Жалба, подадена на 22 декември 2009 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 6 октомври 2009 г. по дело T-21/06, Германия/Комисия

(Дело C-544/09 P)

2010/C 51/41

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma, J. Möller и B. Klein)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности, с което жалбата на Федерална република Германия срещу Решение на Комисията от 9 ноември 2005 г., прието в процедурата за държавна помощ C25/2004 относно въвеждането на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в района на Берлин Бранденбург е отхвърлена като неоснователна. В решението си Комисията приема, че мярката за помощ е несъвместима с вътрешния пазар (член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС).

Федерална република Германия изтъква общо пет правни основания, с които твърди, че Първоинстанционният съд не е признал злоупотребата с власт, извършена от Комисията и че поради това е отхвърлил погрешно жалбата.

На първо място Първоинстанционният съд погрешно отрекъл стимулиращия ефект на мярката, като взел предвид единствено много ограничения период на преминаване от аналогов наземен пренос към DVB-T, вместо да разгледа разходите за цялата мярка, настъпили за радиотелевизионните оператори, извършващи обществена услуга, получили подпомагане. Тази цялостна мярка съдържала освен прехода към DVB-T задължението за поддържане в продължение на пет години на офертата за програми по DVB-T, независимо от трудно предвидимото приемане на пазара. Така, разходите, които следвали от този период на задължителен пренос, трябвало също да бъдат взети предвид.

На второ място Първоинстанционният съд погрешно възприел разширително критериите за преценка на Комисията съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като приел, че Комисията можела да отрече подходящия характер на мярката за помощ единствено на основание, че преследваната цел можела да се постигне и с алтернативни регулаторни мерки. По смисъла на разпоредбите на ДФЕС относно контрола на държавните помощи сравнението с алтернативните мерки не попадало в параметрите на процедурата по контрол, която Комисията можела да провежда. В тази връзка федералното правителство твърди също, че Първоинстанционният съд прехвърля на държавата членка тежестта на доказване на твърдението, че предложените от Комисията алтернативни мерки нямали действие от самото начало. Това противоречало на принципа на правна сигурност, на общите принципи на разпределяне на тежестта на доказване и на целта, преследвана с контрола на държавните помощи.

На трето място при разглеждането на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС Първоинстанционният съд преценил погрешно релевантността на основните права на Съюза, които в качеството си на неразривна част от първичното право обединяват всички органи на Съюза в техните действия. Да се приеме, че обикновеното позоваване на евентуални алтернативни регулаторни мерки било достатъчно за отказа да се позволи отпускането на държавна помощ, означавало да се пренебрегне факта, че регулаторните мерки засягали основното право на свободно упражняване на икономическа дейност от предприятията. Този аспект трябвало най-малкото да бъде предмет на преценка, каквато в настоящия случай не била извършена.

На четвърто място като се позовал на алтернативни регулаторни мерки, Първоинстанционният съд тълкувал погрешно понятията за вътрешен пазар и за засягане по неблагоприятен начин на условията на търговия съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като не признал, че регулаторните мерки можели също да засегнат конкуренцията. Общата представа, че всяка регулаторна мярка засяга тези правни интереси в по-малка степен отколкото държавната помощ, налага критерии, чието съдържание е ограничено по недопустим начин.

На пето място Федерална република Германия твърди, че Първоинстанционният съд е възприел принципа на неутралност по отношение на технологиите, развит от Комисията, без в тази връзка да признае, че преследваната от германските власти цел на мярката била отхвърлена по същество. Неутралността по отношение на технологиите бил подходящ критерий за проверка на съвместимостта, единствено когато целта на подпомагането била преминаването към цифров пренос. При подпомагане на преминаването към DVB-T в Берлин Бранденбург обаче по различни причини трябвало да бъде подпомогнат именно този начин на пренос, предвид факта, че за преноса по кабел и по сателит не се изисквало подпомагане. При установяване на законната цел на мярката за помощ държавата членка разполагала със свобода на преценка.