19.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/18

1.

Когато при прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 (1) се установи, че прехвърляният обект, а именно ресторант на общностна институция, е използвал значителен брой наети на временна работа работници по силата на рамков договор, сключен с различни дружества за временната работа, трябва ли дружеството за временна работа или, при липса на такова, институцията, която контролира и управлява работата на временните работници, да се счита за работодател прехвърлител по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същата директива?

В случай че качеството на работодател прехвърлител не би могло да се приеме нито за дружеството за временна работа, нито за предприятието ползвател, трябва ли да се счита, че работниците на временна работа не могат да се ползват от гаранциите, предоставени от Директива 2001/23?

2.

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че неподновяването на срочните трудови договори на работниците на временна работа поради прехвърляне на дейността, в рамките на която са били назначени, нарушава предвидената в тази разпоредба забрана, така че тези работници да трябва да се считат все още на разположение на ползвателя към момента на прехвърлянето?

3.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО, евентуално във връзка с член 2, параграф 2, буква в), да се тълкува като задължаващ приобретателя да запази трудовото правоотношение с работниците на временна работа, които са били наети в рамките на дейността, предмет на прехвърлянето или които трябва да се считат все още на разположение на ползвателя към момента на прехвърлянето?

При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли член 3, параграф 1 да се тълкува като налагащ сключването на безсрочен трудов договор в случай че приобретателят не е дружество за временна работа и не може да сключва трудови договори за временна работа?