Иск, предявен на 14 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-17/09)

(2009/C 69/48)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и C. Zadra)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск е възмезден договор за услуги за обезвреждането на биоразградими и зелени отпадъци, сключен между град Бон, Müllverwertungsanlage Bonn GmbH (наричано по-нататък: „MVA GmbH“), от една страна, и частноправното дружество за обезвреждане на отпадъци EVB Entsorgung und Verwertung Bonn GmbH & Co. KG (наричано по-нататък: „EVB“), от друга страна. MVA GmbH е общинско дружество, чиито капитал е притежаван: 93,46 % от Stadtwerke Bonn GmbH — дъщерно дружество, притежавано изцяло от град Бон — и 6,54 % пряко от град Бон. Съгласно този договор EVB се задължава, от една страна, да събира, да сортира предварително и да доставя домакински отпадъци с цел обезвреждането им в съоръжението за оползотворяване в град Бон и от друга страна, да обезврежда в своите съоръжения за компостиране биоразградимите и зелените отпадъци, събрани на територията на град Бон срещу заплащане на годишно възнаграждение в размер на 6 милиона DEM.

Въпреки че разглежданият договор за обезвреждане представлява обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, буква a) от Директива 92/50/EИО, той е сключен пряко с EVB, без да се провежда официална европейска процедура за възлагане на обществена поръчка и без да се отправя покана за представяне на оферти. Договорът се отнася до предоставянето на услуги по обезвреждане на отпадъци по смисъла на категория 16 от приложение I A към посочената директива, като по този начин се надхвърля съществено приложното поле на директивата.

Противно на становището на федералното правителство, не е от голямо значение дали освен услугите по компостиране договорът обхваща и други услуги, предоставяни от града или от MVA GmbH, след възлагане от страна на EVB. Напротив от решаващо значение е, че по силата на договора на EVB се възлагат задължения спрямо града за предоставянето на услуги по компостиране срещу възнаграждение. Освен това не може да се твърди, че услугите по компостиране представляват съвсем незначителен допълнителен аспект на договора, доколкото тези услуги са един от централните елементи на предмета на договаряне между страните и в стопанско отношение те представляват важна част от обема на разменяните услуги.

Комисията също не може да сподели становището на федералното правителство, че по силата на член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50/EИО град Бон имал право да възлага изпълнението на услуги по компостиране съгласно процедура на договаряне без предварителното публикуване на обявление за обществена поръчка. Съгласно практиката на Съда посочената разпоредба следва да се тълкува стриктно, при което тежестта на доказване, че действително са налице изключителните обстоятелства, обосноваващи дерогацията, се носи от този, който се позовава на разпоредбата. Тъй като федералното правителство не е изложило с подробности, че EVB притежава изключително право по отношение изпълнението на разглежданите услуги по компостиране, както и на какво правно основание почива такова право, не може да се приеме, че са налице условията за прилагане на дерогацията по член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50/EИО.

(1)  ОВ L 209, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50.