22.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 134/21

1.

Директива 77/187/ЕИО (1) и/или Директива 2001/23/ЕО (2) от 12 март 2001 година, или друга приложима общностна правна уредба трябва ли да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за случай на прехвърляне на персонал със спомагателни функции по почистване и обслужване на държавни училищни сгради от местни публични органи (общини и провинции) на държавата, когато прехвърлянето води до правоприемство не само по отношение на дейността и отношенията с целия нает персонал (служители, отговарящи за почистването и обслужването на училищата), но и при всички договори за възлагане на обществена поръчка, сключени с частни предприятия за осигуряването на тези услуги?

2.

Запазването на трудовото правоотношение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 77/187 (възпроизведена заедно с Директива 98/50/ЕО (3), в Директива 2001/23/ЕО) трябва ли да се тълкува в смисъл, че при определянето на размера на свързани със старшинството парични обезщетения при приобретателя трябва да се отчетат всички години на работа на прехвърления персонал, включително в служба на прехвърлителя?

3.

Член 3 от Директива 77/187 и/или посочените по-горе Директива 98/50/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. и Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година трябва ли да се тълкуват в смисъл, че правата на работника, които се прехвърлят на приобретателя, включват и предимствата, придобити от работника при прехвърлителя, като старшинството, когато те дават право на парични обезщетения по силата на колективен трудов договор, действащ в предприятието приобретател?

4.

Действащите принципи на Общностното право относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равенството на страните в процеса, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо, правото на справедлив процес, гарантирани от член 6, параграф 2 от Договора за ЕС (съответно изменен с член 1, параграф 8 от Лисабонския договор и посочен в член 46 от Договора за Съюза) — във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г., така както са възпроизведени в Лисабонския договор, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането от страна на италианската държава, след значителен период от време (5 години), на разпоредба за автентично тълкуване, която се различава от подлежащия на тълкуване текст и противоречи на постоянното и утвърдено тълкуване от страна на органа, осигуряващ единното тълкуване на закона, и която освен това е релевантна за произнасянето по спорове, страна по които е самата италианска държава?