Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C‑124/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Raad van State (Нидерландия) с акт от 25 март 2009 г., постъпил в Съда на 3 април 2009 г., в рамките на производство по дело

Smit Reizen BV

срещу

Minister van Verkeer en Waterstaat,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н G. Arestis, г‑н J. Malenovský и г‑н T. von Danwitz (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н M.‑A. Gaudissart, началник отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 януари 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Smit Reizen BV, от адв. P. Mommers, advocaat,

– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels, г‑жа B. Koopman и г‑н Y. de Vries, в качеството на представители,

– за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑жа M. Russo, avvocato dello Stato,

– за правителството на Обединеното кралство, от г‑н L. Seeboruth, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от г‑н W. Roels и г‑жа N. Yerrell, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на израза „експлоатационен център“, използван в точка 21 и сл. от Решение от 18 януари 2001 г. по дело Skills Motor Coaches и др. (C‑297/99, Recueil, стр. I‑573), и на член 1, точка 5 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (ОВ L 370, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 45).

2. Запитването е отправено в рамките на спор между Smit Reizen BV (наричано по-нататък „Smit Reizen“) и Minister van Verkeer en Waterstaat (министъра на транспорта и плавателните пътища, наричан по-нататък „Minister“) по повод наложената на първото глоба за нарушение на разпоредбите относно периодите на почивка на водачите.

Правна уредба

Правна уредба на Съюза

Регламент № 3820/85

3. Текстът на първото съображение на Регламент № 3820/85 е следният:

„като има предвид, че в областта на автомобилния транспорт социалното законодателство на Общността […] има за цел хармонизацията на условията на конкуренция между методи за сухопътен транспорт, особено що се отнася до сектора на автомобилния транспорт и подобряването на условията на труд и безопасността по пътищата; като има предвид, че постигнатият напредък в тези области трябва да се запази и разшири; като има предвид, че въпреки това е необходимо да се направят разпоредбите на посочения регламент по-гъвкави, без да се накърняват техните цели;“

4. Съгласно петнадесетото съображение на същия регламент „по-дълъг ден на кормуване заедно с по-кратко време за кормуване за период от две седмици може да улесни управлението на транспортните предприятия и да допринесе за социалния прогрес“.

5. Член 1 от посочения регламент гласи:

„В настоящия регламент:

[…]

3) „Водач“ е всяко лице, което управлява превозно средство, дори за кратко време, или което се намира на борда на превозното средство, за да бъде на разположение за кормуване при нужда;

[…]

5) „Почивка“ е всеки непрекъснат период от най-малко един час, през който водачът може да разполага свободно със своето време;

[…]“

6. Съгласно член 8 от Регламент № 3820/85, който се намира в част V от регламента и е озаглавен „Прекъсвания и време за почивка“:

„1. За всеки период от 24 часа водачът разполага с време за всекидневна почивка най-малко от 11 последователни часа, което може да бъде намалено до един минимум от девет последователни часа, най-много три пъти седмично, при условие че като компенсация ще бъде предоставен еквивалентен период на почивка преди края на следващата седмица.

В дните, когато почивката не е намалена съобразно първа алинея, тя може да бъде ползвана през два или три отделни периода от време в течение на период от 24 часа, като един от тези периоди трябва да бъде най-малко осем последователни часа. В този случай минималната продължителност на почивката се увеличава на 12 часа.

2. През всеки период от 30 часа, през който има най-малко двама водачи на борда на превозното средство, всеки от тях трябва да ползва всекидневна почивка от най-малко осем последователни часа.

3. В течение на всяка седмица, единият от периодите за почивка, посочени в параграфи 1 и 2, се удължава, чрез седмична почивка до общо 45 последователни часа. Този период на почивка може да бъде намален до минимум 36 последователни часа, ако се ползва в обичайното място на домуване на превозното средство или местожителството на водача, или до минимум 24 последователни часа, ако се ползва извън тези места. Всяко намаление се компенсира от равностойно време за почивка, взето наведнъж преди края на третата седмица, следваща въпросната седмица.

[…]

6. Всеки период от време, който е взет като компенсация за намалението на периоди за всекидневна и/или седмична почивка, трябва да бъде прибавен към някоя друга почивка от най-малко осем часа и трябва да бъде предоставен, по молба на заинтересованото лице, на мястото на престой на превозното средство или по местожителството на водача.

7. Всекидневната почивка може да бъде ползвана в превозно средство, ако то е оборудвано с легло и е в покой.“

Регламент (ЕИО) № 3821/85

7. Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 234), изменен с Регламент (ЕО) № 432/2004 на Комисията от 5 март 2004 г. (ОВ L 71, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 229, наричан по-нататък „Регламент № 3821/85“), предвижда, че контролът върху прилагането на разпоредбите на Регламент № 3820/85 е гарантиран чрез използването на контролен уред, който може да отчита „периодите от време“, указани в последния регламент.

8. Член 2 от Регламент № 3821/85 гласи, че за неговите цели се прилагат и определенията, въведени с член 1 от Регламент № 3820/85.

9. Член 15, параграфи 2 и 3 от Регламент № 3821/85 предвижда:

„2. Водачите използват тахографски листове или карта на водача всеки ден, през който управляват превозното средство, започвайки от момента на приемането му. Тахографският лист или картата на водача не може да бъде изваждан(а) преди края на дневното работно време, освен ако няма специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не може да бъде използван(а) за по-дълъг период от време от този, за който е предназначен(а).

[…]

3. Водачите трябва да:

[…]

– задействат превключващите устройства, с които става възможно отделното и различимо записване на следните периоди от време:

a) периоди под обозначението […]: време на управление на автомобила;

б) периоди под обозначението […]: всякакви други периоди на работа;

в) периоди под обозначението […]: други периоди на разположение, […]

– […]

г) периоди под обозначението […]: прекъсвания на работата и дневни почивки.“

Национална правна уредба

10. Наредбата относно работното време в сектора на транспорта (Arbeidstijdenbesluit vervoer, наричана по-нататък „Atbv“) прилага Регламент № 3820/85. Член 2.5:1, параграф 4 от Atbv в редакцията в сила към датата на настъпване на фактите по главното производство предвижда, че водачът следва да се съобразява с членове 8 и 9 от посочения регламент.

11. Съгласно член 8:1, параграф 1 от Atbv неспазването на член 2.5:1, параграф 4 от наредбата се наказва с глоба.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

12. Smit Reizen е предприятие за пътнически автобусен превоз, установено в Harderwijk (Нидерландия). То извършва за определен туроператор, в конкретния случай Solmar Tours, редовни превози отиване и връщане до Испания, като началната и крайната спирка на маршрута е разположена в Maarheeze (Нидерландия), откъдето се пътува приблизително два часа с кола до Harderwijk. Solmar Tours е собственик както на терена, на който се намира посочената начална и крайна спирка, така и на разположената там сграда, част от която е дадена под наем на Smit Reizen.

13. Изпълняващите превозите по този маршрут автобуси потеглят от спирката в Maarheeze и се връщат там четири пъти седмично. През тези дни там присъства сътрудник на Smit Reizen, отговорен за планирането и контрола върху документите на водачите, за да улесни заминаването и пристигането на автобусите. В помещенията, наети от Smit Reizen, има закусвалня с автомат за кафе, телевизор, тоалетни, душ, легла за водачите, както и раз лични резервни инструменти за автобусите. В тези помещения също така се намира част от администрацията на Smit Reizen и канцеларски материали, включително и тахографските дискове, удостоверителните документи за отработените от водачите часове и пътните листове.

14. Според запитващата юрисдикция от преписката по главното производство е видно, че към датата на настъпване на фактите по спора водачите са стигали сами от своите жилища, намиращи се съответно в Harderwijk и в Dronten (Нидерландия), до началната спирка в Maarheeze. По време на съдебното заседание пред посочената юрисдикция обаче директорът на Smit Reizen заявява, че водачите били превозвани до тази начална спирка с минибус. След това двама водачи управлявали в посока към Испания автобуса, по отношение на който е задължително използването на контролен уред.

15. С решение от 14 юни 2006 г. Minister налага глоба в размер на 2 200 евро на Smit Reizen, по съображение че определени негови работници не спазват времето на почивка, предвидено в член 2.5:1, параграф 4 от Atbv във връзка с член 8, параграф 2 от Регламент № 3820/85. Всъщност не били взети предвид часовете, необходими за достигането на съответните водачи от жилищата им до началната спирка в Maarheeze. От Решение по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе, обаче ставало ясно, че това време трябва да се регистрира като период на работа предвид факта, че сградата в Maarheeze не може да се счита за „експлоатационен център“ на Smit Reizen.

16. На 5 декември 2006 г. Minister отхвърля като неоснователна подадената по административен ред жалба на Smit Reizen срещу решението от 14 юни 2006 г.

17. С решение от 9 април 2008 г. Rechtbank Zutphen обявява за основателна жалбата, подадена до него от Smit Reizen, отменя решението от 5 декември 2006 г., с което се отхвърля административната жалба на последното, но постановява, че правните последици от това решение изцяло се запазват. Според тази юрисдикция Minister правилно е установил, че Smit Reizen е нарушило член 2.5:1, параграф 4 от Atbv. Rechtbank Zutphen обаче приема, че мотивите на това решение не са правилни. Всъщност, за да се определи периодът от 30 часа, посочен в член 8, параграф 2, от Регламент № 3820/85, следва да се вземат предвид всички периоди, действително необходими на водачите, за да достигнат до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство, за да започнат своето дежурство, независимо дали това място на приемане трябва да се счита за експлоатационен център.

18. Smit Reizen подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, като поддържа, че Rechtbank Zutphen тълкува погрешно Решението по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе.

19. Като счита, че решаването на спора в главното производство зависи от тълкуването на понятието „експлоатационен център“, Raad van State решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Как трябва да се тълкува понятието „експлоатационен център“, използвано в точка 21 и сл. от Решение [по дело Skills Motor Coaches и др.], в контекста на прилагането на член 1, […] точка 5 от Регламент [№ 3820/85] и на член 15 от Регламент [№ 3821/85]?

2) При преценката на въпроса дали става въпрос за почивка по смисъла на член 1, […] точка 5 от Регламент [№ 3820/85], от значение ли е дали водачът сам достига до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство, или друго лице го превозва дотам?“

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

20. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи как следва да се тълкува изразът „експлоатационен център“, използван в точка 21 и сл. от Решение по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе, когато с оглед на разпоредбите на регламенти № 3820/85 и № 3821/85 следва да се квалифицира времето за придвижване на водача от неговото жилище до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство.

21. В това отношение е важно да се напомни, че в точка 23 от посоченото Решение по дело Skills Motor Coaches и др. Съдът установява, че водач, който се явява на определено място, посочено от неговия работодател и различно от експлоатационния център на предприятието, за да приеме и управлява превозно средство, изпълнява задължение към своя работодател и затова по време на това пътуване не разполага свободно със своето време.

22. Съдът също така установява в точка 35 от Решение по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе, че времето за придвижване, за да се приеме оборудвано с контролен уред превозно средство, което се намира на място, различно от жилището на водача или от експлоатационния център на работодателя, трябва да се счита за част от всички останали периоди на работа по смисъла на член 15 от Регламент № 3821/85.

23. Следователно, за да може запитващата юрисдикция да прецени дали периодът на обсъжданото по главното производство придвижване трябва да се вземе предвид като период на работа по смисъла на член 15 от Регламент № 3821/85, следва да се уточни понятието „експлоатационен център“.

24. В самото начало трябва да се посочи, че предвид целите на Регламент № 3820/85, посочени в първо съображение от него и включващи по-специално подобряването на условията на труд и безопасността по пътищата, посоченото понятие не може да се определи единствено с оглед на функционални критерии, свързани с вътрешната организация на транспортното предприятие, а трябва да се вземат предвид и критерии, отнасящи се до личността на самия водач.

25. В самото начало, както изтъква правителството на Обединеното кралство, трябва да се посочи, че изразът „експлоатационен център“ не следва да се смесва с понятието „седалище“, тъй като последното може да е установено на място, което няма отношение към ежедневното управление на транспортните услуги и на което водачът се явява само по изключение.

26. Освен това евентуалното твърде широко тълкуване на посоченото понятие би било в противоречие с ratio legis на Регламент № 3820/85, и по-специално с целта за подобряването на безопасността по пътищата. Следователно също така не може да се приеме определение, съгласно което всяко място на заминаване или пристигане на превозвани лица или всяко депо на превозни средства, принадлежащо на съответното транспортно предприятие, може да се счита за експлоатационен център.

27. Напротив, както посочва нидерландското правителство в съдебното заседание, понятието „експлоатационен център“ трябва да съответства на мястото, където водачът се явява редовно при обичайното изпълнение на трудовите си задължения, за да приеме и управлява оборудвано с контролен уред превозно средство.

28. Всъщност в параграфи 3 и 6 от член 8 от Регламент № 3820/85 за означаването на такова място е използван изразът „местожителството на водача“.

29. Накрая, при точното определяне на експлоатационния център, към който водачът по принцип е зачислен, следва да се вземе предвид конкретното място на зачисляване на водача, а именно мястото на заминаване, откъдето той редовно започва своето дежурство и където се връща при приключването му, когато изпълнява обичайните си трудови задължения и не следва особени инструкции на своя работодател. В това отношение съдържащата се в договора на съответния водач клауза относно мястото на работа може да даде насока, която да позволи определянето на мястото на зачисляване.

30. Що се отнася до спора в главното производство, запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед на всички фактически обстоятелства по делото, с което е сезирана, къде се намира обичайното място на зачисляване на съответните водачи.

31. С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „експлоатационен център“, използвано в точка 21 и сл. от Решение по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе, трябва да се определи като конкретното място на зачисляване на водача, а именно съоръженията на транспортното предприятие, откъдето той редовно започва своето дежурство и където се връща при приключването му, когато изпълнява обичайните си трудови задължения и не следва особени инструкции на своя работодател.

По втория въпрос

32. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали за квалифицирането на времето за придвижване с оглед на понятието „почивка“ по смисъла на член 1, точка 5 от Регламент № 3820/85 е от значение дали водачът сам достига до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство, или друго лице го превозва дотам.

33. В това отношение, от една страна, следва да се посочи, че член 8, параграф 7 от Регламент № 3820/85 поставя възможността водачът да ползва дневната си почивка в превозно средство под условието то да е оборудвано с легло и да е в покой. Следователно това условие изключва възможността водачът да ползва почивката си в превозно средство, управлявано от друго лице.

34. От друга страна, важно е да се посочи, че разграничение като описаното от запитващата юрисдикция във втория ѝ въпрос би противоречало на целта за пътна безопасност. Всъщност състоянието на умора на водача, което е споменато в точка 25 от Решение по дело Skills Motor Coaches и др., посочено по-горе, и което може да застраши посочената цел, не зависи от това дали водачът на превозното средство, което осигурява превоза до мястото на приемане на оборудваното с контролен уред превозно средство, е същият, който при пристигането ще трябва да управлява последното. Всъщност, както подчертава италианското правителство, това състояние на умора може да е резултат не само от самото управление на превозно средство, но и от условията на придвижване, например неговата продължителност, часът на тръгване или състоянието на пътищата, и следователно може да засегне и самия пътник.

35. С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че за квалифицирането на времето за придвижване с оглед на понятието „почивка“ по смисъла на член 1, точка 5 от Регламент № 3820/85 е без значение дали съответният водач сам достига до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство, или друго лице го превозва дотам.

По съдебните разноски

36. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1) Понятието „експлоатационен център“, използвано в точка 21 и сл. от Решение от 18 януари 2001 г. по дело Skills Motor Coaches и др. (C‑297/99), трябва да се определи като конкретното място на зачисляване на водача, а именно съоръженията на транспортното предприятие, откъдето той редовно започва своето дежурство и където се връща при приключването му, когато изпълнява обичайните си трудови задължения и не следва особени инструкции на своя работодател.

2) За квалифицирането на времето за придвижване с оглед на понятието „почивка“ по смисъла на член 1, точка 5 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, е без значение дали съответният водач сам достига до мястото на приемане на оборудвано с контролен уред превозно средство, или друго лице го превозва дотам.