This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62010CN0134
Case C-134/10: Action brought on 15 March 2010 — European Commission v Kingdom of Belgium
Дело C-134/10: Иск, предявен на 15 март 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
Дело C-134/10: Иск, предявен на 15 март 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
OB C 161, 19.6.2010, p. 18–18
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
19.6.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 161/18 |
Иск, предявен на 15 март 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
(Дело C-134/10)
(2010/C 161/25)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: A. Nijenhuis и C. Vrignon)
Ответник: Кралство Белгия
Искания на ищеца
|
— |
да се установи, че като не е транспонирало правилно член 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по посочената директива и по член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, |
|
— |
да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Европейската комисия повдига три твърдения за нарушения в подкрепа на иска си, като изтъква липсата на пропорционалност на оспореното национално законодателство, по-конкретно що се отнася до процедурата и критериите за определяне на радио и телевизионни канали, които се ползват от режим на разпространение, наречен „наложителен пренос“.
На първо място, тя упреква ответната страна, че не е установила ясно и предвидимо целите от общ интерес, позволяващи предоставянето на този режим. По този начин органите за радиоразпространение не са в състояние да се запознаят предварително с естеството и обхвата на условията, които трябва да изпълнят и на възложените им задължения за предоставяне на обществени услуги.
На второ място, Комисията критикува едновременно липсата на прозрачност при провеждането на процедурата за разрешение, широкото право на преценка на властите, тъй като националното законодателство изглежда налага на засегнатите органи разпространението на всички канали, които те разпространяват, а не само каналите, които преследват поставените цели от общ интерес, както и дискриминационния обхват на изискването за установяване на тези органи на националната територия.
На трето място, ищецът критикува неспазването на приложното поле на член 31 от Директивата за универсалната услуга, що се отнася до обуславянето на разпространението от наличието на значителен брой крайни ползватели на съобщителните мрежи.
(1) ОВ L 108, стp. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.