Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. — voestalpine и voestalpine Austria Draht/Комисия

(Дело T-418/10)

()

2010/C 301/95

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: voestalpine AG (Линц, Австрия), voestalpine Austria Draht GmbH (Bruck an der Mur, Австрия) (представители: A. Ablasser-Neuhuber и G. Fussenegger, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисията

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане. С обжалваното Решение на жалбоподателите и на други предприятия се налагат глоби на основание нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на пазара на Общността и на пазара на ЕИП.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три правни основания.

В първото правно основание жалбподателите твърдят, че не са извършили нарушение на член 101 ДФЕС. В тази връзка изтъкват, че Комисията погрешно е ангажирала отговорността им за това, че са участвали [в посоченото продължаващо споразумение и/или съгласувана практика], като взема предвид единствено действията на съответния търговски представител в Италия, който по никакъв начин не представлявал жалбоподателите по време на срещите на „клуб Италия“, а и жалбоподателите не можели да носят отговорност за действията на лице, което не е било техен изключителен търговски представител, при положение че липсвала конкретна стопанска единица [в която да бъдат обединени]; като е ангажирал автоматично отговорността на жалбоподателите за действията на техния неизключителен търговски представител, ответникът не се е съобразил с релевантната практика на Съда, а освен това жалбоподателите по никакъв начин не са били уведомени за предприетите действия от страна на търговския представител. При условията на алтернативност се посочва, че продължителността на извършеното нарушение била определена погрешно по отношение на жалбоподателите.

Във второто правно основание жалбоподателите оспорват обстоятелството, че са участвали в едно единствено, комплексно и продължено нарушение. Във връзка с това те изтъкват по-специално, че нарушението в „клуб Италия“ следвало да се разглежда отделно от останалите нарушения, посочени в конкретното решение. По-нататък посочват, че не са участвали в извършването на едно единствено, комплексно и продължено нарушение, тъй като са нямали информация за цялостния план, не са могли всъщност логически да го предвидят, а и не са били готови да поемат риска, произтичащ от подобно действие.

Накрая, като трето правно основание, се изтъкват грешки, които Комисията е допуснала при определянето на наложената глоба. Жалбоподателите посочват във връзка с това, че било допуснато нарушение на принципа на пропорционалността, тъй като наложената от Комисията глоба била прекомерно висока, независимо че били поставени нови (и непредвидими) правни въпроси, а и наложената глоба била в същия размер, като наложената глоба на останалите предприятия, единствено поради обстоятелството, че жалбоподателите знаели за извършваните от останалите предприятия нарушения. В допълнение според жалбоподателите са допуснати нарушения на принципа на еднакво третиране, на Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите (1) и на правото на защита, както и на правото на справедлив съдебен процес.

(1)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 1.09.2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).