—

за г-н Hogan и др., от г-н G. Byrne, solicitor, г-н M. Collins, SC, и г-жа C. Donnelly, BL,

—

за Minister for Social and Family Affairs, Ireland и Attorney General, от г-н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г-н B. Murray, BL, както и от г-н E. Carolan, BL,

—

за нидерландското правителство, от г-н J. Langer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-н G. Rozet и г-н J. Enegren, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 1 и 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, стр. 36).

2

Запитването е отправено в рамките на спор относно транспонирането на Директива 2008/94 между, от една страна, г-н Hogan и други бивши работници и служители на Waterford Crystal Ltd (наричано по-нататък „Waterford Crystal“) и от друга страна, Minister for Social and Family Affairs, Ireland и Attorney General.

3

Според член 1, параграф 1 от Директива 2008/94 тя се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива.

4

По смисъла на член 8 от посочената директива държавите членки гарантират, че са взети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лицата, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадането му в неплатежоспособност, по отношение на техните придобити права или на техните евентуални права във връзка с пенсии, включително за вземанията на наследниците, по силата на допълнителни отраслови или междуотраслови пенсионни схеми, които съществуват извън националните законоустановени схеми за социална сигурност.

5

От акта за препращане се установява, че в Ирландия вноските на работниците и служителите и на работодателите за законоустановена пенсия се държат от правителството под формата на фонд за социално осигуряване. Макар тези вноски да се наричат осигурителни вноски, свързани с възнаграждението („Pay Related Social Insurance“), законоустановената пенсия се изплаща независимо от равнището на доходите на работника по време на трудовата му дейност.

6

Основната пенсия възлиза на 230,30 EUR седмично и се изплаща на всяко лице, навършило пенсионна възраст, което по време на трудовата си дейност е правило свързани с възнаграждението си вноски за социално осигуряване в определен размер. Функционирането на законоустановената пенсионна система не е свързано с правата, които лицето придобива въз основа на професионална осигурителна схема, независимо дали става въпрос за схема с дефинирани доходи, или за схема с дефинирани вноски.

7

Тъй като в Ирландия при повечето допълнителни професионални пенсионни схеми с дефинирани доходи активите на схемата се поверяват на тръстове, управители на фондове, които ги държат изключително в полза на осигурените по съответната схема лица, активите не принадлежат на работодателя и ако той изпадне в неплатежоспособност, не могат да се използват в производство по несъстоятелност за удовлетворяване на кредиторите му.

8

При такава схема работниците и служителите имат право на пенсия само ако техният фонд има достатъчно активи. Опазването на тези активи се гарантира чрез използването на тръст, като по този начин те се отделят от имуществото на работодателя.

9

В съответствие с националната правна уредба допълнителните пенсионни схеми се финансират от вноски както от работодателя, така и от работниците и служителите. Точно определен процент от възнаграждението на работниците и служителите се внася в пенсионните фондове, а работодателите правят годишни вноски, за де се гарантира, че в дългосрочен план допълнителната пенсионна схема ще разполага с достатъчно активи, с които да покрие задълженията си.

10

Измененият закон за пенсиите от 1990 г. (Pensions Act) задължава актюера при определяне на размера на вноските на работодателя да прави изчисленията си въз основа на специална норма, наречена минимални изисквания за финансиране („Minimum Funding Standard“). В резултат на това допълнителните пенсионни схеми са схеми с „балансирани разходи“, като работодателят ежегодно прави необходимите допълнителни вноски, като добавка към вноските на работниците и служителите, за да бъдат активите и пасивите балансирани в дългосрочен план.

11

Правилниците на фондовете позволяват на работодателя да ликвидира допълнителните пенсионни схеми във всеки момент и по този начин да сложи край на задължението си да прави вноски във фонда. Тези правилници предвиждат, че при ликвидация на фонда, независимо дали това става по решение на работодателя да преустанови да изпълнява задълженията си поради неговата неплатежоспособност, или по каквато и да е друга причина, работниците и служителите ще получат част от активите на фонда.

12

В Ирландия е възможно допълнителна пенсионна схема с дефинирани доходи да взема предвид законоустановената пенсия. Такава схема се нарича допълнителна пенсия („integrated pension“).

13

Запитващата юрисдикция уточнява, че единствената разпоредба в националното право, приета специално за транспонирането на член 8 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (OВ L 283, стр. 23; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197), понастоящем член 8 от Директива 2008/94, е член 7 от Закона от 1984 г. за закрила на работниците и служителите в случай на непратежоспособност на работодателя (Protection of Employees (Employers’ Insolvency) Act 1984), в който се предвижда, че през дванадесетте месеца, предхождащи настъпването на неплатежоспособността, всяка приспадната от работодателя или дължима от него вноска трябва да бъде изплатена на допълнителната професионална пенсионна схема.

14

Ищците в главното производство са десет бивши работници и служители на Waterford Crystal, предприятие, специализирано от 1947 г. в производството на изключително фини кристални предмети, намиращо се в Ирландия, в град Waterford. Осем от ищците в главното производство трябвало да се пенсионират между 2011 г. и 2013 г., а останалите двама — съответно през 2019 г. и 2022 г.

15

Едно от условията в трудовия договор на тези ищци било да се включат към една от учредените от техния работодател схеми за допълнително пенсионно осигуряване с дефиниран доход, Waterford Crystal Limited Contributory Scheme for Factory Employees или Waterford Crystal Limited Contributory Pension Scheme for Staff, създадени съответно през 1975 г. и 1960 г. с акт за учредяване на тръст.

16

Посочените схеми предвиждат възможност осигурените лица, които се пенсионират при достигане на нормална пенсионна възраст, да получават пенсия за старост, определена въз основа на последната действително получавана заплата („actual final salary“), от която се приспада законоустановената пенсия (State pension). След това приспадане („final pensionable salary“) двете трети от така получената сума представляват пенсията за старост по разглежданите допълнителни пенсионни схеми.

17

В началото на 2009 г. е назначен извънреден управител на Waterford Crystal и е установено, че то се намира в състояние на неплатежоспособност. Основаните от това дружество допълнителни пенсионни схеми са ликвидирани на 31 март 2009 г., като общата стойност на активите възлиза на 130 милиона евро, пасивът е общо в размер на 240 милиона евро, а дефицитът при това положение е около 110 милиона евро.

18

Според оценката на ангажирания от ищците в главното производство актюер те щели да получат 18—28 % от сумите, на които биха имали право, ако бяха получили актуалната стойност на натрупаните по схемата права във връзка с пенсии. Ангажираният от Ирландия актюер прави някои забележки във връзка с изчисляването и според неговата оценка този процент е между 16 % и 41 % и не се доближава до посочените от Съда 49 % в Решението му от 25 януари 2007 г. по дело Robins и др. (C-278/05, Сборник, стр. I-1053).

19

Ищците в главното производство предявяват иск, като твърдят, че в светлината на посоченото по-горе Решение по дело Robins и др. Ирландия не е транспонирала правилно член 8 от Директива 2008/94.

20

Обратно, Ирландия поддържа, че както преди, така и след постановяване на посоченото по-горе Решение по дело Robins и др. е приела множество важни мерки, предназначени да защитят интересите на лицата, осигурени по допълнителните професионални пенсионни схеми.

21

Тъй като High Court смята, че за да може да постанови решението си, има нужда от тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/94, той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага спрямо правата на бившите работници и служители във връзка с пенсии по допълнителна пенсионна схема, създадена от техния работодател.

23

Във въпроса си запитващата юрисдикция се позовава на член 1, параграф 1 от посочената директива и уточнява, че при такова положение в ирландското законодателство няма никакво правно основание, въз основа на което ищците в главното производство да могат да предявят иск срещу работодателя си.

24

Във връзка с това следва да се подчертае, че с оглед на наложеното на ищците в главното производство при наемането им на работа задължение да се включат към създадената от техния работодател схема за пенсионно осигуряване, правата им във връзка с пенсии по тази схема трябва да се разглеждат като права, произтичащи от свързващи ги с техния работодател трудови договори или трудови правоотношения, по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2008/94.

25

Що се отнася до член 8 от Директива 2008/94, той въвежда в полза на работниците и служителите конкретно задължение за държавите членки. Държавите членки могат да изпълнят това задължение по различни начини. Това може да стане, като гарантират, че работодателят е в състояние да изпълни произтичащите от допълнителна професионална пенсионна схема задължения или че институцията за професионална пенсия, различна от работодателя, е в състояние да направи това.

26

Безспорно е, че ищците в главното производство са бивши работници и служители на дружество, които изтъкват, че при неплатежоспособност на техния работодател интересите им, що се отнася до техните права във връзка с пенсии, придобити по силата на допълнителни професионални пенсионни схеми, не са защитени от Ирландия.

27

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че тя се прилага по отношение на правата на бившите работници и служители във връзка с пенсии по създадена от техния работодател допълнителна пенсионна схема.

28

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали държава членка е изпълнила предвиденото в този член задължение, може да се вземат предвид плащанията на законоустановената пенсия.

29

Следва да се отбележи, че целта на член 8 от Директива 2008/94 е да се гарантира закрилата на интересите на работниците и служителите по отношение на правата им във връзка с пенсии по силата на допълнителни професионални пенсионни схеми, в случай че работодателят изпадне в неплатежоспособност. В самата разпоредба се посочва, че тя е свързана изключително с допълнителните професионални пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, като се уточнява, че тази защита се отнася до схемите, „съществуващи извън националните законоустановени схеми за социална сигурност“.

30

С оглед на ясното съдържание на член 8 от Директива 2008/94, при преценката дали държава членка е изпълнила предвиденото в този член задължение, не могат да се вземат предвид правата във връзка със законоустановени пенсии.

31

Този извод не може да се обори от наличието на правна уредба на допълнителна професионална пенсионна схема, въз основа на която при изчисляване на правата във връзка с пенсии по тази схема, от размера на последното реално възнаграждение, което служи за основа за това изчисление („actual final salary“), се приспадат правата във връзка със законоустановената пенсия.

32

Наистина вземането предвид на правата във връзка със законоустановени пенсии при прилагането на член 8 от Директива 2008/94, би било в противоречие с полезното действие на наложеното с тази разпоредба задължение за закрила при допълнителните професионални пенсионни схеми.

33

Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че когато се преценява дали държава членка е изпълнила задължението, предвидено в тази разпоредба, правата във връзка със законоустановени пенсии не могат да се вземат предвид.

34

С оглед на отговора на втория въпрос третият въпрос не следва да се разглежда.

35

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че за прилагането на тази разпоредба е достатъчно допълнителната професионална пенсионна схема да няма достатъчно финансово покритие към датата, на която работодателят изпада в неплатежоспособност, и поради неплатежоспособността си работодателят да не разполага със средствата, необходими за вноски по схемата, които са достатъчни, за да бъде възможно да бъдат изцяло изплатени сумите, дължими на осигурените по тази схема лица, или е необходимо посочените лица да докажат съществуването на други фактори, поради които са изгубени правата им във връзка с пенсии.

36

Следва да се отбележи, че целта на Директива 2008/94 е закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя. В нея изобщо не се разглеждат причините, които са довели до тази неплатежоспособност.

37

Колкото до липсата на достатъчно средства по допълнителната професионална пенсионна схема, причината за нея може да бъде различна, например именно невнасяне на вноски от работниците и служителите или на дължимите от работодателя суми, неблагоприятното развитие на капиталовите пазари, лошото управление на средствата по схемата или недостатъчно строгите норми за финансова дисциплина.

38

Член 8 от Директива 2008/94 обаче не прави разграничение между тези възможни причини, а въвежда общо задължение за закрила на интересите на работниците и служителите и оставя държавите членки да определят в съответствие с правото на Съюза, по-конкретно с Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 219), методите, чрез които ще изпълнят това задължение.

39

Затова за прилагането на член 8 от Директива 2008/94 не е необходимо да се установят причините, довели до неплатежоспособността на работодателя, нито причините, предизвикали недостига на финансовото покритие на допълнителната професионална пенсионна схема.

40

Поради това на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 8 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приложи тази разпоредба, е достатъчно към датата, на която работодателят изпада в неплатежоспособност, допълнителната професионална пенсионна схема да няма достатъчно финансово покритие и поради неплатежоспособността си работодателят да не разполага със средствата, необходими за вноски по тази схема, които са достатъчни, за да бъде възможно да бъдат изцяло изплатени сумите, дължими на осигурените по тази схема лица. Не е необходимо те да доказват съществуването на други фактори, довели да загубата на техните права във връзка с пенсии.

41

С петия и шестия въпрос, които следва да се разгледат едновременно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че с мерките, приети от Ирландия след постановяване на посоченото по-горе Решение по дело Robins и др., е изпълнено наложеното с тази директива задължение в светлината на необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие, и дали икономическото положение е извънредно обстоятелство, което може да оправдае понижена степен на закрила на интересите на работниците и служителите относно правата им във връзка с пенсии по силата на допълнителни професионални пенсионни схеми.

42

В Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, при тълкуването на член 8 от Директива 80/987, понастоящем член 8 от Директива 2008/94, Съдът приема, че държавите членки имат голяма свобода на преценка при определяне както на механизма, така и на степента на закрила на правата във връзка с пенсии по силата на допълнителна професионална пенсионна схема при неплатежоспособност на работодателя, която изключва задължението за пълно гарантиране на тези права (Решение по дело Robins и др., посочено по-горе точки 36 и 42—45).

43

Той приема обаче, че вътрешноправни разпоредби, които могат да доведат до гарантиране на обезщетенията, по допълнителна професионална пенсионна схема, ограничено до по-малко от половината от правата, които работникът или служителят е можел да претендира, не отговарят на определението за „закрила“, използвано в член 8 от Директива 80/987 (Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, точка 57).

44

Тази преценка е съобразена с изискванията за балансирано икономическо и социално развитие, като отчита, от една страна, различаващото се и малко предвидимо развитие на икономическото положение в държавите членки и от друга страна, необходимостта да се осигури на работниците и служителите минимална гаранция за закрила в случай на неплатежоспособност на работодателя, свързана например с неблагоприятно развитие на икономическите условия.

45

В този контекст определящи за преценката дали държава членка е изпълнила правилно задълженията, предвидени в член 8 от Директива 2008/94, не са особеностите на приетите от нея мерки, а резултатът, който произтича от прилагането на тези национални мерки.

46

Освен това с оглед на дадените в точка 18 от настоящото решение обяснения, не изглежда мярката, която запитващата юрисдикция посочва и е описана в точка 13 от настоящото решение, да е от такова естество, че да осигури минималната степен на закрила, която се изисква според Решение по дело Robins и др., посочено по-горе.

47

Следователно на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че с мерките, приети след постановяване на Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, Ирландия не изпълнява наложените с тази директива задължения и че икономическото положение на съответната държава членка не е изключително обстоятелство, което може да оправдае понижена степен на закрила на интересите на работниците и служителите по отношение на правата им във връзка с пенсии по силата на допълнителна професионална пенсионна схема.

48

Със седмия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че в резултат на мерките, приети от Ирландия след постановяване на Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, ищците в главното производство не могат да получат повече от 49 % от стойността на придобитите права във връзка с пенсии по силата на допълнителна професионална пенсионна схема, само по себе си представлява съществено нарушение на задълженията на тази държава членка.

49

Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение от държава членка при наличието на три условия, а именно целта на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C-445/06, Сборник, стр. I-2119, точка 20 и Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Сборник, стр. I-12655, точка 87 и цитираната съдебна практика).

50

Седмият въпрос се отнася до второто от тези условия.

51

Веднага след постановяване на Решение по дело Robins и др., посочено по-горе, а именно на 25 януари 2007 г., държавите членки знаят, че правилното транспониране на член 8 от Директива 2008/94 изисква работник или служител да получи в случай на неплатежоспособност на своя работодател поне половината от правата във връзка с пенсии, дължими въз основа на придобитите права на пенсия, за които е правил вноски по схема за допълнително професионално пенсионно осигуряване.

52

При тези обстоятелства следва да се приеме, че независимо от ясното и точно естество и обхват на задължението, възложено на държавите членки по силата на член 8 от Директива 2008/94, чиято цел е да създаде права за частноправните субекти, най-късно считано от 25 януари 2007 г., Ирландия не е изпълнила правилно това задължение, което представлява достатъчно съществено нарушение на тази правна норма при евентуално разглеждане на отговорността на тази държава членка за вреди, причинени на частноправните субекти.

53

Поради това на седмия въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че в резултат на приетите от Ирландия мерки след постановяване на посоченото по-горе Решение по дело Robins и др. ищците в главното производство няма да могат да получат повече от 49 % от стойността на техните придобити права във връзка с пенсия по силата на допълнителна професионална пенсионна схема, само по себе си представлява съществено нарушение на задълженията на тази държава членка.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: