ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

11 май 2011 година(*)

„Член 92, параграф 1 от Процедурния правилник — Директива 90/314/ЕИО — Пакетни туристически пътувания, пакетни туристически ваканции и пакетни туристически обиколки — Обстоятелства, предхождащи присъединяването на Република България към Европейския съюз — Явна липса на компетентност на Съда да отговори на преюдициалните въпроси“

По дело C‑32/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен касационен съд (България) с акт от 30 декември 2009 г., постъпил в Съда на 20 януари 2010 г., в рамките на производство по дело

Тони Георгиев Семерджиев

срещу

ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“

в присъствието на:

ЗАД „Булстрад“ VIG

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н J.‑J. Kasel, председател на състав, г‑н E. Levits и г‑н M. Safjan (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 1, буква в), член 4, параграф 1, буква б), подточка iv) и член 5, параграф 2 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 248).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Семерджиев и ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ относно поправянето на претърпяната от него вреда вследствие на обстоятелството, че не е представен оригиналът на застрахователната полица по застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Член 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и измененията на Договорите, въз основа на които е създаден Европейският съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“), гласи:

„От датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт“.

4        Член 52 от Акта за присъединяване, съдържащ се в дял II, пета част от този акт, озаглавен „Приложение на актовете на институциите“, гласи:

„При присъединяването България и Румъния се считат за адресати на директивите и решенията по смисъла на член 249 от Договора за ЕО […], при условие че тези директиви […] са били адресирани към всички настоящи държави членки. С изключение на директивите и решенията, които влизат в сила съгласно член 254, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО, за България и Румъния се приема, че са получили уведомленията за тези директиви и решения към момента на присъединяване“.

5        Член 53, параграф 1 от Акта за присъединяване, който се съдържа в същия дял, предвижда:

„България и Румъния привеждат в действие необходимите за тях мерки, за да се съобразят, от датата на присъединяване, с разпоредбите на директивите […] по смисъла на член 249 от Договора за ЕО […], освен ако не е предвиден друг срок в настоящия акт“.

6        Член 2 от Директива 90/314 гласи:

„По смисъла на настоящата директива следните термини означават:

1)      „туристически пакет“ означава предварително договорената комбинация от не по-малко от два от следните елемент[а], когато се продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или включва настаняване за пренощуване:

а)      транспорт;

б)      настаняване;

в)      други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването, и представляват значителна част от туристическия пакет.

[…]

5)      „договор“ означава споразумението, което обвързва потребителя с организатора и/или продавача на дребно“.

7        Член 4 от тази директива гласи:

„1.      [...]

б)      Организаторът и/или продавачът на дребно предоставят също така на потребителя, в писмена или друга подходяща форма, своевременно преди началото на пътуването следната информация:

[…]

iv)      информация за възможността да бъде сключена застрахователна полица за покриване на разходите при анулиране от страна на потребителя или на разходите за съдействие, включително репатриране, в случай на злополука или заболяване.

2.      Държавите членки гарантират, че във връзка с договора се прилагат следните принципи:

а)      в зависимост от конкретния туристически пакет договорът съдържа поне елементите, изброени в приложението;

б)      всички условия на договора са посочени в писмена или друга форма, разбираема и достъпна за потребителя, като те трябва да му бъдат съобщени преди сключването на договора; на потребителя се дава копие от тези условия;

[…]“

8        Член 5 от посочената директива предвижда:

„1.      Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор и/или продавач на дребно или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора и/или продавача на дребно да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги.

2.      По отношение на загубите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност, освен ако такова неизпълнение или неточно изпълнение не е нито по тяхна вина, нито по вина на друг доставчик на услуги, тъй като:

–        липсите, установени при изпълнението на договора, се приписват на потребителя,

–        такива липси се приписват на трето лице, което не е свързано с предоставянето на договорените услуги, и са непредвидими или неизбежни,

–        такива липси се дължат на форсмажорни обстоятелства така, както са определени в член 4, параграф 6, втора алинея, подточка ii), или на събитие, което организаторът и/или продавачът на дребно или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати.

В случаите, посочени във второто и третото тире на първата алинея, организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, е длъжен да окаже своевременно съдействие на потребителя, който е изпаднал в затруднение.

По отношение на загуби, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено в съответствие с международните конвенции, регулиращи тези услуги.

По отношение на вреди, различни от телесна повреда, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено по силата на договора. Това ограничение не трябва да бъде неразумно.

3.      Без това да засяга четвъртата алинея на параграф 2, не може да има никаква дерогация посредством договорна клауза от разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4.      Потребителят трябва да уведоми възможно най-рано за всяко неизпълнение на договора, което установи на място, съответния доставчик на услугите и организатора и/или продавача на дребно в писмена или в каквато и да е друга подходяща форма.

Това задължение трябва да бъде ясно и изрично посочено в договора“.

9        Член 7 от Директива 90/314 гласи:

„Организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност“.

10      Приложението към тази директива изброява:

„[е]лементите, които трябва да бъдат включени в договора, ако са свързани със съответния туристически пакет:

[…]

ж)      името и адреса на организатора, на продавача на дребно и при необходимост на застрахователя;

[…]“

 Национална правна уредба

11      Съгласно член 30, параграф 7 от Закона за туризма преди началото на пътуването туроператорът пряко или чрез туристическия агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“.

12      Запитващата юрисдикция подчертава, че според нейната постоянна съдебна практика гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения включва обезщетение само за имуществени вреди. Неимуществените вреди са включени само в границите на гражданската деликтна отговорност, каквато се изключва, когато, както е в делото по главното производство, е ангажирана договорната отговорност.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

13      На 7 септември 2005 г. г‑н Семерджиев сключва с ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ договор за организирано пътуване с маршрут Варна (България)—Истанбул (Турция)—Варна за периода от 22 до 26 септември 2005 г., който е квалифициран като „туристически пакет“ по смисъла на член 2 от Директива № 90/314.

14      От друга страна, ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ сключва със ЗПАД „Булстрад“ VIG договор за групова застраховка „помощ при пътуване“, включваща и ищеца в главното производство Тони Георгиев Семерджиев, за медицински разходи при болест и злополука на туриста. Оригиналът на тази полица не е предаден на ищеца в главното производство преди неговото пътуване.

15      На 22 септември 2005 г. при посещението си в Истанбул г‑н Семерджиев е обект на нападение, довело до неговото нараняване. Затова той е трябвало да бъде откаран в най-близката болница, където му е била оказана единствено първа медицинска помощ. Впоследствие г‑н Семерджиев е преместен последователно в две други болници, където, поради непредставяне на оригиналната застрахователна полица за медицинските разходи, му е отказано лечение.

16      Г‑н Семерджиев предявява пред Районен съд — Варна, иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени вследствие от обстоятелство, че ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ не му е предала оригинала на посочената застрахователна полица. С решение от 13 юли 2007 г. Районен съд — Варна, осъжда ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ да изплати обезщетение за претърпяната от г‑н Семерджиев неимуществена вреда.

17      Двете страни подават въззивна жалба пред Окръжен съд — Варна, който с решение от 11 ноември 2008 г. намалява значително сумата, на която е била оценена неимуществената вреда, поради липса на пряка причинноследствена връзка при повечето от доказателствата за посочената вреда, между обстоятелството, че не е представен оригиналът на застрахователната полица и твърдяната от г‑н Семерджиев вреда.

18      Г‑н Семерджиев обжалва последното съдебно решение пред Върховния касационен съд.

19      Като преценява, че решаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на Директива 90/314, Върховният касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложими ли са разпоредбите на Директива 90/314 за конкретния случай [предмет на делото по главното производство]?

2)      Как следва да се тълкува понятието „други туристически услуги“ по смисъла на член 2, точка 1, буква в) от Директива 90/314 и включва ли се в него задължението на организатора да застрахова потребителя?

–        Кои рискове следва да бъдат покрити в договора за застраховка, сключен между организатора и застрахователната компания в полза на потребителя?

–        Какъв вид следва да има договорът за застраховка, сключен между организатора и застрахователната компания в полза на потребителя — за групово застраховане на всички потребители на туристическия пакет или индивидуална застраховка за всеки един потребител на туристическия пакет?

3)      При тълкуване задължението на организатора преди началото на пътуването да предостави на потребителя информация за възможността да бъде сключена застрахователна полица за покриване разходите за съдействие, включително репатриране в случай на злополука, предвидено в член 4, параграф 1, буква б), подточка iv) от Директива 90/314, включва ли се задължението на организатора да сключи индивидуална застрахователна полица с потребителя за покриване разходите за съдействие, включително репатриране в случай на злополука?

4)      Длъжен ли е организаторът да връчи на потребителя преди пътуването оригинала на застрахователната полица според разпоредбите на Директива 90/314?

5)      Как следва да се тълкува понятието „загуби“, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 90/314?

6)      Включва ли се в понятието „загуби“, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 90/314, и отговорността за неимуществени вреди, претърпени от потребителя?

7)      Как следва да се тълкува член 5, параграф 2, трета и четвърта алинея от Директива 90/314 в случаите на претенция за обезщетение за неимуществени вреди от телесна повреда поради неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, в това число и непредоставяне на потребителя на оригиналната застрахователна полица, ако в него не е предвидено ограничение на обезщетението?“.

 Производство пред Съда

20      С писмо от 29 октомври 2010 г. Съдът, на основание член 104, параграф 5 от Процедурния правилник, иска от запитващата юрисдикция да поясни отнесените пред него преюдициални въпроси, по-конкретно във връзка с възможността да възникнат задължения за организатора след сключване на договора за разглежданото в главното производство организирано пътуване, както и с възможни последици от вредоносното събитие, породило причинените на ищеца в главното производство неимуществени вреди, настъпили след присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

21      В своя отговор, получен в Съда на 22 ноември 2010 г., запитващата юрисдикция посочва по-конкретно, че в съответствие с българското право и с постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд не е възможно след сключване на договора за организирано пътуване за организатора да възникне задължение за поправяне на неимуществени вреди. Що се отнася до делото в главното производство, запитващата юрисдикция преценява, че последиците от вредоносното събитие, които обуславят право на обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в главното производство, са настъпили след присъединяването на Република България и Румъния в Съюза на 1 януари 2007 г.

 Относно компетентността на Съда

22      В съответствие с член 92, параграф 1 и член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, когато е явно, че няма компетентност да разгледа преюдициално запитване, Съдът може, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда всички фази на производството, да се произнесе с мотивирано определение.

23      Видно от определението за отправяне на преюдициалното запитване, Върховният касационен съд по същество иска тълкуване на Директива 90/314, за да съобрази съвместимостта с правото на Съюза на национална правна норма, която изключва поправянето на неимуществените вреди, причинени от неизпълнение на договорни задължения като разглежданите в главното производство.

24      Разглежданият договор обаче е сключен през 2005 г., т.е. преди присъединяването на Република България и Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. Пътуването на г‑н Семерджиев и инцидентът, от който той е пострадал, също така са се състояли преди тази дата.

25      В това отношение следва да се изтъкне, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува директивите само що се отнася до тяхното прилагане в държавата членка от момента на нейното присъединяване към Европейския съюз (вж. Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ynos, C‑302/04, Recueil, стр. I‑371, точка 36, Решение от 14 юни 2007 г. по дело Telefónica O2 Czech Republic, C‑64/06, Сборник, стр. I‑4887, точки 22 и 23, както и Решение от 15 април 2010 г. по дело CIBA, C‑96/08, все още непубликувано в Сборника, точка 14).

26      Важно е да се допълни, че само по себе си наличието след датата на присъединяване на държавата членка към Съюза на елемент, свързан с обстоятелствата, предхождащи тази дата, и който е последица от тези обстоятелства, не е достатъчно, за да получи Съдът компетентност да отговаря на преюдициалните въпроси относно тълкуването на дадена директива (вж. в този смисъл Определение от 6 март 2007 г. по дело Ceramika Paradyż, C‑168/06, точки 23 и 24).

27      От постоянната практика на Съда следва, че позоваването от запитващата юрисдикция на неуточнени последици от вредоносното събитие, съществуващи след 1 януари 2007 г., не води до признаване на компетентността на Съда, щом като тези последици нямат самостоятелен характер по отношение на посоченото вредоносно събитие (вж. Решение по дело Telefónica O2 Czech Republic, посочено по-горе, точки 19—24, както и Решение по дело CIBA, посочено по-горе, точки 9 и 15).

28      По настоящото дело запитващата юрисдикция се ограничава с това да спомене в отговора си на направеното от Съда искане за разяснения, съществуването на последици от вредоносното събитие в делото по главното производство, настъпили след присъединяването на Република България и Румъния в Съюза на 1 януари 2007 г., без да сочи кои са тези последици. Освен това от представената пред Съда преписка е видно, че всички събития, които обуславят отговорността на ЕТ „Дел-Пи-Красимира Манчева“ по отношение на г‑н Семерджиев, са настъпили в период, предшестващ тази дата.

29      При тези условия с оглед на факта, че датите на всички обстоятелства, пораждащи права и задължения на страните в главното производство, предхождат датата на присъединяване на държавата членка към Съюза и поради непосочването на самостоятелни елементи от фактическата рамка, които да са настъпили след датата на присъединяване, следва да се установи, че Съдът явно няма компетентност да се произнесе по поставените от Върховния касационен съд въпроси.

 По съдебните разноски

30      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) определи:

Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да се произнесе по поставените от Върховен касационен съд (България) въпроси.

Подписи

---

* Език на производството: български.