Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. от Европейската комисия срещу Решение на Общия съд (първи състав), постановено на 7 юли 2010 г. по дело T-111/07, Agrofert Holding a.s./Европейска комисия

(Дело C-477/10 P)

()

2010/C 328/39

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Smulders, P. Costa de Oliveira и V. Bottka)

Други страни в производството: Agrofert Holding a.s., Кралство Швеция, Република Финладия, Кралство Дания, Polski Koncern Naftowy Orlen SA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба се отнася до тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи във връзка със i) защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит (наричано по-нататък „изключението за разследванията“), ii) защитата на търговски интереси на физическо или юридическо лице (наричано по-нататък „изключението за търговските интереси“), iii) защитата на процеса на вземане на решение на Комисията (наричано по-нататък „изключението за процеса на вземане на решение“) и iv) защитата на правните становища (наричано по-нататък „изключението за правните становища“). Те са уредени съответно в член 4, параграф 2, трето тире, член 4, параграф 2, първо тире, член 4, параграф 3, втора алинея и член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) (наричан по-нататък „Регламент 1049/2001“).

Настоящата жалба се отнася по-специално до прилагането на тези изключения към документи по преписка на Комисията относно производство по контрол върху сливанията в съответствие с Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) (наричан по-нататък „Регламент за сливанията“).

Комисията счита, че при приемане на обжалваното решение Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото, тъй като е тълкувал горепосочените изключения, без да отчита спецификите на производствата в областта на правото на конкуренция и на предоставените с Регламента за сливанията гаранции по отношение на предприятията, които участват в производствата по контрол върху сливанията. По-специално Общият съд не се опитал да намери в решението си ефективен и съгласуван баланс между двата приложими в конкретния случай правни режима. Вместо това съдът тълкувал неправилно разпоредбите за достъп до документи, като по този начин направил неприложими правилата за контрол върху сливанията.

Първият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до обхвата на задължението за пазене на професионална тайна, установено в Регламента за сливанията и в член 339 ДФЕС, за целите на тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи, и по-специално на „изключението за разследвания“ и на „изключението за търговски интереси“.

Вторият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до заключението на Общия съд, че в конкретния случай липсват особени обстоятелства, въз основа на които може да се откаже достъп до документите, като Комисията не е длъжна да извършва конкретна и индивидуална преценка на всеки искан документ и да излага подробно съображенията си за отказ на достъп до съдържанието му.

Третият въпрос се отнася до ограничителното тълкуване на „изключението за разследвания“, съгласно което горепосоченото изключение не може да се приложи след приемането на решението на Комисията за прекратяване на административното производство по контрол върху сливанията между предприятия.

Четвъртият въпрос, който жалбоподателят отправя до Съда, се отнася до обхвата на задължението за мотивиране на целите на обосноваването за наличие на опасност от оповестяване, по-специално във връзка със защитата на „търговските интереси“, на „процеса на вземане на решение“ и на „правните становища“.

Накрая, петият въпрос до Съда се отнася до тълкуването на разпоредбите, свързани с правото на частичен достъп. Позицията на Комисията е че за да може ефективно да извършва проучванията си във връзка със сливанията на предприятия, тя трябва да изпълнява задълженията си по Регламента за сливанията, и по-конкретно тези, свързани с професионалната тайна, независимо че решението ѝ е станало окончателно. Освен това в случаите, когато процесуалните норми, регулиращи конкретна област на дейност, предоставят съгласно установената съдебна практиката защита на някои документи, като например вътрешните документи на Комисията, то тогава следва да се приеме, че тези документи се ползват от общата презумпция за отказ на достъп по Регламент 1049/2001. Решението на Общия съд поражда съмнения относно обхвата на правомощието на Комисията да извършва проучванията си в тази област, както и относно правата на страните, които са ѝ предоставили документи, като настоящото производство по обжалване има за цел да предостави възможност на Съда да разясни правилния подход.

Следователно Комисията подава настоящата жалба, за да предостави на Съда възможност да се произнесе по основни въпроси, които са повдигнати с решението на Общия съд, и да установи единно и съгласувано тълкуване на двата въпросни правни акта.

(1)  ОВ L 145, стp. 43, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.

(2)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия, ОВ L 24, стp. 1., Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201.