—

за KGH Belgium NV, от E. Gevers и J. Gevers, advocaten,

—

за белгийското правителство, от г-жа M. Jacobs и г-н J.-C. Halleux, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н B.-R. Killmann и г-н W. Roels, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между KGH Belgium NV (наричано по-нататък „KGH Belgium“) и Belgische Staat, представлявана от Federale Overheidsdienst Financiën (Федерална обществена служба „Финанси“, наричана по-нататък „SPF Finances“) относно това дали зависещите от последната митнически органи са взели правомерно под отчет митническо задължение по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс.

3

Член 217 от Митническия кодекс гласи:

„1.   Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу „размер на сборовете“, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

Случаите, в които първа алинея не се прилага, са:

Митническите органи могат да не вземат под отчет размерите на сборовете, за които съгласно член 221, параграф 3 длъжникът не може да бъде уведомен след изтичане на предвидения срок.

2.   Държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Правилата могат да се различават според това дали митническите органи, предвид условията, при които митническото задължение е възникнало, имат сигурност, че посочените размери ще бъдат платени“.

4

Член 221, параграф 1 от кодекса предвижда:

„Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет“.

5

Член 1 от Общия закон за митниците и акцизите, съгласуван с Кралския указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad, 21 септември 1977 г., стр. 11425), потвърден от Закона за митниците и акцизите от 6 юли 1978 г. (Belgisch Staatsblad, 12 август 1978 г., стр. 9013), изменен, считано от 1 януари 1994 г., от Закона за изменение на Общия закон за митниците и акцизите от 27 декември 1993 г. (Belgisch Staatsblad, 30 декември 1993 г., стр. 29031, наричан по-нататък „LGDA“), предвижда:

„По смисъла на този закон:

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 3 от LGDA:

„Правилата относно вземането под отчет и относно условията за заплащане на митните сборове във връзка с определено митническо задължение се уреждат в регламентите на Европейските общности“.

7

Видно от акта за преюдициално запитване, спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, се отнася до това дали зависещите от SPF Finances митнически органи са взели правомерно под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс определено в тежест на KGH Belgium митническо задължение.

8

Описаният от запитващата юрисдикция спор в главното производство има за предмет отмяната на решението на митническия и акцизен служител от 19 март 2009 г., както и на решението на регионалния митнически и акцизен директор на Антверпен от 4 юли 2008 г., съгласно които KGH Belgium има митническо задължение, чиято главница възлиза на 3620,52 EUR.

9

На 26 ноември 2009 г. SPF Finances подава насрещен иск за установяване на факта, че решението от 4 юли 2008 г. е основателно и действително, а митните сборове са окончателно и безспорно установени като дължими.

10

Пред запитващата юрисдикция KGH Belgium твърди, че съгласно член 217, параграф 2 от Митническия кодекс държавите членки трябва да определят в своите законодателства практическите правила за предвиденото в член 217, параграф 1 от Митническия кодекс вземане под отчет на размера на сборовете, за да може длъжникът да провери дали националните митнически органи действително са предприели това вземане под отчет, докато според SPF Finances държавите членки нямат никакво задължение от подобен характер.

11

Също така KGH Belgium счита, че митническото задължение не е могло да бъде правомерно взето под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс предвид липсата на нормативни разпоредби в белгийското право.

12

Според SPF Finances всяко записване на митническото задължение на какъвто и да е носител е достатъчно, за да се приеме, че е налице правомерно вземане под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от Митническия кодекс.

13

SPF Finances твърди, че макар белгийската държава да няма задължение да въведе във вътрешното си право нормативни разпоредби, определящи практическите правила за вземането под отчет на митническите задължения, то все пак подобни разпоредби в белгийското право са налице.

14

Така, според запитващата юрисдикция, ако действително е изискуема нормативна разпоредба в белгийското право, която да определя практическите правила за вземането под отчет, то възниква въпросът дали съществуващите в белгийското право нормативни разпоредби определят в съответствие с член 217, параграф 2 от Митническия кодекс практическите правила за вземането под отчет по смисъла на член 217, параграф 1 от кодекса.

15

При тези обстоятелства Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16

В своето писмено становище белгийското правителство твърди, че до известна степен поставените въпроси излизат извън рамките на компетентност на Съда. Всъщност чрез използваната от запитващата юрисдикция формулировка тези въпроси предполагали Съдът да се произнесе относно съвместимостта на някои национални разпоредби с член 217, параграф 2 от Митническия кодекс. Съдът обаче нямал компетентност да се произнася по съвместимостта на националното право на държава членка с правото на Съюза.

17

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар в рамките на производство по член 267 ДФЕС Съдът да не може да се произнася по съвместимостта на норми от вътрешното право с правото на Съюза, нито да тълкува национални законови или подзаконови разпоредби, той все пак е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички тълкувателни елементи, свързани с правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост с оглед на решаването на делото, с което е сезирана (вж. по-специално Решение от 15 декември 1993 г. по дело Hünermund и др., C-292/92, Recueil, стр. I-6787, точка 8, Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica и др., C-338/04, C-359/04 и C-360/04, Сборник, стр. I-1891, точка 36 и Решение от 10 ноември 2011 г. по дело Foggia – SGPS, C-126/10, Сборник, стр. I-10923, точка 29).

18

В дадения случай, с оглед на текста на посочените въпроси трябва да се приеме, че в тях се съдържа искане за тълкуване на член 217, параграф 2 от Митническия кодекс, което да позволи на запитващата юрисдикция да определи практическите правила за вземането под отчет на размера на сборовете, естеството на изискуемия носител, както и това дали под отчет може да се вземе единствено записването на точния размер на митните сборове.

19

Следователно преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.

20

Със своите три въпроса, които следва да се разглеждат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 217, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въвеждат във вътрешните си законодателства практически правила за вземането под отчет на произтичащ от конкретно митническо задължение размер на сборовете, че изисква специфичен носител за това вземане под отчет и че единствено записването на точния размер на митническите задължения може да се взема под отчет.

21

Необходимо е да се напомни, че от член 217, параграф 1, първа алинея от Митническия кодекс следва, че вземането под отчет се изразява във вписването от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация на размера на вносните или износните митнически сборове, който произтича от митническо задължение (Решение от 16 юли 2009 г. по дело Distillerie Smeets Hasselt и др., C-126/08, Сборник, стр. I-6809, точка 22).

22

Също така трябва да се напомни, че съгласно член 217, параграф 2 от посочения кодекс държавите членки следва да определят практическите правила за вземането под отчет, които могат да се различават в зависимост от това дали митническите органи, предвид условията, при които митническото задължение е възникнало, имат сигурност, че размерът на митническите сборове, който произтича от посоченото задължение, ще бъде платен.

23

Ето защо, след като член 217 от Митническия кодекс не налага практически правила за „вземане под отчет“ по смисъла на тази разпоредба, нито следователно и минимални технически или формални изисквания, вземането под отчет трябва да бъде извършено така, че да се гарантира вписването от компетентните митнически органи на точния размер на вносните или износните сборове, които произтичат от митническо задължение, в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, за да се позволи по-специално вземането под отчет на съответния размер на сборовете да бъде установено със сигурност и по отношение на длъжника (Решение от 28 януари 2010 г. по дело Direct Parcel Distribution Belgium, C-264/08, Сборник, стр. I-731, точка 23).

24

Следователно държавите членки не са задължени да въвеждат в националните си законодателства практически правила за вземането под отчет на размера на митническите задължения, тъй като достатъчни за това са вътрешните правила на митническата администрация.

25

Освен това по отношение на естеството на изискуемия носител Съдът вече е приел, че с оглед предоставената на държавите членки с член 217, параграф 2 от Митническия кодекс свобода на действие следва да се приеме, че те могат да предвидят, че вземането под отчет на размера на митните сборове, който произтича от митническо задължение, се осъществява с вписването на посочения размер в акта за установяване на нарушение на приложимото митническо законодателство (посочени по-горе Решение по дело Distillerie Smeets Hasselt и др., точка 25 и Решение по дело Direct Parcel Distribution Belgium, точка 24).

26

По този начин, що се отнася до носителите, член 217, параграф 2 от Митническия кодекс не предвижда никакво задължение за прибягване до счетоводни документи, доколкото хартиен или електронен носител може да е достатъчен, при условие че в него се впише точният размер на митните сборове.

27

В действителност в точка 23 от настоящото решение бе припомнено по отношение на записването на точния размер на митните сборове, които трябва да се вземат под отчет, че вземането под отчет трябва да бъде извършено така, че да се гарантира вписването от компетентните митнически органи на точния размер на вносните или износните сборове, които произтичат от митническо задължение, в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация.

28

Ако въпреки това този размер е неточен, то размерът, за който е направено уведомяването, също ще бъде недействителен. При все това митническите органи могат да коригират този размер в счетоводните документи, ако предприемат ново уведомяване на длъжника.

29

Всъщност съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете, които трябва да бъдат събрани, трябва да бъде предхождано от вземане под отчет на тези сборове от митническите органи на съответната държава членка, като при липса на вземане под отчет в съответствие с член 217, параграф 1 от Митническия кодекс тези сборове не могат да бъдат събрани от посочените органи, които обаче запазват възможността да извършат ново уведомяване за същите сборове при спазване на предвидените в член 221, параграф 1 от Митническия кодекс условия и на действащите към момента на възникване на митническото задължение правила за давността (вж. по-специално Определение от 9 юли 2008 г. по дело Gerlach & Co., C-477/07, точка 30 и Решение по дело Direct Parcel Distribution Belgium, посочено по-горе, точка 39).

30

Следователно с оглед на всичко гореизложено на поставените въпроси следва да се отговори, че член 217, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че след като този член не предвижда практически правила за вземането под отчет по смисъла на същата разпоредба, той предоставя на държавите членки възможността да въведат практически правила за вземането под отчет на произтичащ от конкретно митническо задължение размер на сборовете, без да са длъжни да въвеждат във вътрешните си законодателства правила за това вземане под отчет, което трябва да се извършва така, че да се гарантира вписването от компетентните митнически органи на точния размер на вносните или износните сборове, които произтичат от митническо задължение, в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, за да се позволи по-специално вземането под отчет на съответния размер на сборовете да бъде установено със сигурност и по отношение на длъжника.

31

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 217, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година, трябва да се тълкува в смисъл, че след като този член не предвижда практически правила за вземането под отчет по смисъла на същата разпоредба, той предоставя на държавите членки възможността да въведат практически правила за вземането под отчет на произтичащ от конкретно митническо задължение размер на сборовете, без да са длъжни да въвеждат във вътрешните си законодателства правила за това вземане под отчет, което трябва да се извършва така, че да се гарантира вписването от компетентните митнически органи на точния размер на вносните или износните сборове, които произтичат от митническо задължение, в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, за да се позволи по-специално вземането под отчет на съответния размер на сборовете да бъде установено със сигурност и по отношение на длъжника.