—

за Techniko Epimelitirio Elladas (TEE), от K. Vlachogiannis, dikigoros,

—

за Syllogos Ellinon Diplomatouchon Аeronafpigon Мichanikon (SEA), от P. Zygouris, dikigoros,

—

за Panellinios Syllogos Aerolimenikon Ypiresias Politikis Aeroporias, от G. Antonakopoulos, dikigoros,

—

за гръцкото правителство, от г-н P. Panagiotounakos, както и от г-жа S. Chala, г-жа K. Paraskevopoulou, г-жа Z. Chatzipavlou, в качеството на представители,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-н M. Perrot, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н K. Simonsson и г-н I. Zervas, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 и на разпоредба М.Б.902 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 година относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи (ОВ L 315, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 13, стр. 5).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, публичноправното юридическо лице Techniko Epimelitirio Elladas (наричано по-нататък „TEE“), асоциацията Syllogos Ellinon Diplomatouchon Aeronafpigon Michanikon (наричана по-нататък „SEA“), седем служители на Ypiresia Politikis Aeroporias (наричана по-нататък „Дирекция за гражданско въздухоплаване“), Panellinios Syllogos Aerolimenikon Ypiresias Politikis Aeroporias, в качеството на синдикална асоциация, както и четирима служители, летищни работници на Дирекцията за гражданско въздухоплаване, и от друга страна, Ypourgos Esoterikon, Dimosias Dioikisis kai Apokentrosis (Министъра на вътрешните работи, обществения ред и децентрализацията), Ypourgos Metaforon kai Epikoinonion (Министъра на транспорта и съобщенията) и Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon (Министъра на икономиката и финансите) относно жалба за частична отмяна на президентски декрет № 147 от 17 август 2005 г. относно инспекторите по инструментите и моделите за навигация в Инспектората по безопасността на въздухоплаването към Дирекцията за гражданско въздухоплаване“ (FEK A’ 200/17.8.2005 г., наричан по-нататък „Декрет № 147/2005“).

3

Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 година относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (ОВ L 240, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 9, стр. 179, наричан по-нататък „основният регламент“) има за предмет приемането на общи правила в областта на гражданското въздухоплаване с цел се да изгради и поддържа високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа.

4

С цел изпълнението на основния регламент, неговият член 12 предвижда създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (наричана по-нататък „EASA“), която има по-конкретно задачата да подпомага Европейската комисия чрез подготовка на мерки, които да се предприемат за изпълнение на този регламент.

5

Комисията приема Регламент № 2042/2003, като се основава на разпоредбите на основния регламент, както и на становището на EASA.

6

Съгласно член 1, параграф 1 от този регламент целта му е да установи „общи технически изисквания и административни процедури за осигуряване поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства“, регистрирани в държава членка или в трета страна и използвани от оператор, над чиято дейност EASA или дадена държава членка упражнява надзор.

7

Член 2, букви г) и з) от посочения регламент определя:

8

Член 3, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „поддържането на летателната годност на въздухоплавателно средство и компоненти се извършва в съответствие с разпоредбите на приложение I“. Параграф 2 от този член посочва, че „организациите и персоналът, участващи в поддържането на летателната годност на въздухоплавателно средство и компоненти, включително техническото обслужване, отговарят на разпоредбите на приложение I и ако е целесъобразно, на разпоредбите на членове 4 и 5“.

9

Регламент № 2042/2003 има четири приложения, които се отнасят съответно до поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и до издаването на съответните сертификати (приложение I), до лицензирането на организациите, отговарящи за техническото обслужване на въздухоплавателните средства (приложение II), до издаването на лицензите за техническо обслужване на въздухоплавателни средства (приложение III) и до одобряване на организациите за обучение във връзка с техническото обслужване на въздухоплавателните средства (приложение IV).

10

Приложение I от този регламент съдържа раздел А, озаглавен „Технически изисквания“ и раздел Б, озаглавен „Процедура за компетентни органи“.

11

Разпоредба М.Б.102, озаглавена „Компетентен орган“, която е включена в подчаст A, озаглавена „Общи положения“, от раздел Б на това приложение, гласи:

[…]“.

12

Озаглавена „Приемливи средства за съответствие“, разпоредба М.Б. 103 от посоченото приложение овластява EASA да разработва приемливи средства за съответствие, които държавите членки могат да използват за постигане на съответствие с изискванията на Регламент № 2042/2003.

13

Под заглавие „Преглед на летателната годност от компетентния орган“ разпоредба М.Б.902, включена в подчаст И, озаглавена „Сертификат за преглед на летателната готовност“ от същото приложение, предвижда:

[…]“.

14

Регламент № 2042/2003 е влязъл в сила на 29 ноември 2003 г. По силата на член 7, параграф 3 от него обаче държавите членки могат да решат да не прилагат до 28 септември 2008 г.:

15

Решение № 2003/19/RM на EASA от 28 ноември 2003 г., прието на основание на разпоредба М.Б. 103 от приложение I към Регламент № 2042/2003, е свързано с „приемливи средства за привеждане в съответствие и с ръководствата за Регламент № 2042/2003“. То внася уточнения по-конкретно що се отнася до компетентните органи, техните отговорности и квалификацията, изисквана от страна на персонала, участващ в поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства.

16

Декрет № 147/2005 е приет на основание член 32 от Закон № 2912/2001 относно укрепване на националния надзор на стандартите за безопасност на полетите, регламентиране на съответни организационни въпроси на Дирекцията за гражданско въздухоплаване (FEK A’ 94).

17

Член 1 от този декрет предвижда:

„1.   Инспекторите от Дирекцията по нормите за полети представляват една категория инспектори в Инспектората по безопасността на въздухоплаването към Дирекцията за гражданско въздухоплаване, създаден с член 32, алинея 1 от Закон № 2912/2001.

2.   Задължение на инспекторите по инструментите и моделите за навигация в Инспектората по безопасността на въздухоплаването към Службата за гражданско въздухоплаване е да надзирават и контролират спазването на предвидените норми за безопасност на полетите, що се отнася до летателната годност, до функционирането на въздухоплавателните средства по време на полет поначало и на техните спомагателни средства, както и до дипломите и лицензите на Гражданското въздухоплаване“.

18

Член 3 от посочения декрет подразделя инспекторите по инструментите и моделите за навигация в различни категории, а именно: инспектори по летателна годност, инспектори по полетни операции, инспектори по безопасността в пътническата кабина, инспектори по дипломи и лицензи, както и инспектори по медицинските данни.

19

Член 5, параграф 1 от същия декрет се отнася до процедурата за подбор на инспектори.

20

Член 7 от Декрет № 147/2005 уточнява елементите, до които се отнасят проверките, осъществявани от различните категории инспектори.

21

Член 8, параграф 1 от този декрет определя изискваната квалификация за инспектори по летателна годност по следния начин:

„Инспекторите по летателна годност трябва да притежават най-малко 5 години опит в работилница за техническо обслужване на въздухоплавателни средства и да са работили в техническото обслужване на същите. По-нататък, трябва да познават задълбочено английската въздухоплавателна терминология.

Предходно кариерно израстване и поемане на отговорността за работилница за техническо обслужване на въздухоплавателни средства е предимство. Необходимо е по-нататък притежаването на диплома за механик на въздухоплавателни средства по смисъла на JAR 66 или университетска диплома по въздушна навигация.

Инспекторите, специализирани в електронните системи на въздухоплавателните средства, трябва са придобили освен това университетска диплома по механика на електронните системи на въздухоплавателните средства, издадена от национален или чуждестранен университетски институт, или университетска диплома по електроника, или диплома за електротехник“.

22

Член 9 от посочения декрет регламентира обучението на лицата, за които е прието, че притежават изискваната от член 8 квалификация.

23

Член 14 от същия декрет предвижда преходни разпоредби.

24

От септември до ноември 2005 г. са подадени четири жалби за отмяна на Декрет № 147/2005.

25

Първите три жалби, подадени съответно от TEE, SEA и седем служители на Дирекцията за гражданско въздухоплаване, целят частична отмяна на Декрет № 147/2005 относно инспекторите по летателна годност, тоест по същество членове 8 и 9 от този декрет. Жалбоподателите оспорват по-конкретно условията, въведени с тези разпоредби, по отношение на квалификацията, изисквана от лицата, които желаят да упражняват дейност на инспектор по летателна годност.

26

Четвъртата жалба, подадена от Panellinios Syllogos Aerolimenikon Ypiresias Politikis Aeroporias, както и от четирима служители, летищни работници на Дирекцията за гражданско въздухоплаване, цели отмяната на Декрет № 147/2005, доколкото, от една страна, той изключва от задълженията на инспекторите по инструментите и моделите за навигация надзора и контрола над авиационните оператори и над летищата и от друга страна, отменя със своя член 8 възможността за служителите в бранша на летищните работници да бъдат сертифицирани като инспектори по безопасността в пътническата кабина и като инспектори по дипломи и лицензи.

27

Доколкото тези жалби поставят под въпрос валидността на оспорените разпоредби от Декрет № 147/2005 с оглед на тези на Регламент № 2042/2003, Symvoulio tis Epikrateias решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

В писменото си становище Комисията отбелязва, че както към датата на приемане на Декрет № 147/2005, през август 2005 г., така и към датата на подаване на жалбите за отмяна, тоест между септември и ноември 2005 г., разпоредбите на приложение I към Регламент № 2042/2003 не са били приложими за Република Гърция. В хода на съдебното заседание гръцкото правителство потвърждава, че тази държава членка се е възползвала от предоставената в член 7 от посочения регламент възможност да не прилага разглежданите разпоредби до 28 септември 2008 г.

29

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 267 ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на Договорите и на актовете на институциите на Европейския съюз. В рамките на установеното с тази разпоредба сътрудничество между Съда и националните съдилища само националният съд може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. по-специално Решение от 21 декември 2011 г. по дело Cicala, C-482/10, Сборник, стр. I-14139, точка 15 и цитираната съдебна практика).

30

Следователно, доколкото поставените въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по правило е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение по дело Cicala, посочено по-горе, точка 16 и цитираната съдебна практика).

31

Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 20 май 2010 г. по дело Ioannis Katsivardas — Nikolaos Tsitsikas, C-160/09, Сборник, стр. I-4591, точка 27 и цитираната съдебна практика).

32

В конкретния случай е вярно, че от втория до единадесетия въпрос, поставени от запитващата юрисдикция, се отнасят конкретно до разпоредба M.Б.902 от подчаст И, раздел Б от приложение I към Регламент № 2042/2003, който Република Гърция е решила да не прилага към датата, на която е приета националната мярка, чиято валидност се оспорва пред запитващата юрисдикция.

33

Това обстоятелство обаче само по себе си не позволява да се направи изводът, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване няма никаква връзка с предмета на спора по главното производство или че проблемът е от хипотетично естество и че поради това Съдът не е компетентен да се произнесе по поставените въпроси.

34

Всъщност Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им. В това отношение Съдът подчертава, че когато националното законодателство съобразява правната уредба на вътрешно положение с предвидената в правото на Съюза уредба, налице е несъмнен интерес на Съюза от еднакво тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. в този смисъл Решение по дело Cicala, посочено по-горе, точки 17 и 18, както и цитираната съдебна практика).

35

В настоящия случай обаче запитващата юрисдикция изрично посочва, че е поставила преюдициалните си въпроси в контекста на приемането от компетентния национален орган на допълнителни мерки за изпълнение на Регламент № 2042/2003. По този начин е видно, че запитващата юрисдикция счита Декрет № 147/2005 за мярка за изпълнение на някои разпоредби от посочения Регламент, приета преди изтичането на срока, който Република Гърция е избрала първоначално да си запази, що се отнася до тяхното прилагане.

36

От това следва, че предвид факта, че разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване е поискано, са предназначени да се прилагат в рамките на националното право преди изтичането на срока, позволен от правото на Съюза, поисканото тълкуване на същите не е явно лишено от връзка с предмета на спора по главното производство и няма хипотетичен характер.

37

При това положение Съдът е компетентен да се произнесе по всички поставени въпроси.

38

Преди да се отговори на поставените въпроси, следва да се припомни предметът на Регламент № 2042/2003. В това отношение член 1, параграф 1 от този регламент посочва, че той установява общи технически изисквания и административни процедури за осигуряване поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства, включително всички компоненти за монтиране в тях.

39

Както е видно от определението на понятието „поддържане на летателната годност“, дадено в член 2, буква г) от регламента, става въпрос за всички процеси, гарантиращи, че по всяко време от срока на експлоатация въздухоплавателното средство отговаря на изискванията за летателна годност, които са в сила, и е годно за безопасна експлоатация.

40

Тези процеси са уточнени в приложение I от същия регламент. Раздел А от това приложение налага техническите изисквания, докато раздел Б от същото установява административните условия, които трябва да спазват компетентните органи, отговарящи за прилагането и изпълнението на посочените техническите изисквания.

41

Следователно областта на приложение на Регламент № 2042/2003 не обхваща всички аспекти на безопасността на въздухоплаването, а е ясно ограничена до някои технически аспекти, а именно тези, предназначени за осигуряване поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства, и до административните процедури, свързани със спазването на тези технически процеси.

42

В резултат на това запитващата юрисдикция, единствено компетентна да тълкува националното право, е тази, която трябва да се увери, че разглежданите по главното производство разпоредби на националното право попадат в приложното поле на този регламент. Тя трябва по-конкретно да прецени доколко техническите правомощия, предоставени с Декрет № 147/2005 на инспекторите по полетни операции, на инспекторите по безопасността в пътническата кабина, на инспекторите по дипломи и лицензи, както и на инспекторите по медицинските данни, съответстват на операциите по поддържане на летателната годност, визирани от същия Регламент.

43

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2 и разпоредба M.Б.902 от приложение I към Регламент № 2042/2003, при прочита им в светлината на разпоредба M.В.102 от приложение I към Решение 2003/19, трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки имат възможността при приемането на допълнителни мерки за изпълнение на този регламент да разпределят работата по инспекция на въздухоплавателните средства между няколко специализирани категории инспектори.

44

Що се отнася до възлагането на конкретните задачи и отговорности, попадащи в приложното поле на Регламент № 2042/2003, следва да се отбележи, че разпоредба M.Б.102 от приложение I към регламента се ограничава да предвиди определянето от държавите членки на компетентен орган за контрол на поддържането на летателната годност и такъв за изискваните с тази цел сертификати.

45

Освен това посочената разпоредба предоставя на всеки орган грижата да определи своята организационна структура, като само уточнява, че броят на персонала трябва да е достатъчен за изпълнение на задачите, възложени на въпросния орган.

46

Следователно разглежданата разпоредба не съдържа никаква индикация относно формата на тази структура или относно вътрешното разпределение на задачите в нея.

47

Впрочем Решение 2003/19 като мярка за изпълнение на Регламент № 2042/2003 не би могло да възлага в тежест на държавите членки задължения, надхвърлящи предвидените в този регламент.

48

При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че член 2 и разпоредба M.Б.902 от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки имат възможността при приемането на допълнителни мерки за изпълнение на този регламент да разпределят, в рамките на предвидения от разпоредба M.Б.902 компетентен орган, работата по инспекция на въздухоплавателните средства между няколко специализирани категории инспектори.

49

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че всяко лице, на което е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства в определена област, трябва да има петгодишен опит във всички области, насочени към осигуряване на поддържането на летателната годност на въздухоплавателното средство.

50

Разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 предвижда, че персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, трябва да има най-малко 5 години опит в поддържането на летателната годност. Последното понятие трябва да се схваща в смисъла, придаден му от този регламент, както бе уточнен в точки 38—41 от настоящото решение.

51

Общият начин, по който е формулиран текстът на разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003, води до тълкуване на същата в смисъл, че всяко лице, на което бъде възложена задачата да извърши преглед на какъвто и да е аспект от летателната годност на самолет, трябва да притежава петгодишен опит, отнасящ се до съвкупността от задачи и отговорности, насочени към осигуряване на поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства по смисъла на посочения регламент.

52

Обратно, от него не може да се изведе, че изискваният опит трябва да бъде и в области, които не попадат в обхвата на поддържането на летателната годност по смисъла на Регламент № 2042/2003.

53

Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че всяко лице, на което бъде възложено да извърши преглед на какъвто и да е аспект от летателната годност на въздухоплавателните средства, трябва да има петгодишен опит във всички области, насочени към осигуряване на поддържането на летателната годност на въздухоплавателното средство, и единствено в тези области.

54

Със своите трети, пети и шести въпрос, които се отнасят до понятието за най-малко 5 години опит в поддържането на летателната годност, с който трябва да разполага съгласно разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали този опит трябва непременно да е бил придобит с труд в работилница за техническо обслужване на въздухоплавателни средства (трети въпрос), или може да се вземе предвид практическият опит, придобит в рамките или в края на университетско обучение (пети въпрос), и дали е възможно да се вземе предвид опитът, придобит при упражняване, преди влизането в сила на Регламент № 2042/2003, на функции на инспектор по летателна годност на въздухоплавателни средства (шести въпрос).

55

В това отношение следва да се отбележи, че от разпоредба M.Б.902, буква а) от приложение I към Регламент № 2042/2003 произтича, че персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, трябва да бъде в състояние да извърши преглед на летателната годност в съответствие с техническите изисквания, наложени от раздел А от приложение I към този регламент.

56

За тази цел разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от това приложение изисква съответният персонал да има най-малко 5 години опит в поддържането на летателната годност. Тази разпоредба обаче не уточнява начина, по който опитът трябва да е бил придобит.

57

По този начин, макар че разпоредба M.Б.902, букви а) и б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 определя равнището и съдържанието на опита, с който трябва да разполага персоналът, на който се възлага в държавите членки прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, тя не предвижда никакво задължение и никакво ограничение или изключване по отношение на условията, при които трябва да е бил придобит този опит.

58

Следователно държавите членки могат да признаят всеки опит, релевантен за целите на упражняваните функции, доколкото същият е достатъчно широк, за да обхваща всички аспекти, които трябва да включва прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства.

59

При тези условия държавите членки могат да изберат да вземат предвид опита, придобит в рамките на длъжност в работилница за техническо обслужване на въздухоплавателни средства, да признаят този, придобит в рамките на практически стаж, положен в професионална среда по време на обучение по въздушна навигация, или пък този, свързан с предходното упражняване на функции на инспектор по летателна годност.

60

Следователно на третия, петия и шестия въпрос трябва да се отговори, че разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да определят условията, при които трябва да е бил придобит опитът от най-малко 5 години в поддържането на летателната годност, с който трябва да разполага персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства. Те могат по-конкретно да изберат да вземат предвид опита, придобит в рамките на длъжност в работилница за техническо обслужване на въздухоплавателни средства, да признаят този, придобит в рамките на практически стаж, положен в професионална среда по време на обучение по въздушна навигация, или пък този, свързан с предходното упражняване на функции на инспектор по летателна годност.

61

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 2042/2003 позволява на държавите членки да прилагат едно и също третиране и да налагат едни и същи задължения, по-специално що се отнася до опита от най-малко 5 години в поддържането на летателната годност, както към притежателите на диплома за висше образование в областта на въздушната навигация, така и към притежателите на лиценз за техническо обслужване на въздухоплавателни средства по смисъла на приложение III към посочения регламент, озаглавено „Част 66“ (наричан по-нататък „лиценз част-66“).

62

Разпоредба M.Б.902, буква б), точка 2 от приложение I към Регламент № 2042/2003 предвижда, че персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, трябва да притежава лиценз част-66 или диплома за висше образование в областта на въздушната навигация или неин еквивалент. Формулировката на това изискване не установява никаква разлика между титулярите на лиценз част-66 и титулярите на диплома за висше образование.

63

По-нататък, разпоредба M.Б.902, буква б), точка 1 от приложение I към Регламент № 2042/2003 изисква всеки член на персонала, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, да има най-малко 5 години опит в поддържането на летателната годност.

64

Колкото до връзката между тези две изисквания, следва да се отбележи, че предвиденото в точка 1 от тази разпоредба се отнася до квалификация, независима от тази, която се изисква по точка 2 от нея. Следователно става въпрос за две отделни квалификации. Съюзът „и“, който свързва двете точки на разглежданата разпоредба, показва, че изискванията са кумулативни.

65

Както точка 2 от разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003, и точка 1 от тази разпоредба не установява никаква разлика между титулярите на лиценз част-66 и титулярите на диплома за висше образование.

66

Същите констатации се налагат относно изискванията, закрепени в точки 3 и 4 от разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003.

67

Затова на четвъртия въпрос следва да се отговори, че разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че тя не установява никаква разлика между титулярите на лиценз част-66 и титулярите на диплома за висше образование.

68

Със своя седми и осми въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки са овластени да подбират, с оглед упражняване на функциите на инспектор по летателна годност на въздухоплавателните средства, лица, които не разполагат с изискваната квалификация, като например опит в областта на поддържане на летателната годност или обучение в сектора на техническото обслужване на въздухоплавателни средства, и да предвидят, че тези лица ще следват липсващото обучение или обучения след подбора им и преди встъпването им в длъжност, без непременно да е предвиден критерий за оценка след завършването на този курс на обучение или обучения.

69

Както бе отбелязано в точка 55 от настоящото решение, от разпоредба M.Б.902, буква а) от приложение I към Регламент № 2042/2003 произтича, че персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, трябва да бъде в състояние да извърши преглед на летателната годност в съответствие с техническите изисквания, наложени от раздел А от приложение I към този регламент.

70

За тази цел разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 изисква съответният персонал да има определена квалификация, формулирана под формата на четири изисквания, по отношение на които в точки 63—65 от настоящото решение бе констатирано, че са кумулативни.

71

От това следва, че прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства може да се извършва само от персонал, който удостовери, че отговаря на всички поставени изисквания. Това предполага този персонал да е завършил всички необходими обучения и образования, преди да встъпи във функциите си като инспектор по летателна годност.

72

В съответствие с целта, преследвана от основния регламент, на основание на който е приет Регламент № 2042/2003, която е да изгради и поддържа високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа, е абсолютно необходимо предварителното завършване на тези обучения и образования да е било предмет на окончателна оценка, предназначена да установи, че кандидатът за функциите на инспектор по летателна годност е усвоил добре знанията и е придобил компетентностите, изисквани за правилното и надеждно упражняване на тези функции.

73

Поради това на седмия и осмия въпрос следва да се отговори, че разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че могат да упражняват функции в качеството на инспектор по летателна годност на въздухоплавателните средства само лица, които са следвали всички обучения и образования, изисквани от тази разпоредба, и техните знания и компетентности са били предмет на оценка след завършването на тези програми на обучение.

74

Със своите девети, десети и единадесети въпрос, които се отнасят до понятието „длъжност със съответните отговорности“, която трябва да е заемал съгласно разпоредба M.Б.902, буква б), точка 4 от приложение I към Регламент № 2042/2003 персоналът, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали това изискване препраща към функциите, упражнявани по-рано от този персонал, или, напротив, тази разпоредба трябва да се тълкува като споменаваща заеманата от съответното лице длъжност в рамките на неговите функции на инспектор по летателна годност на въздухоплавателните средства (девети въпрос), и в последния случай, какви особени изисквания трябва да са налице (десети и единадесети въпрос).

75

Що се отнася до деветия въпрос, следва да се отбележи, че изискването за длъжност със съответните отговорности е четвъртата и последна от квалификациите, изисквани от разпоредба M.Б.902, буква б) от приложение I към Регламент № 2042/2003 за упражняването на функции по инспекция на поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства. Поради същите причини като изложените в точки 69—71 от настоящото решение следва да се приеме, че това изискване се добавя кумулативно към предходните три и трябва да бъде изпълнено от съответния персонал преди встъпването във функциите на инспектор по летателна годност.

76

Както посочва Комисията, изискването за длъжност със съответните отговорности отговаря всъщност на загриженост да се гарантира, че въпросният персонал има професионалната зрялост и изисквания опит, за да извършва задачи по инспектиране в съответствие с реда и условията, предвидени в Регламент № 2042/2003, и за да се достигне до надеждни изводи по отношение на поддържането на летателната годност на инспектираните въздухоплавателни средства.

77

Съответните отговорности, които трябва да включва длъжността, заемана от персонала, на който е възложен прегледът на летателната годност на въздухоплавателните средства, не трябва да бъдат разглеждани само от йерархична гледна точка, а да се преценяват с оглед на изпълняваните функции, които предполагат владеенето на всички процеси, предназначени да се гарантира, че по всяко време от срока на експлоатация въздухоплавателното средство отговаря на изискванията за летателна годност, които са в сила, и е годно за безопасна експлоатация. Това владеене включва както способността да се извършват необходимите технически проверки, така и тази да се преценява дали резултатите от тях позволяват издаването на документи, удостоверяващи летателната годност на инспектираното въздухоплавателно средство.

78

Следователно на деветия въпрос трябва да се отговори, че разпоредба M.Б.902, буква б), точка 4 от приложение I към Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че могат да упражняват функции в качеството на инспектор по летателна годност на въздухоплавателните средства само лица, които по-рано са заемали длъжност със съответните отговорности, свидетелстваща както за способността им да извършват необходимите технически проверки, така и за тази да преценяват дали резултатите от тези проверки позволяват издаването на документи, удостоверяващи летателната годност на инспектираното въздухоплавателно средство.

79

Като се има предвид отговорът, даден на деветия въпрос, не следва да се отговаря на десетия и единадесетия въпрос.

80

Със своя дванадесети и тринадесети въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки имат задължението да предвидят, че лицата, които са изпълнявали функции по инспекция на летателната годност на въздухоплавателните средства към датата на влизане в сила на този регламент, ще продължат автоматично и без процедура за подбор да изпълняват такива функции.

81

В самото начало следва да се отбележи, че Регламент № 2042/2003 съдържа поредица от разпоредби, предназначени да предоставят достатъчно време на администрациите на държавите членки, за да се адаптират към новата законодателна рамка, и в частност предвидената от член 7, параграф 3 възможност да се забави прилагането на новите разпоредби.

82

Никоя разпоредба обаче от посочения регламент не налага на компетентните органи на държавите членки да предвидят, че лицата, които към датата на влизане в сила на този регламент са изпълнявали функции по инспекция на летателната годност на въздухоплавателните средства, ще продължат да изпълняват тези функции. По-конкретно нито една разпоредба не задължава държавите членки да сертифицират отново, автоматично и без процедура за подбор, компетентностите на тези лица.

83

Както бе посочено в точка 47 от настоящото решение, Решение 2003/19 като мярка за изпълнение на Регламент № 2042/2003 не може в това отношение да възлага в тежест на държавите членки допълнителни задължения спрямо този регламент.

84

На дванадесетия и тринадесетия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 2042/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че органите на държавите членки нямат задължението да предвидят, че лицата, които са изпълнявали функции по инспекция на летателната годност на въздухоплавателните средства към датата на влизането в сила на този регламент, ще продължат автоматично и без процедура за подбор да изпълняват такива функции.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: