на другите държави членки да го признаят.

36

Ето защо при липсата на мерки за хармонизация дадена държава членка може легитимно да иска да защити ефикасността на мерките за опрощаване на задължения, взети от нейните органи.

37

При все това изискване за пребиваване като разглежданото в главното производство може с оглед на тази цел в някои случаи да не е ефикасно, а в други — да е твърде общо.

38

Всъщност, макар решение за опрощаване на задължения като това на KFM да не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, все пак именно този регламент съдържа правилата за международна компетентност, приложими в споровете по граждански и търговски дела между кредиторите и техния длъжник.

39

Така, от една страна, кредиторите на длъжник, който пребивава в Швеция, могат да предявят иск срещу него пред юрисдикциите на друга държава членка, но не е безспорно, че същият може да се позове пред тях на мярка за опрощаване на задължения като тази на KFM. Такъв е например случаят, когато по силата на член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001 кредиторите предявяват иск срещу такъв длъжник в различна от Кралство Швеция държава членка, където е мястото на изпълнение на съответното договорно задължение.

40

Следователно изискване за пребиваване като разглежданото в главното производство не може да изключи вероятността кредиторите на длъжник, който пребивава в Швеция, да поискат плащанията към тях да бъдат направени в различна от Кралство Швеция държава членка, където мярка за опрощаване на задължения като тази на KFM не е призната.

41

От друга страна, съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 44/2001 кредиторите на длъжник, който пребивава в различна от Кралство Швеция държава членка, могат да предявят иск срещу него пред шведските юрисдикции, като последните могат да постановят, че имат компетентност да се произнесат, по-специално когато мястото на изпълнение на договорното задължение е в Швеция.

42

За разлика от длъжника, който пребивава в Швеция, обаче длъжник като г-н Radziejewski е лишен от възможността да се ползва от защитата, която предлага в Швеция мярка за опрощаване на задължения като тази на KFM в случаите, когато кредиторите на последния са предявили иск срещу него в посочената държава членка.

43

Ето защо национална правна уредба като разглежданата в главното производство надхвърля необходимото за постигането на целта, спомената в точка 34 от настоящото решение.

44

На второ място, според шведското правителство изискване за пребиваване като предвиденото от националната правна уредба, разглеждана в главното производство, е необходимо, за да може по задоволителен начин да се установят личното и финансовото положение на длъжника.

45

Шведското правителство пояснява, че съгласно член 4 от SSL, преди да вземе мярка за опрощаване на задължения, KFM трябва не само да разгледа първоначалната информация, предоставена от длъжника, но и да може да проучи и провери посочената информация, както и какви усилия е положил длъжникът, за да изпълни задълженията си. В допълнение, процедурата за опрощаване на задължения предполагала и активно участие от страна на длъжника, което щяло да се улесни, ако същият пребивава в страната, в която се провежда тази процедура. Ето защо според шведското правителство изискването за пребиваване можело да е от полза и за да се осигури ефикасността на осъществявания от KFM контрол.

46

В това отношение е легитимно държава членка да иска да провери личното и финансовото положение на длъжника, преди да вземе по отношение на него мярка, с която задълженията на това лице трябва да бъдат цялостно или частично опростени (вж. по аналогия Решение от 18 юли 2006 г. по дело De Cuyper, C-406/04, Recueil, стр. I-6947, точка 41).

47

В съдебното заседание обаче шведското правителство призна, че длъжник, който към момента на подаване на молбата за опрощаване на задължения пребивава в Швеция, но след като се е възползвал от тази мярка, реши да отиде да работи и пребивава в друга държава членка, като същевременно запазва адресната си регистрация в Швеция, продължава да се ползва от въпросната мярка. Следователно изискване за пребиваване като предвиденото от разглежданата в главното производство правна уредба, което важи само към момента на подаване на молбата за опрощаване на задължения, не е изискване, свързано с ефикасността на осъществявания от KFM контрол (вж. в този смисъл Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Tas-Hagen и Tas, C-192/05, Recueil, стр. I-10451, точка 39). Всъщност не е видно, че пребиваването в друга държава членка създава пречка за контрола, който трябва да бъде упражняван след опрощаването на задължения.

48

На следващо място, уместно е да се отбележи, че личното и финансовото положение на длъжник като г-н Radziejewski могат да бъдат установени и без същият обезателно да пребивава в Швеция, доколкото му е наложен запор върху възнагражденията, процедурата по изпълнението на който се следи от KFM, работодателят му е шведски и по силата на Закон № 1229 от 1999 г. за данъка върху доходите [inkomstskattelagen (1999:1229)] г-н Radziejewski е „неограничено данъчнозадължено лице“ за данъка в Швеция.

49

Освен това KFM може да покани длъжник като г-н Radziejewski да отиде до Швеция или, ако такова пътуване се окаже невъзможно, да ѝ представи всички релевантни сведения за личното и финансовото си положение, под страх от спиране или от прекратяване на шведската процедура за опрощаване на задължения, ако посоченият длъжник направи неоснователен отказ. Ето защо, обратно на твърдяното от шведското правителство, обстоятелството, че някои сведения трябва да бъдат получени от самия длъжник, само по себе си не може да засегне правомощието на KFM за осъществяване на контрол.

50

Следователно изискване за пребиваване като разглежданото в главното производство надхвърля необходимото за постигането на целта, спомената в точка 44 от настоящото решение.

51

На трето място, шведското правителство посочи в съдебното заседание, че целта на изискването за пребиваване, предвидено от разглежданата в главното производство правна уредба, е да се запази ефективното прилагане на Регламент № 1346/2000.

52

Както обаче бе установено в точка 23 от настоящото решение, процедура за опрощаване на задължения като разглежданата в главното производство не е производство по несъстоятелност по смисъла на член 1 от Регламент № 1346/2000.

53

Следователно правната уредба, разглеждана в главното производство, не може да засегне правилото за международна компетентност, предвидено в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

54

С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за опрощаването на задължения се изисква пребиваване в съответната държава членка.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за опрощаването на задължения се изисква пребиваване в съответната държава членка.