Жалба, подадена на 1 март 2010 г. от Solvay SA срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 17 декември 2009 г. по дело T-57/01, Solvay/Комисия

(Дело C-109/10 P)

(2010/C 161/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Solvay SA (представители: P.-A. Foriers, R. Jafferali, F. Louis, A. Vallery, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет правни основания.

С първото си правно основание, състоящо се от пет части, жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на процес в разумен срок, доколкото Решение 2003/6/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. (1) било прието след повече от десет години от началото на разследването, или най-малко, от започването на процедурата с уведомяването на жалбоподателя за възраженията на Комисията. По-специално Solvay твърди, че Общият съд не е преценил общо срокът, така че да включи в него както административната, така и съдебната фаза на производството (първа част), не е взел предвид продължителността на производството пред него (втора част), обвързал е санкцията за превишаване на разумния срок с доказване на конкретно накърняване на правото на защита на жалбоподателя, макар двата принципа да са самостоятелни и отделни (трета част), постановил е, че в случая не е налице подобно накърняване (четвърта част) и е изопачил фактите по делото, като е приел, че жалбоподателят се е отказал от направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на глобата поради превишаване на разумния срок (пета част), въпреки че той изрично е поискал отмяна или поне намаляване на глобата на това основание.

С второто си правно основание, състоящо се от три части, Solvay твърди, че е налице нарушение на членове 14 и 20 от Регламент № 17/62 на Съвета (2), тъй като Общият съд е допуснал в образуваната на основание член 102 ДФЕС процедура Комисията да използва документи, които са иззети при проверки, извършени за да се установи участие в картели и/или съгласувани практики по член 101 ДФЕС (първа част). Жалбоподателят твърди също така, че Общият съд е допуснал Комисията да използва в негова вреда случайно открити документи, въпреки че към онзи момент тя не е можела поради липса на подозрения да извърши проверка, за да се сдобие с тези документи (втора част). Накрая, той твърди, че Общият съд е изопачил фактите по делото, като е приел, че съществува значителна прилика между фактите, които съгласно решението за проверка е трябвало да бъдат проверени, и фактите в основата на осъждането на жалбоподателя (трета част).

С третото си правно основание, състоящо се от шест части, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото му на защита, тъй като го е задължил да докаже, че изгубените от Комисията материали по преписката, са могли да бъдат от полза за неговата защита (първа част). Всъщност при липсата на какъвто и да било предварителен преглед на преписката не можело служебно да се изключи възможността въпросните документи да окажат влияние върху взетото от Комисията решение (втора и трета част). Накрая, жалбоподателят оспорва преценката на Общия съд, съгласно която не доказал, че изчезналите материали са могли да бъдат от полза за защитата му, що се отнася до съществуването на господстващо положение (четвърта част), до предоставената на групата Saint-Gobain отстъпка (пета част) и до определянето на съответния географски пазар (шест част).

С четвъртото си правно основание Solvay твърди, че са нарушени правото му на защита, правилата във връзка с доказването и презумпцията за невиновност, доколкото Общият съд е приел, че изгубените материали от преписката не били от полза за защитата му, въпреки че въз основа на тези материали можел да докаже вече формулирани правни основания, а не да изложи нови такива (първа част), и въпреки че съществувала възможност, макар и ограничена, въпросните материали да окажат влияние върху обжалваното решение (втора част).

С петото си правно основание жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото му да бъде изслушан след като Общият съд отменя първото решение за налагане на глоба и преди Комисията да приеме обжалваното решение. Всъщност с обжалваното съдебно решение не се давал отговор на жалбата му за отмяна и не се признавало задължението на Комисията да изслуша съответното предприятие, когато с предходно решение Общият съд е установил нарушение на процесуалните правила при приемането на подготвителните мерки.

С шестото си правно основание дружеството жалбоподател твърди, че Общият съд е нарушил член 102 ДФЕС и задължението си за мотивиране, като е приел за правилно алтернативното определяне на съответния географски пазар, независимо дали става въпрос за пазар с общностно измерение или за национални пазари.

Със седмото си правно основание Solvay оспорва, от гледна точка на задължението за мотивиране и на член 102 ДФЕС, съдържащата се в обжалваното съдебно решение преценка на Общия съд, че е налице господстващо положение, без значение дали съответният пазар е с общностно (първа част) или с национално измерение (втора част). Нещо повече, жалбоподателят твърди, че Общият съд не е взел предвид извънредните обстоятелства, доказващи липсата на господстващо положение (трета част).

С осмото си правно основание жалбоподателят твърди, че е нарушен член 102 ДФЕС и че липсват мотиви, доколкото Общият съд е приел, че предоставената на групата Saint-Gobain отстъпка от 1,5 % представлява отстъпка за лоялност, която оказва въздействие върху условията на конкуренция.

С деветото си правно основание жалбоподателят твърди, че липсват мотиви, както и че е нарушен член 102 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че е налице дискриминационна практика, резултат от системата на предоставяни на търговските партньори отстъпки, въпреки че не е извършена никаква проверка дали посочената практика се е отразила неблагоприятно върху конкуренцията между клиентите на основния доставчик (първа част). Накрая, Solvay поддържа, че Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че натриевият карбонат представлява незначителна част от производствените разходи на неговите клиенти (втора част).

(1)  Решение 2003/6/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 година относно процедура по прилагане на член 82 [ЕО] (дело COMP/33.133 — В: Натриев карбонат — Solvay) (ОВ L 10, 2003 г., стр. 10).

(2)  Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).