Иск, предявен на 8 юли 2010 г. — Република Унгария/Словашка република

(Дело C-364/10)

()

2010/C 301/07

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Република Унгария (представители: M. Fehér, E. Orgován)

Ответник: Словашка република

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

С вербална нота от 21 август 2009 г. Министърът на външните работи на Словашката република съобщава на унгарския си колега, във връзка с посещението на Президента на Република Унгария László Sólyom, протичащо в същия ден, че компетентните органи на Словашката република са решили да забранят на същия влизането на тяхна територия.

Унгарското правителство твърди, че като не е позволила влизането на Президента László Sólyom Словашката република е нарушила член 18 ДФЕС, както и Директива 2004/38. Според Република Унгария поведението на Президента на републиката László Sólyom както общо, така и в контекста на въпросното посещение, не е съставлявало реална, пряка и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, такава, че да може да обоснове приемането на ограничителна мярка. Унгарското правителство счита, че дори подобно действие да беше обосновано, мярка като приетата в конкретния случай — тоест да се забрани влизането на Президента на републиката — не отговаря на изискването за пропорционалност и надхвърля преследваната цел, която Словашката република би могла да постигне с по-малко ограничителни мерки.

Словашката република не е спазила и процесуалните норми на Директива 2004/38, при положение, че забраната за влизане на Президента László Sólyom не е била приета на основание решение, съответстващо на директивата и не е била нотифицирана; вербалната нота информира за решението да се забрани влизането, но не съдържа достатъчни мотиви, нито посочва пред кой административен или съдебен орган и в какви срокове може да се обжалва.

Унгарското правителство се опасява от ново нарушение от страна на Словашката република, която заявява, че все още е на мнение, че забраната за влизане на Президента László Sólyom на нейна територия е обоснована.

Унгарското правителство е на мнение, че не само прилагането на правото от словашките органи съдържа нарушение на Директива 2004/38, но и самото позоваване на директивата е неоправдано, тъй като словашките органи не са имали намерение да осъществят целите на последната, а — под такъв претекст — са преследвали само чисто политически цели. От изявленията на словашкото правителство можело да се изведе, че то не е забранило влизането на Президента László Sólyom на територията на Словашката република по съображения за сигурност или за обществен ред, както предвижда правната уредба на Съюза, в частност Директива 2004/38, а по чисто политически, предимно външнополитически мотиви.

Според унгарското правителство Европейската комисия неправилно е потвърдила в хода на производството, че в случаи на официални посещения на държавни глави в държавите членки трябва да се прилагат нормите на националното право, а не правото на Съюза. По негово мнение Директива 2004/38 се прилага без разлика към всяка група лица и към всеки вид посещение, както официално, така и частно. Посочената Директива признава общо и на всички граждани на Съюза основното право да влизат на територията на която и да е държава членка, което е предоставено на всеки отделен гражданин от първичното право. Директива 2004/38 установява също по общ и императивен начин случаите, в които може да се ограничава свободата на движение на гражданите на Съюза. Тя не въвежда дерогация, която да позволява да се изключат от приложното поле на общото правило държавните глави или друга категория граждани на държавите членки. Ако Съветът или Европейският парламент имаха намерението да подчинят упражняването на свободата на движение на норма на международното право, включително на международното обичайно право, със сигурност биха действали в този смисъл още при приемането на директивата.

Унгарското правителство счита, че в обхвата на международното право, кодифицирано или обичайно, не съществува правна норма, приложима към конкретния случай и че дори да съществуваше, държавите членки с присъединяването си към Съюза са признали на последния компетентността да регламентира свободното движение на хора и са се съгласили да упражняват правомощията, оставени им в тази област, в съответствие с решенията и с правото на Съюза. В случай, че при влизането на един гражданин на една държава членка в друга държава членка международноправна разпоредба може да ограничи приложното поле на Директива 2004/38 по отношение на лицата, е необходимо Съдът да определи обхвата на това ограничение, като има предвид факта, че Директива 2004/38 не предвижда изключения или дерогации в този смисъл.

(1)  ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език,2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.