Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Villeroy & Boch/Комисия

(Дело T-374/10)

()

2010/C 301/62

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Villeroy & Boch AG (Mettlach, Германия) (представители: Rechtsanwalt M. Klusmann и Professor S. Thomas)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за бани.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.

На първо място жалбоподателят оспорва твърдението за нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП в резултат на едно единствено сложно и продължаващо нарушение. Чрез тази недопустима цялостна преценка ответникът е нарушил задължението си за правна оценка на индивидуалното поведение на отделните адресати на решението и е приписал по незаконосъобразен начин действия, които не могат да бъдат приписани на трети лица, нарушавайки принципа nulla poena sine lege.

Като второ правно основание при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на задължението за мотивиране въз основа на член 296, параграф 2 ДФЕС поради липсата на индивидуално мотивиране на решението.

По-нататък като трето правно основание жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е участвал в твърдените нарушения на съответните продуктови и географски пазари, посочени в решението и не е доказано, че той е извършил нарушение в областта на картелното право.

Като четвърто правно основание жалбоподателят изтъква, че на него и на дъщерните му дружества във Франция, Белгия и Австрия е била наложена незаконсъобразно солидарно глоба. Такава солидарно наложена санкция нарушавала принципа nulla poena sine lege съгласно член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на пропорционалността на глобите съгласно член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003. (1)

В рамките на петото правно основание жалбоподателят изтъква погрешното изчисляване на глобата. В този контекст той твърди, че при извършеното от него изчисляване ответникът включил обороти на жалбоподателя, които от самото начало не можели да имат връзка с повдигнатите твърдения за нарушения.

С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква прекалената продължителност на производството и невземането ѝ предвид при изчисляването на глобата като нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Със седмото правно основание се изтъкват грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата, когато е било преценявано твърдяното участие на жалбоподателя в деянията. В тази връзка жалбоподателят заключава, че дори да се приеме, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС съгласно предположенията на ответника, глобата е в твърде висок размер и е непропорционална. Според жалбоподателя ответникът е нарушил принципа на пропорционалност на глобите, кодифициран в член 49, параграф 3 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това в конкретния случай ответникът нямал право да налага максималната глоба в размер от 10 % от оборота на образуванието.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).